Седмият печат

XX

Барът беше оживен от шумна компания германци, които пиеха Клинское72 и пееха баварски песни, но шумът, който вдигаха веселяците, беше за предпочитане пред сухия студ, който се усещаше на плажа. Двамата приятели влязоха в затопления салон и си поръчаха шашлик, за да залъжат глада. Малко след това вече похапваха късчетата агнешко месо с ръжен хляб и ги поливаха с червено грузинско вино ахашени.

— Значи смяташ, че интересите на петролния бизнес са истинската причина за смъртта на твоите приятели учени — отбеляза Томаш, подемайки разговора оттам, откъдето го бяха прекъснали.

— Не просто мисля — поправи го приятелят му, — а знам.

— Как можеш да бъдеш толкова сигурен?

— Не забравяй, Казанова, че познавам света на петрола като петте пръста на тия две ръце. — Показа ръцете си, сякаш държеше доказателство в подкрепа на твърдението си. — Хората могат да изглеждат най-цивилизованите в света, макар че в случая с петрола някои съвсем не изглеждат така, но щом стане въпрос за защита на подобни интереси, драги мой, няма култура и възпитание, които да устоят. Всичко става примитивно, насилствено, първобитно. Опазването на този тип власт отключва най-низките инстинкти и най-бруталното поведение, което човек може да си представи.

— Но разполагаш ли с доказателства, че приятелите ти са убити заради интереси, свързани с петрола?

— Да, предостатъчно.

— И какви са те?

— Виж, да започнем първо с онова, което стана с мен. По някаква щастлива случайност, по времето, когато Хауърд и Атанасов са убити, аз бях в чужбина.

— Във Виена, нали?

Филипе го погледна въпросително.

— Откъде знаеш?

— Ами, да кажем, че съм си написал домашното.

— Да, във Виена бях. В същия ден домът ми е бил нападнат от непознати. Странното е, че нищо не са взели, което доказва, че не са намерили онова, което са търсели. Тоест мен.

— Може да е случайност.

— Би могло, ако същото не се беше случило с Джеймс. Неговият дом в Оксфорд е бил нападнат по същото време, в същия ден, в който Хауърд и Атанасов са били убити. За късмет Джеймс бил в Шотландия да види някакви материали и не си бил вкъщи. С други думи, двама човека от групата са били убити, а домовете на другите двама, които по някаква случайност са отсъствали, без да уведомят, са били нападнати. Всичко това стана по едно и също време, в един и същи ден.

— Казахте ли на полицията за това?

— За кое? Че са нападнали домовете ни?

— Да. Както и фактът, че нападенията над домовете ви са били извършени по същото време, когато другите двама от групата са намерили смъртта си.

— Чуй ме, Казанова, полицията не би могла да ни спаси. Нима мислиш, че португалските органи на реда, Скотланд Ярд или Интерпол биха представлявали някаква пречка за оня, който разполага със средствата и властта, обезпечени от печалбите на петролния бизнес?

— Тогава каква е алтернативата?

— Да изчезнем.

Томаш задържа погледа си впит в своя събеседник.

— Което всъщност и направихте — отбеляза, най-сетне разбрал проблема. — Но нищо не доказва, че именно хората от петролния бизнес са убили твоите приятели.

— В такъв случай кой би могъл да е?

— Не знам. Може наистина да са онези типове от петрола, не казвам, че не са. Но нямаш доказателства.

— Бележките са доказателство.

— Какви бележки?

— Нали ми каза, че до телата на Хауърд и Атанасов са били открити някакви бележки с тройната шестица?

— Да. И какво доказва това?

— Доказва, че убийствата са били извършени заради работата на групата.

— Защо мислиш така?

Филипе допря пръст до слепоочието си.

— Помисли малко, Казанова. Нашата група се наричаше „Четиримата рицари на Апокалипсиса“. На бележките е била изписана тройната шестица. Нима не виждаш връзката между едното и другото?

Томаш кимна.

— Откровението на Йоан — отбеляза той.

— Точно така — потвърди приятелят му. — Две символични препратки към последния текст от Библията. Оставяйки тези бележки край жертвите, убийците имплицитно са свързали смъртта на Хауърд и Атанасов с дейността на групата, давайки да се разбере, че са в течение на всичко.

— Имаш право — призна Томаш.

— И тази връзка е подсилена от истинския смисъл на тройната шестица.

— Сега вече не разбирам. Какво искаш да кажеш?

— Ти си експерт по древни езици, Казанова. Кажи ми какво е тройната шестица?

— Числото на Звяра.

— Това е символичният смисъл, който му придава Апокалипсиса. Но аз питам друго. Ако дешифрираме това число, какво ще получим?

— Прилагайки гематрията, шест-шест-шест дава Neron Kaisar, тоест Цезар Нерон.

— А кой е Нерон?

Томаш се обърка от въпроса, толкова очевиден му изглеждаше отговорът.

— Ами император на Рим, който преследвал християните.

— Да, но кое събитие го е прославило?

— Опожаряването на Рим?

Филипе удари с длан по масата.

— Точно така! — възкликна той. — Което ще рече, че Нерон е огън. — Повдигна вежди. — А с кого Сенека е сравнил Нерон?

— Със Слънцето?

— Именно — потвърди Филипе. — „Самото Слънце е Нерон за Рим“, написал Сенека.

— Знам това.

— А сега да видим дали ще удариш джакпота. Кое е небесното тяло, чието име, транспонирано в числа чрез гематрията, ни дава като стойност тройната шестица?

— Титан — отговори като примерен ученик Томаш.

— Отново правилен отговор! — Посочи към чезнещата в здрача светлина и последните лъчи, гаснещи зад прозореца на бара. — Титан, едно от имената на Бога Слънце.

— Но какво ще рече това?

— Не е ли очевидно? — попита Филипе. — Нерон е огън, Нерон е Слънце. Какво пораждат огънят и Слънцето?

— Топлина?

— Ето това е посланието, което убийците са искали да предадат, оставяйки зловещия знак край жертвите. Тройната шестица е посланието, чрез което престъпниците са свързали убийствата на двама от „Четиримата рицари на Апокалипсиса“ с борбата срещу затоплянето на планетата. Как се осъществява тази борба? Като се създават условия да се сложи край на изкопаемите горива. А това застрашава определена индустрия. Коя е тя?

— Петролната.

— Точно така. — Взе чашата и се вгледа във виното. — Индустрията на апокалипсиса. Ето защо, когато узнахме за убийствата и опитите за взлом в домовете ни, когато до нас достигнаха посланията, оставени край труповете на приятелите ни, аз и Джеймс начаса разбрахме за какво става въпрос. Оставаше ни само едно. — Отпи глътка от червеното вино, сякаш искаше да забрави мига, в който бяха взели решението. — Да изчезнем от лицето на земята.

Томаш остана мълчалив. Потънал в мисли, той се опитваше да прецени казаното от друг ъгъл и да допусне алтернативни обяснения.

— Всичко разбирам — проговори той след няколко минути. — Но нима тези типове са стигнали дотам да… да убиват само за да спрат научните изследвания? Нещо не ми се връзва.

Филипе въздъхна.

— Напротив, всичко е свързано.

— Но как?

— Чуй ме, Казанова. Както вече ти казах, аз съм много навътре в нещата, свързани с нефтопреработвателната индустрия, и затова можеш да ми вярваш: могъщи интереси държат света да остане зависим от изкопаемите горива. Почти всички играчи в световната икономика поддържат статуквото и смятат, че всяка съществена промяна поставя под въпрос техните интереси. Което е самата истина.

— Това е много неясно.

— Не, не е. Зад всичко стоят имена и лица.

— Тогава назови някой.

— Виж какво, нека започнем с развиващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка. Всеки техен избор по отношение на икономическо развитие, както ти казах, е свързан с увеличаване на потреблението на възможно най-евтина енергия. Тази енергия обаче обикновено предизвиква силно замърсяване и се добива от компоненти, които в най-висока степен затоплят атмосферата. Тези страни гледат на политиката за ограничаване на емисиите въглероден диоксид като на нескрито подкопаване на усилията им за излизане от беднотата. И понеже зависят от евтината енергия, силно замърсяваща околната среда, за да достигнат определен икономически ръст, очевидно е, че се превръщат в естествена опозиция на опитите да се сложи край на световната зависимост от изкопаеми горива.

— А, да! — възкликна Томаш, припомняйки си онова, което приятелят му беше споделил половин час по-рано, на плажа. — Затова в Киото сте се провалили, нали?

— Да, това беше една от причините — потвърди Филипе. — Но и втората група от заподозрени допринесоха много за провала на конференцията.

— Кои?

— Производителите на изкопаеми горива.

— Нефтопреработвателната промишленост ли?

— Да, и не само. Страните от ОПЕК и въгледобивната промишленост образуват нерушим тристранен съюз с нефтопреработвателните предприятия, който се опълчва срещу всяка по-сериозна промяна. Начело на тази група са шестте основни нефтопреработвателни компании на планетата: саудитската Aramco, иранската петролна компания, мексиканската PEMEX, венесуелската PdVSA и двата западни гиганта ExxonMobil и Shell. И най-малкият намек за това, че изкопаемите горива ни водят към катастрофа, представлява реална заплаха за бизнеса на тази група. Ето защо техните членове реагират безпощадно на тази заплаха, използвайки всички възможни средства — финансови, политически и дипломатически, — за да заглушат подобни идеи.

Томаш си взе късче месо от шишчетата и го постави върху парче хляб.

— Какво точно са направили? — попита той, преди да отхапе от миниатюрния сандвич.

— Много неща, но най-вече натиск над третата голяма сила, спъваща промяната — Съединените щати. Американската икономика е вторият по големина световен потребител на енергия и всеки опит за опълчване срещу изкопаемите горива се смята за заплаха за сигурността на страната. Законодателите и американските президенти винаги са се придържали към политика на защита на енергийното статукво и на индустриите на изкопаемите горива.

— Нима промяната на енергийния модел е такава заплаха за американската икономика?

По лицето на Филипе се изписа колебание.

— Може би не.

— Тогава какъв е проблемът?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Разбира се.

— Проблемът са изборите.

Томаш спря да дъвче на мига.

— Изборите?

— Нефтената промишленост подпомага със стотици милиони долари изборните кампании на кандидатите за Конгреса и за Белия дом. И затова винаги, когато се повдигат въпроси, свързани с околната среда, американските губернатори защитават индустрията на изкопаемите горива. Просто се отблагодаряват за лептата им в изборните кампании.

— Така ли е наистина?

— Още по-лошо. Един от начините да се направи нещо по въпроса със затоплянето на планетата е облагането на потреблението на енергия с такси. Ако бензинът е по-скъп, потребителят ще гори по-малко.

— Логично.

— Но нещата стигнаха дотам, че американският данъчен кодекс субсидира индустрията на изкопаеми горива. — Замълча за момент и повтори ключовата дума: — Те субсидират тази индустрия. Сякаш петролът има нужда от субсидии.

— Не може да бъде!

— Не само може, ами де факто е така. Цялата американска промишленост дава средно осемнайсет процента за данъци. А знаеш ли колко плаща нефтопреработвателната промишленост? Единадесет процента. Това й спестява милиарди долари на година.

— Невероятно.

— Друг начин да се намали затоплянето на планетата е да се изиска от производителите на автомобили да внедрят технологии, при които разходът на гориво да бъде по-ефикасен. Например да се харчат не по десет, а по пет литра за един и същ маршрут. Това би означавало да се отрежат половината от емисиите въглерод в атмосферата. И знаеш ли защо го няма това изискване в Съединените щати?

— Не.

— Защото производителите на автомобили, които харчат стотици милиони долара за дарения по време на изборните кампании, се противопоставиха с аргумента, че подобно изискване ще облагодетелства европейските и японските конструктори, чиито коли са много по-ефикасни, що се касае до разход на гориво.

Томаш поклати глава.

— Не е за вярване.

— Това просто е резултат от начина, по който функционира системата в Америка. Нефтопреработвателните компании и автомобилната промишленост плащат изборните кампании, политиците впоследствие им връщат услугата. Така стоят нещата. И ако светът върви към пропаст, няма какво да се прави — такъв му бил късметът.

— Значи, ако правилно съм те разбрал, излиза, че светът е заложник на американската избирателна система.

— Така излиза в крайна сметка — съгласи се Филипе. — Енергийната политика на предишната администрация на Буш, например, се свеждаше до защита на интересите на нефтената промишленост. Всъщност семейство Буш идва от бизнеса с петрол и точно нефтената промишленост има най-голяма лепта в изборните фондове. При тези обстоятелства какво може да се очаква? Президентът да вземе мерки, накърняващи основните интереси на индустрията, която го храни, за да брани планетата, така ли?

— Но какво точно направи той?

Приятелят му се разсмя.

— Онова, което администрацията на Буш направи, за да защити нефтената промишленост, надхвърли всички очаквания. Като начало подмени някои документи.

— Моля?

— Фалшифицира доклади с една-единствена цел — да запази непокътнат бизнеса с изкопаеми горива.

— Как можеш да твърдиш подобно нещо?

— Истина е. През лятото на 2003 година, по времето, когато Европа е обхваната от невиждана дотогава гореща вълна и повсеместни пожари, Американската агенция за защита на околната среда — Environmental Protection Agency — е получила нареждане от Белия дом да заличи поредица сведения, изнесени в доклада за състоянието на околната среда на планетата. — Ирония се изписа на лицето му. — И знаеш ли коя част от доклада е трябвало да бъде изрязана?

— Не.

— Данните от едно изследване, доказващо, че покачването на температурите на планетата в периода между 1990 и 2000 година надхвърля което и да било затопляне през последните хиляда години. Но онова, на което най-много държал Белият дом, било да не излезе наяве заключението, че затоплянето се дължи на човешката дейност. Тоест на изкопаемите горива: петрол, въглища, газ.

— Сериозно?

— Трябвало да го махнат. Белият дом наредил на агенцията да добави референция относно ново проучване, подлагащо на съмнение връзката между изкопаемите горива и затоплянето на планетата. И знаеш ли кой е финансирал част от новите изследвания? Американският институт за петролни проучвания.

— Но това е смешно.

— Но подправянето на докладите е най-невинното дело на администрацията на Буш. Те стигнаха дотам да обявят война.

Лицето на Томаш се смръщи в недоверчива гримаса.

— Война ли? Малко преувеличаваш, не мислиш ли?

— Какво според теб беше нахлуването в Ирак през 2003 година? Война за възстановяване на демокрацията в Багдад? Война за премахване на оръжията за масово унищожение, каквито Саддам Хюсеин всъщност нямаше? Война за възпирането на Ал Кайда, която не поддържаше връзки с режима на Саддам? — Направи пауза, за да подсили ефекта от въпросите. — Инвазията в Ирак беше война за петрола. И точка. Това е.

— Да, но стана възможна едва след атентатите от 11 септември…

— Лъжеш се — отряза го Филипе. — Има сведения, че Ирак е щял да бъде нападнат и без 11 септември.

— Откъде знаеш?

— Съдя по онова, което ставаше в Белия дом. Не беше единствено президентът, който идваше от бизнеса с петрола. Съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс е била на ръководна длъжност в Шеврон Ойл, а вицепрезидентът Дик Чейни е свързан с мултинационалната компания за разработване на петролни находища „Халибъртън“. Да не говорим за секретаря по търговията Доналд Евънс, който също е оглавявал компания за разработване на петролни находища.

— Е, и?

— Няма съвпадения, драги мой.

— Но това не е престъпление.

— Не говорим за престъпления, Казанова — каза геологът кротко, с безкрайно търпение. — Макар че, погледнато от друга перспектива, това действително е престъпление. Ние говорим за интересите, които диктуват продължението на зависимостта ни от изкопаемите горива. Искаш ли един пример? — Наведе се към Томаш, сякаш смяташе да му довери тайна. — Осем месеца преди 11 септември тогавашният вицепрезидент Дик Чейни създаде комисия по енергийната политика, чиито цели и работа останаха строго засекретени. Някои от членовете на Конгреса пожелаха да се запознаят със състава на комисията и съдържанието на работата й, но Чейни отказа да разкрие каквото и да било. Докато не се намериха две неправителствени организации с идеална цел, които внесоха въпроса в съда и успяха да получат съдебно разрешение за запознаване с дейността на тази секретна комисия. Благодарение на това бяха оповестени някои документи, между които и три карти. Знаеш ли кои?

— Нямам представа.

— Две от картите бяха на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. А третата?

— На Кувейт?

— На Ирак. — Филипе повдигна вежди. — Представяш ли си? Човекът е стоял над разгърнатите карти с иракските нефтени полета! Всичко е било пред него: залежите, нефтопроводите, рафинериите и иракската нефтопреработвателната зона, разделена на осем сектора. Нещо повече, направил си е труда да изчисли колко иракски петрол би могъл да се пусне бързо на пазара. Според документите, Чейни е възнамерявал да пусне сонди във възможно най-голям брой кладенци на Ирак, така че да увеличи производството на седем милиона барела на ден.

— И това веднага след 11 септември?

— Преди това, Казанова — повтори Филипе. — Преди 11 септември. — Наблегна на думата преди. — Картите датират от месец март 2001 година, шест месеца преди двата атентата и две години преди нахлуването в Ирак! — Усмихна се насила. — Оръжията за масово унищожение, демокрацията в Близкия изток и всички тези приказки са били само претекст за прикриване на истинската стратегическа цел за нашествието в Ирак: контролът над вторите по големина световни залежи на петрол и налагането на американски ред в зоната на най-голямо производство на петрол в света. Всичко е било подчинено на тази основна цел. Ирак не само е втори по мащаба на петролните залежи в света, но е и страната, където добивът му е най-евтин. С настаняването си в Ирак американците са в позиция да наложат присъствието си в целия регион. Разбираш ли?

— Да.

— Докато ООН обсъждаше византийския въпрос за оръжията за масово унищожение в Ирак, Чейни си позволи да заяви публично, че Саддам заплашвал регионалните доставки на петрол, и представи този аргумент като достатъчен повод, за да се предприеме атаката. — Филипе се усмихна отново. — Белият дом изпадна в паника, когато го чу да говори така открито за истинската цел на войната, и разбира се, стратезите го накараха да млъкне. Една петролна война не би въодушевила нито американското, нито международното обществено мнение, нито би узаконила военните действия. Ето защо този аргумент беше прикрит и администрацията на Буш дори отрече войната да има нещо общо с петрола. — Филипе разтвори ръце. — Но не е възможно да се отрича очевидното. Нима мислиш, че ако Ирак произвеждаше не петрол, а фъстъци, американците щяха да похарчат цяло състояние, за да окупират страната?

Томаш се разсмя.

— Разбира се, че не.

— Фактите са налице за този, който иска да ги види. Още преди войната да започне, „Халибъртън“ на Чейни вече имаше подписан договор за иракски петрол на стойност седем милиарда долара. И когато войските настъпиха, неговият оперативен приоритет беше да защити огромните нефтени полета на Киркук. С влизането си в Багдад американските военни сили се втурнаха да запечатват Министерството на петрола. Защо?

— Да, сега разбирам.

— С нахлуването си в Ирак Съединените щати всъщност осъществиха на практика дневния ред на нефтодобивната промишленост. Планът беше ясен. От една страна, да помогнат на спомоществователите си от изборните кампании и на всичките си приятели от света на нефтодобива да забогатеят. И от друга страна, да предотвратят възможността този петрол да попадне в ръцете на Китай и Русия. И накрая, да наложат такава геостратегия, която да осигури американското присъствие и влияние в целия Близък изток. С контрола върху Персийския залив и Близкия изток Съединените щати имаха гарантиран достъп до най-големите световни петролни ресурси в момент, в който петролът в страните извън ОПЕК вече е прехвърлил своя производствен пик или е на изчерпване.

Довършиха шашлика и виното и се облегнаха на столовете. Германците се бяха умълчали вече, замаяни от бирата, и атмосферата в бара беше спокойна и малко скучна.

— Да тръгваме ли? — предложи Томаш.

Филипе вдигна ръка и махна на сервитьора, изписвайки подпис във въздуха.

— Момент, да платя сметката.

Сервитьорът се приближи и започна да смята нещо в бележника си. Томаш се загледа в него, но мислите му се върнаха на положението, в което беше изпаднал приятелят му.

— И отново ще ти кажа — обърна се той към Филипе, — че в цялата тази история има нещо, което не се връзва.

— Кажи какво имаш предвид.

— Вие сте били четирима учени, изучаващи проблема с глобалното затопляне, нали така?

— Да.

— Но в света има стотици, може би хиляди други учени, които изучават същия проблем. Защо нефтодобивната промишленост ще иска точно вашата смърт? С какво сте по-различни от другите?

Сервитьорът връчи сметката и Филипе му подаде шепа рубли.

— Наистина ли искаш да знаеш? — попита той.

— Разбира се.

— Защото ние открихме нещо.

Томаш го изгледа въпросително.

— Какво?

Филипе се изправи, облече палтото си и се отправи към вратата на бара.

— Открихме нещо, което ще сложи край на нефтодобивната промишленост — равно каза той. — А това вече нямаше как да ни го простят.

И излезе.