Седмият печат

XXX

Сервитьорът се появи, понесъл поднос върху върховете на пръстите си. Филипе премести синята папка на празния фотьойл до него, за да направи място на масата. Австралиецът остави двете халби с бира и ястията от индонезийската и тайландската кухня, които си бяха поръчали, и след като им пожела enjoy, mates83 с ясно изразен австралийски акцент, се отдалечи толкова бързо, колкото се беше появил.

— Никак не е зле — каза геологът, след като вкуси от своето сате по балинезийски.

— Вкусно е — потвърди Томаш. — Но още не си отговорил на въпроса ми.

Приятелят му погали папката, която лежеше на празния фотьойл до него.

— Искаш да знаеш какво се крие в тази папка, нали?

— Да.

Филипе завъртя във въздуха вилицата, на която беше забодено късче апетитно месо.

— Но ти не би могъл да разбереш какво има тук, ако не знаеш какво представлява саудитският петрол и не си наясно с технологиите за добиването му.

— По думите ти няма нищо по-лесно от това. Правиш дупка и петролът бликва навън.

Геологът се разсмя.

— В общи линии наистина е така — потвърди той. — Петролът в Саудитска Арабия е открит през 1938 година в района на Дамам. Находищата били толкова богати, че американските геолози успели да открият кладенци, докато летели над пустинята със самолет.

— Възможно ли е?

— Да, стига топографските характеристики на терена да го позволяват, както е в случая. Факт е, че полетата могат да бъдат открити от въздуха. Саудитска Арабия изглеждала толкова перспективна за нефтените компании, че те вкупом се устремили натам. Така се родила Арабско-американската нефтена компания, позната с името „Арамко“, чиито акционери били „Стандарт Ойл“, „Шел“, „Бритиш Петролиъм“, „Мобил“, „Шеврон“, „Тексако“ и „Гълф Ойл“.

— Все големи акули.

— Да. И всички били наточили зъби. Разбира се, Втората световна война възпрепятствала развитието на бизнеса, но веднага щом войната приключила, проучванията продължили и били открити нови, още по-перспективни находища. „Арамко“ била национализирана, големите акули били изгонени и Саудитска Арабия заела своето място на геостратегическата карта. — Отпи глътка бира и погледна Томаш с лукава усмивка. — Сега имам един въпрос към теб.

— Слушам те.

— Като имаш предвид, че Саудитска Арабия е най-големият производител в света, колко нефтени находища според теб осигуряват седемдесет и пет процента от добива в страната?

Историкът се замисли.

— Ами… някъде към петстотин, предполагам.

— Не бързай — посъветва го Филипе. — Помисли, това представлява три четвърти от общото количество петрол, добиван в Саудитска Арабия. Мислиш ли, че петстотин полета са достатъчни да попълнят три четвърти от гигантската баница?

— Ами да, имаш право — съгласи се Томаш и се почеса по главата. Реши да рискува с друга цифра, която му се стори по-реална. — Хиляда?

— Не.

— Пет хиляди?

— Не.

— Десет хиляди?

— Не и не.

— Е, отказвам се.

— Хайде, опитай пак. Пробвай с интервали, може да е по-лесно.

Томаш реши да опита с по-голям интервал.

— Между хиляда и пет хиляди полета.

— Не.

— Предавам се. Нямам и най-малка представа. Но и не смятам да редя цифри цяла вечност.

Геологът се усмихна и вдигна показалеца и средния си пръст във формата на буквата „V“, знака на победата.

— Две.

Томаш го изгледа с недоумение.

— Две какво?

— Две нефтени находища.

— Какво?

— Две находища — повтори Филипе. — Седемдесет и пет процента от петрола, добиван в Саудитска Арабия, идва само от две нефтени находища.

Историкът поклати глава смаяно.

— Не може да бъде.

— Казват се Гавар и Сафания.

— Сериозно ли говориш?

— Ще повторя, Казанова — настоя геологът, — седемдесет и пет процента от саудитския петрол се добиват само от две находища. Това означава, че близкото бъдеще на света зависи от две нефтени полета, наречени Гавар и Сафания.

— Боже мой! Как е възможно това?

— Повярвай ми, така е.

— А западните правителства наясно ли са с това?

— Мисля, че никой не е напълно наясно с онова, което става в Саудитска Арабия, драги мой. Хората си мислят, че нещата са както в приказките, че има безброй неизчерпаеми петролни полета, пръснати из пустинята, с огромна производствена мощност, способни да отговорят на нарастващото световно търсене и да разрешат проблемите на другите големи производители. И никой не разбира, че ако световната икономика зависи главно от Саудитска Арабия, то по същество това е зависимост от две полета.

Томаш потръпна вътрешно, докато изричаше въпроса, който изплува в съзнанието му.

— А тези полета в какво състояние са?

— Добър въпрос — отвърна приятелят му със загадъчна нотка в гласа. — Истината е, че никой не знае какво става в Саудитска Арабия, нали? Данните са засекретени и няма независима проверка на съществуващите производствени мощности, нито оценка на запасите. Единственото нещо, с което разполагаме, са пресилените твърдения на саудитците. Нищо повече.

Историкът опря лакти на масата и подпря брадичка на дланите си.

— Две полета — прошепна сякаш на себе си. — Всичко зависи от две полета. — Погледна въпросително към Филипе. — Но що за полета са те?

Геологът разгърна една от брошурите, взря се в картата на Саудитска Арабия и заби пръст по крайбрежието на Персийския залив, южно от Кувейт.

— Сафания се намира ето тук — каза Филипе. — Това е най-голямото офшорно84 петролно находище в света. Наричат го Пясъчната царица, тъй като на юг опира до златните пясъци на арабския бряг на Персийския залив. Находището е открито през 1951 година и от него се извлича най-вече тежък петрол. На картата изглежда като издължена капка с дължина седемдесет километра.

— Седемдесет километра? — учуди се Томаш. — Но това е много!

— Действително. Това находище дава някъде около петнадесет процента от всичкия петрол на страната.

— Само петнадесет? Не каза ли, че двете находища осигуряват седемдесет и пет процента от саудитския петрол?

— Казах.

— Ами останалата част?

— Добиват се от другото поле.

По лицето на историка се изписа недоумение.

— Шегуваш се.

— Казва се Гавар и осигурява шестдесет процента от общия обем петрол, добиван в Саудитска Арабия. Това е единственото мегагигантско петролно поле, най-голямото находище на петрол, откривано някога на планетата. Наричат го Цар на царете, но даже и това наименование е прекалено скромно. Ако Гавар беше император, супергигантските полета до него щяха да са най-обикновени принцове.

Томаш надникна в картата от брошурата.

— И къде се намира това фантастично находище?

Геологът посочи пустинния пояс, успореден на саудитския бряг край Бахрейн и Катар.

— Тук — каза той. — Представлява дълго и тясно поле с формата на крак. Ако южният край на Гавар се намираше в Лисабон, северният щеше да стига до Авейро.

— Виж ти!

— Дължината му надхвърля двеста километра, а в най-широката си част почти достига петдесет километра. Гавар е в експлоатация от 1951 година. Добитото количество петрол до днес надхвърля петдесет и пет милиарда барела. — Усмихна се. — Знам, че число от такъв порядък трудно се възприема. Нека да го кажем по друг начин: в този момент един от всеки дванадесет барела, които се отправят към потребителите от целия свят, идва от Гавар.

— Невероятно!

— През 1982 година производството на петрол от Гавар стана държавна тайна и единствената достоверна информация, която изтече междувременно, е, че през 1994 година мегагигантът е произвеждал шестдесет и три процента от целия петрол на Саудитска Арабия. Друго почти нищо не знаем. Но все пак има нещо, в което всички сме сигурни: дълголетието на нефтеното находище Гавар е сърцевината на проблема, свързан със запазването на петрола като енергиен източник. Всеки анализ на нефтопроизводството в глобален мащаб задължително включва Гавар. Ако това поле продължава да е богато на нефт, световното снабдяване е осигурено. — Вдигна ръка в знак на предупреждение. — Но ако възникнат проблеми с Гавар… това ще е краят.

— А има ли проблеми?

Въпросът беше изстрелян импулсивно, с нескрита тревога. Филипе не отговори веднага. Протегна ръка и взе синята папка, която остави в скута си. Отвори я внимателно и показа на Томаш съдържанието й: купчина листи, изписани на английски и арабски, образуващи свитъци, прикрепени с телбод.

— Това са документите, които откраднах от кабинета на един от шефовете на инженерния отдел на „Арамко“ в Дахран. Както ти обясних, всичко това се съхраняваше в папка с надпис Проблеми при производствените операции, Саудитски находища.

— И какво всъщност представляват тези документи?

— Технически доклади. — Отново затвори папката, сякаш все още не беше настъпил моментът, в който документите трябваше да бъдат извадени. — Съдържат технически оценки, които трябва човек да разбира, за да извлече смисъла на написаното.

— Какви например?

— Проблеми от инженерно естество, свързани с процеса — поясни Филипе. — Как според теб се извлича петролът?

— Говорим за сондажната система, нали? Пуска се сондата и петролът руква, така, предполагам.

— Всички мислят така. Но процесът на извличането на нефт включва три елемента: нефт, газ и вода. Един приятел казва, че ако процесът на извличане беше холивудски филм, петролът щеше да е звездата на филма, любовникът, който привлича зрителите, а второстепенните роли щяха да са поверени на газта и водата. В основни линии залежите се състоят от нефт, примесен с газ и насъбралата се вода отдолу. Газовият компонент в нефта е като в шампанското: това са онези мехурчета, които го движат и му придават сила. Нефтът без газ е като негазирано шампанско, инертна течност. Примесеният с нефт газ и водата, упражняваща натиск отдолу, създават налягане в естествения резервоар, който напомня разклатена бутилка шампанско, преди да бъде отворена. Сега разбираш ли?

— Да.

— Пробиването на природния резервоар е аналогично на изваждането на тапата от бутилка с шампанско. Нефтът изригва навън под голямо налягане и тогава се извършва първичното извличане. Петролът приижда в големи количества, просто чудо. — Лицето му постепенно придоби израза на човек, който иска да внуши, че всяко хубаво нещо си има край. — Проблемът е, че след като е бил направен пробив, след известно време налягането ще започне да спада, нали?

— Като прекипяло шампанско.

— Точно така. — Посочи с пръст невидима точка във въздуха. — И тогава започват проблемите. Налягането спада и петролът вече не блика със същата сила. В действителност постепенно губи мощ, тъй като с изтичането на петрола налягането долу става все по-ниско, докато това на повърхността става все по-високо и накрая петролът престане да излиза.

— Петролът свършва?

— Не, не свършва. Още има петрол долу. Проблемът е, че вече не се изтласква нагоре.

— Колко петрол излиза при това положение?

— При първичното извличане ли? Около една четвърт от наличния в резервоара петрол. Което означава, че долу са останали около три четвърти.

— И какво се прави, за да се извлече останалото количество?

— Влиза в действие вторичното извличане. Прилагат се технологии, за да се увеличи налягането в резервоара и петролът отново да потече. Единият от методите е въвеждането на газ в нефтеното находище, по-точно въглероден диоксид, който се смесва с петрола и му дава нова енергия, като шампанското. Друг метод, много използван в Саудитска Арабия, е инжектирането на вода в находището.

— Вода ли? Смесват вода с петрол?

— Не, съвсем не. Водата не се инжектира в петрола, а в поднефтените води в находището. При навлизането на още вода налягането се повишава, нивото на водата се покачва и изтласква нефта нагоре. Поради това в хода на извличането на нефта постоянно се въвежда допълнително вода, за да се поддържа високо налягане в резервоара. Само че този процес води до друг сериозен проблем.

— Какъв?

— Наричат го water cut, тоест „съдържание на вода“. Понеже се налага инжектирането на вода, за да се увеличи налягането в резервоара, в даден момент тази вода започва да се смесва с петрола, което е знак, че суровият нефт е на път да се изчерпи. При първичното извличане петролът тече чист, но с прилагането на вторичното извличане и опразването на резервоара се появяват определени количества вода, примесени с петрола. Отначало е един процент, после са два процента и така нататък. Ето това се нарича water cut. Един кладенец е стигнал до дъното, когато съдържанието на вода превишава това на нефта. Тогава се казва, че нефтът е „удавен“ във вода.

— С други думи, свършил е.

— Не, не е свършил. Обикновено успяват да извлекат половината от наличния петрол. Другата половина остава долу, в изолирани пукнатини, но извличането му става икономически нерентабилно и кладенецът се затваря.

— Разбирам.

Геологът отвори папката, която все още лежеше на скута му. Взе няколко листа и ги показа на Томаш.

— Тези документи са технически доклади на „Арамко“ — каза той. — Повечето от тях са изготвени от инженерите на саудитската петролна компания, но има и няколко, направени от консултанти на фирмата. Във всеки отчет се посочват специфични проблеми, възникнали в определено петролно поле, и се проследяват оперативните трудности след тяхното възникване и евентуално развитие.

— Къде става това? В онзи мегагигант, за който спомена преди малко?

— В различни полета — отвърна Филипе. — Докладите изследват случващото се в различни полета. — Посочи находищата на картата в брошурата. — Както ти казах, Гавар и Сафания произвеждат седемдесет и пет процента от общото количество петрол в Саудитска Арабия. Но ако към тях се добавят другите два саудитски супергиганта — Абкаик и Бери, общата им продукция достига деветдесет и три процента. Тоест четири нефтени полета произвеждат повече от деветдесет процента от всичкия петрол в Саудитска Арабия.

— Невероятно.

Филипе прелисти книжата, които държеше, сякаш търсеше определен документ.

— Да видим какво става в Абкаик. Експлоатацията на това находище е започнала през 1946 година и петролът му винаги е бил смятан с отлично качество, може би най-доброто, което някога е съществувало. — Намери листа, който търсеше. — Ако анализираме ето този доклад, ще установим, че Абкаик е достигнал пика през 1973 година, което означава, че е изразходил повече от седемдесет процента от запасите си. — Махна с ръка. — Сбогом, Абкаик. — Прибра листа и потърси следващия. — Полето Бери, открито през 1964 година, е един от последните супергиганти на кралството и също дава петрол със суперкачество. — Намери документа няколко листа по-натам. — От този доклад става ясно, че за десет години експлоатация налягането в шахтата на Бери е спаднало до атмосферни стойности, след което са преминали към вторично извличане чрез инжектиране на вода. Нещата вървели добре до 1977 година, когато водата започнала да се смесва с петрол. Така нареченият water cut продължил да се покачва, докато накрая удавил петрола в една четвърт от кладенците на Бери и през 1990 година „Арамко“ се принудила да ги затвори. Докладът показва, че от този момент нататък проблемите зачестили и през 1994 година производството тръгнало към залез със спад около шестдесет процента. През 2001 година станало ясно, че са оцелели само малки сегменти от Бери, където все още има чист нефт. — Подреди листите от доклада. — Бери е на път да премине в историята. — Прелисти още няколко страници, търсейки друг отчет. — Споменах ти за Сафания, най-голямото офшорно находище в света, второ по обем на продукцията в Саудитска Арабия. — Филипе извади нови страници от свитъка. — Влязъл в производство през 1957 година, запазвайки относително чист петрола си до края на осемдесетте години, когато се появява пясък в суровия нефт, знак, че налягането заплашително пада. През 2001 година се появила и вода в по-голямата част от находището.

— Какво е нивото на water cut?

— В Сафания ли? Някои кладенци са стигнали до петдесет процента.

— По дяволите!

— Сафания очевидно се намира в упадък, драги мой. Находището е достигнало пика около 1980 година и според докладите проблемите с водата и пясъка продължават да се задълбочават. — Прибра листите от свитъка. — С други думи, ако се съди по данните в тези доклади, трите супергиганта на Саудитска Арабия — Сафания, Абкаик и Бери, вече са прехвърлили пика и се намират във фаза на упадък.

— Остава само най-голямото находище.

— Да, Гавар.

Погледът на Томаш се спря на синята папка.

— Какво се казва в документите за това поле?

Геологът заизважда нови листи.

— Гавар е толкова голям, че е разделен на отделни зони — Айн Дар, Шедгум, Утмания, Хавия, Харад и други. Ето защо в докладите се анализират различни аспекти на производството в тези кладенци — отбеляза Филипе, прелиствайки документа. Посочи един документ. — В този доклад, например, се проучва странният наклон на резервоара, по-точно в зоната на контакта между водата и нефта. — Взе втори документ. — Тук се засягат проблемите с хоризонталното инжектиране в сектора Арабе Д. — Още един. — В този се изследват интервалите на пропускливост. Тук се говори за цифрова симулация, изследваща налягането в хоризонтални сондажи при различен тип хетерогенност.

Изгарящ от нетърпение, Томаш надникна в документите.

— Това нищо не ми говори.

— Естествено, терминологията е специализирана.

— Не би ли могъл да ми обясниш по-просто за какво всъщност става дума в тези доклади?

Филипе престана да прелиства натрупаните един върху друг документи.

— Разполагаме с анализи на различни аспекти на операциите в Гавар — каза той, вперил поглед в приятеля си. — Виж, нито един от тези доклади не съдържа обобщено виждане по въпроса. Но сумарно всички те ни дават относително ясна картина на онова, което става в меганаходището.

— И каква е картината?

Геологът погледна часовника си и внезапно прекъсна разговора.

— Закъсняваме, Казанова! — възкликна той. — Трябва да тръгваме.

— Да вървим ли? — учуди се Томаш. — И къде отиваме?

Филипе вдигна ръка и повика сервитьора. Когато австралиецът понечи да се приближи, той направи знак, че трябва да направи сметката.

— Ще мина през стаята да си приготвя куфара и после ще излезем от града — каза той на Томаш.

— Но къде отиваме?

— Далече. Отсега те предупреждавам, че няма да минаваме през твоя хотел.

— Защо?

— Трябва да се погрижим за нашата сигурност. След онова, което се случи в Сибир, и факта, че са те следили тук, в Сидни, не можем да поемаме допълнителни рискове. Ще се наложи да изчезнеш безследно като мен. Естествено, ще трябва да зарежеш всичко в хотела до завръщането ти.

— Но къде отиваме все пак?

— Ще отидем да се срещнем с Джеймс.

— Твоят приятел от Оксфорд?

— Да, той е тук.

— Трябваше да се досетя. Сега разбирам защо си дошъл в Австралия. — Повдигна вежди изпитателно. — В Сидни ли е?

— Не.

— В такъв случай къде е?

— Ще видиш.