Седмият печат

XXVIII

На връщане към партера не промълвиха нито дума, като внимателно оглеждаха хората наоколо, търсейки подозрителни погледи или издайнически движения. Но всичко изглеждаше спокойно и нормално, посетителите на Сентърпойнт бъбреха възбудено в асансьора, докато слизаха. Поведението на хората им се струваше естествено, но въпреки това, когато излязоха от центъра и се гмурнаха в тълпата отвън, Томаш и Филипе изпитаха силно чувство на облекчение.

Напрежението не ги бе оставило съвсем: двамата се озъртаха често назад или надничаха из ъглите, изпълнени с подозрение към всяка сянка. Геологът пристъпваше енергично, с решителността на човек, който знае къде отива. Когато достигнаха Пит стрийт, двамата свиха на юг и прекосиха голямата артерия в посока, обратна на Скалите. Това беше шумна търговска улица, изпълнена с колоритна тълпа от пешеходци, които оживено сновяха напред-назад. Множеството беше така гъсто, че никой не би могъл да ги открие.

— Доколкото разбрах от онова, което ми каза в Сибир, във Виена си ходил по стъпките ми — отбеляза Филипе, достатъчно успокоен, за да поднови разговора.

— Да, ходих да говоря с човека от ОПЕК, с когото си се срещал през 2002 година.

— Абдул Карим?

— Същият. Каза ми, че си правил оценка на състоянието на световните запаси от петрол.

— И какво още ти разказа?

Томаш се опита да си спомни.

— Ами, говори ми за ситуацията с международното производство на петрол. Каза ми, че страните извън ОПЕК почти са достигнали пика на производство, след който световната икономика ще стане зависима от петрола на ОПЕК.

— Каза ли ти за колко време ще стигне петролът на ОПЕК?

— Доколкото си спомням, каза, че имало петрол за десетилетия напред. Може би век.

Филипе вървеше, забил поглед в земята, погълнат от някаква мисъл.

— А разказа ли ти още нещо за нашия разговор?

— Ами, разказа ми за петрола и енергията, но по същество това беше посланието му. Че петролът извън ОПЕК намалява и светът ще става все по-зависим от петрола на ОПЕК.

— Спомена ли за техническата документация на „Арамко“?

— Каква документация?

— На „Арамко“. Саудитската нефтодобивна компания.

— Не, нищо такова не ми е казвал — отвърна Томаш и погледна приятеля си. — Защо? Трябваше ли?

Спряха на светофара, който светеше червено. Автомобилният поток пред тях сякаш извираше от Парк стрийт, докато пешеходците изчакваха реда си да преминат към следващата отсечка от Пит стрийт.

— В рамките на работата ми за групата, създадена след конференцията в Киото, бе задачата да проуча въпроса с енергията — каза Филипе, без да отговаря на въпроса. — Заех се да изследвам основните нефтени залежи на планетата. Пътувах до Тексас, Русия, Казахстан, Северно море, Мексиканския залив, Аляска… тоест бях навсякъде, където има големи петролни кладенци. И както предполагам, се досещаш, трябваше да посетя страните от ОПЕК. Но проблемът е там, че достъпът до информация в тези страни е затруднен.

— Така е, има диктатура там.

— Не е в това проблемът. От доста време страните от ОПЕК се управляват от авторитарни режими, но винаги са предоставяли съответната информация относно запасите си и производството на петрол. От 1950 година дават подробни данни за положението във всяко едно от нефтените полета. — Взря се в Томаш. — Разбираш ли? Не са се ограничавали само до информация за общата ситуация. Предоставяли са специфични подробности за производството във всяко нефтено поле поотделно.

— И са престанали да ги предоставят?

Филипе поклати глава в знак на потвърждение.

— От 1982 година страните от ОПЕК спряха кранчето за информация. Изведнъж всичко, свързано с техните запаси и производството на петрол, стана държавна тайна. Малкото информация, която отпускаха, беше прекалено оскъдна и неподлежаща на проверка. От този момент нататък пазарът започна да се регулира от предположения и данните от ОПЕК станаха толкова неблагонадеждни, че дори секретариатът на организацията във Виена започна да нагажда информациите за производството на ОПЕК не според официалните данни, предоставяни от самите страни членки, а въз основа на тези предположения.

— Сериозно?

— Невероятно, нали? Дори и ОПЕК не вярва на данните, предоставени от собствените й страни членки.

— Но защо са възприели тази секретна политика?

Филипе впи очи в приятеля си.

— Това е големият въпрос, нали? Кое е накарало ОПЕК да спре информацията за нефтодобива си? Въпросът може да се формулира и по друг начин: какво ОПЕК иска да скрие?

Светофарът светна зелено и хората, които се тълпяха от двете страни на улицата, се устремиха един към друг като два рояка, сляха се по средата и почти веднага се разделиха.

— Кажи де! — подкани го Томаш и се отдръпна, за да избегне сблъсъка с двама австралийци с шорти цвят каки, които пресичаха улицата в обратна посока. — Защо ОПЕК е спряла кранчето с информация?

— Официалният отговор е, че нефтът има огромно геостратегическо значение и страните членки на ОПЕК са принудени да държат информацията в тайна, за да се защитят срещу машинациите на Запада.

— Но ти не вярваш в това обяснение…

— Не — потвърди Филипе. — Не вярвам.

— Защо?

— Защото е елементарно. Защото не се връзва. Защото показва, че ОПЕК крие нещо.

— Но какво? Какво крият те?

— Същия въпрос си задавах и аз самият. И за да си отговоря, месеци наред летях до различни столици на Близкия изток само за да установя, че отново съм изправен пред същата непреодолима стена. Сблъсквах се със същата дълбока секретност и в Техеран, и в Багдад, и в Кувейт, и в Риад. Не можеш да си представиш, все едно си говориш сам.

— Сигурно здраво си ги ядосал.

— Не, тъкмо обратното. Винаги бяха много любезни, даряваха ме с какви ли не подаръци, приготвяха разкошни вечери, отнасяха се към мен с изключителни почести, но нищо не разкриваха. От устата им можех да чуя само официалната версия, че Близкият изток разполага с много петрол и ОПЕК ще навлезе в пиковата фаза след много, много години.

— Точно това ми каза и Карим.

— Такава е официалната версия — настоя Филипе. — Но по време на последното ми посещение в Саудитска Арабия най-сетне ми излезе късметът. Беше ми омръзнало да се блъскам в тези стени от мълчание и реших да опитам да посетя нефтеното поле в Гавар — най-голямото петролно находище в света. Разбира се, ставаше въпрос за почти невъзможна мисия, но въпреки това реших да опитам. За да стигна до Гавар, се наложи да се измъкна от обичайното посещение в Министерството на петрола, където не даваха никаква информация, и да почукам на вратата на един инженерен отдел на „Арамко“. Уговорих си среща с шефа на отдела и на следващия ден отидох в седалището на „Арамко“ — модерен комплекс на границата с пустинята, в Дахран. Човекът ме посрещна много радушно и ми поясни, че не може да ме заведе в Гавар, защото това надхвърля пълномощията му, че много би желал да ми помогне, но бил обикновен инженер, и че трябвало да се обърна към някого по установения ред.

— Правителството ли?

— Министерството на петрола. Да, но аз познавах въпросния ред като петте си пръста. От месеци тъпчех на място и доникъде не стигах. Веднага разбрах, че и този мой опит беше обречен на провал, и се обезсърчих. — Спря за момент, за да се ориентира, и отново подхвана разговора: — Но се случи така, че към края на срещата инженерът трябваше да се види с друг посетител и с деликатност, присъща само на арабите, излезе, за да говори с новодошлия, настоявайки да го изчакам в кабинета му. — Повдигна вежди. — Разбираш какво се случи, нали?

— Останал си сам в кабинета.

— Точно така. Докато усетя, човекът вече беше излязъл и аз бях сам в кабинета. За да убия от времето, станах от дивана и заразглеждах книгите и папките по етажерките. — Спря насред тротоара, сякаш беше стигнал невидим праг. — Забележи, не бях в някой от онези кабинети за връзки с обществеността, каквито има в Министерството на петрола в Риад и където има само пропагандни брошури. Бях сам в кабинета на шефа на един от инженерните отдели на „Арамко“ в Дахран. Това беше работно място и документите по лавиците не бяха рекламни брошури, възпяващи огромните нефтени находища на Саудитска Арабия, а истинска техническа документация. — Филипе тръгна отново. — Прокарах поглед по гърбовете на папките и забелязах една с надпис Проблеми при производствените операции, Саудитски находища. Заглавието ми се стори любопитно, взех папката и започнах да я прелиствам. Онова, което открих още на първите страници, така ме смая, че инстинктивно откъснах всичките листи и ги скрих в чантата си.

Томаш го гледаше зяпнал. В погледа му се четеше изумление и възмущение.

— Откраднал си листите от папката?

— Знам, прилича на лудост. Но това си беше информационна мина и не можах да се овладея. Върнах празната папка на мястото й и седнах на дивана, изпълнен с угризения за стореното. Разкаян, аз се проклинах за своята импулсивност и дори се канех да върна всичко където си беше, но междувременно се появи инженерът и вече нямах възможност да го направя. Сбогувах се малко припряно и хукнах към летището, без да се отбия в хотела.

— И излезе от страната с листите от секретната папка?

— Да — каза Филипе. — Отнесох всичко.

— Те разбраха ли какво е станало?

— Предполагам, че да. Когато се появих във Виена и изложих фактите пред Карим, той не изглеждаше много изненадан от това, че знам неща, които не би трябвало да знам. Истината е, че точно два месеца след като бях откраднал листите от папката, в същия ден убиха Хауърд и Атанасов и претърсиха дома ми и този на Джеймс.

— Смяташ, че смъртта им е свързана с кражбата на секретните документи?

— Не съм сигурен — каза Филипе. — Но знакът с тройната шестица до труповете доказва, че смъртта им е свързана с нашите проучвания. А това отговаря на въпроса, който ми зададе още в началото. Защо преследват точно нас, когато има толкова други учени, работещи по проблема с глобалното затопляне на планетата? Кое прави групата ни толкова специална? — Филипе направи пауза. — Отговорът е, че ние държахме в ръцете си строго поверителна информация за онова, което става в петролните полета на ОПЕК. — Сниши глас. — Информация, която поставя под въпрос оцеляването на бизнеса с петрол.

Томаш наклони глава и заинтригувано изгледа приятеля си.

— По дяволите! — възкликна той. — Но какво представлява тази информация?

Пресякоха Батърст стрийт и продължиха напред, по вечно оживената Пит стрийт.

— За да разбереш онова, което имам да ти казвам, добре е да си запознат с някои основни понятия в света на петрола — отбеляза Филипе. — Например знаеш ли какво означава петролен пик?

— Карим ми обясни във Виена — каза Томаш, вътрешно доволен, че не е съвсем невеж в тази област. — Когато половината от общите запаси са изчерпани. Нарича се пик, защото графичното представяне на производството прилича на планина. — Започна да чертае с пръст във въздуха. — Изкачва се, докато достигне пика, и после започва да слиза.

Филипе се намръщи.

— Така е, но не съвсем.

— Защо?

Сега беше ред на приятеля му да чертае графика във въздуха.

— Кривата на производството не е като кривата на планина, при която имаме плавно изкачване до върха, последвано от постепенно спадане, а по-скоро на плато. Бавно се изкачва, достига върха, задържа се известно време и изведнъж — бум! — Пръстът рязко се спусна надолу. — Пада, сякаш се срива в пропаст.

— Значи плато, а?

— Такава е кривата на цялото нефтено производство. Изкачва се, достига пика, задържа се известно време на пиковото равнище и рязко се срива. Защо? Защото, когато достигнат пика, нефтените компании и страните производителки полагат огромни усилия, за да поддържат същите темпове на производство, и това усилие обяснява платото в кривата. Проблемът е, че това положение не може да се поддържа безкрайно дълго, понеже ресурсите са ограничени, оттук следва и неизбежният спад в производството… истински срив. За година.

— Кога ще настъпи този пик?

— Както Карим ти е казал, пикът на петрола извън ОПЕК е неизбежен. От всички страни извън ОПЕК само Бразилия и Русия като че могат да увеличат производството, но не за дълго, какъвто е случаят с Русия, и дори това не е сигурно. Според доклад на Руската академия на науките, почти шестдесет процента от залежите в Западен Сибир са изчерпани. Бившият президент Путин издаде указ, с който класифицира информацията за петролните ресурси като държавна тайна. И щом го е направил, драги мой, то е, защото Русия иска да скрие нещо. От друга страна, Северно море е изчерпано, Тексас също, в Канада се наблюдават признаци за упадък, а Норвегия е на път да достигне пика.

— Да, Карим ми го каза. Петролът в страните извън ОПЕК е към края си. Но ти наистина ли вярваш в това? Няма ли да бъдат открити нови кладенци?

— Проблемът е, че петролът е относително рядък продукт заради изключителните условия, които са необходими за образуването му. На цялата планета съществуват едва около шестстотин системи, способни да осигурят петрол и газ в рентабилни количества. От тези шестстотин системи четиристотин са били или още са в експлоатация, а останалите двеста се намират в Арктика или дълбоки води. През последните четиридесет години са открити едва четири супергигантски нефтени находища извън Близкия изток: китайското нефтено поле при Дакин, открито през 1961 година; руското находище Самотлор, открито през 1963 година; Прадхо Бей в Аляска, открито през 1967 година; и мексиканското поле Кантарел, открито през 1975 година. Оттогава насам — нищо. Само малки кладенци, с изключение на находището в залива Сантуш, открито в Бразилия през 2008 година. А от тези супергиганти само Дакин и Кантарел поддържат високи нива на производство, макар и вече с признаци за спад… Всички те са преминали пика. А ако оставим настрани супергигантите и се съсредоточим само над гигантите, ще видим, че тенденцията е същата. По-голямата част от онези, които са в експлоатация след 1970 година, са се изчерпили до 2000 година, какъвто е случаят с находищата Брент и Фортис в Северно море. И само три са влезли в експлоатация през 1990 година. — Погледна Томаш право в очите. — Разбираш ли за какво става въпрос? Петролът извън ОПЕК наистина е на ръба на необратимия пик, ако вече не го е прехвърлил.

— Но защо никой не знае за това?

— Причините са различни — отсъди Филипе. — Основната е, че информацията относно наличния петрол не е достоверна. Например според една от най-уважаваните нефтени агенции в света, американската Джиолоджикъл Сървей, световните запаси на петрол са приблизително 2,5 билиона барела.

— Това много ли е?

— За да добиеш някаква представа, ще ти кажа, че по приблизителни изчисления досега светът е изразходвал малко повече от един билион барела.

— Значи 2,5 билиона е много.

— Разбира се — потвърди геологът. — В тази оценка влизат 1,6 билиона барела от доказани запаси, половината от които са в Близкия изток, плюс деветстотин милиарда барела от недостъпни залежи.

— И при този огромен петролен резерв кога ще настане пикът?

Филипе смръщи вежди, пресмятайки наум.

— Ами светът изразходва понастоящем повече от осемдесет милиона барела на ден, нали така? — Изписа числата във въздуха, сякаш можеше да ги види. — Ако разходът продължи да расте средно с два процента на година, 2,5 билиона барела ще трябва да достигнат пика през… момент да го пресметна… някъде около 2030 година.

— През 2030?

— Горе-долу.

— Тогава какъв е проблемът?

Приятелят му се усмихна насила.

— Тези цифри са фалшиви.

— Фалшиви ли? Но не спомена ли, че това е оценка на една от най-уважаваните петролни агенции в света?

— Да, но това не пречи да са фалшиви.

— Как можеш да говориш така?

— Поради две причини. Първо, защото американците са тези, които твърдят подобно нещо. Както вече ти казах, петролните интереси държат политическата власт в Америка и всичко, което се твърди от американските агенции, трябва да се разглежда през призмата на тази действителност. Джиолоджикъл Сървей, например, според чиито прогнози все още има достатъчно петрол на планетата, е същата агенция, която през деветдесетте години даде песимистична оценка за нефтените запаси в Арктика. Знаеш ли какво се случи впоследствие?

— Ммм… не.

— Задействаха се петролните интереси и агенцията беше принудена да замени песимистичната си прогноза с друга, по-оптимистична. — Филипе намигна. — Сега разбра ли?

Томаш поклати глава недоверчиво.

— Не мога да повярвам.

— Повярвай, така е — увери го приятелят му. — Има дори виц за това как американските агенции наемат персонал. Искаш ли да го чуеш?

— Да.

— Джиолоджикъл Сървей решила да наеме служител. Интервюирали трима кандидати: геолог, геофизик и аналитик по петролните запаси. Попитали тримата: „Колко е две плюс две?“. Геологът отговорил: „Четири“. Геофизикът казал: „Двадесет и две“. Когато дошъл ред на аналитика по петролните запаси, човекът отвел интервюиращия го в друга стая, насаме, заключил вратата, залостил прозорците, изключил телефоните и после му прошепнал на ухо: „Колко искате да бъде?“. Взели го на работа.

И двамата се разсмяха.

— Много добре — каза Томаш развеселен. — Разбрах вече, че не може да се има доверие на американските агенции. А коя е другата причина, която те кара да мислиш, че цифрите не са достоверни?

— Втората причина, поради която смятам оценката от 2,5 билиона барела за фалшива, е свързана със самия анализ на цифрите. Виж, оценката за съществуването на 2,5 билиона барела петрол на планетата се основава на сумата от доказани запаси и все още недостъпните залежи, нали така? Според Джиолоджикъл Сървей доказаните залежи възлизат на 1,6 билиона барела. Проблемът е, че когато говорим за доказани залежи, имаме предвид данните, предоставени от страните производителки — информация, която в случая с ОПЕК не е достатъчно надеждна, както вече ти обясних. Например в края на осемдесетте години шест от най-големите производители на петрол от ОПЕК добавиха изненадващо още над триста милиарда барела към общите си запаси. Подобно увеличение на петролните запаси може да се направи при две специфични обстоятелства: когато са направени нови открития или когато нови методики на оценка на запасите са показали, че в дадено нефтено поле има повече петрол, отколкото се е предполагало. Проблемът е, че през този период нито една от шестте страни на ОПЕК не е съобщила, че са открити нови значими петролни находища, нито технологиите за прогнозиране на залежите са претърпели значителна еволюция.

— Тогава как са открили, че запасите им са по-големи от обявените?

— Добър въпрос! — възкликна Филипе. — Тези страни твърдяха, че поправят стара грешка. Но аз подозирам, че истината е друга. През 1985 година ОПЕК постанови, че колкото по-големи са запасите на една страна, толкова повече петрол би могла да изнася. Тоест ще има по-голяма печалба. Вследствие на това всички се захванаха административно да увеличават запасите си.

Томаш се разсмя.

— Но нима могат да правят това?

— Не само могат, но и го направиха. Кой ще ги контролира? Данните на ОПЕК са секретни и не подлежат на проверка. Ако кажат, че имат хиляда трилиона барела в запас, кой би могъл да каже обратното? Няма независими инспекции…

— Но сигурен ли си, че това увеличение е само на хартия?

— Ех, Казанова, не бъди наивен. Виж случая с Ирак, например. Ирак е една от шестте страни, които увеличиха като по чудо нефтените си запаси. Когато анализирахме подробно този случай, установихме, че от 1980 година насам иракчаните са увеличили четири пъти стойността на запасите си. Как е възможно това, след като през цялото време страната или е била във война, или е била подложена на петролно ембарго?

Томаш се замисли над чутото.

— Наистина…

— Да приемем, че вече сме на едно мнение относно истинността на данните за доказаните запаси — заключи Филипе. — Нека да видим сега още по-съмнителното положение с недостъпния петрол. Както вече ти казах, петролът е рядък продукт. В света съществуват само двеста находища, които все още не са експлоатирани. Прогнозите се основават на принципа, че в почти всички тези системи има петрол, но това не е проверена истина. Факт е, че не знаем какво има там. — Вдигна пръст. — Но има нещо все пак, което знам от точната наука. Все по-трудно се намират нови петролни полета. По-големите, тъй като са били по-лесни за откриване, отдавна са проучени. Сега откриваме само най-малките, които са ни убягнали при предварителния оглед. Фактически от 1961 година насам нефтените компании с всяка изминала година откриват все по-малко петрол. От 1995 година светът харчи най-малко по четири милиарда барела на година, но се откриват едва девет милиарда барела нов петрол за същия период. — Заби поглед в неопределена точка на Пит стрийт. — Всъщност съществуващият петрол в света извън ОПЕК трябва да е някъде около един билион барела.

— Един билион? В такъв случай кога се очаква да настъпи пикът?

— Скоро. Ще доживеем да го видим.

— Но кога ще е все пак?

Филипе въздъхна.

— Между 2010-а и 2015-а.

— Такава е прогнозата и на Карим.

— Може да бъркам с две-три години, но това е датата за пика на петрола извън ОПЕК.

Насред Пит стрийт се беше насъбрала тълпа, която наблюдаваше двама жонгльори, изпълняващи опасен номер с бутилки. Чуваше се ту ааах, ту ооох, понякога избухваха ръкопляскания — публиката изглеждаше погълната от зрелището. Но двамата приятели подминаха мястото, без да удостоят с поглед уличните артисти, обсебени от проблема, който ги занимаваше в момента.

— Има нещо, което не разбирам — каза Томаш.

— Кажи.

— Ако положението е толкова критично, как е възможно пазарите да реагират едва в края на 2007 година? Тоест достатъчна е една по-силна буря в Мексиканския залив — и цената на петрола се вдига. Пазарите винаги са били много чувствителни и към най-леките колебания в доставките, дори когато става въпрос за временни забавяния, какъвто е случаят с нарушеното снабдяване заради бурите. При това положение как е възможно да не откликнат на нещо толкова мащабно? — Поклати глава. — Не виждам смисъл.

— Истината е, че пазарите вече започнаха да реагират, но не са изпаднали в паника поради една съвсем проста причина — каза Филипе. — Става дума за съществуващото доверие в запасите, с които разполага Близкият изток. Всички вярват, че Близкият изток има необятни запаси от петрол, огромни количества, които по всяко време биха могли да покрият евентуален срив в производството на други страни. Според общоприетото становище Саудитска Арабия и Кувейт разполагат с петролни кладенци, които не се използват и които всеки момент могат да влязат в експлоатация. Това е така нареченият резервен производствен капацитет.

— С други думи, пазарът вярва, че никога няма да настъпи срив в снабдяването?

— Точно така — потвърди геологът. — Заради резервния производствен капацитет на ОПЕК. — Смръщи вежди. — Но ако се вгледаме по-добре, ще видим, че този резервен капацитет е нож с две остриета. Колкото повече намалява производството на петрол извън ОПЕК, толкова повече се увеличава производството в страните от ОПЕК, като по този начин се предотвратява сривът в снабдяването. В резултат на това цените са стабилни и не могат да служат като индикатор на система за предупреждение. От друга страна, добре е да напомним, че цената на продукта трябва да отразява недостига или изобилието му, когато говорим за свободния пазар.

— А не е ли така?

— В случая с петрола — не. ОПЕК пречи на системата да функционира свободно.

— В какъв смисъл?

Филипе направи пауза, преценявайки как по-добре да обясни начина, по който функционира бизнесът.

— Представи си, че пазарът на петрол е свободен и че наличният петрол е достъпен за всички — предложи той. — При това положение естествено би било нефтените компании първо да продадат по-достъпния петрол — точно защото е по-евтин за добиване и защото е по-конкурентоспособен, нали така?

— Разбира се.

— С изчерпването на този достъпен петрол компаниите ще се пренасочат към по-малко достъпния петрол, с по-скъпо производство. При това положение цените ще започнат да се вдигат постепенно, в съответствие с нарасналите производствени цени, предупреждавайки навреме потребителите и правителствата да харчат по-малко и да търсят алтернативни източници на енергия.

— А защо нещата не стоят така?

— Защото пазарът не е свободен. За да проработи механизмът на цените, важно е да има свободен достъп до евтиния петрол. Проблемът е, че евтиният петрол е в ръцете на ОПЕК, която държи всички операции в тайна и определя производствени квоти.

— Когато говориш за евтин петрол, какво по-точно имаш предвид?

— По-евтиният петрол е иракският, следван от саудитския. Ирак и Саудитска Арабия разполагат с невероятни петролни полета, където е достатъчно да пуснеш сонда и петролът изригва като фонтан. В тези страни добивът на петрол е много евтин, разбираш ли?

— Но за какви стойности говорим?

— Ще ти посоча няколко цифри, за да добиеш представа. Русия например изразходва петнадесет долара за извличането на един барел петрол; за същото количество петрол Саудитска Арабия харчи само долар и половина. И дори по-малко.

— Виж ти!

— Но ОПЕК налага ограничения над собственото си производство, което означава, че светът използва по-напред скъпия петрол. Последствията са очевидни. Когато свърши скъпият петрол, на пазара ще се появи евтиният, което ще рече, че пазарната логика е обърната наопаки и цените не са показател. Дълго време цената на петрола се задържа сравнително ниска заради това положение, разбираш ли? Липсата на свободен пазар прикрива по този начин тежките проблеми по производството и снабдяването, които се задават.

— Разбирам.

Филипе остана с непроницаемо лице.

— Но и това вече е на път да отпадне. Един барел петрол струваше десет долара през 1988 година, но само десет години по-късно скочи на сто и четиридесет долара. Проблемът е там, че резервният производствен капацитет, който беше от порядъка на осем милиона барела на ден през 1987 година, сега е спаднал почти до нула, тъй като търсенето се е повишило повече от предлагането. Достатъчен бе лек спад в производството, предизвикан от двата урагана „Катрина“ и „Рита“ през 2005 година, за да настане хаос в цените на петрола. След като пазарите реагират по този начин на незначителен спад в производството, това е сигурен знак, че вече няма резервен производствен капацитет. — Филипе заби мрачно поглед в земята. — Когато производството наистина изпадне в криза, светът ще се окаже неподготвен.

Приближиха се до Ливърпул стрийт и геологът посочи към сградата отсреща. Беше модерна сграда с много прозорци от едната и от другата страна.

— Това хотелът ти ли е? — попита Томаш.

Приятелят му кимна утвърдително.

— Искам да ти покажа нещо — каза Филипе и спря на тротоара. — Големият проблем не е в това да разберем, че петролът свършва, защото той така или иначе ще свърши. Големият проблем е дали ще узнаем това навреме и дали ще можем да се подготвим за тази ситуация.

— Онова, което искаш да ми покажеш, е свързано с този проблем, така ли?

— Да.

Озърнаха се наоколо, но не забелязаха нищо подозрително. Прекосиха улицата, прекрачиха прага на хотела и първото нещо, което Томаш забеляза, бяха петте звезди на вратата.

— Явно добре се грижиш за себе си.

Свикнал с лукса в петролния свят, Филипе не отговори. Отправи се към рецепцията и поиска достъп до личния си сейф. Служителят го покани да влезе в отделно помещение и двамата изчезнаха през страничната врата, явно специално охранявана зона. Томаш остана пред рецепцията, загледан в пода от кремав полиран мрамор и красивите килими по сепаретата. Не се наложи да чака дълго. Минути по-късно приятелят му и служителят се появиха в лобито. Филипе носеше малка картонена папка в бебешко синьо.

— Тук е — каза той, показвайки папката с дискретен жест.

— Кое?

— Тайната.

— Каква тайна?

— Тайната, която откраднах от ОПЕК.