Седмият печат

XVIII

Водите на Байкал прииждаха на леки вълни, сякаш непрестанно притегляха брега в обятията си. Езерото беше кротко и спокойно, с искрящи точици по тъмната повърхност, като диаманти, които отразяваха отблясъците на залязващото слънце. Филипе свали обувките си и закрачи тежко по брега, шляпайки във водата.

— Ела тук — покани го той. — Опитай водата.

Томаш събу обувките и нагази във водата, но на мига се закова.

— Студена е — оплака се той и се завърна на пясъка с бързи подскоци.

Приятелят му се разсмя.

— Не бягай, женчо такъв. Ела тук, във водата.

— Луд ли си?

Филипе се наведе и потопи ръка в езерото.

— Студена ти се струва, а?

— Ледена.

Геологът се изправи и тръсна мократа си ръка, при което изпръска панталоните и пуловера си.

— Да, но точно тази студена вода има огромно значение за поддържането на живота на нашата планета.

— Отново преувеличаваш — възкликна Томаш. — Всеизвестно е, че животът предпочита топлата вода.

Филипе закрачи по брега, без да спира да шляпа във водата, докато Томаш предпазливо го следваше по пясъка.

— Искам да ти обясня нещо, Казанова — каза Филипе, вперил очи във вълничките, които се разбиваха в краката му. — Макар и да не си даваме сметка за това, Земята е живо същество. Така както човешкото същество е съставено от билиони живи създания, клетките, така и Земята е живо същество, изградено от билиони живи организми, съставящи фауната и флората. Например ако температурата на Луната или на Венера се промени драстично, това не би имало толкова съществено значение за тези планети, тъй като и двете са мъртви, само камък и прах. Все едно им е дали е студ или жега, сякаш са огромни мраморни скулптури. Но термичните промени са важни за Земята, която е жива и затова непрекъснато регулира температурата и химичния си състав. Следиш ли мисълта ми?

— Хм… горе-долу.

— Едно от нещата, които науката е установила, е, че Земята, подобно на всяко живо същество, което я обитава, има способността да се саморегулира. — Вдигна пръст, за да подчертае твърдението си. — Но аналогично на живите същества, това става само в рамките на определени температурни параметри. — Подритна една вълна, която обля крака му с пенлив шумен кипеж. — В случая с тази вода тук беше установено, че критичната температура е десет градуса. При покачване на температурата над десет градуса водите губят свойствата си на хранителна среда, което е пагубно за живота. Ето защо тропическите води са така бистри и чисти: те не предоставят хранителна среда, с изключение на ограничено количество водорасли. Тези води са за морето същото, което са пустините за земята. И обратно, морските гори са водите на Арктика и Антарктида, тъй като тези полярни океани са с температури под десет градуса и затова е пълно с хранителни вещества.

— Извинявай, не е точно така — възрази Томаш. — Доколкото знам, има разнообразен морски живот в тропическите води.

— Само на дълбоко, Казанова. — Посочи надолу. — Само на дъното, където температурата е под десет градуса, има хранителни вещества.

— Хм.

— Това означава, че по-голямата част от океаните са пусти.

— Сериозно ли говориш?

— Много сериозно — настоя Филипе. — Водите с температура над десет градуса покриват осемдесет процента от водната повърхност на света. Това означава, че осемдесет процента от морската повърхност е пустиня.

Томаш сви устни.

— Нямах представа.

— Това откритие предполага солидна обвързаност на явленията. Ако глобалната температура се покачи, ще се увеличи и количеството топла вода, което би довело до разширяване на морската пустиня.

— Разбирам.

Филипе вдигна крака си над повърхността на езерото и отново го спусна рязко във водата.

— А сега слушай внимателно, Казанова, защото това е важно. — Обгърна с широк жест зеления хоризонт на Олхон и тайгата от другия бряг на езерото. — Това явление, наречено дезертификация, протича и на сушата. Установи се, че тук, навън, критичната температура не е десет градуса, както в морето, а двадесет. Когато температурата падне под двадесет градуса, което е нормално през зимата, дъждовната вода се задържа дълго време в земята и почвата остава влажна, което подпомага развитието на живота. Но през лятото, когато средните температури са около двадесет градуса, дъждовната вода обикновено бързо се изпарява и почвата изсъхва. Земята, като саморегулиращо се живо същество, е отговорила на този проблем, като е отредила периодът на дъждовете да е през лятото. Честите дъждове компенсират изпаряването, нали разбираш? Но когато средната температура надвиши двадесет и пет градуса, процесът на изпаряване се ускорява и ако не вали едва ли не постоянно, Земята ще се превърне в пустиня.

— А екваториалните гори? Доколкото знам, там температурите са над двадесет и пет градуса.

— Екваториалните гори покрай реките Амазонка и Конго са друг пример за саморегулация на това необикновено живо същество, каквото е Земята. Тъй като при високи температури изпарението е много бързо, Земята е създала екосистема, задържаща облаците над гората, при което валежите са почти постоянни.

— Значи гората привлича облаците.

— Точно така. Но тази система е възможна само в границите на определени термични стойности.

— Защо?

— Заради свойствата на водата, Казанова. Повишение на средната температура от четири градуса би ускорило още повече изпарението и би нарушило равновесието, превръщайки екваториалната гора в пустиня.

— Откъде знаеш това?

— Достатъчно е да видим пустинята Сахара, например. Там температурата е толкова висока, че цялата вода се изпарява прекалено бързо, пресушавайки почвите. И знаеш ли какво дели екваториалната гора от пустинята? — Малка пауза. — Някакви си четири градуса по Целзий. Съществува разлика само от четири градуса между голяма девствена гора и пустиня, което означава, че тези четири градуса прехвърлят някаква пределна стойност.

— Разбирам.

— Оттук следва, че повишаването на глобалната температура може да стане много голям проблем, ако премине определена термична граница. А най-лошото е, че има признаци за протичането на такъв процес.

Томаш изглеждаше угрижен.

— Как така?

— Никога ли не си чувал за ефекта на Будико?

— Ефектът на кого?

— Михаил Будико е най-големият руски климатолог. Той открил, че снегът отразява по-голямата част от слънчевата топлина, попадаща върху него, което допринася за поддържане на студен климат. Проблемът обаче е в това, че освободеният въглероден диоксид от горенето на твърдите горива повишава температурата и снегът започва да се топи, при което земята се показва отдолу. И тъй като земята е тъмна, тя поглъща топлината, което повишава още повече температурата, а това, от своя страна, предизвиква още по-интензивно топене на снега, при което се открива още по-голямо пространство гола земя, излъчваща още топлина — и така в безкрайна спирала. Това е ефектът на Будико.

— Надя ми спомена за това.

— Да, тя участва в началните измервания тук, в Сибир. Температурата е преминала границата и подобни процеси се наблюдават из цялата планета, включително в моретата. Само през 2005-а са изчезнали четиринадесет процента от постоянния лед в Арктика. Четиринадесет процента! Знаеш ли защо? Защото океаните се затоплят. И понеже водата е станала по-топла, ледът е започнал да се топи, което е проблем, тъй като, както ти казах, ледът действа като огледало и отразява повече от осемдесет процента от слънчевата топлина. А при океана е обратно — поглъща повече от деветдесет процента от тази топлина, понеже е тъмен. Виждаш последствията, нали? Понеже ледът се топи, океанът поглъща повече топлина, което затопля водата и води до топенето на още лед, което пък намалява още повече отразителната повърхност и разширява поглъщащата топлина повърхност в затворен кръг, усилващ парниковия ефект. И това не е всичко. Понеже океанът е по-топъл, водата обеднява откъм хранителна среда и водорасли. А именно водораслите са тези, които теглят въглеродния диоксид към дъното на морето. Колкото по-малко са водораслите, повече въглероден диоксид остава на повърхността, което задълбочава все повече и повече парниковия ефект — и така нататък в още една безкрайна спирала. Нещо като морски ефект на Будико.

— Но това наистина ли се случва?

— Разбира се. При това навсякъде. Виж, например, екваториалните гори, за които говорихме преди малко. Тъй като температурата се е повишила, те намаляват. Но проблемът е, че без дърветата, които хвърлят сянка, почвата се затопля повече и в резултат на това затопля и планетата, което води до изчезването на нови гори, а следователно до оголването на почвата, която се затопля допълнително, предизвиквайки ново отдръпване на горите и нов затворен цикъл. Всъщност там се наблюдават първите признаци затова явление. През 2005 година Амазония преживя невиждана суша. Много от притоците на река Амазонка пресъхнаха и се наложи да пренасят питейна вода с хеликоптери до селищата в джунглата. А знаеш ли защо използваха хеликоптери? Защото нивото на водата в реките беше прекалено спаднало и корабите не можеха да стигнат дотам. Сушата от 2005 година може би е първият знак за катастрофалния колапс, който ще преживее Амазония, в случай че температурите се покачат от три до четири градуса по Целзий. При тези условия гората ще се превърне в пустиня. — Посочи тайгата в дъното. — Трябва да отбележим освен това, че смъртта на горите предизвиква освобождаването на страхотно количество въглероден диоксид, което засилва парниковия ефект. Предполагам знаеш, че горите са естествена гъба, попиваща въглеродния диоксид. По-малко гори означава повече въглероден диоксид и задълбочаване на парниковия ефект.

— Следователно твърдиш, че всички вкупом сме навлезли в порочен кръг, водещ до все по-голямо затопляне.

— Точно така — потвърди Филипе. — Именно затова ти казвам, че при достигането на определена критична температура се отприщват неуправляеми явления. Както ти обясних, Земята е жив организъм, способен да се саморегулира, а това означава, че винаги е успявала да се придържа към най-подходящите за живота температура и химичен състав. Но сега, заради масовото освобождаване на въглероден диоксид от твърдите горива, температурата се доближава до критична стойност, отвъд която планетата губи способността си да се саморегулира. И именно това е причината, която превръща глобалното затопляне в потенциална катастрофа.

Филипе излезе от водата и се отправи към столовете, от които бяха станали минути преди това. Томаш го последва замислен и угрижен поради лавината от потресаващи сведения.

— Добре, разбрах, че положението е сериозно — каза той. — Но каква връзка има всичко това с нашия разговор?

— По време на конференцията в Киото някои хора се досетиха, че договорът е само фасада. Основните въпроси бяха умишлено подминати. Киото събра много страни, всяка от които имаше своя работна програма, но малко от тях бяха истински загрижени за основния въпрос — климатичните промени. Напротив, ние бяхме свидетели как политиците си намигат и казват, че се интересуват не толкова от затоплянето на планетата, колкото от захлаждането в икономиката. Приемаха всички безобидни и приемливи за икономиките си мерки и отхвърляха всичко, което смятаха, че ще ги ощети. Ето такъв беше преобладаващият дух. Според логиката на политиците онова, което може да се случи след двадесет години, вече не ги засяга, тъй като е извън хоризонта на преизбирането им. Нека управляващите след тях да разрешават проблема.

— Така ли се изразяваха?

— Публично не, разбира се. Пред микрофоните показваха много отговорно отношение и изглеждаха искрено загрижени за глобалното затопляне. Истински държавници. Но в частните разговори ги виждахме как повдигат рамене и се надсмиват над онова, което току-що бяха заявили публично. Истината е, че не им пукаше!

— Значи конференцията не е свършила никаква работа…

— Чиста фасада. Проблемът е, че както вървят нещата, емисиите от въглероден диоксид не само няма да намалеят, а и ще се увеличат. Всъщност те вече нарастват. Освен това, в Киото се подходи наивно, защото се приемаше, че е достатъчно да се затвори кранът с въглероден диоксид, за да се разреши проблемът с глобалното затопляне. — Филипе замахна рязко и разсече въздуха с ръка. — Не мисля, че има по-неадекватен подход. Затоплянето на планетата е процес с натрупване. Дори и да преустановим днес емисиите на въглероден диоксид, а ние няма да го сторим, затоплянето ще продължи десетилетия наред. Преминаването на критичната граница от 550 ppm е неизбежно. Предвид настоящата еволюция, почти е сигурно, че ще прехвърлим 1100 ppm още този век. — Погледна събеседника си безпомощно. — Това е катастрофа.

Томаш се взря в очите му. Надежда вече му беше обяснила същината на проблема, но въпреки това беше шокиран от чутото.

— Какво може да се направи?

Филипе се усмихна.

— Точно това се запитах и аз в Киото. Какво може да се направи?

Двамата стигнаха до столовете на пясъка и седнаха.

— Е, и?

— Открих, че не съм единственият, който си задава този въпрос. Имаше и други специалисти, които разбраха каква измама беше тази конференция и се питаха какво би могло да се направи в действителност. В разговори по коридорите или в кафенетата открихме, че споделяме едни и същи притеснения и образувахме малка група. — Разсмя се, с нахлули спомени от Киото. — Знаеш ли как се нарекохме?

— Хм.

— Четиримата рицари на Апокалипсиса. Виж дали тези имена ти говорят нещо: Хауърд Доусън, Христо Атанасов и Джеймс Къмингс.

Томаш веднага позна имената.

— Първите двама са убитите, нали?

— Да. Хауърд беше климатолог от американската делегация, а Христо Атанасов, физик, бе включен в българската група.

— А третият е англичанинът, който също е изчезнал.

— Абсолютно вярно. Джеймс беше научен консултант от британската делегация.

— А като добавим и теб, ставате четирима.

— Четиримата рицари на Апокалипсиса.

— В Библията четиримата конници са онези, които предизвикват апокалипсиса…

— Но ние искахме да сме четиримата, които няма да допуснат той да се случи.

— А това възможно ли е?

— И ние се запитахме същото. Като климатолог Хауърд имаше достъп до уникална информация, резултат от наблюдения, осъществявани из цялата планета, най-вече в студените ледени зони. Разказа ни, че много от глетчерите са на изчезване. Алпийските глетчери вече са загубили около петдесет процента от ледената си маса, а тези от Андите са ускорили три пъти скоростта, с която се отдръпват, и са загубили една четвърт от повърхността си само за три десетилетия.

— По дяволите.

— Само през миналия век температурата на почвата в Аляска се е покачила с два до пет градуса по Целзий, а девет станции в Арктика са измерили повишение на температурата на повърхността от порядъка на пет градуса по Целзий. Глобалното затопляне вече е предизвикало разпадането на пет от общо деветте съществуващи ледени платформи на Антарктическия полуостров. На Гренландия и на Тибетското плато също са регистрирани подобни явления.

— И всичко това американецът ли ви го каза?

— Да, както и много други неща. Знаеш ли какво е Ел Ниньо!

— Чел съм за това — каза Томаш, опитвайки да си припомни. — Метеорологично явление в Тихия океан, нали?

— Донякъде. Ел Ниньо е периодична поява на топла вода в тропическата част на Източния Пасифик. Феноменът поражда бури в Тихия океан, наводнения в Калифорния и Мексиканския залив и страшна суша в Австралия и Африка. В миналото Ел Ниньо се проявявал като цикличен феномен, редувайки се на всеки четири години с Ла Ниня — противоположно явление, тъй като е свързано с появата на студени води в същата зона. Но през седемдесетте години правилата са се променили и Ел Ниньо се превръща в постоянно явление с шестгодишна продължителност.

— А другите океани? И при тях ли се наблюдават изменения?

— Промените са навсякъде, Казанова. Вълните в Северния Атлантик днес са с петдесет процента по-високи, отколкото през шестдесетте години.

— Хм.

— Онова, което открихме, е, че климатът е много по-нестабилен, отколкото са мислели в миналото. Незначителни промени водят до огромни изменения в глобалното равновесие.

— Нещо като ефекта на пеперудата.

— Точно така. И няма спасение от това. Например Средният запад в Съединените щати, който е житницата на Америка, е на път да се превърне в пустиня. Южна Европа също. Горещите вълни са все по-чести и по-продължителни. Процес на постепенна дезертификация е обхванал Италия, Гърция, Испания и Португалия — Сахара настъпва на север. Това води до катастрофални последствия. Виж само до какво доведоха големите горещини през 2003 и 2007 година в Южна Европа. Вълната от високи температури през 2003-та предизвика опустошителни пожари, които изпепелиха горски масиви в Португалия с размерите на Люксембург, унищожи двадесет процента от житната реколта и доведе до петдесетпроцентна инфлация. А през 2007 година стана още по-лошо. Рекордните температури предизвикаха хиляди пожари в Гърция, Турция и Балканите. Евакуираха Дубровник, а гърците обявиха извънредно положение в цялата страна, след като пожарите убиха повече от шестдесет човека за три дни и стигнаха до предградията на Атина.

— Смяташ ли, че тези бедствия ще стават все по-чести?

— Не се и съмнявай. Тези пожари са само прелюдия към онова, което идва, и обърни внимание: възникват по време, когато става ясно, че производството на храни в световен мащаб трябва да нарасне двойно, за да може да се изхрани населението, което ще се удвои за шестдесет години. Проблемът е, че дезертификацията, ерозията на почвите и други съпътстващи явления намаляват обработваемата земя с един процент на година. Един процент на година означава десет процента на десетилетие. Говори се, че след няколко десетилетия половината от земното кълбо ще е пустиня. Резултатите вече са налице: ръстът на хранително-вкусовата промишленост достигна своя пик в средата на осемдесетте години и сега е в упадък.

— Сериозно ли говориш?

— Защо според теб сме толкова загрижени? Моделите показват, че при двойно повишаване на въглеродния диоксид в атмосферата по-голямата част от територията на Съединените щати ще бъде подложена на страшна суша, от което ще последва селскостопански срив. Достатъчно е температурата да се повиши с един градус, за да се появят пустини в Небраска, Уайоминг, Монтана и Оклахома. Два градуса по Целзий са достатъчни, за да превърнат Южна Европа в пустиня. Някои френски учени, например, се заеха да изчисляват с колко биха се увеличили водните изпарения в средиземноморската област при леко покачване на температурата. Компютърните модели показаха, че изпаренията ще намалеят, което е учудващо, тъй като по-високата температура увеличава изпаренията. След като анализираха данните, учените разбраха, че изпаренията ще намалеят, защото няма да има вода в почвата, а без вода няма изпарение. Това означава, че Сахара ще прехвърли Средиземно море и Южна Европа ще се превърне в пустиня. — Вдигна три пръста. — Моделът на ООН предвижда, че ако се премине границата от три градуса, дезертификацията би могла да доведе до повсеместен глад на планетата. Китайското селско стопанство, например, ще се срине тотално при четиридесет процента опустошени оризища, царевични и житни ниви. Населението от тези нови пустинни зони масово ще се оттегли на север в търсене на храна, което означава, че ще нахлуят в бездруго гъсто населените развити страни на Севера, където хранителната промишленост също ще се намира под натиск. Както е очевидно, жителите на тези райони ще реагират крайно негативно на похода на изгладнелите и конфликтът ще е неизбежен. Фашистките партии, обещавайки със сила да спрат ордите от гладни бежанци, ще са силните на деня.

— Това е ужасно.

— Така е, нали? Но се опасявам, че все още не си чул най-страшното.

Томаш повдигна вежди обезпокоен.

— Какво искаш да кажеш?

Филипе въздъхна и погледна към приятеля си, събирайки сили, за да навлезе в същината на въпроса, който действително го ужасяваше.

— Знаеш ли какво означава масово изчезване на видове?