Повелителката на бурите

23

Донал Делрей, наричан още Рокрейвън, и Дорилис, наследница на Алдаран, бяха съчетани в брак ди катенас вечерта на средзимния празник.

Не се чувстваше дух на веселие. Както често ставаше в Пъкъла, бурите позволиха да поканят само най-близките съседи. А и мнозина предпочетоха да не се отзоват на поканата. Правилно или не, но дом Михаил видя в отказа им знак, че подкрепят неговия брат от Скатфел. Затова церемонията бе извършена в присъствието почти само на домочадието му, а и сред тях немалко мърмореха недоволно.

Навремето, в първите дни на размножителната програма, не би имало нищо изненадващо в брака между полубрат и полусестра, особено сред най-могъщите благородници на Владенията, на които техните васали подражаваха. Но вече се случваше рядко и повечето хора не одобряваха подобно кръвосмешение.

— Никак не им допада тази сватба — промърмори Аларт в ухото на Касандра.

Отиваха към голямата зала, където трябваше да се състои церемонията, щеше да има празнична вечеря и танци. Тя се опираше тежко на ръката му. Още куцаше въпреки всеотдайните грижи на Рената и Маргали. Вярваха, че след време кракът ще оздравее напълно, засега обаче ходеше трудно без чужда помощ.

— Да, не им допада — повтори той. — Ако друг, а не дом Михаил бе заповядал провеждането на церемонията, просто нямаше да се подчинят.

— И какво толкова не им харесва? Че Донал ще наследи Алдаран, без да има във вените си кръвта на Хастур и Касилда?

— Не това е причината. Доколкото подразбрах от разговорите с васалите и заклетите съратници на Алдаран, те одобряват избора на Донал като наследник. Нито обичат хората от Скатфел, нито биха искали да ги видят как заграбват Владението. Ако дом Михаил бе обявил Донал за свой син недестро, всички щяха да бранят избора му до смърт, макар да знаят, че не са чули истината. Щяха да вдигат рамене и да твърдят, че формално законът е спазен. Но не им допада да стават свидетели на брак между брат и сестра.

— Който също е само формално спазване на закона — напомни Касандра.

— Изобщо не съм сигурен, че ще остане такъв. Те също. Още се чувствам гузен, че моите необмислени слова подтикнаха дом Михаил към това безумие. Всички останали в замъка се държат, сякаш угаждат на луд. Не знам дали грешат… — промърмори сърдито Аларт. — Не всички безумци крещят с пяна на уста и гонят пеперуди по зимните преспи. И маниакалната гордост, обсебила господаря на Алдаран, е твърде далеч от мъдростта и благоразумието, дори всичко казано от него да звучи логично.

Младоженката още не беше навлязла в девичеството си, нито бе навършила изискваната от закона възраст, пък и никой не искаше да буди в душата й горчиви спомени от трагичния годеж с Дарън. Затова този път не им хрумна да я пременят неуместно. С детската си рокля, с разпуснатите по раменете меднозлатни къдрици, тя приличаше на момиченце от домочадието, допуснато по снизхождение на празненството. А младоженецът, макар че се стараеше да изпълнява ролята си, бе стиснал устни и личеше колко е напрегната волята му. Някои от гостите забелязаха, че преди да влезе в залата, той отиде при групичката жени, грижещи се за Дорилис, и повика настрани Рената Лейние. Спориха разгорещено няколко минути. Повечето хора от домочадието на дом Михаил, както и почти всички слуги, знаеха истината за отношенията между двамата. Едни клатеха осъдително глави. Други се озъртаха към невръстното момиче, заобиколено от бавачки и наставници, после поглеждаха Рената и сърце не им даваше да обвинят Донал, че не е сдържал чувствата си дори в този ден.

— Каквото и да казва, каквото и шутовско представление да ни натрапи с този брак ди катенас, това всъщност си остава годеж, а не законен брак — тъкмо казваше той на Рената. — Знаеш, че такъв брак не съществува според закона, докато няма плътска връзка между съпрузите.

Тя едва не се изтърва за разгорещените спорове по въпроса и в Съвета, и между познавачите на закона, но Донал имаше нужда от подкрепа, не от възражения.

— Знаеш, че за мен не означава нищо! Моля те, Рената, кажи ми, че и за теб нищо няма да се промени, иначе ще погазя волята на приемния си баща тук и сега, пред всичките му васали!

„Ако наистина искаше да му се опълчиш, трябваше да постъпиш така още в началото, а не сега да съсипваш и неговия, и своя живот! Твърде далеч стигна това безумие!“

Но на глас тя изрече:

— Донал, нищо не може да засегне чувствата ми към теб. Но времето и мястото не са особено подходящи за такива разговори. Трябва да се върна при другите жени.

Преди да се обърне, Рената докосна за миг ръката му, а по устните й се плъзна усмивка, в която едва не пролича съжаление.

„А бяхме толкова щастливи през лятото! Как се обърна животът толкова жестоко? Трябваше да се оженим още когато той настояваше. Не мога да му се сърдя, защото аз провалих всичко…“

Дом Михаил стоеше пред огромната камина и приветстваше всеки от гостите. Дорилис направи старателен реверанс, той я целуна по двете бузи и я настани на почетната маса вдясно от предназначеното за него кресло. После отиде да благодари на жените, грижили се досега за дъщеря му.

— Лейди Елиса, много съм ви признателен за усърдието, с което направихте гласа на дъщеря ми още по-прекрасен, за да пее като майка си. Сроднице Маргали, и в този час ми е трудно да изразя благодарността си, че си добра приемна майка на моето осиротяло дете. Дамизела — той поднесе към устните си ръката на Рената, — до края на дните си ще те благославям за всичко, което направи за Дорилис. За мен е голяма радост да те приветствам… — запъна се за миг — …като почетна гостенка на нашето празненство.

Усетът на Рената бе изострен до краен предел от напрежението и лесно разгада какво щеше да каже домакинът — „в моето семейство“. Веднага си спомни обаче какво я свързваше с Донал и се въздържа.

„Винаги съм подозирала, че знае! Но за него този налудничав план да се отърве от домогванията на брат си означава несравнимо повече от нашите чувства!“ Как съжаляваше за угризенията си, възпрели я веднага да забременее отново от Донал… „Ако бях дошла на това извратено празненство с издут корем на бъдеща майка, нима пак би имал наглостта да обвърже насила Донал с друга пред очите ми? Можех ли да го разубедя поне с това?“

Тя се затътри към мястото си на масата, полусляпа от сълзите.

Готвачите и икономите се бяха постарали, трапезата беше богата, но никой не се зарадва особено на гозбите. Дорилис неспокойно усукваше една къдрица на пръстите си, изглеждаше и изнервена, и сънлива. Накрая господарят на Алдаран призова всички за тишина и повика при себе си Донал и Дорилис. Седящите в другия край на почетната маса Аларт и Касандра се напрегнаха. Не знаеха дали в последния миг няма да последва непристойна сцена — или Донал щеше да избухне въпреки усмивката, залепнала като маска на лицето му, или някой от намръщените съратници щеше да се възпротиви. Никой обаче не гъкна. Аларт се взря в очите на господаря на Владението и разбра, че домочадието не би посмяло да му се опълчи в този момент.

— Това е радостен ден за Алдаран — започна дом Михаил.

Донал за миг си изтърва нервите и мисълта му отекна ясно в главите на всички телепати: „По-радостно е да си в адовете на Зандру!“

— С удоволствие възлагам попечителството над Владението и над моята дъщеря и единствена наследница, все още невръстната Дорилис от Алдаран, в ръцете на моя обичан приемен син Донал от Рокрейвън.

Младежът трепна гневно от името, превръщащо го в копеле, устните му се размърдаха беззвучно.

— Донал Делрей — поправи се господарят на Алдаран с видимо усилие.

Аларт поклати глава. „Дори днес не му се иска да погледне истината в очите — Донал не е негов син.“

Дом Михаил взе двете изящно гравирани гривни, обковани от вътрешната страна със злато, за да не дразни скъпоценната мед кожата на младоженците. Закопча ги на дясната китка на Донал и лявата на Дорилис. Аларт погледна своята десница и я протегна да хване ръката на Касандра. Всички семейни двойки в залата направиха същото, преди господарят на Алдаран да изрече ритуалните слова.

— Както лявата ръка е свързана с дясната, така и вие не се делете — в замъка и в рода си, в дома и в наследствата си, пред огнището и сред хората, споделяйте всичко с любов и вярност — от днес до края на времето.

Аларт се усмихна за миг, но тутакси го прониза печалната мисъл на Касандра: „Защо Донал и Рената не стоят така пред нас…“ И той отново настръхна от възмущение при вида на тази гавра.

А дом Михаил изричаше:

— Бъдете едно цяло завинаги…

Аларт срещна погледа на Рената. „Колко е безутешна! Донал не биваше да постъпва така с нея. Не че и той е много доволен от ставащото, но защо и двамата трябваше да изпитат тази мъка?“ Отново прокле безмълвно господаря на Алдаран за ужасната му упоритост, но в същото време не можеше да се отърси от собствената си вина. „Аз причиних това на всички. Да не бях стъпвал тук!“

По-късно Дорилис поведе младите жени за началото на танците. Рената я бе научила какво трябва да прави и двете започнаха първите стъпки, хванати под ръка. Аларт ги наблюдаваше. „Не би трябвало да са съперници. Жертви са!“ Забеляза вперения в тях поглед на Донал и веднага се извърна. Върна се при Касандра, която не можеше да танцува и седеше при възрастните дами.

Вечерта се изнизваше, васалите и гостите на Алдаран усърдно се опитваха да внесат малко по-весел дух в празненството. Един жонгльор вадеше монети и малки животинки от най-невероятни места, а пък шалчетата и пръстените — сякаш направо от въздуха. Накрая като че измъкна пойна птичка от ухото на Дорилис и с поклон я подаде в ръцете на младата господарка. Певците припомниха на всички любимите древни балади. Но все пак хората в залата не забравяха нито за миг, че това не е истинска сватба. Случваше се някой от по-подпийналите мъже да подхване грубовата шега, с каквито обикновено изпращаха младоженците към брачното ложе, но все едно се задавяше с думите си. Дорилис седеше до баща си, Донал остана задълго с тях. Някой бе донесъл клетка за птичката и момичето й гукаше в напразни опити да я накара да чурулика. Вече беше късно и малкото създание клюмаше сънливо. Накрая и Дорилис изглеждаше, сякаш всеки миг може да задреме. Донал, отчаян от мълчаливото напрежение и безплодните напъни за веселие, попита любезно:

— Дорилис, ще потанцуваш ли с мен?

— Не! — отсече дом Михаил. — Според обичая младоженецът не бива да танцува с невястата си на сватбата.

Младежът се обърна бясно към приемния си баща.

— В името на всички богове, докога с тези преструвки…

Въздъхна тежко и стисна устни. Не биваше да се държи така на празника, не и пред всички васали и домочадието. Промърмори с хаплива ирония:

— Разбира се, не бива да правим нещо нередно, защо сродниците ни да разнасят мълвата за скандали? — Помоли с поглед Аларт да се отдели замалко от съпругата си. — Братовчеде, ще потанцуваш ли със сестра ми? — Озърна се окаяно към Рената, но под пронизващия поглед на приемния си баща отиде при Маргали и се поклони. — Сроднице, ще ми окажеш ли честта?

После послушно канеше една след друга бавачките и наставниците на Дорилис. Аларт се чудеше дали приятелят му прави това, за да може накрая да танцува и с Рената. Не дочака да види правилна ли е догадката му. Донал тъкмо съпроводи дойката на сестра си до мястото й и срещу него се изправи Дорилис, която бе танцувала с възрастния коридом на замъка. Тя го погледна мило, обърна се към Рената и изрече гръмко с глас, преливащ от фалшива сладост:

— Рената, трябва непременно да потанцуваш с Донал. Нали поверието гласи, че ако танцуваш с младоженеца на средзимния празник, и ти ще си намериш съпруг до края на другата година. Братовчедке, да говоря ли с баща си да избере подходящ мъж за теб?

В невинната й усмивчица прозираше такава злоба, че Донал заскърца със зъби, когато подаде ръка на Рената и я поведе към средата на залата.

— Заслужава един хубав бой!

Любимата му едва сдържаше сълзите си.

— Мислех си… мислех си, че разбира. Надявах се, че поне изпитва симпатия към мен, дори да не ме обича! Как можа да…

Той промърмори:

— Нервите й са опънати, преуморена е. Отдавна трябваше да си е в леглото. И мисля, че неволно си спомня какво се случи на годежа й с Дарън от Скатфел…

Стори му се, че за миг чу далечен тътен, но не беше сигурен дали наистина отекват гръмотевици или и той само преживяваше в мислите си онази страшна вечер.

Рената се помъчи да оправдае повереницата си: „Напоследък се държеше толкова добре. Помогна да спасим Аларт, Касандра и Донал. Но това й вдъхна прекомерна гордост от нейната дарба. И все пак е само едно разглезено и надменно дете.“

Седналият до Касандра Аларт също чу отгласа на бурята. За миг се зачуди дали не слуша гласа на своя ларан, предупреждаващ го за бъдещи нещастия в крепостта… После като че се пренесе в двора на замъка, чу крясъците на въоръжени мъже и трепна. Не можеше да има обсада точно вечерта на средзимния ден!

Касандра стисна ръката му и прошепна:

— Какво видя?

— Буря и тъмни сенки над Алдаран…

Когато Донал отново се върна при дом Михаил, каза твърдо:

— Господарю, късно е вече. Този път няма да има традиционно полагане на младоженците в ложето, затова наредих да поднесат последната чаша и освободих певците.

Лицето на Михаил неочаквано потъмня от несдържан гняв.

— Твърде много си позволяваш! Аз не съм давал такава заповед!

Приемният му син се вторачи озадачен в него. Господарят на Алдаран му бе поверявал грижите за средзимния празник през последните три години. И промълви кротко:

— Господарю, постъпих както винаги си искал от мен — доверих се на разсъдъка си.

Но възрастният мъж стисна юмруци.

— Донал, толкова ли бързаш да поемеш властта над Алдаран вместо мен?! Дори не се допита какво мисля…

„Луд ли е? Нима разумът му вече гасне?“

Дом Михаил пак отвори уста да отприщи недоволството си, но един от по-старите слуги вече внасяше украсената със скъпоценни камъни чаша, пълна догоре с вино, в което бяха сипани ароматни подправки. Чашата трябваше да мине от ръка на ръка, за да я споделят всички присъстващи. Господарят на Алдаран я стисна в ръце и остана неподвижен толкова дълго, че Донал се разтрепери от напрежение. Най-сетне желанието да не правят непристойни сцени надделя у дом Михаил. Докосна ръба на чашата с устни и я подаде с лек поклон на приемния си син, който също почти не отпи, после помогна на Дорилис да задържи тежестта. След това Аларт пое чашата и я поднесе към устните на Касандра.

Разпрата, разминала се на косъм, заличи всякаква следа от радостно оживление. Отпиеха ли от чашата, гостите се покланяха на дом Михаил и бързаха да излязат от залата. Дорилис внезапно се разплака, скоро вече пищеше истерично. Баща й се опитваше безпомощно да я успокои, но тя се разврещя още по-пронизително, щом я докосна. Маргали побърза да прегърне момичето.

— Изтощена е. Хайде, милата ми, ела, детето ми. Ще те сложа да спиш. Недей, душичке, няма за какво да плачеш…

Маргали, Елиса и старата дойка Катя почти я изнесоха от залата. Малкото останали гости се изнизаха неловко към отредените им стаи.

Пламналият от ярост Донал докопа стъклен бокал с вино и го изпразни на един дъх в гърлото си, после побърза да го напълни отново. Аларт понечи да отиде при него, за да го сгълчи, но въздъхна и се отказа. С нищо не можеше да му помогне, а и ако нещастният младоженец бе решил да се напие, само щеше да завърши подходящо това нелепо празненство. Върна се при съпругата си, хвана я под ръка и двамата тръгнаха полека към покоите си.

— Не мога да виня детето за нищо — прошепна Касандра, когато заизкачваха бавно стълбата. — Не е лесно да вижда погледите на всички и да подозира, че си шепнат колко скандален е този брак, а в същото време да знае, че после ще трябва да си легне пак в детската стая, сякаш нищо не се е променило. Ама че сватба! И що за първа брачна нощ!

Аларт възрази меко:

— Любима, доколкото си спомням, ти също спа сама в първата си брачна нощ.

— О, да — засмя се тя, — но моят съпруг не беше в леглото на друга, която обича повече. Нима си въобразяваш, че Дорилис не знае къде спи брат й повечето нощи? Ревнува го.

Той изсумтя сърдито.

— И да знае, какво от това? Нима има значение за нея? Може и да ревнува, защото Донал е по-привързан към Рената, но за Дорилис си остава нейният по-голям брат. Едва ли е същото, което ти преживя!

— Не знам… — проточи Касандра. — Не е толкова невръстна, колкото си я представят повечето хора. На години — да, още е дете. Но никой с нейната дарба, с два погубени живота зад гърба си и с обучението, получено от Рената, не може да остане малък, каквато и да е възрастта му. Милостиви богове, каква бъркотия! Трудно ми е да си представя докъде ще стигне всичко това!

Аларт обаче можеше да познае, а толкова му се искаше да не е така…

Посред нощ Рената се събуди от шум пред вратата. Веднага усети кой е и отвори. Разрошеният Донал се олюляваше, видимо пиян.

— Разумно ли е да идваш точно днес?

Нямаше нужда да пита, защото очевидно гласът на предпазливостта бе замлъкнал у него. Отчаянието му отекваше като силна болка в нея.

— Ако ме пропъдиш сега — изръмжа Донал, — ще се хвърля от най-високата кула на замъка!

Тя протегна ръце и го задържа да не падне, после го дръпна в стаята и затвори вратата.

— Могат да ме оженят за Дорилис — изрече той с намусената сериозност на пияния, — но никога няма да ми бъде съпруга. И никоя жена на този свят освен теб!

„О, Авара, какво ли ще ни сполети?“

Като наблюдателка Рената знаеше добре, че точно сега не биваше да споделя постелята с него. В същото време яростта и отчаянието й от преживяното унижение бяха може би по-силни и от неговите чувства. Не искаше да му отказва нищо, което би облекчило поне мъничко страданието. И се примири унило с предчувствието си, че тази нощ ще зачене сина на Донал.