Последните оцелели: Изгубени завинаги

9 .

понеделник, 1 август

- Пази се от онзи плъх - каза Алекс на Джули, докато се прибираха от „Холи Ейнджълс“. Труповете се множаха ежедневно и плъховете ставаха по-едри и по-смели.

Джули се отдръпна от плъха.

- Сестра Рита не знае какво ще правим, ако слънцето не се покаже скоро.

- Дано да измисли нещо. Слънцето няма да се върне скоро.

- Наистина се тревожа за зеления фасул - сподели Джули. - Обожавам го. Лорън харесва най-много доматите, защото са много, но зеленият фасул ми напомня за лятото. - Тя се засмя. - Явно сега е лято. Мислиш ли, че и в манастира е толкова студено?

- Може би - сви рамене Алекс. - Най-вероятно из целия свят става по-студено.

-Британи, тя е новата ми най-добра приятелка, твърди, че баща ѝ бил казал, че най-силните ще оцелеят, а всички други ще измрат и светът ще стане по-добър, защото всички ще бъдат силни. Лорън казва, че покорните ще наследят Земята, не силните, а Британи смята, че и бездруго никой вече не иска Земята, така че силните може да я вземат, ако щат.

-А ти какво мислиш? - попита Алекс.

Нo преди Джули да отговори, и двамата доловиха тътен под краката си - от онзи, който обикновено се чуваше в станциите на метрото. Ала в момента бяха навън, пък и метрото не беше в движение.

Продължи около половин минута. Алекс и Джули стояха на място, вцепенени. Малцината други хора, които вървяха по „Бродуей“, също изглеждаха шокирани.

- Земетресение! - извика един мъж.

- Ти си побъркан - заяви друг. - Това е Ню Йорк, не Калифорния.

- Преди живях в Калифорния - каза първият. -Знам какво е земетресение и това си беше точно земетресение. - Замисли се за момент. - Около четири и половина. Нищо сериозно.

- Наистина ли беше земетресение? - попита Джули, когато закрачиха отново.

- Не знам - отвърна Алекс. - Има ли значение?

вторник, 2 август

- Вие усетихте ли земетресението? - обърна се Тони Лорето към Алекс и Кевин по време на обяда. -Аз си бях вкъщи и статуетката на свети Антоний падна от скрина.

- Аз бях на „Бродуей“ - отговори Алекс. - И двамата със сестра ми го усетихме. Някой каза, че било земетресение, но не знаехме дали да му вярваме.

- Трусът не беше особено силен - включи се Кевин. - Цунамито беше по-страшно.

- Цунами? - попита Алекс.

Кевин поклати глава.

- Понякога си мисля, че живееш в пещера, Mopалес. Епицентърът на земетресението е бил в Атлантическия океан, така че Долен Манхатън е бил ударен oт цунами. При това силно. Все едно приливните вълни не успяха да измият града от греховете му.

- Майка ми работи в общината - каза Тони. - Казва, че до септември ще има задължителна евакуация южно от Трийсет и четвърта улица. В момента целият Долен Манхатън е наводнен и равнището на водата продължава да се повишава. Има огромни проблеми с канализацията. Из улиците плуват ковчези. И страшни здравословни проблеми.

- Заради едно цунами? - попита Алекс.

- И приливите - поясни Тони. - Но те смятат, че ще последват още цунамита. Има разлом в Атлантическия океан, близо до града, и тъй като луната променя гравитацията, земетресенията ще зачестят, което означава, че ще има още цунамита. Трийсет и четвърта улица още не е под вода, но водата се движи нагоре, носи нечистотии и ковчези и нещата стават все по-страшни.

- Дори плъховете се давят - каза Алекс.

- Едва ли - поклати глава Кевин. - Като ги знам, по-скоро ходят на уроци по плуване.

понеделник, 8 август

- Е, Моралес - подхвана Кевин, докато обядваха варени картофи и консервирани моркови в столовата. - Имаш ли планове за утре?

Алекс сви рамене.

- Нищо необичайно. Ще проверя възрастните, ще уча по теология, ще се боря за оцеляването си. Все същото.

Кевин се засмя.

- Трябва ти нещо ново и вълнуващо. Искаш ли да отидем на пазар за тела? Това е най-новото ми хоби.

Алекс веднага почувства, че това ще бъде нещо гнуснo и отвратително, и ако не незаконно, то поне неморално.

-Звучи страхотно. Кога и къде?

-Утре рано сутринта - каза Кевин. - Ще те чакам и пред блока ти в седем, за да имаме и двамата време първо да посетим старците и да дойдем навреме за училище. Знам колко мразиш да закъсняваш за часовете.

- Заради отец Малруни - изтъкна Алекс. - Той разказва за свети Августин така интригуващо...

- Де да можеше и себе си да направи интригуващ -отвърна Кевин. - Хах, за вълка говорим...

Отец Малруни се приближи към двете момчета и им даде знак да останат седнали.

- Току-що разгледах списъка ти, господин Моралес - каза той. - Забелязах само седем подписа.

- Да, отче. Само седем души отвориха, когато почуках на вратите им.

Отец Малруни кимна.

- Очаквано. Просто исках да проверя. С течение на времето все повече от възрастните и болните ще напускат този свят. И разбира се, някои от тях ще заминат със семействата си. Ти смяташ ли да напуснеш Ню Йорк, господин Моралес?

- Не, отче.

- Ами добре тогава - кимна отец Малруни. - Ще се видим по-късно в часа по латински.

- Да, отче.

Тъй като светските учители си бяха заминали, а от свещениците бяха останали само трима, учебната програма в академия „Сейнт Винсент де Пол“ се състоеше главно от теология, латински и църковна история. Алекс нямаше против. Имаше нещо успокояващо в тези предмети, някаква връзка с миналото, която му действаше утешително, тъй като настоящето и бъдещето бяха прекалено зловещи.

- Пазар за тела? - каза той на Кевин. - Звучи забавно.

- Ще ти хареса - увери го Кевин. - Носи си маска за лице и чувал за боклук. Аз ще осигуря гумените ръкавици. А когато си казваш молитвите тази нощ, поискай свежа реколта трупове.

Алекс си пое дълбоко дъх.

- Дадено - заяви той.

Успокояваше се с мисълта, че поне Кевин смяташе това, което щяха да направят утре, за полезно.

вторник, 9 август

- Добре - обяви доволно Кевин в седем на другата сутрин. - Имаш маска и торба. Готов си. Ето ги и гумените ръкавици.

- Нося малко ментолов гел - каза Алекс и протегна кутията към Кевин. - Намажи мъничко от него под носа си. Ще облекчи миризмата.

- Добра идея. - Кевин размаза гела. - Добре тогава. Петдесет на петдесет, нали? Щом сме заедно, разделяме плячката. Ще ти покажа къде можеш да я размениш за храна или нещо друго.

- Звучи честно - отвърна Алекс.

- Хайде тогава. Да тръгваме. Искаш ли да минем по Осемдесет и осма?

- Не - поклати глава Алекс. - Нека е Осемдесет и девета.

Кевин се засмя.

- Направо си е табу, нали? Да пазаруваш тела на улицата, на която живееш. И аз така го усещам, макар да не разбирам защо. Отец Малруни сигурно би могъл да го обясни.

Момчетата закрачиха по Уест Енд Авеню към Осемдесет и девета. Макар да имаше няколко тела по Уест Енд Авеню, Кевин ги подмина.

-Тук няма нищо ценно - обясни Кевин. - Ще се научиш да различаващ къде е плячката. Отблясъкът на часовниците е доста полезен. Часовници винаги се търсят, обувки - още повече. Както и всичко, което стои в портфейл - пари, лични документи и т.н. Пазарът за палта също се разраства. Колкото по-студено става, толкова повече се увеличава търсенето.

-И можем да разменим тези неща за храна? - понита Алекс. Храната в петъчните чанти ставаше все по-оскъдна и макар Алекс да пропускаше вечерите в повечето дни и да постеше в съботите, пак не оставаше почти никаква храна за Джули.

Кевин кимна.

- Виждаш ли това, което виждам и аз? - попита той и посочи към едно тяло, проснато по средата на улицата. - Имаме нещо прясно.

Дотича до трупа, а Алекс го последва.

Беше мъж, напълно облечен, но без връхна дреха.

- Обзалагам се, че са го захвърлили в последните няколко минути - отбеляза Кевин. - Почти не мирише, но това може да се дължи на твоя гел. Вземи часовника, а аз ще проверя джобовете.

Алекс помоли Бог за прошка и свали часовника от китката на мъртвеца.

- Нищо - въздъхна Кевин и сви рамене. - Различните семейства подхождат по различен начин. Някои си мислят, че е хубаво да оставят документ за самоличност. Други крият домашния си адрес. Явно тези са от вторите. А сега обувките. Хубави са. Близките му са постъпили глупаво, като не са ги задържали.

Алекс изхлузи лявата обувка, докато Кевин се погрижи за дясната.

- За теб са - каза Кевин. - Слагай ги в торбата. Това там друго тяло ли е?

- Да, така мисля - отвърна Алекс. - Жена.

- Мъжете са за предпочитане. Техните обувки търсят повече. Но нека все пак хвърлим по едно око.

Пресякоха улицата и се приближиха към проспа труп. Миризмата се разнасяше из цялата улица.

- О, доста е ароматна - отбеляза Кевин. - И безполезна. Забележи - вече е без обувки.

- От колко ли време е тук? - попита Алекс и усети в гласа си горчива злоба. Повечето от плътта на жената беше изгризана и момчето виждаше стърчащите от дрехите кости.

- Сигурно от два дни. Хайде. Ей там виждам, че има някакъв куп. Може да ни излезе късметът.

Алекс последва Кевин до ъгъла на Осемдесет осма и „Ривърсайд Драйв“.

- Забелязваш ли колко е влажна улицата? - попи Кевин. - Съвсем скоро целият град ще е така. Колкото по-влажно става, толкова повече ще се търсят сухи обувки. Я, та това е цяло семейство. Гледай само - татенце, мамче и бебе.

Алекс се взря в тях. Ръцете на майката се бяха от пуснали и бебето беше паднало до нея. Бащата лежеше върху тях двамата.

- Ще повърна - възкликна Алекс.

- Само не върху мен.

Алекс свали маската и се извърна настрани. Стомахът му беше празен, но му се гадеше болезнено. Усети ръката на Кевин на рамото си и се извърна към него.

- Ако не им вземем обувките, някой друг ще го направи - каза Кевин. - Виж, застреляни са. Бас залагам, че татенцето е застреляло мамчето и бебето и после себе си. Колко мило, че се е сетил да го направи на улицата. Или само ги е изнесъл тук и после се е гръмнал. Няма значение. Чудя се колко ли ще изкараме от бебешките неща. Разменял съм разни детски артикули, но никога бебешки обувки.

Алекс си спомни каква беше Джули като бебе. „Правя го за нея“, каза си той.

-Нямат палта - отбеляза Кевин. - Но скивай тук. Татенцето има нов пистолет.

Алекс се взря в оръжието.

-Ще го размениш ли? - попита.

Кевин поклати глава.

-Някой ден може да се окаже полезен. Нали няма проблем да го задържа?

-Вземи го.

-Чудесно - усмихна се Кевин. - Тогава ти можеш ди вземеш всички обувки. За мен остава часовникът на татенцето, а за теб - този на мамчето.

-Не ги наричай така - каза Алекс.

-Не бъди толкова докачлив. Те са просто тела. Душите им са в рая или ада, или там някъде. Сигурно дори не са католици. Хайде, свали ѝ обувките. Трябва да свикнеш.

Алекс си пое дълбоко дъх, после изхлузи обувките на жената. Кевин направи същото с тези на мъжа.

- Аз ще сваля тези на бебето - предложи Кевин.

- Благодаря ти.

Кевин поклати глава.

- Държиш се така, все едно за първи път виждаш труп. Какво, да не си турист?

- Не знам - отвърна Алекс. - Друго е, когато лично аз ги докосвам.

- И ние скоро ще сме такива. Виж какво ще ти предложа. Хайде да си понамокрим краката и да продължим още няколко пресечки по-надолу. После ще разменим нещата. Ще си промениш възгледите, когато тези боклуци се превърнат в хляб и риба.

Алекс се съмняваше, че ще си промени вижданията относно ограбването на мъртъвци. Но последва Кевин по „Ривърсайд Драйв“. Водата плискаше под краката му, чорапите му се намокриха през обувките. Беше студено - неестествено студено по този странен начин, с който Алекс не можеше да свикне.

- Мислиш ли, че някога отново ще стане топло? -обърна се той към Кевин.

- Достатъчно ще ни е топло в ада. Имам предчувст вие за Деветдесета. Виждаш ли? Казах ти.

Той се затича по улицата. Алекс го настигна. Новият труп не изглеждаше толкова зле, просто мъртъв старец.

- Има очила - отбеляза Алекс. - Те търсят ли се?

- Добър въпрос. Хайде да ги вземем и ще разберем. Хубав часовник. Няма палто, но този пуловер несъмнено ще ни спечели някоя вкусна консерва. Хайде, помогни ми да го сваля.

Алекс махна очилата на мъжа и ги прибра в торбата си. Вдигна едната ръка на мъжа, Кевин хвана другата и заедно измъкнаха пуловера от тялото. Алекс взе мокасините на мъжа, а Кевин прерови джобовете му.

- Днес нямаме късмет с портфейлите. Но като цяло сутрешният пазар беше доста ползотворен. Готов ли си да разменим събраното?

Алекс кимна.

- Тогава да тръгваме - каза енергично Кевин.-Може да открием още нещо по пътя.

Но единствените трупове, които видяха, бяха стари и обрани.

Когато завиха по Деветдесет и пета, Алекс забеляза едно тяло.

- Виждаш ли го? - попита той.

- И още как.

Алекс се насили да се приближи пръв. „Правя го за Джули - напомни си той. - Бог ще ми прости.“

- Има палто - отбеляза Алекс.

- Бас ловя, че е получил инфаркт. Добра плячка, Моралес. Я да видим дали има портфейл.

Кевин свали палтото на мъжа и Алекс претърси джобовете му.

- Намерих го!

- Твой е - кимна Кевин. - Вземи обувките и часовника, а аз ще взема палтото. Нали е честно?

- Честно е. Това истински ролекс ли е?

-Май да. Палтото е от кашмир. Е, предполагам, чe смъртта, ранно или късно, идва за всеки от нас. За него просто е било по-рано. А ние ще спечелим доста от днешната работа.

- Сега накъде? - попита с облекчение Алекс, доволен от това, че претърсването на телата най-после е приключило.

- Към Харви - отвърна Кевин. - Нашият квартален дилър. По-добре се научи да го обичаш, защото той държи монопола в тези райони.

Надписът пред магазина гласеше: ШИВАШКО АТЕЛИЕ,, ХАРВИ“. Кевин влезе пръв и Алекс го последна. Възрастен мъж, плешив и не прекалено чист, седеше зад тезгяха. Подът беше покрит с торби и кашони. Помещението не приличаше на шивашко ателие и Алекс подозираше, че мъжът пред тях не е истинският Харви.

- Кевин - каза възрастният мъж. - Какво носиш днес?

- Благинки - отвърна Кевин. - Чудни благинки. Това е приятелят ми Алекс. Дръж се добре с него, Харви. Може някой път да дойде тук сам, не си и помисляй да го мамиш.

- Твоите приятели са и мои приятели - заяви Харви. - Покажи ми какво носиш.

Алекс и Кевин извадиха от торбите всичко, с изключение на пистолета.

- Чудесно - одобри Харви, докато опипваше палтото. - Поотделно ли да ви плащам?

Кевин кимна.

- Две бутилки водка за твоите неща - предложи Харви. - Навит?

- По-добре да са три - отговори Кевин.

- А най-добре да има слънце и безгрижни дни -сряза го Харви. - Върни слънцето за ден и ще ти дам трета бутилка.

- Добре, нека са две - примири се Кевин. - Я сега обърни внимание на Алекс.

- Очилата ще ти свършат ли работа? - попита Алекс.

- Не знам - отвърна Харви. - Все още няма пазар за тях. Но може да се окажат полезни някой ден. Портфейлът е използваем.

- Нося и ролекс - изтъкна Алекс.

Харви сви рамене.

- Часовникът си е часовник. Днес и биташките часовници работят перфектно. - Почеса се по брадичката. - Чуй какво ще ти предложа. Тъй като си нов в занаята и си приятел на Кевин, ще ти дам шест консерви със зеленчуци плюс две консерви риба тон и пакет с шест бутилки минерална вода.

Алекс видя как Кевин бързо поклаща глава.

- Виж сега - започна Алекс, - може да съм нов, но не съм тъп. Водата ти може да е направо от реката.

- Не бих постъпил така с приятел на Кевин - възрази Харви. - Докарват я от Алтуна.

- Дори и да ти повярвам, а не казвам, че е така, пак искам повече - заяви Алекс. - Ще взема всичко това за портфейла. А какво ще ми дадеш за обувките и часовниците?

- Пазех го за специален повод - каза Харви и извади кутия зърнени закуски. - Можеш да си представиш, че е картофен чипс, просто по-здравословен. Смеси го с рибата тон и ще имаш вечеря, достойна за крал.

- Кралят иска повече - настоя Алекс.

- Аз да не съм Червеният кръст. Нали и аз трябва да печеля по нещо.

- Добре - отвърна Алекс и дръпна портфейла. -Просто ще занеса нещата си при някой честен търговец.

- Закъде бързаш? - спря го Харви. - Докъде бяхме стигнали?

- Един безполезен пакет минерална вода, шест консерви зеленчуци, две консерви риба тон и кутия зърнени закуски. Каква друга храна предлагаш?

- Добре, ще добавя и две консерви сьомга - съобщи Харви. - И този път, ама само този път консерва пилешка супа.

Кевин кимна почти незабележимо.

- Дадено - одобри Алекс. Подаде портфейла на Харви и напълни чантата си с провизиите.

- Удоволствие е да се работи с теб - каза Харви. -Кевин, следващия път доведи някой по-гламав. И аз трябва да се храня все пак.

- О, признай си, надцакването ти доставя удоволствие - усмихна се Кевин. - Ще се видим пак, Харви.

- Лек ден, хлапе.

Кевин и Алекс излязоха от магазина.

- Върви бързо, но не прекалено бързо - посъветва го Кевин. - Хората биха убили за две бутилки водка.

- Ти имаш пистолет - изтъкна Алекс.

- О, да. Чудя се дали е зареден.

- Защо не пожела храна? - попита Алекс.

- Татко носи бекона вкъщи - обясни Кевин. - Метафорично казано, разбира се. Има фирма за товарни камиони. „Камиони Дейли“. Наемай седмично. Наемай Дейли⁵. Затова все още сме тук. Доста хора изнасят доста неща от Ню Йорк. Подсигурени сме.

- За кого е водката? - попита Алекс.

Кевин се намръщи.

- За майка ми. Предпочита я пред пилешката супа в последно време. Татко все още не се е усетил, че аз съм доставчикът.

Алекс и Кевин достигнаха до „Уест Енд“ и изминаха следващите няколко пресечки в мълчание, потънали в мисли за семействата си.

- Ами това беше - обяви Кевин, когато достигнаха Осемдесет и осма улица. - Да го направим пак утре?

- Мислиш ли, че ще има нови тела? - попита Алекс.

Кевин се засмя.

- Ако сега се върнем на „Ривърсайд“, вече ще има едно-две нови. Мрат като мухи.

Алекс си представи как той и Джули не си лягат гладни.

- По същото време? - попита.

- Да - отговори Кевин. - Не бихме искали да закъснеем за часа по теология.

- Значи, точно в седем. Благодаря ти.

- Няма защо - каза Кевин. - С компания е по-леко. Похапни си добре, Моралес.

- Задължително - отвърна Алекс и за първи път от разговора с Бри насам почувства нещо, наподобяващо щастие.

⁵ Игра на думи - фамилията Daley се произнася като думата daily - „ежедневно“,- Б. пр.