Песните на далечната Земя

44. Шпиониращото кълбо

В морската лаборатория на Северния остров далеч не бяха ентусиазирани.

— Още една седмица ни трябва, за да поправим «Калипсо» — каза директорът. — Имаме късмет, че намерихме шейната, но тя е единствената на Таласа. Не искаме отново да я излагаме на опасност.

Симптомите ми са познати; помисли си доктор Ан Варли. Даже и в последните дни на Земята все още имаше директори на лаборатории, които предпочитаха да запазят красивата си апаратура незамърсена, вместо да я използуват.

— Не виждам къде е опасността, освен ако Кракан-младши или старши не ни изиграят пак някой номер. А нали геолозите обещаха, че ще мълчат най-малко петдесет години.

— Бих се обзаложил с тях по въпроса. Но, кажете ми честно, защо смятате, че това е толкова важно?

Какъв кон с капаци! — помисли си Варли. Дори и само физикоокеанограф да е, поне малко интерес трябва да проявява към живия океан! А дали не греша в преценката си? Дали нарочно не ме подпитва?

— Имаме определено емоционален интерес към темата след удавянето на доктор Лоренсън, когото за щастие успяхме да върнем към живота. Но независимо от това смятаме, че скорпионите са уникални животни и всичко, което успеем да научим чрез тях за извънземния разумен живот, някой ден може да бъде от жизненоважно значение за нас. А за вас това е още по-важно — та те са на прага ви.

— Прекрасно разбирам всичко. Може би имате късмет, че обитаваме различни екологични кътчета на планетата.