Песните на далечната Земя

25. Скорпионът

Той и по-рано, когато бяха на незабравимия излет с лодката, бе виждал Брант разсъблечен, но никога не си бе давал сметка колко много изпъкват мускулите на по-младия мъж. Лорън винаги бе полагал грижи за тялото си, но откакто напуснаха Земята, почти нямате възможност да спортува и тренира. А Брант вероятно всеки ден от живота си бе зает с някакво тежко физическо усилие, личеше си. Лорън нямаше никакви шансове срещу него, освен ако успееше да извика в спомените си някое от великите военни изкуства на старата Земя, макар че не владееше нито едно от тях.

Цялата тая история бе абсолютно нелепа. Ей ги колегите му — хилеха се като празни тикви. Капитан Бей държеше хронометъра. И Мириса — с израз, който можеше да се окачестви само като самодоволство.

— … Две… едно… нула… СТАРТ! — чу се гласът на капитана.

Брант се хвърли върху него като кобра в нападение. Лорън се опита да избегне удара, но с ужас откри, че не може да контролира тялото си. Струваше му се, че времето е забавило ход. Краката му тежаха като олово, не се подчиняваха на тялото му… Щеше да загуби не само Мириса, но и мъжеството си…

За щастие събуди се точно в този момент, но сънуваното все още не му даваше мира. Ясно откъде идваше този сън, но това не го правеше по-малко тревожен. Чудеше се дали да го разкаже на Мириса. На Брант — не. Той все още се държеше приятелски, но присъствието му вече го смущаваше. Днес обаче Лорън го очакваше с нетърпение; ако бяха, верни предположенията му — сблъскваха се с нещо много по-важно от личните си интереси.

С нетърпение очакваше да види реакцията на Брант при срещата с неочаквания, дошъл през нощта гост.

Бетонният канал, по който морската вода влизаше в замразяващата инсталация, бе дълъг сто метра и свършваше в кръгло езеро, което събираше необходимото точно за една «снежинка» количество вода. Чистият лед е слаб строителен материал, затова трябваше да се укрепи. Оказа се, че дългите «лиани» на келпа^[13]от Великата източна прерия са евтин и подходящ арматурен материал. Бяха нарекли замразената смес «айскрит». Тя гарантираше, че по време на седмиците и месеците на ускоряване на «Магелан» няма да се получи преплъзгване между слоевете както при ледниците.

— Ето го! — Лорън и Брант Фолкънър се бяха навели над езерцето и се взираха към дъното през една дупка в килима от морска растителност. Съществото, което ядеше от нея, приличаше, общо взето, на земния рак омар, но бе два пъти по-голямо от човешки ръст.

— Виждал ли си някога подобна твар?

— Не! — възкликна Брант. — И не съжалявам. Какво чудовище! Как го хванахте?

— Не сме го хванали. Или е доплувало, или е допълзяло само от морето, по канала. После е намерило келпа и е решило да си похапне безплатно.

— Нищо чудно, че има такива щипки. Тези стъбла са много жилави.

— Е, поне е вегетарианец.

— Кой знае! Нямам никакво желание да проверявам.

— Надявах се, че ти можеш да ни кажеш нещо за него.

— Ние не познаваме и една стотна от съществата, които обитават Ласанския океан. Някой ден ще построим изследователски подводници и ще слезем в дълбочините. Но толкова много са нещата, които трябва да се изследват преди тях, пък и заинтересованите са съвсем малко.

Скоро ще се заинтересуват повече, помисли си Лорън мрачно. Да видим кога ще забележи Брант.

— Доктор Варли се е поровила из архивите. Каза ми, че и на Земята е имало подобни същества, преди милиони, милиони години. Палеонтолозите са ги наричали съвсем сполучливо морски скорпиони. Древните океани са били интересни места.

— Точно из каквито Кумар би искал да броди — допълни Брант. — Какво смятате да правите с него?

— Ще го изследваме и ще го пуснем.

— Виждам, белязали сте го вече.

Значи Брант забеляза. Браво!

— Не, не сме! Огледай го по-внимателно!

Когато коленичи на ръба на резервоара, на лицето на Брант се изписа удивление. Гигантският скорпион изобщо не му обърна внимание и продължи да клъцка морската трева със страшните си щипци.

Дясната щипка не изглеждаше да е създадена от природата. Над ставата й се виждаше клуп от тел, увит няколко пъти като груба гривна.

Брант позна тази тел. Ченето му увисна и за момент остана онемял.

— Така… Правилно съм предположил — каза Лоренсън. — Сега вече знаеш какво е ставало с твоя капан за риби. Мисля, че ще е най-добре да се обадим на доктор Варли, а с вашите учени непременно трябва да разговаряме!

— Но аз съм астроном! — протестираше Ан Варли от офиса си на «Магелан». — Необходим ви е специалист — зоолог, палеонтолог и етнолог едновременно — да не споменавам какви още други специалисти. Но се постарах да съставя програмата за търсенето. Ще намерите резултата във вашата Банка-2 под ключовото наименование «СКОРП». А сега ви остава само да го потърсите — и ви желая успех!

Въпреки отказа й доктор Варли, както обикновено, бе свършила отлична работа — внимателно бе преровила почти безмерния склад от знания в банките-памет на кораба. Насоката бе започнала да се оформя. Междувременно предметът на тяхното внимание все още мирно си пасеше в резервоара, сякаш непрекъснатият поток от хора, които идваха да го разглеждат или по-скоро зяпат, изобщо не го засягаше.

Въпреки ужасния си вид — щипците му бяха дълги почти половин метър и вероятно можеха да отсекат човешка глава само с едно леко клъцване — съществото изглеждаше напълно безобидно. Изобщо не правеше опит да бяга, може би защото бе намерило такова изобилие храна тук. Всъщност оформи се мнението, че някакво незначително количество химикал, излъчван от келпа, го бе примамило да влезе в резервоара.

Ако можеше да плува, изобщо не показваше желание да го прави, а се задоволяваше да пълзи наоколо на шестте си тромави крака. Дългото му четириметрово тяло, обвито с ярко оцветена твърда обвивка, беше членоразделно, което го правеше учудващо подвижно.

Друго, което силно впечатляваше, бе короната от мустаци или малки пипала, разположени около клинообразната му уста. Те изключително много, всъщност неприятно, приличаха на къси човешки пръсти и бяха сръчни също като тях. Несъмнено подаването на храната бе основната им функция, но явно можеха да вършат много повече неща и хората като хипнотизирани наблюдаваха как скорпионът ги използуваше в комбинация с щипките си.

Имаше два чифта очи — единият от които големи и явно предназначени за слаба светлина, тъй като през деня оставаха затворени, — които вероятно му осигуряваха отлично зрение. Общо взето, съществото бе идеално екипирано за живот в собствената си околна среда — първото изискване за интелигентност.

Все пак никой не би заподозрял наличие на разум в такова странно същество, ако не беше телта, увита умишлено около дясната му щипка. Това във всеки случай не доказваше нищо. Както показваха аналите, на Земята бяха съществували животни, събирали какви ли не непознати за тях предмети, често изработени от кората, за да ги използуват по необикновен начин.

Ако не бе документирано, никой не би повярвал за манията на австралийския скорец и североамериканския крадлив плъх да събират лъскави и цветни предмети и дори да ги подреждат в красиви фигури. Земята е била пълна с такива любопитни неща, които вече никога нямаше да бъдат разгадани. Може би талаският скорпион просто следваше същата безсмислена традиция по същите неразбираеми причини.

Оформиха се няколко хипотези. Според най-разпространената — защото поставяше най-малко изисквания за разум у скорпионите — телената гривна беше просто украшение. Поставянето й непременно е изисквало известни умения; възникна и оживен спор дали съществото би могло да го направи без чужда помощ.

Тази помощ, разбира се, би могла да дойде и от човек. Възможно бе скорпионът да е избягал любимец на някой ексцентричен учен, но това изглеждаше съвсем неправдоподобно. На Таласа всички се познаваха добре и такава тайна не би могла да се запази дълго.

Имаше още една хипотеза, най-пресилената от всички, но от тези, които възбуждаха най-много размисъл:

Възможно бе гривната да е символ на ранг.