Назад по линията

57.

Не беше кошмар, разбира се, а истина като всяко друго събитие в нашия променлив космос.

Тримата изпихме още много вино, а Сам добави още подробности. Разпитал съседите в квартала за Зауерабенд/Фотис и му казали, че човекът се появил загадъчно от друга област на империята през 1099 година. Честите посетители на кръчмата не го харесвали, но идвали да си изплакнат очите с хубостта на жена му. Мнозина подозирали, че е забъркан в нещо незаконно.

— Той се извини, че трябвало да отиде в Галата на покупки. Колетис обаче тръгна след него и откри, че не е отишъл да купува нищо за кръчмата. Влязъл в някакъв склад и изчезнал. Колетис се промъкнал подире му и не го намерил никъде. Предположил, че нашият човек е скочил във времето. След половин час Фотис се появил отново и се върнал с лодка в Константинопол.

— Времево престъпление — подсказа Метаксас. — Захванал се е с контрабанда.

— И аз си мисля същото — съгласи се Сам. — Направил е началото на дванайсети век база за далаверите си под фалшивата самоличност Фотис и пренася ценни предмети или златни монети, или нещо подобно в текущото време.

— Но как се е оженил за момичето? — поклати глава Метаксас.

Сам вдигна рамене.

— Това още не е ясно. Но след като го издирихме, ще го проследим назад по линията, докато не установим в коя точка се е появил. И ще знаем точно какви ги е вършил.

Аз изохках.

— Как ще успеем да възстановим нормалната последователност на събитията?

— Трябва да определим точния момент — започна Метаксас, — в който се е прехвърлил от твоята екскурзия. Ще дебнем там, ще го хванем, щом се появи, ще му отнемем онзи преправен таймер и ще го върнем в 1204 година. Така го измъкваме от нарушения времеви поток и го натикваме обратно в твоята екскурзия, където му е мястото.

— Като те слушам, много е просто, но не е — възразих аз. — Ами всички промени в миналото? Петте години като мъж на Пулхерия Ботаниатес…

— Заличени събития — напомни Сам. — Щом отмъкнем Зауерабенд от 1099-а или когато точно се е натрапил там и го върнем в 1204 година, женитбата му с Пулхерия изчезва автоматично, нали? Времевият поток се връща в първоначалното си състояние и тя се омъжва за когото трябва…

— Лъв Дука. Моят прародител.

— Да, за Лъв Дука — продължи Сам. — И за всички във Византия целият този период с Ираклис Фотис изобщо няма да се е случвал. За него ще знаем само ние, защото сме подложени на времево изместване.

— А какво ще стане с предметите, които Зауерабенд е пренасял нелегално в текущото време?

— Няма да ги има там — успокои ме Сам. — Изобщо няма да са били пренасяни, И неговите съучастници в текущото време няма да имат спомени, че са ги купували. Структурата на времето ще бъде възстановена и патрулът няма да научи…

— Пропускаш една дреболия — казах аз.

— Коя?

— Покрай цялата тази дандания породих допълнителен Джъд Елиът. Той къде ще се дене?

— Господи — умърлуши се Сам. — Съвсем забравих за него!