Назад по линията

36.

Вечерята беше същинско пиршество. Преяждахме със супи, задушено, с печени патици, риба, свинско, агнешко, аспержи, гъби, ябълки, смокини, артишок, твърдо сварени яйца, сирене, салати и се наливахме с вино. За да бъдем любезни към Евдокия, разговаряхме на гръцки и изобщо не споменавахме пътешествията във времето или неправдите, причинени от времевия патрул.

Когато дойдоха да ни забавляват шутове джуджета, аз помолих Метаксас да се дръпнем встрани от останалите.

— Искам да ти покажа нещо.

Дадох му навития пергамент, на който бях записал родословното си дърво. Той го погледна и свъси вежди.

— Какво е това?

— Моето потекло. Чак до седми век.

— Кога успя да свършиш всичко това? — прихна Метаксас.

— В предишната си почивка.

Разказах му за дядо Пасилидис, Григорий Маркезинис и Никифор Дука.

Метаксас се зачете по-внимателно.

— Дука ли? Как тъй — Дука?!

— Ами аз съм от рода Дука. Онзи писар ми разказа подробностите чак до седми век.

— Невъзможно. Никой не знае кои са били предшествениците на Дука в толкова ранна епоха! Залъгалки.

— Може би тази част не е вярна. Но след 960 година всичко е неоспоримо. Това е моят род. Проследих ги от Византия към Албания и чак до Гърция през двайсети век.

— Истината ли казваш?

— Кълна се!

— Хитър малък минетчия — промълви с одобрение Метаксас. — Научил си толкова много за една почивка. И отгоре на всичко си Дука! — Пак се зачете в списъка. — Никифор Дука, син на Никетас Дука, син на… хм… Лъв Дука! И на Пулхерия Ботаниатес!

— Какво те смущава?

— Познавам ги! — възкликна Метаксас. — Гостували са ми тук, аз съм отсядал при тях. Той е един от богаташите на Византия, не знаеш ли? А жена му Пулхерия… каква красавица… — Пръстите му се впиха в ръката ми. — Наистина ли си готов да се закълнеш, че те са твои прародители?

— Убеден съм.

— Чудесно — въздъхна Метаксас. — Тогава нека ти разкажа за Пулхерия. Тя е на… май на седемнайсет. Лъв се ожени за нея, когато тя още беше дете. Така са свикнали тук. Кръстчето й е ей толкова тънко, затова пък гърдите й стърчат ей толкова, коремът — плосък като дъска, а от очите й направо се сгорещяваш и…

Измъкнах си ръката от хватката му и наврях лицето си в неговото.

— Метаксас, ти да не си…

— … спал с Пулхерия ли? Не, не съм. Бог ми е свидетел, Джъд! Имам си предостатъчно жени тук. Но я помисли — ето го твоя шанс! Мога да те запозная с нея. Идеална за съблазнявано — млада, без деца, прекрасна, скучаеща. Съпругът й е толкова зает да забогатява, че почти не я забелязва… а тя е една от прапрапрабабите ти!

— Това е твое увлечение, не мое — напомних му. — За мен по-скоро е подбуда да не припарвам до нея.

— Не бъди такъв идиот. Всичко ще ти уредя за два-три дни. Запознанство със семейство Дука, преспиване като гост в градската им къща, уговорка с прислужницата й…

— Не — отсякох.

— Не ли?

— Не. Не искам да се забърквам в това.

— Джъд, трудно е да те ощастливи човек. Не искаш да изчукаш императрица Теодора, не искаш да легнеш с Пулхерия Дука… още малко и ще ми кажеш, че не искаш и Евдокия.

— Нямам нищо против чукането с някоя от твоите прародителки — ухилих се аз. — Нямам нищо против дори да надуя корема на Евдокия. Как ще се почувстваш, ако се окаже, че съм един от твоите прапрапрадядовци?

— Не можеш — възрази Метаксас.

— Защо пък да не мога?

— Защото Евдокия е бездетна и неомъжена до 1109 година. Тогава се омъжва за Василий Стратиокус и през следващите петнайсет години ражда седем синове и три дъщери, сред тях и мой пряк предшественик. Леле, как надебелява!

— Всичко това може да се промени — натъртих аз.

— Да бе, мечтай си. Как мислиш — не пазя ли собственото си родословие? Дали не бих те заличил от историята, ако те спипам да променяш миналото спрямо брака на Евдокия? Няма да ражда, докато Василий Стратиокус не й надуе корема за пръв път, и толкова. Но тази нощ е твоя.

Така и стана. Метаксас прояви висшето гостоприемство, на което беше способен — изпрати прапрабаба си Евдокия в моята спалня. Това стройно гъвкаво тяло беше малко мършаво за моя вкус, но пък тя се оказа тигрица. Пращеше от енергия и страст. Намести се отгоре ми и с двайсетина бързи кръгови движения се докара до оргазъм, но това беше само началото. Чак призори ме остави да спя.

В сънищата ми Метаксас ме придружи до двореца на Дука и ме представи на моя далечен прадядо Лъв, който каза безметежно: „Това е съпругата ми Пулхерия.“ В съня си не бях виждал по-прелестна от нея.