Назад по линията

54.

Заслужих кратка отмора, преди да се върна в онази дълга нощ през 1204 година, за да изпратя другото си „аз“ тук и той да продължи нашето участие в търсенето. Изкъпах се, наспах се, натиснах се два-три пъти с робиня, миришеща на чесън, и потънах в мрачни размисли. Колетис се върна — несполука. Пластирас се върна — несполука. Те скочиха напред по линията, за си вършат работата като куриери. Гомперс, Хершел и Меламед отделиха време от почивката си, появиха се във вилата и веднага си поделиха периоди, в които да търсят Зауерабенд. Колкото повече куриери ми предлагаха доброволно помощта си, толкова по-зле се чувствах.

Реших да се утеша в прегръдката на Пулхерия.

Все пак бях в подходящата точка от времевия поток, а Джъд Б бе пропуснал шанса си да я види, защо пък аз да не отида? Нали с нея имахме някаква уговорка? След онази върховна нощ Пулхерия ми бе казала: „Ще се срещнем пак след два дена, нали? Ще уредя всичко.“

Но колко дни бяха минали оттогава в 1105 година?

Пресметнах, че са отлетели поне две седмици, ако не и три.

Трябваше да ми прати вест при Метаксас, за да знам къде и кога ще бъде втората ни среща. А улисан в грижите си около Зауерабенд, аз бях забравил. Разтичах се из вилата, разпитах всички слуги и иконома на Метаксас дали някой от града е изпращал съобщение за мен.

— Не — отговаряха. — Няма вести за вас.

— Помислете пак — очаквам важно съобщение от двореца на Дука. От Пулхерия Дука.

— От кого?!

— Пулхерия Дука.

— Няма вести за вас, господарю.

Нагиздих се в най-хубавите си дрехи и се понесох с чаткане на копита към Константинопол. Дали бих дръзнал да отида в двореца неканен? Дръзнах. Нали се представях за недодялан провинциалист, щяха да ми простят липсата на добри обноски.

Ударих камбанката пред портата на двореца и излезе стар коняр — същият, който ме заведе в стаичката онази нощ, когато Пулхерия ми се отдаде. Усмихнах му се дружелюбно, но погледът му остана равнодушен. Рекох си, че ме е забравил.

— Поднасям почитанията си на господаря Лъв и господарката Пулхерия. Ще бъдеш ли тъй любезен да им предадеш, че Георгиос Маркезинис е дошъл да ги посети?

— … почитанията си на господаря Лъв и господарката… — запъна се конярят.

— Пулхерия — натъртих аз. — Познават ме. Аз съм братовчед на Темистоклис Метаксас… — Разколебан, аз се почувствах още по-глупаво, че изтъквам потеклото си пред някакъв коняр, и наредих троснато: — Я ми доведи иконома!

Конярят се шмугна вътре.

След дълго чакане мъж с величав вид, облякъл византийския еквивалент на ливрея, излезе и ме огледа изпитателно.

— Какво желаете?

— Поднасям почитанията си на господаря Лъв и господарката Пулхерия. Ще бъдеш ли тъй любезен да им предадеш…

— Господарката коя?

— Господарката Пулхерия, съпругата на Лъв Дука. Аз съм Георгиос Маркезинис от Епир, братовчед на Темистоклис Метаксас и само преди няколко седмици присъствах на…

— Името на съпругата на Лъв Дука — прекъсна ме икономът със смразяващ глас — е Евпрепия.

— Евпрепия ли?

— Евпрепия Дука, господарката на този дом. Човече, какво искаш от нас? Ако си дошъл пиян посред бял ден да досаждаш на господаря Лъв, аз ще те…

— Чакай — примолих се. — Евпрепия? Значи не е Пулхерия? — Златен византин се появи бляскаво в ръката ми и прехвръкна върху подложената длан на иконома. — Не съм пиян и за мен това е важно. Кога Лъв се ожени за тази… Евпрепия?

— Преди четири години.

— Преди… четири… години. Невъзможно. Преди пет години той се ожени за Пулхерия, която…

— Грешите. Господарят Лъв се е женил само веднъж — за Евпрепия Макремболитиса, майката на неговия син Василий и на неговата дъщеря Зоя.

Ръката се протегна към мен и аз пуснах още един византин в шепата му.

Мърморех замаян:

— Най-големият му син е Никетас, който още не е роден, и изобщо не би трябвало да има син на име Василий и… за Бога, ти разиграваш ли ме?

— Заклевам се пред Христос Пантократор, че и с една дума не съм се отклонил от истината — звучно изрече икономът.

Бръкнах в кесията за още византини и избълвах отчаяно:

— Дали е възможно господарката Евпрепия да ме приеме?

— Би могло да се уреди, да. Но тя не е тук в момента. От три месеца е в двореца на рода Дука на брега в Трапезунд, където очаква раждането на следващото си дете.

— От три месеца. Значи тук не е имало вечерно увеселение преди няколко седмици?

— Не е имало, господине.

— И император Алексий не е идвал тук? Нито Темистоклис Метаксас? Нито Георгиос Маркезинис от Епир? Нито…

— Никой от изброените не е идвал, господине. Мога ли да ви помогна с още нещо?

— Не ми се вярва — изпъшках и се отдалечих от портата с походката на човек, върху когото боговете са стоварили цялата сила на гнева си.