Медната ръкавица

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Кал разбра защо съседчетата искат да се промъкнат на тържеството. Когато излезе през вратата с Аарън, Тамара и сресания Пакостник на нова каишка, той осъзна събитието в пълния му мащаб и бе смаян. Масите бяха отрупани с чинии с храна: малки пилешки наденички в тестени хапки, плодове, оформени като луни, слънца и звезди, салати от билки и белени домати, парчета синьо сирене и крекери, царевички на тънки шишчета, миди, риба тон, желатинови късчета с месо, замразени черни мъниста в лед, които Кал сметна за хайвер.

Ледени статуи на мантикори с размера на лъвове размахваха кристални криле, които охлаждаха въздуха. Ледени жаби скачаха от маса на маса. Ледени пиратски кораби се издигаха в небето, преди да се спуснат върху ледени скали. На централната маса имаше леден фонтан, от който бликаше червен пунш вместо вода. Четири ледени пауна стояха на края на скулптурата и използваха блестящите си нокти, за да наливат на минаващите наоколо гости напитката в ледени чаши.

Зад банкета имаше редица орнаментирани фигури, оформени като цветя, символи и букви. Красиви цветя опасваха всяка фигура, но най-бляскавата гледка бе арката с водопад от течен пламък. Той се изливаше на тревата, където боси момичета с бални рокли поставяха ръце в искрите, без да се изгорят. За да подчертае ставащото, шарен надпис висеше във въздуха над водопада. Той гласеше:

Кал също искаше да се хвърли в пламъците, но не бе сигурен дали ще му позволят, или е само за малки деца. Пакостник душеше тревата за изпусната храна. Тамара бе вързала розова панделка около врата му и Кал се запита дали Пакостник се чувства унизен. Не изглеждаше да е така.

- Цяло лято ли е имало такива купони? - обърна се Кал към Аарън.

- В общи линии - отвърна Аарън. Имаше такъв вид, сякаш му е неудобно.

- При мен е така цял живот - заяви Тамара и ги поведе напред, - но това са просто купони. Бързо отегчават. Фойерверките са друго нещо. Хайде, не бихте искали да ги изпуснете.

Минаха покрай фигурите и огнения водопад, покрай масите и празнуващите и излязоха на широка ливада, където се бе събрала малка група. Кал позна, че това са магове, не само по гривните, които блестяха на китките им, но и по аурата на увереност и сила, която излъчваха.

- Какво ще става тук? - попита той.

- Маговете ще се фукат - ухили се Тамара.

Един от маговете - добре сложен мъж със светлокафява кожа - сякаш я чу и вдигна ръка. Около маговете се събра тълпа, а господин и госпожа Раджави извикаха към останалите гости.

- Това е майстор Камерън - прошепна Тамара и погледна към мага, чиято ръка започна да свети. - Той преподава в Колегиума и прави най-добрите номера с...

Внезапно от ръката на мага се надигна вълна. Тревата се превърна в море, образуващо прилив. Вълната се заиздига, докато не се извиси над тях и не засенчи тържеството, достатъчно голяма, за да помете къщата и да залее всичко наоколо. Кал си пое дълбоко дъх.

Въздухът се изпълни с мирис на саламура. Видя, че във вълната се движат разни предмети. Змиорки и акули щракаха с челюсти! Солена вода опръска лицето на Кал, а цялото нещо се стовари надолу и...

Изчезна.

Всички заръкопляскаха. Кал щеше да направи същото, ако не държеше каишката на Пакостник с една ръка. Вълкът скимтеше и душеше козината си. Мразеше да е мокър.

- Вода - разсмя се Тамара. - Веднъж, когато беше много горещо, дойде и създаде голяма пръскачка до басейна. Всички отидохме да се мокрим, дори Кимия.

- Какво искаш да кажеш с това „дори Кимия“? - долетя присмехулен глас. -Обичам водата като всеки друг!

По-голямата сестра на Тамара, пременена в сребърна рокля и сандали, се появи зад тях. Алекс Страйк, който навлизаше в четвъртата си година в Магистериума, я държеше за ръка. Той често бе асистент на майстор Руфъс. Сега бе облечен с дънки и риза, с бронзова гривна на китката. Все още не бе спечелил сребърната. Ухили се на Кал.

- Здрасти, малък - каза той.

Кал се усмихна малко неловко. Алекс винаги се държеше добре с него, но не знаеше, че са гаджета с по-голямата сестра на Тамара. Кимия бе много красива и известна и около нея Кал винаги се чувстваше, сякаш ще се спъне или подпали. Беше нормално две популярни личности да се съберат заедно, но го караха да се сеща за много неща. Например, че е куц, чорлав или - както беше в случая - че е облечен с дрехите на Аарън.

Майстор Камерън завърши представянето си, като насочи шарени пръски към гостите. Всички извикаха в очакване да се намокрят, но водата изчезна на няколко крачки от главите на хората, като се изпари в шарени облачета. Господин и госпожа Раджави първи заръкопляскаха, когато друг маг пристъпи напред. Това бе висока жена с величествена сребърна коса. Кал разпозна в нея дамата, която нетърпеливо бе минала покрай него на входа.

- Анастасия Таркин - прошепна Тамара. - Тя е доведена майка на Алекс.

- Такава е - съгласи се Алекс. Изражението му, докато я гледаше, бе неутрално. Кал се запита дали я харесва. Когато Кал бе по-малък, искаше баща му да се ожени отново, така че да си има нова майка. Дори мащеха бе по-добре от никаква майка. Чак когато порасна, се запита какво ли щеше да бъде, ако баща му се бе оженил за някоя, която не харесва.

Анастасия Таркин властно вдигна двете си ръце. Във всяка държеше тънка метална пръчка. Когато ги пусна, те се издигнаха във въздуха пред нея. Тя махна с пръсти и едната завибрира, издавайки съвършен музикален тон. Кал подскочи от изненада.

- Готино, а? - погледна го Алекс. - Когато овладееш металите, ще можеш да ги накараш да вибрират на каквато искаш честота.

Другите метални пръчки вече трепереха. Всяка напомняше различна струна на китара, излъчваща музикален поток. Кал обичаше музиката като всеки друг човек, но не бе мислил например за това как алхимията може да се използва не за градеж и защита, не за атака и битка, а за изкуство. Музиката изпълни въздуха като дъжд и го накара да се замечтае за водопади и ледове, плуващи в океана.

Когато последната нота от мелодията заглъхна, металните парчета паднаха на земята и се разтопиха като дъждовна вода в калта. Госпожа Таркин се поклони и отстъпи назад сред дъжд от аплодисменти. Докато се отдалечаваше, намигна на Алекс. Може пък и да се разбираха.

- А сега - каза госпожа Раджави, - може би Аарън Стюарт, нашият макар, ще ни окаже честта да видим магията на Хаоса?

Кал почувства как зад гърба му Аарън се напряга, когато всички заръкопляскаха нетърпеливо. Тамара се обърна и потупа Аарън по рамото. Той я погледна за миг, прехапа устна и се изправи, за да си проправи път към центъра на маговете.

Изглеждаше много малък сред тях.

„Правя номера и ходя на купони“. Това бе казал Аарън на Кал, но Кал не бе приел, че говори буквално. Не знаеше какъв артистичен и красив трик може да направи един маг на Хаоса. Спомни си поглъщащия мрак, в който бяха потънали обсебените вълци, елементала, обсипан с влажни и широко разтворени усти, и потрепера -донякъде от ужас, донякъде от нетърпение.

Аарън вдигна ръце и разпери пръсти. Мракът плъзна от тях.

Гостите на тържеството замлъкнаха. Още хора се присъединиха към тълпата, зяпнали макара и сенките, които нарастваха около него. Магията на Хаоса идваше от бездната, от нищото. Тя бе сътворение и разрушение, събрани в едно цяло. А Аарън я направляваше.

За миг дори Кал се уплаши.

Сенките се събраха в два елементални двойника на Хаоса. Тънки, хлъзгави същества, напомнящи хрътки от чист мрак, по-малки от съществото в леговището на майстор Джоузеф. Но лудостта на бездната блестеше в очите им.

Хората на тържеството се разшумяха. Тамара стисна ръката на Кал.

А Кал зяпна. Това не изглеждаше като да е номер. Съществата като че действително бяха опасни. Те наблюдаваха тълпата, сякаш искаха да погълнат всички гости и да изчистят зъбите си с костите им, след като си ги изяли.

Съществата се плъзнаха по тревата.

Добре, Аарън, помисли си Кал. Разкарай ги. Прати ги обратно там, откъдето са дошли. Направи нещо.

Аарън вдигна ръка. Тъкани на мрака изскочиха от пръстите му. Челото му се сбърчи от съсредоточаването. Протегна се и...

Пакостник започна да лае като полудял, като изкара акъла и на Кал, и на Аарън. Кал видя как Аарън губи концентрация и как сенките изчезват от пръстите му.

Каквото и да бе искал да направи, не се получи. Вместо това единият от елементалите на Хаоса скочи във въздуха към майката на Тамара. Очите и се ококориха, а устата и зяпна от ужас. Вдигна ръка, а в центъра на дланта и блесна пламък.

Аарън падна на колене и разпери и двете си ръце. Тъмнината изригна навън и обкръжи елементала. Съществото изчезна заедно с двойника си. И двата елементала на Хаоса си отидоха, пръснаха се на сенки, които изчезнаха под светлината на слънцето.

Кал си спомни, че е летен ден, в който се провежда скъпо градинско тържество. Не бе сигурен дали е имало истинска опасност.

Всички се разсмяха и заръкопляскаха. Дори госпожа Раджави изглеждаше очарована.

Аарън се бе задъхал. Лицето му бе пребледняло, а бузите - зачервени, като че е трескав. Не изглеждаше като човек, направил фокус, а по-скоро като такъв, който едва не е убил майката на най-добрата си приятелка.

- Какво беше това? - обърна се Кал към Тамара.

- Какво имаш предвид? - попита. Очите и светнаха. - Справи се отлично!

- Можеше да загине - изсъска Кал, но се спря, преди да добави, че и майка и едва не е била изядена.

Аарън бе на крака и си проправяше път през тълпата към тях. Не напредваше бързо, тъй като всеки искаше да го приближи, поздрави и потупа по гърба.

- Това бе само номер, Кал - изсумтя Тамара, - а и останалите магове бяха наблизо. Те щяха да се намесят, ако нещо се бе объркало.

Кал почувства металния вкус на гняв в устата си. Знаеше много добре, че маговете не са безгрешни. Тамара също го знаеше.

Невинаги се намесваха навреме. Никой не бе спрял Константин Мадън, когато бе използвал магията на Хаоса, бе убил брат си и едва не бе унищожил Магистериума. Бе така ранен и белязан от станалото, че винаги носеше сребърна маска, за да прикрие лицето си.

Явно е ненавиждал как изглежда.

Кал вдигна ръка, за да докосне здравата кожа на собственото си лице, когато Аарън пристигна при тях изчервен и ококорен.

- Може ли да седнем някъде? - каза той достатъчно тихо, за да не го чуят гостите. - Имам нужда да си поема дъх.

- Естествено - Кал изкуцука на позиция пред Аарън и се приведе към Пакостник, за да му прошепне: - Отведи ме до фонтана.

Вълкът го дръпна напред и тълпата бързо се раздели да го пусне. Кал, Тамара и Аарън го последваха. Кал видя как Алекс го гледа съчувствено, макар Кимия вече да наблюдаваше представлението на следващия маг.

Пъстри искри се издигнаха във въздуха, когато обиколиха храста, оформен като щит, и откриха фонтан. Бе кръгъл, от жълт камък и имаше занемарен вид, който накара Кал да помисли, че е донесен отнякъде другаде. Аарън седна на ръба му и прокара пръсти през гъстата си руса коса.

- Мразя прическата си - каза той.

- Хубава е - отвърна Кал.

- Не го мислиш наистина - рече Аарън.

- Всъщност не - потвърди Кал и му се усмихна. Надяваше се да е било окуражително. Аарън изглеждаше притеснен. Може би не бе успял да го окуражи. -Добре ли си?

- Аз просто... - пое си въздух Аарън.

- Чухте ли? - отекна във въздуха гласът на възрастен, достигнал до тях въпреки листата. Бе дълбок и басов, Кал го бе чувал и преди. - Някой е нахлул в Колегиума миналата седмица. Искали да откраднат Алкахеста.

Кал и Аарън се спогледаха, а после отправиха очи към Тамара, която бе замръзнала. Тя постави пръст на устните си и ги накара да млъкнат.

- Някой? - попита тих женски глас. - Имаш предвид слугите на Врага. Кой друг би го направил? Той иска да започне войната наново.

- Счупеният Алкахест няма да му помогне, когато макарът ни е обучен и готов.

- Но ако го направи, трагедията с Верити Торес може да се повтори - обади се трети глас, този път на изнервен мъж. - Макарът ни е млад като нея. Трябва ни повече време. Алкахестът е прекалено силен и не можем да пренебрегнем опита да го откраднат.

- Ще го носят на по-укрепено място - обади се отново жената. - Постъпиха глупаво, че го изложиха на показ първия път.

- Докато не сме убедени, че е на сигурно място, безопасността на макара е нашата първа задача - намеси се първият заговорил.

Аарън бе замръзнал на мястото, където седеше. Бълбукането на водата отекна в ушите на Кал.

- Не трябваше ли макарът да пази нас? - попита нервният глас. - Ако ние пазим него, кой пази нас?

Кал се изправи. Хрумна му, че ги дели секунда от това да чуе как някой от маговете казва нещо лошо за Аарън. По-лошо от спекулирането с това как Врагът смята да го убие. Кал искаше да каже на Аарън, че е сигурен, че Врагът на Смъртта не е опитал да открадне Алкахеста - каквото и да бе това - и че не смята да отмъщава на никого другиго, освен на Джаспър.

Разбира се, нямаше идея какво е замислил майстор Джоузеф. Може би слугите на Врага наистина стояха зад опита за кражба. Това бе по-притеснително. Самият майстор Джоузеф разполагаше със значителна сила. Тринайсет години се бе оправял без Константин Мадън, макар да бе казал на Кал, че се нуждае от него.

- Хайде - рече шумно Тамара, като хвана Аарън за ръка и го изправи на крака. Явно и тя като Кал подозираше нещо лошо. - Умирам от глад. Да идем да хапнем нещо.

- Разбира се - отвърна Аарън, макар Кал да се досети, че не му е до ядене. Въпреки това последва Кал и Тамара до бюфета и се загледа как Кал пълни три чинии със скариди, раци, наденички и сирене. Хората продължаваха да идват при Аарън, поздравявайки го за контрола над елементалите на Хаоса. Искаха да го канят на гости и да му разказват истории от предишната война. Аарън бе учтив и кимаше дори на най-скучните анекдоти.

Кал сложи на Тамара сирене в една чиния, най-вече защото бе сигурен, че черните лордове не носят чинии никому. Тя я взе, сви рамене и изяде една суха кайсия.

- Това е толкова досадно - прошепна Тамара, - не знам как Аарън не е умрял от скука.

- Трябва да направим нещо - каза Кал и хвърли една скарида във въздуха, след което я хвана с уста. - Хора като Аарън се държат мило и накрая избухват, запращайки досадника в бездната.

- Не е вярно - завъртя очи Тамара. - Ти би направил това, но не и Аарън.

- Сериозно? - повдигна вежди Кал. - Виж лицето му и го повтори.

За един по-дълъг миг Тамара остана загледана в Аарън. Той бе хванат натясно от мършав маг с розов костюм и със стъклен поглед слушаше какво му говорят.

- Добре. Знам къде да идем.

Остави чинията, която Кал и бе напълнил, и хвана Аарън за ръкава. Той се обърна изненадан към нея и сви безпомощно рамене пред възрастния, който му говореше, докато го отвеждаха надалеч към къщата.

Кал също остави недоизядената храна на каменния стълб и се забърза подире им. Тамара му се ухили ослепително, докато вкарваха Аарън вътре. Пакостник вървеше подире им.

- Къде отиваме? - попита Аарън.

- Хайде - Тамара ги поведе през къщата, докато не стигнаха до една библиотека, опасана с извезани книги. Двукрилни прозорци с цветно стъкло пропускаха разноцветни лъчи светлина, а подът бе покрит с дебели червени килими. Тамара отиде до огромна камина. Каменни урни, направени от пъстър ахат, стояха от двете и страни. Върху всяка от тях бе изписана дума.

Тамара взе първата и така я завъртя, че да види думата, която бе написана.

Прима.

Премести я до втората урна и завъртя и нея, за да видят втората дума.

Материя.

Кал знаеше, че прима материя е термин от алхимията. Означаваше първата субстанция на света, онази, от която идваше всичко, което не е хаос: земя, въздух, огън, вода, метал и душа.

Чу се силно изщракване и част от стената се завъртя, за да разкрие добре осветен коридор.

- Леле - рече Кал.

Не знаеше къде е очаквал да ги заведе Тамара - може би в стаята си или в някое тихо ъгълче на къщата. Но не бе очаквал тайна врата.

- Кога възнамерявахте да ми кажете това? - обърна се Аарън към Тамара. - Живея тук от цял месец!

Тамара изглеждаше много доволна, че е скрила тайната от него.

- Не съм смятала да го показвам никому. Имаш късмет, че го виждаш сега, Макарю!

Аарън и се изплези.

Тамара се разсмя и влезе в коридора, като се протегна, за да вземе една факла от стената. Тя светеше в златистозелено и изпускаше слаб мирис на сяра. Тя слезе надолу по коридора и спря, когато осъзна, че момчетата не са по петите и. След това щракна с пръсти и тръсна къдравата си коса.

- Хайде - каза тя, - какво се мотаете?

Те се спогледаха, свиха рамене и я последваха. Докато вървяха с Пакостник, който сумтеше подир тях, Кал осъзна защо коридорите са толкова тесни. Те опасваха къщата като вени около кост и всеки в общите стаи можеше да бъде шпиониран. На регулярни интервали имаше малки капандури, които се отваряха, за да влиза въздух. Покриваха ги украсени железни регистри.

Кал отвори един и надникна в кухнята, където персоналът наливаше розова лимонада в чисти стомни и поставяше парченца риба тон върху отделните филии, наредени в големи стъклени подноси. Отвори друг и видя как Алекс се прегръща със сестрата на Тамара на дивана зад двете медни статуи на хрътки. Докато гледаше, Алекс се приведе и целуна Кимия.

- Какво правиш? - попита Тамара шепнешком.

- Нищо! - отвърна Кал и затвори капандурата. Продължи още малко напред, без да се поддава на изкушението, но спря, когато чу родителите на Тамара. Чу как госпожа Раджави казва нещо за гостите на тържеството. Кал знаеше, че трябва да следва Тамара, но спря да подслушва.

Аарън също спря и погледна към Кал. Кал му махна с ръка, а Аарън и Тамара дойдоха при него до капандурата. Аарън я отвори с гъвкавите си пръсти и всички надникнаха долу.

- Не би трябвало... - започна Тамара, но по средата на изречението любопитството надделя над възраженията и. Кал се запита колко ли често прави това сама и какви ли тайни е научила по този начин.

Майката и бащата на Тамара стояха прави в кабинета си, а помежду им имаше махагонова маса. Върху нея бе поставена шахматна дъска, макар Кал да не видя обичайните рицари, пешки и топове. Вместо това имаше странни фигури, които не му бяха познати.

- ... Анастасия, разбира се - довърши господин Раджави. Хванаха го по средата на изречението.

- Разбира се - кимна госпожа Раджави.

Взе празна чаша от един сребърен поднос и докато ги гледаха, я напълни с някаква бледа течност.

- Искаше ми се да може да не каним семейство де Уинтър на тържествата. Те вярват, че ако се правят, че още сме в Златния век на магическата търговия, другите няма да забележат колко семпли са станали както дрехите, така и разговорите им. Добре че Тамара охлади мераците на сина им след началото на училището.

- Де Уинтър още имат приятели в Асамблеята - изсумтя господин Раджави. - Не

искам да ми бъдат врагове.

Аарън бе разочарован, че просто клюкарят, но Кал бе във възторг. Родителите на Тамара бяха страхотни, реши той. Всеки, който не искаше да кани Джаспър на купон, бе номер едно.

- Очевидно е, че искат да кръстосат пътя на най-младия си син с този на макара -направи гримаса госпожа Раджави. - Надяват се, че ако станат приятели, ще вземе и той да се прочуе, а покрай него и семейството.

- От това, което ми разказа Тамара, Джаспър не се е харесал на Аарън -коментира сухо господин Раджави. - Няма от какво да се безпокоиш, скъпа. Тамара е в групата чираци на Аарън, а не Джаспър.

- Както и Калъм Хънт, разбира се - отпи от чашата си майката на Тамара. - Какво мислиш за него?

- Прилича на баща си - намръщи се господин Раджави. - Жалко за Алистър, наистина. Бе обещаващ метален маг, когато учеше при майстор Руфъс.

Кал замръзна. Аарън и Тамара го гледаха напрегнати, а господин Раджави продължи:

- Полудя след смъртта на жена си в Студеното клане. Твърдо отказва да прави магии и пропилява живота си. Но защо да не приемем сина му? За да го избере за чирак, майстор Руфъс трябва да е видял нещо в него.

Кал усети ръката на Тамара върху своята. Тя го издърпа от капандурата, а Аарън я затвори след тях. Продължиха надолу по коридора. Кал държеше пръстите си заровени в козината на Пакостник, за да се успокои. Почувства стомаха си празен и изпита облекчение, когато стигнаха до тясна врата, която се отвори тихо. Озоваха се в нещо, което приличаше на още един кабинет.

Златистозелената светлина на факлите показа удобни дивани в центъра на стаята, маса за кафе и бюро. До едната стена имаше рафт с книги, но томовете не бяха така красиво подвързани като тези, които Кал видя в библиотеката. Изглеждаха стари, прашни и изтъркани. Някои имаха скъсани гърбове, а други представляваха просто ръкописи, навързани с мръсни ластици.

- Какво е това място? - попита Кал, когато Пакостник скочи на един от диваните и го обиколи няколко пъти, преди да се свие да спи.

- Скривалище - блеснаха очите на Тамара. - Родителите ми не смятат, че зная за него, но аз знам. Има книги за опасни вълшебни техники и всякакви записки от едно време. Имало години, когато маговете можели да правят пари с магия и ръководели огромни корпорации. После прокарали закон, според който не можеш да правиш пари в нормалния свят. Някои семейства изгубили всичко.

Кал се запита дали точно това не се е случило със семейството на Джаспър и дали и семейство Хънт не са правели пари по този начин. Или семейството на майка му? Осъзна, че не знае нищо за него.

- А как изкарват пари магьосниците? - попита Аарън и огледа стаята. Очевидно мислеше за огромното имение, в което се намираха, и за тържеството, което бяха посетили.

- Можеш да работиш за Асамблеята или на нормална работа - обясни Тамара. -Но ако си имал пари от едно време, може да ги инвестираш.

Кал се запита как Константин Мадън е натрупал състояние, но съобрази, че търговските закони едва ли означаваха нещо за него, щом воюваше с останалите магове. Това накара Кал да се сети за причината, поради която бе отишъл при Тамара на първо място.

- Смяташ ли, че някой от тържеството може да се върне в Магистериума? - попита Кал. - И да ме откара там?

- До Магистериума? Но там няма никого - отвърна Аарън.

- Все трябва да има - възрази Кал. - Някъде трябва да спя. Не мога да се върна вкъщи.

- Стига глупости - каза Тамара, - ще останеш тук, докато започнем училище. Ще плуваш в басейна, ще се упражняваш в магия. Вече съм се разбрала с нашите. Ще си имаш стая и всичко останало.

Кал се протегна и погали Пакостник по главата. Вълкът дори не отвори очи.

- Не смяташ ли, че родителите ти ще възразят?

Все трябваше да са чули какво говорят за него останалите.

- Ще се радват да си наоколо - поклати глава Тамара. На Кал му стана ясно, че не всички причини за това са безкористни.

Нямаше обаче къде другаде да иде, а и не бяха казали нищо лошо за него. Смятаха, че майстор Руфъс си има причина да го избере.

- Обади се на Алистър - рече Аарън. - Нека не се тревожи. Дори да не иска да се върнеш в Магистериума, хубаво е да му кажеш, че си добре.

- Аха - отвърна Кал и си спомни за баща си, свит до стената на склада. Чудеше се с каква решителност може да го преследва и убие. - Утре. След като се наядем в бюфета, поплуваме в басейна и намерим нов начин да прецакаме Джаспър.

- Може да се поупражняваме и с магията - ухили се Аарън. - Майстор Руфъс страшно ще се изненада. Ще минем Втората врата преди всички останали.

- Важното е да е преди Джаспър - добави Кал, а Тамара се разсмя. Пакостник се завъртя по гръб и захърка тихо.