Епилог Анабел


В продължение на дълги години гробницата беше суха. Ала сега морска вода започна да се процежда през фините порести дупки, а с нея - и кръв.

Тя капна върху оголени кости и изсъхнали сухожилия. Навлажни повехналите й устни. Донесе със себе си магията на океана, а с нея и една още по-необикновена магия - кръвта на онзи, който я беше обичал.

В гробницата си край морски вълни Анабел отвори очи.

Загрузка...