Левиатан

Тридесет и седем

— Но двигателите не са загрели още! — извика Алек. — Някоя клапа може да се пропука в този студ!

— Или ще сработи, или няма да сработи — извика му в отговор Хърст. — Корабът така или иначе ще се издигне!

Главният инженер на Левиатан беше прав. Баластът, който се изсипваше под тях от баластните резервоари, проблясваше на слънцето. Металната палуба под краката на Алек се надигна, както морски съд, носен от вълна в океана. Хората препускаха през снега към кораба, а навсякъде около тях като в джунгла се носеше безбожният вой на хрътките и свирките на екипажа.

Корабът отново се надигна, въжетата от кораба до земята се изопнаха и затегнаха, а ледът върху им се пропука и захвърча във всички посоки. Г-н Хърст сновеше около отсека и прерязваше вървите на установките, които бяха използвали, за да издърпат частите на двигателя нагоре. След съвсем кратко всички връзки със земята щяха да са прекъснати.

Ала моторът все още не беше напълно смазан. Половината от свещите още не бяха тествани, а Клоп бе забранил да се пали, преди лично да е проверил клапите.

— Дали ще заработи? — попита Алек Хофман.

— Заслужава си да опитаме, сър. Просто го запалете бавно.

Алек завъртя стартера. Все още му беше странно да вижда стрелките и измервателните уреди на Бурехода извън обичайното им обкръжение в пилотската кабина, както и чарковете и буталата, които обикновено се намираха в долната част на самохода — сега прострени под открито небе.

Когато смаза свещите, около главата му се разхвърчаха искри.

— Сега по-бавно — рече Хофман, поставяйки очилата на лицето си.

Алек пое в ръка единствения лост — другият бе при двигателя на десния борд, заедно с Клоп, и го избута леко напред. Частите се задвижиха все по-бързо и по-бързо, докато ревът на двигателя не разтресе целия отсек. Надникна през рамо, за да види как вътрешностите на осакатения Буреход се въртят пред очите му, а от ауспусите се надига черен дим.

— Чакайте заповед! — Надвика тътена г-н Хърст. Посочи към сигналната маркировка върху мембраната на въздушния звяр. Главният инженер вече бе обяснил, че е направена от кожа на сепия, свързана чрез изкуствено създадена нервна тъкан към рецептори, поставени на мостика. Щом офицерите на кораба поставеха оцветен лист хартия към сензорите, сигналната маркировка повтаряше цвета с точния оттенък, на принципа на животните, които умеят да се сливат с пейзажа в естествената природа. Яркочервеното означаваше пълен напред, лилавото означаваше на половин скорост, а синьото — на четвърт скорост, с всички останали междинни оттенъци.

Ала сега двигателите не бяха тествани и Алек се съмняваше, че неговата представа за ход на половин скорост би съвпаднала с тази на Клоп. Можеше да им отнеме дни да установят необходимия баланс, а германците щяха да са тук само след минути.

Наземните въжета плющяха, докато хората от екипажа ги прерязваха и Алек отново почувства движение под краката си. Студеният вятър сега избутваше кораба — големият звяр се придвижваше странично над ледника.

— Четвърт скорост! — крещеше Хърст. Сигналната маркировка бе придобила тъмно син цвят.

Алек бавно натисна крачния педал. Перката се задвижи. Врътна се мързеливо за миг, а след това всички чаркове се впримчиха и се завъртяха бързо — остриетата изчезнаха от поглед в размазано петно.

Съвсем скоро перката започна да всмуква леден вятър над незатворения двигател. Алек приклекна ниско, загръщайки се по-плътно с палтото. Ако това бе четвърт скорост, какво ли щеше да е пълната?

— Намалете малко — извика Хърст.

Алек погледна към сигналната маркировка, която бе избледняла. Отпусна леко лоста, като внимаваше да не натоварва двигателя.

— Чувате ли това? — попита Хофман, след като стана сравнително тихо. — Двигателят на Клоп.

Алек се заслуша напрегнато — долови далечен тътен. Докато неговият двигател се задавяше, този на Клоп работеше стабилно и вече караше кораба да се завърти наляво.

— Работи! — извика той, смаян от това, че двигателите на Бурехода могат да накарат нещо толкова огромно да се движи в небето.

— Но защо завиваме на изток? — попита Хофман. — Не е ли това посоката, от която се задава фрегатата?

Алек преведе въпроса на г-н Хърст.

— Може би капитанът иска да набере скорост надолу по дължината на долината. Малко сме тежички заради вашите двигатели и движението напред ще успее да повдигне кораба. — Хърст посочи с пръст над рамото му. — А може би е забелязал онези негодници там…

Алек се обърна, надничайки през размазаното петно на перката. Зад гърба им във въздуха се носеше цяла флотилия кораби — Кондори, изтребители Хищници и гигантски нападателен кораб Албатрос с прикрепени към гондолата му безмоторни съдове. Голяма въздушна атака, изчислена така, че да се спусне към тях, точно когато Херкулес и неговите разузнавачи пристигнеха от Австрия.

Главният инженер се облегна на подпорите и мързеливо постави крак върху основната сглобка. Отново постави очилата си и каза:

— Надявам се тези ваши така шумни машинарии да са готови.

— И аз така се надявам. — Алек нагласи собствените си очила и се обърна отново към контролната установка. Носът на Левиатан се накланяше бавно на изток, докато корабът не застана в стартова позиция към дължината на долината.

Сигналната маркировка се обагри в яркочервено.

Алек не дочака командата на Хърст. Рязко избута лоста напред. За миг плетеницата от чаркове и клапи се задави. Но след това двигателят отново ревна и перката се завъртя срещу трептящата слънчева светлина.

— Проверете баланса — извика Хърст, надвиквайки шума.

Алек разбра какво имаше предвид мъжа — корабът завиваше към десния борд, а неговият двигател работеше на по-силни обороти от този на Клоп. Черните зъбери на планината се изпречваха пред тях.

Издърпа малко лоста, но само след миг корабът бързо започна да завива в обратната посока. Явно Клоп също бе забелязал отклонението и бе засилил още оборотите на своя двигател, за да компенсира.

Алек изръмжа от отчаяние. Сякаш двама души се опитваха да управляват отделно двата крака на един самоход.

Г-н Хърст се засмя и извика.

— Не се тревожете, младежо. Звярът ни вече схвана идеята.

Алек присви очи срещу ледения насрещен вятър. Флангът на създанието, прострян пред погледа му, се съживи. От долната му част се носеха вълни по цялата му дължина, като тревисто поле, полюшващо се на силния вятър.

— Какво става?

— Казват се ресни. Като малки гребла, които се движат във въздуха. Звярът ще изправи посоката на движение, дори ако машинистките ви двигатели не успеят да го сторят.

Алек преглътна, неспособен да откъсне очи от движението по повърхността на въздушния звяр. Докато работеше по двигателя, се бе опитал да си представи, че той е просто грамадна машина. Сега отново се бе превърнал в живо същество.

Малките гребла някак успяваха да ги насочат по протежението на долината. Алек предположи, че е като да яздиш кон. Можеш да му подсказваш накъде да върви, но той сам избира къде точно да стъпи.

Хофман го смушка по рамото.

— Кажете сбогом на милия ни дом, млади господарю.

Алек погледна наляво. Замъкът се изнизваше покрай тях. Провизии за десет години и всичко това бе загубено само за две нощи престой…

Ала беше прекалено близо до тях — стените на замъка бяха почти на едно ниво с двигателя. Висящите под Алек въжета все още се влачеха по снега. А те се насочваха право към фрегатата и нейните разузнавачи.

— Не се издигаме!

— Сякаш сме натоварени с още около половин тон — извика Хърст. — Не е възможно учените да са сгрешили толкова много! Убедени ли сте, че тези двигатели не са по-тежки, отколкото ни казахте?

— Не е възможно! Господин Клоп знае точното тегло на всяка част от Бурехода.

— Може, но нещо ни задържа! — извика Хърст.

Алек забеляза как нещо просветва пред тях — още баласт, който се изливаше от предните резервоари. После под тях прелетя някакъв предмет.

— Мили Боже! — викна Хофман. — Това беше стол!

— Какво става? — попита Алек Хърст.

Главният инженер проследи поредния стол, който се приземи долу.

— Дадоха баластна тревога. Всичко, което можем да си спестим, отива зад борда. — Посочи напред. — И ето защо!

Алек присви очи срещу ледения вятър. В далечината се надигаше бяла вихрушка. Метални крайници просветваха на слънцето и вдигаха облаци от сняг.

Херкулес се носеше нагоре по долината към тях. На тази височина мостикът на Левиатан можеше да се удари в артилерийската палуба на фрегатата.

Инстинктът на Алек бе да дръпне лоста назад. Но сигналната маркировка още бе червена. Да загубят скорост означаваше да загубят височина, което само щеше да влоши нещата. А обратният завой щеше да ги заведе право под огъня на цепелините.

Хофман го сграбчи за ръката, наведе се близко към него и промърмори на забързан немски:

— Вината може би е на графа.

— Какво искате да кажете? — попита Алек. Почти не беше виждал Волгер откакто се бяха скарали на предния ден. Графът с неохота се бе съгласил с плана, но така и не им помогна с двигателите. Беше прекарал целия ден да снове от Бурехода до кораба и обратно, пренасяйки частите на безжичното радио и резервни части за новите им каюти на борда на Левиатан.

— Пренасяхме разни неща до каютата ви, сър. На два пъти ми нареди да завивам златни кюлчета в дрехите ви. А те са тежички.

Алек затвори очи. Какво си мислеше Волгер?

Всяко от кюлчетата тежеше двадесет килограма. Дузина кюлчета се равняваха на трима нелегални пътници на борда!

— Поемете управлението! — извика.