Левиатан

Тридесет и четири

Алек си пое дълбоко въздух и почука на вратата.

Дилан отвори и се намръщи, щом видя Алек.

— Изглеждаш отвратително.

— Дойдох да видя доктор Барлоу — каза Алек.

Младият авиатор отвори по-широко вратата на машинното.

— Скоро ще се върне. Но се боя, че никак не е в добро настроение.

— Знам, че имате проблеми с двигателите — каза Алек. Беше решил да не крие от тях, че графът ги бе шпионирал. За да проработи планът му, той и Дарвинистите трябваше да си имат доверие.

Дилан му посочи към кутията с мистериозните яйца.

— Да, а отгоре на това, онзи идиот Нюкърк не се е грижил достатъчно добре за тези тук снощи. Но вината е само моя, разбира се, ако питаш докторката.

Алек надникна в кутията — бяха останали само три яйца.

— Лоша работа.

— Мисията и без това е в задънена улица. — Дилан извади термометъра от кутията и го провери. — Без двигатели ще трябва да разчитаме само на късмет, за да стигнем до Франция.

— Затова дойдох — каза Алек. — С нашия самоход също е свършено.

— Сигурен ли си? — Дилан посочи към шкафовете, с които бе пълно помещението. — Можем да ви дадем всички части, от които се нуждаете. На нас не са ни необходими вече.

— Боя се, че имаме нужда от нещо повече от части — каза Алек. — Не можем да изправим самохода на крака.

— Пусти машини! — възкликна Дилан. — Нали ти казах? Не се е случвало да видя някое животно да не може да се изправи само. Е, освен костенурките. И една от котките на леля ми.

Алек надигна вежда.

— Да, сигурен съм, че котката на леля ти щеше да оцелее след онази бомбена атака.

— Би се изненадал. Доста е дебела. — Очите на Дилан светнаха. — А защо не дойдете с нас?

— Това е проблемът — отвърна Алек. — Не мисля, че останалите ще се съгласят, не и ако това означава да се предадем на французите. Но ако има как да се измъкнем, когато се приземите, тогава може би…

Може би щеше да успее да убеди хората си да се спасяват. И може би щеше да си върне малко от уважението на Волгер.

Дилан кимаше.

— Най-вероятно ще направим екстремно приземяване на някое произволно място, така че се съмнявам да има почетна стража, която да ни приветства. А и да ти кажа, трудна работа е това, да летиш свободно на апарат с водородно дишане. Всичко може да се случи.

— Какви са шансовете ви?

— Не са толкова лоши — надигна рамене Дилан. — Веднъж прелетях над цяла Англия с едно Хъксли — и то сам!

— Сериозно? — попита Алек. Като за момче, Дилан изглежда вече беше имал най-необичайни приключения. За миг Алек си пожела да можеше да забрави за рожденото си право и да стане като него — обикновен войник без земя или титла.

— Беше през първия ми ден в Силите — започна Дилан — и се развихри неочаквана буря — една от най-лошите, които някога е виждал Лондон. Успя да вдигне цели сгради от земята, включително и…

Вратата внезапно се отвори широко и д-р Барлоу влетя в машинното, размахвайки калъф с географска карта и с бясно изражение на лицето.

— Капитанът е глупак — обяви тя. — Този кораб е пълен с идиоти!

Дилан отдаде чест.

— Но яйцата са топли като пресен хляб, госпожо!

— Е, това е успокояващо, въпреки че е напълно безсмислено предвид настоящите обстоятелства. Иска да се връща във Франция, видиш ли! — Д-р Барлоу завъртя калъфа в ръцете си, а после разсеяно вдигна очи. — А, Алек. Надявам се, че вашата самоходна машина е в по-добра форма от този окаян кораб.

Той се поклони.

— Боя се, че не, докторе. Господин Клоп е на мнение, че няма да успеем да го изправим повече на крака.

— Толкова ли е лошо?

— Боя се, че да. Всъщност съм тук, за да ви попитам дали можем да се присъединим към вас. — Алек се вторачи в ботушите си. — Ако можете да поемете тежестта на още петима души, ще сме ви много задължени.

Д-р Барлоу потупа калъфа за картата в дланта си.

— Издигането няма да е проблем. Изчерпваме собствената си храна, както и вашата и даваме всичко на животните. — Тя погледна през прозореца. — А и екипажът ни е по-малоброен, отколкото беше някога.

Алек кимна. Беше видял покритите с платно тела навън и мъжете, които се трудеха да ги погребат в твърдия като камък лед под снега.

— Но Франция не е неутрална територия — каза тя. — Ще ви пленят.

— Това е и услугата, за която съм дошъл да ви моля. — Алек си пое дълбоко въздух. — Ще кацнете на произволно място, както каза Дилан. Можем да се измъкнем в момента, в който се приземите.

— И никой няма да се усети — добави Дилан.

Д-р Барлоу кимна бавно.

— Може и да сработи. А ние със сигурност сме ви задължени, Алек. Ала се боя, че не зависи от мен.

— Да не би да казвате, че капитанът няма да си затвори очите? — попита Алек.

— Капитанът е идиот — повтори тя с горчивина. — Отказва да завършим мисията. Не желае дори да опита! Ако някой може да лети на свободен ход до Франция, то със сигурност е възможно да се направи това и до Османската империя. Въпрос на вятър в правилната посока. — Размаха калъфа. — Въздушните потоци на Средиземноморието не са кой знае каква загадка!

— Може и да е малко опасно това, госпожо — обади се Дилан и прочисти гърло. — А и технически погледнато крайната ни цел все още е военна тайна.

Д-р Барлоу погледна към яйцата.

— Напълно безсмислена тайна, на този етап.

Алек се намръщи, зачуден защо Левиатан се бе запътил към Османската империя. Османците бяха убедени антидарвинисти, заради мюсюлманската си религия. Бяха врагове на Русия от векове наред, а султанът и кайзерът бяха стари приятели. Волгер винаги бе твърдял, че рано или късно османците ще обединят сили с Германия и Австро-Унгария.

— А това е неутрална територия, нали така? — предпазливо попита той.

— За момента, да — въздъхна д-р Барлоу. — Това може би ще се промени съвсем скоро и точно поради тази причина, нашето забавяне е катастрофално. Години усилен труд на вятъра.

Алек слушаше гневните й излияния и размишляваше върху това ново развитие. Османската империя беше идеалното място да изчезне. Беше огромно и бедно царство, където само срещу няколко златни монети можеш да стигнеш далеч. Беше пълно с немски агенти, но поне нямаше да падне в плен още с пристигането си.

— Ако нямате нищо против, доктор Барлоу, но мисията ви мирна ли беше или военна?

Тя задържа погледа му за кратко.

— Не мога да ви издам всичките ни тайни, Алек. Но не е ли очевидно, че аз съм учен, а не воин.

— И дипломат?

Д-р Барлоу се усмихна.

— Всички изпълняваме дълга си.

Алек отново погледна към кутията. Какво общо можеха да имат тези яйца с дипломацията беше отвъд неговите разбирания. Ала от значение бе дали д-р Барлоу бе готова да рискува всичко, за да ги отведе до Османската империя…

Което пък даде на Алек една дръзка идея.

— Ами ако ви предоставим двигатели, доктор Барлоу?

Тя надигна вежда.

— Моля?

— Буреходът има два мощни двигателя — каза той. — И двата са в отлично състояние.

Последва кратка тишина и д-р Барлоу се обърна към Дилан.

— Възможно ли е подобно нещо, господин Шарп?

Момчето не изглеждаше особено уверено.

— Сигурен съм, че имат достатъчно мощ, госпожо. Но са ужасно тежки! А и тези машинистки джаджи са голяма играчка. Ще ни трябва много време да ги преработим, а сме притиснати.

Алек поклати глава.

— Хората ви няма да има какво толкова да правят. Клоп е най-добрият майстор-механик в Австрия, лично е избиран от баща ми. Той и Хофман поддържаха Бурехода в работен режим цели пет седмици и то само с една шепа части. Мисля, че ще се справят със задвижването на две перки.

— Е, да, може би — отвърна Дилан. — Но има и нещо повече от това да завъртиш перките.

— Тогава вашите инженери ще могат да ни помогнат. — Алек се обърна към д-р Барлоу. — Какво мислите? Вашата мисия ще продължи, а моите хора и аз ще можем да избягаме при дружеска сила.

— Само че има още един проблем — каза жената. — Ние ще сме зависими от вас.

Алек примигна — не се бе замислил за това. Контролът върху двигателите означаваше контрол върху целия кораб.

— Можем да обучим инженерите ви по пътя — отвърна той. — Моля ви, повярвайте ми, встъпвам в този съюз с добри намерения.

— Вярвам ви, Алек — отговори тя. — Но вие сте само момче. Как мога да съм сигурна, че думата ви тежи пред хората ви?

— Защото съм… — започна Алек, а после бавно си пое дъх. — Ще правят каквото кажа аз. Размениха граф за мен, не помните ли?

— Помня — каза тя. — Но ако ще се договарям с вас, Алек, трябва да знам кой сте в действителност.

— Аз… не мога да ви кажа това.

— Нека да ви улесня, тогава. Най-добрият механик в Австрия е част от домакинството на баща ви?

Алек бавно кимна.

— И вие твърдите, че бягате от пет седмици — продължи тя. — Така че пътешествието ви, грубо пресметнато, е започнало около двадесет и осми юни?

Алек замръзна на място. Д-р Барлоу бе назовала именно нощта, през която Волгер и Клоп бяха дошли за него в спалнята му — нощта, през която бяха загинали родителите му. Явно вече го бе подозирала, след като се бе изпускал толкова пъти. А току-що й бе посочил и последните парченца от пъзела.

Опита се да отрече, но изведнъж не можеше да продума. Беше по-лесно да се контролира, когато криеше отчаянието си, но сега празнотата вътре в него се надигаше отново.

Д-р Барлоу посегна и го хвана за ръката.

— Много съжалявам, Алек. Сигурно е било ужасно. Значи слуховете са верни? Били са германците, нали?

Той извърна лице, неспособен да понесе жалостта й.

— Преследват ни от онази първа нощ.

— Тогава ще трябва да ви отведем оттук. — Тя се надигна, събирайки полите на пътния си шлифер. — Ще обясня всичко на капитана.

— Моля ви, госпожо — каза Алек, докато се опитваше да успокои гласа си. — Не казвайте на другиго кой съм аз. Може да усложни нещата.

Д-р Барлоу се замисли за миг, а после каза:

— Предполагам, че това може да остане между нас, поне засега. Капитанът ще е доволен от предложението ви за двигателите.

Тя отвори вратата, а после се извърна. На Алек му се искаше просто да се махне. Празнотата вече го заливаше неконтролируемо, а той не искаше да плаче пред жена.

Ала всичко, което каза бе:

— Грижете се за него, господин Шарп. Ще се върна.