Левиатан

Тридесет и две

— Бял сте като призрак! — Възкликна д-р Барлоу.

— Просто брашно. — Дерин се издърпа със стенание в пилотската кабина. Ръцете я боляха от стискането на металните пръти на стълбата, а мускулите на ръцете й сякаш виеха от болка. Сърцето препускаше като локомотив.

— Брашно ли? — повтори д-р Барлоу. — Колко странно.

— Добра работа, Дилан! — Алек извиваше цялото си тяло, докато управляваше машината. — Не бях виждал някой да се качва на борда на самоход по този начин!

— Не го препоръчвам. — Отпусна се върху наклонения под на кабината, дишайки тежко. Таса долази до нея, за да я подуши по ръката, а после изкиха цяла шепа брашно.

Само след малко Дерин се почувства замаяна от движението на самохода. Пътят до замъка беше достатъчно неприятен — стърженето на метал в метал, миризмата на масло и на изгорели газове, безкрайният, убийствен тътен на двигателите. Ала сега при ход на пълни обороти, да се возиш на самоход беше като да се намираш в тенекиена табакера, която някой периодично разтръсква. Нищо чудно, че Машинистите носеха тези глупаво изглеждащи каски — това бе единственото, което Дерин би могла да стори, за да предпази главата си от удари в стената.

Клоп, който гледаше с бинокъл през визьора, каза на Алек нещо на немски.

— Мислех си, че не иска да помага — измърмори Дерин.

— Това беше, когато имахме възможност да се скрием — каза д-р Барлоу. — Сега, когато германците със сигурност са ни видели, запя друга песен. Ако не свалим и двата цепелина, ще докладват за това на нашите австрийски приятели.

— Е, можеше по-рано да си промени мнението — Дерин погледна надолу към ръцете си, които силно я боляха. — Нямаше да ми е излишна малко помощ за онази верига.

Д-р Барлоу я потупа по рамото.

— Справихте се добре, господин Шарп.

Дерин се направи, че не чува комплимента и се изправи. Дойде й достатъчно да се развява безпомощно като парцалена кукла. Хвана се за двете дръжки, висящи от тавана и се издърпа нагоре и навън през люка.

Студът я удари в лицето. Беше като да си на гърба на кораба по време на буря, а хоризонтът се люлееше на всяка крачка.

Дерин примижа срещу вледеняващия вятър. Цепелините се движеха ниско, влачейки въжета по земята. По въжетата се спускаха хора и се приземяваха в снега с оръжия и екипировка на гърбовете.

Но защо изобщо се занимаваха с това? Ако искаха да унищожат Левиатан можеха да останат горе и да използват въздушни бомби.

Скочи обратно в кабината.

— Спускат хора на земята.

— Това са Кондори Зет-50 — каза Алек. — Превозват командоси, наместо тежки оръжия.

— Изглежда целта им е да заловят кораба ни — отвърна д-р Барлоу.

— По дяволите! — изруга Дерин. Жив кораб с водородно дишане в ръцете на Машинистите щеше да е катастрофа — щяха да научат всичко, което можеше да се узнае за слабостите на големите кораби.

— Но не се ли боят от нас?

— Сигурно имат противосамоходни оръжия на борда — мрачно каза Алек. — Не могат да ги изстрелват от въздуха. Но на земята ще ни дадат да се разберем.

Дерин преглътна. Беше достатъчно лошо това, че се возеше на тази джунджурия. Но мисълта да бъде сварена жива в някаква бронирана черупка я подлудяваше.

— Отново се нуждаем от помощта ти, Дилан.

Тя се вторачи в Алек.

— Да не би сега да поискате да управлявам тази машинария?

— Не — отвърна той. — Кажи ми, можеш ли да стреляш с картечница Спандау?

Дерин дори не знаеше какви са тези картечници, но беше стреляла с въздушни пушки много пъти. Това, обаче, беше доста по-различно. Както всичко останало, изобретено от Машинистите, беше десет пъти по-шумно, по-нестабилно и по-неуправляемо, отколкото изглеждаше. Когато натисна спусъка за проба, оръжието затрака като подвижна клапа в ръцете й. От едната му страна хвърчаха гилзи и се отблъскваха от стените на кабината с горещ металически вой.

— Да му се не види! — развика се тя. — Как можеш изобщо да уцелиш нещо с това?

— Просто го насочете най-общо в нужната посока — намеси се д-р Барлоу. — Машинистите компенсират липсата на финес с поголовна разруха.

Дерин се наведе напред, надничайки през миниатюрната дупчица. Виждаше само сняг и небе. Почувства се полусляпа и затворена в най-тясното пространство. Беше обратното на това да гледа от гърба на Левиатан и да вижда битката под себе си като на шахматна дъска.

Хвърли поглед на Клоп, който беше на другата картечница. Вместо да гледа навън, просто чакаше Алек да му каже кога да стреля.

— Дръжте това. Ей сегичка се връщам — рече Дерин и се издърпа нагоре през отвора.

И двата Кондора вече бяха спуснали командоси. Едната група се насочваше към Левиатан, а цепелинът им ги прикриваше отгоре с картечен огън. Другата група сглобяваше някаква артилерийска машина — оръдие с продълговато дуло, насочено директно срещу Бурехода.

— Ах, по дяволите — извика тя.

Машинистите работеха бързо и само след минути дулото на оръдието изригна в огън. Самоходът се изви под краката й и ударната вълна я захвърли срещу отвора с ужасна сила. Едва успя да се задържи да не падне през дупката и само краката й увиснаха през нея.

За миг се зачуди дали не ги бяха уцелили. Тогава почувства снаряда, който профучаваше покрай тях, а ушите й започнаха да пукат. Буреходът бе направил широк оборот и най-после си връщаше равновесие на снега.

Или Алек се справяше блестящо с управлението, или беше тотално откачил. Крачеха право към противосамоходното оръдие, накланяйки се напред и назад точно в обсега му, докато войниците отчаяно презареждаха.

Дерин се пусна обратно при картечниците и хвана своето оръжие, насочвайки го ниско долу. Предполагаше, че ще са при германските командоси след около пет секунди, ако дотогава не ги направеха на парчета.

— Приготви се! — извика Алек.

Дерин дори не изчака, а направо натисна спусъка. Оръжието подскачаше и тракаше в ръцете й, изстрелвайки смърт във всички посоки. Няколко тъмни форми се плъзнаха покрай дупчицата пред нея, но нямаше представа дали бяха хора или скали или противосамоходното оръдие.

Кабината се разтресе от металически удар и светът внезапно започна да се накланя наляво. Дерин бе захвърлена от картечницата си и тя се подхлъзна върху търкалящите се по целия под празни гилзи.

Приземи се върху нещо меко, което се оказа д-р Барлоу и Таса, които се бяха сгушили в ъгъла.

— Съжалявам, госпожо! — извика тя.

— Не се тревожете — отвърна дамата. — Вие не сте кой знае колко тежък.

— Мисля, че успяхме да го уцелим! — извика Алек, все още въртейки контролните лостове.

Дерин се изправи на крака и се издърпа нагоре и извън люка отново. Зад тях противосамоходното оръдие лежеше в развалини сред гигантските им стъпки — преобърнато и с пречупено дуло. Хората бяха пръснати по земята — някои не помръдваха, а белият сняг около тях беше обагрен в яркочервено.

— Успя, Алек! — извика тя с дрезгав глас.

Завъртя се, за да погледне и напред. Буреходът вече се движеше към друга група командоси. Те залягаха в снега, а над тях летяха артилерийски ястреби — острите им нокти проблясваха зловещо на слънцето.

Неколцина от командосите се обърнаха и забелязаха самохода, който се приближаваше към тях, а Дерин се зачуди дали щеше се наложи да стреля отново с това смъртоносно оръжие. Тогава Буреходът под нея се разтресе отново. От долната част се надигна облак дим и покри Дерин, изпълвайки устата й с остър вкус.

Очите й смъдяха, но тя се насили да ги отвори в момента, в който снарядът удари. Той експлодира сред командосите, разхвърляйки мъжете на всички посоки.

— Да му се не види — измърмори тя.

Когато димът и снежинките се уталожиха, навън не помръдваше нищо, освен няколко ястреба, които летяха обратно към Левиатан. Дерин погледна обратно към оръдието. Оцелелите вече бягаха, а един Кондор се спускаше надолу, за да ги събере от леда.

Машинистите се оттегляха!

Но къде беше другият цепелин?

Огледа хоризонта — нищо. После върху снега пробяга сянка — в посока на запад и Дерин погледна право нагоре. Цепелинът беше точно над тях, а бомбената установка се подготвяше да се включи в боя. Ято флашетни прилепи се издигаше все по-нагоре и тя забеляза стряскащия снаряд, който летеше в дъга от Левиатан към тях, готов да избухне и да ги изплаши така, че да изпуснат товара си.

Грабна дръжката върху капака на люка и скочи долу, затваряйки плътно отвора след себе си.

— Започва бомбардировка! — извика. — Както и проклети флашети!

— Видимост на четвърт — нареди спокойно Алек и Клоп започна да върти манивелата от своята страна на кабината. Дерин забеляза още една до себе си и се зачуди накъде трябва да я върти точно.

Докато протягаше ръка, светът експлодира…

Заслепяваща светлина освети кабината, последвана от гръмовен трясък, който отново събори Дерин. Подът се люлееше и всичко се накланяше надясно. Скърцането на чарковете и воят на Таса се просмукваха през полуоглушелите й уши, а после удари рамото си в една от металните стени, когато цялата кабина се наклони за пореден път и то силно.

През визьора се посипа снежна лавина и тя остана погребана сред студ и внезапна тишина…