Камуфлаж

11.Апия, Самоа, 2020

Веднага щом обектът бе положен върху бетонната основа, отряд работници, ентусиазирани от обещанието за двойно заплащане при повишена бързина, се заеха да строят около него лабораторията. Правителствените служби се намесиха още преди сухият док да е готов.

Халибъртън и Ръсел се върнаха от обяд в хотела, за да проследят как напредва конструкцията. Минаха над рова по импровизиран бамбуков мост и извикаха надзорника да им покаже строежа. Според него можели да започнат разполагането на апаратурата само след четири дни, външната облицовка и боядисването щели да приключат след пет. Много по-скоро, отколкото се бяха надявали.

Но когато отново стъпиха на моста, от другата страна ги очакваше мъж с бял тропически костюм, придружен от видимо сконфузения пазач.

— Господин Халибъртън, той…

Халибъртън го спря с жест.

— Кой сте вие и за кого работите?

— Доктор Франклин Несбит — отвърна непознатият. — Шеф на отдела за стратегическо планиране към НАСА. — Беше мургав, добре сложен, с късо подстригана побеляла коса и стоеше съвършено неподвижно, протегнал ръка.

Ръсел я стисна.

— Обменяли сме кореспонденция.

— В известен смисъл — отвърна Несбит. — Отговорът ви беше, че не се интересувате от това, което предлагам.

— И това все още е в сила — каза Халибъртън. — Юрисдикцията ви не се простира дотук.

— Никой не твърди противоположното. Но имам ново, по-интересно предложение.

— Нямате. Напразно сте били толкова път.

— Джек — намеси се Ръсел, — нека поне се държим възпитано. — Обърна се към Несбит: — Да изпием по един чай в хотела. Нямам нищо против да поговоря с някой, който не е журналист. — Обади се по телефона, докато вървяха към джипа, и когато пристигнаха, вече им бяха запазили сепаре в ресторанта.

Келнерката, луничава ирландка, им поднесе чай, сандвичи и сладкиши.

— Това е по моята част — обясни Ръсел. — Джек предпочита бира и чипс.

— Такъв съм си аз — варварин — захили се Халибъртън и захапа един сандвич. — Та какво е това ваше интересно предложение? С какво въобще бихте могли да ни заинтригувате?

Несбит уморено разтърка слепоочията си. Очевидно още не бе свикнал с часовата разлика.

— Най-общо казано, след като бях подготвен за отказа ви, идвам да ви предложа услугите ни напълно безплатно.

— Прав сте — каза Джек. — За отказа имам предвид.

— Ако наистина ни е нужна външна помощ — рече Ръс, — защо да не се обърнем към европейци или японци вместо към вас?

— Защото имаме по-голям опит и по-добро финансиране.

— Вярно е — призна Джек, — че изследванията ни в крайна сметка целят печалби. Но от друга страна, нали и вие си давате сметка, че това, над което работим, може да разтърси света? Лично аз вложих всичките си средства в това начинание. Избрах доктор Сътън и неговата компания, защото смятам, че мога да им гласувам доверие. Ако успеем, те ще получат своя дял от печалба, която може да се измерва в астрономични величини. Ако се провалим, и те като мен няма да вземат нищо.

— Ние сме готови да ви предоставим всички финансови облаги от това, което ще открият нашите специалисти.

— Говорим за хора, доктор Несбит. С всички техни недостатъци. Ако някой от учените ви се натъкне, да речем, на антигравитационен двигател, кой ще гарантира, че няма да го предложи на НАСА, от което вашата организация ще извлече несметни богатства?

Несбит кимна замислено, опита чая и си сложи още захар.

— Доколкото ми е известно, инвестицията ви е в рамките на триста милиона евродолара?

— Близо сте.

— В такъв случай да преминем към конкретните предложения. Готови сме да покрием всички ваши разходи. До последния цент.

— В замяна на какво? — попита Ръсел.

— На група от дванайсет специалисти, които ще съгласуват всички свои публикации с вас, и на подялба на бъдещата печалба. — Погледна Джек над ръба на чашата и отпи. — В стаята си имам подготвен договор, който покрива всички клаузи. И към него и досиетата на тези дванайсет.

— Включително вашето?

— Бих искал, но не. Аз съм само чиновник с интереси в науката. Едва ли ще останете впечатлен от бакалавърската ми степен от университета в Арканзас.

Джек се усмихна.

— Пропуснахте да споменете магистратурата в Харвард. — И почука с пръст слушалката в ухото си. — Тези машинки правят чудеса.

Несбит дори не мигна.

— Звучи ли изкушаващо?

— Разбира се. — Джек се навъси.

— Джек, разбрахме се от самото начало. Никакви правителствени организации. Никакви военни изследвания.

— Не става въпрос за това.

— А за какво, Джек?

— Половината от нашия екип са екзобиолози. Въпросът очевидно е не „какво“, а „кой“.