Камуфлаж

10.Сан Гилермо, Калифорния, 1932

Родителите на „Джими“ най-сетне бяха принудени да признаят, че синът им представлява заплаха, и склониха, без особен шум, да бъде преместен в частната лечебница за душевноболни „Свети Антоний“.

За изменчивия това бе само полезна възможност да се смени сцената на действие. Лекарствата, които приемаше през устата или инжекционно, не му оказваха никакъв метаболитен ефект. Шоковата терапия, при която те увиват в мокри чаршафи или те поливат с кофи ледена вода, бе твърде слаба стимулация за същество, което може да живее на Меркурий или Плутон.

Но изменчивият бе заобиколен от крайности на човешкото поведение, както при пациентите, така и при онези, които се грижеха за тях, крайности, на каквито не би могъл да стане свидетел в къщата. През първата седмица научи повече, отколкото през всичките месеци, през които го бяха държали в изолация.

Пазачите бяха жестоки и тъпи. Когато изменчивият нарушаваше приетите в дома норми, му нахлузваха усмирителна риза и го затваряха в гумената стая.

Изменчивият научи какво е принуда и затвор. Би могъл да се освободи от усмирителната риза, сякаш тялото му е от пластилин, и да изрита вратата като Супермен. Но от това нямаше да научи нищо полезно. Понасяше търпеливо побоищата и изнасилванията — хубаво богаташко момче, което няма на кого да се оплаче. Започна да изпитва нещо като симпатия към Холандката, макар че болката бе твърде слаб дразнител, а унижението оставаше трудноразбираема емоционална категория.

Слушаше какво си говорят другите пациенти в редките моменти, когато оставаха насаме. В повечето случаи отговаряше на въпросите им едносрично и те скоро престанаха да му обръщат внимание. А междувременно изменчивият преживяваше един бавен и мъчителен процес, доста сходен със „съзряването“ на човешките деца. Той „растеше“ чрез наблюдение и възприемане.

Голяма част от загадката произхождаше от човешкия език, както и от необходимостта да имитира човешкия начин на мислене. Отне му две години, но по времето, когато „Джими“ беше на двайсет, вече никой не се опитваше да го бие или насилва. Преместиха го в една чиста и спокойна част на лечебницата и дори позволиха да го посещават.

Родителите му бяха толкова доволни да видят, че се държи „нормално“, че пропуснаха да забележат, че всъщност не се държи като техния Джими. Лекарите го изписаха и го оставиха на техните грижи.

Изменчивият бе възприел голям набор от поведения и вече имаше доста добра представа за това кое от тях в какви случаи е подходящо. Родителите му го намираха за тих и кротък, може би прекалено срамежлив, но дори това бе огромен напредък спрямо бруталния изнасилвач, когото бяха откарали в „Свети Антоний“.

Изменчивият свиреше часове наред на пианото, а през останалото време обичаше да съзерцава морето. Знаеше, че го наблюдават и изучават, но наблюдаващите и изучаващите бяха аматьори и не беше трудно да ги заблуждава.

Беше се научил как да симулира поведение на душевно объркан юноша, който показва белези на възстановяване. Знаеше, че това бе единственият начин да се измъкне от „Свети Антоний“ и да премине към следващия етап от развитието си.

Това бе най-сложното същество, което бе имитирал. Успехът му доставяше удоволствие, равносилно на човешката радост.