Камуфлаж

26.Бъркли, Калифорния, 1948

Вторият път в колежа бе по-труден за изменчивия. Океанографията обхващаше познания, които бяха естествени за него, английският и литературата — тъкмо напротив, особено в часовете за напреднали, където попадна благодарение на високите оценки на Стюарт от гимназията. Изменчивият едва изкрета един семестър и побърза да се прехвърли антропология.

Това, също като океанографията, бе естествена наука, изучаваща развитието на човешката раса. Налагаше се обаче да не проявява излишно старание и да се държи както би подобавало на обикновено провинциално момче от Айова с наклонности към литературата, каквито той нямаше.

Изменчивият отново претърпяваше промени. Той никога нямаше да стане пълноценен човек, но беше достатъчно запознат с човешката природа, за да изпитва известни чувства към своите преподаватели. Те, които се опитваха да разберат и преподават науката за човека, сами по себе си бяха оковани — и ограничени — в човешки тела, залепнали за човешката култура като древни насекоми в кехлибар.

Точно в това се състоеше предимството на изменчивия. Каквото и да беше, той не беше човек. От известно време хранеше подозренията, че дори не е роден на Земята.

Няколко месеца преди изменчивият да излезе за втори път на Калифорнийския бряг, пилотът Кенет Арнолд бе забелязал няколко сребристи летящи диска в щата Вашингтон. Хора от повърхността също ги бяха видели.

После дойдоха вълненията покрай катастрофата на един от дисковете край Розуел, Ню Мексико, въпреки че от ВВС заявиха, че ставало въпрос за метеорологичен балон. Но вярата в „летящите чинии“ продължи да нараства.

По време на първата година от следването на изменчивия в Бъркли пилот от Националната гвардия катастрофира при опит да прихване НЛО, както бяха започнали да ги наричат. Въздушните сили създадоха специална програма за разследване на случаи с НЛО.

Изменчивият четеше с интерес всички подобни съобщения във вестниците. Както и следваше да се очаква, специалистите от ВВС излязоха със становище, че не съществуват никакви НЛО и се касае за естествени, природни феномени. Въпреки това нямаше съмнение, че изследванията в тази насока тайно продължават, но обществото се държи настрана с цел да се избегнат случаите на „масова истерия“. Подмяташе се също така, че много от съобщенията са предизвикани от търсещи лесна слава репортери или хора с нестабилна, лесновъзбудима психика.

Повечето преподаватели на изменчивия също се придържаха към обяснението за „масова психоза“ и естествени феномени, но затова пък студентите бяха на друго мнение. Те смятаха, че правителството се опитва да държи всичко под похлупак.

Имаше изобилие от книги и списания, посветени на тази тема, но изменчивият ги намираше за твърде повърхностни, макар да бе сигурен, че на Земята има поне един извънземен. По времето, когато военните създадоха своя по-късно прочут проект „Синя книга“, изменчивият вече се интересуваше от съвсем други неща.

Той се ровеше из легенди и древни писания в търсене на сведения относно същества, които могат да променят формата си, или за хора, за които се смята, че са били неуязвими, безсмъртни. Както следваше да се очаква, легендите за това бяха много повече от достоверните сведения, заровени сред архивите на времето и скрити зад завесата на непотвърдени разкази.

През първата ваканция изменчивият напусна Бъркли и отиде да се срещне с неколцина заподозрени — двама мъже, които сменяха кожата си всяка година като змиите, и жена, която твърдеше, че може да си вади костите през отвори в кожата. Жената се оказа измамница, а мъжете бяха съвсем обикновени хора, с някои кожни отклонения. Единият успя да смъкне кожата на ръката си за около седмица и я предостави на изменчивия, като изсъхнала ръкавица.

И тримата бяха човеци. Но изменчивият от самото начало бе прикривал умело неземната си природа, какво пречеше и други да постъпват така.

Понякога му хрумваше да пусне във вестниците съобщение от вида: „Смятате ли се за принципно различен от останалите хора?“, но познаваше достатъчно добре човешката природа, за да си помисли, че някой би се заинтригувал от подобен въпрос.

Дори не му хрумна, че същество като хамелеона би могло да потърси подателя на това съобщение с намерението да го убие. Всъщност той дори не смяташе, че може да умре.