Камуфлаж

35.Паго Паго, Американска Самоа, юни 2021

Апия бе твърде малка и пренаселена, за да може да убива на воля, а хамелеонът скучаеше. Излезе от работа няколко минути по-рано, взе такси до малкото летище „Фагали“ и се качи на самолета в шест. В дванайсетместния самолет се бяха натъпкали шестнайсет пътници, но четирима от тях бяха деца, седнали в скутовете на майките си. Полетът щеше да трае само четирийсет минути, но четирийсет дълги друсащи минути в тясно помещение с врещящи и повръщащи деца можеха да накарат и най-уравновесения човек да се замисли за убийство. Хамелеонът се развличаше, като си припомняше различни „подвизи“ от миналото.

На летището в Паго Паго все още бе нетърпимо горещо, а в града бе дори по-лошо. Почти половината от жителите на Американска Самоа работеха в консервната фабрика за риба, която изхвърляше отпадните си продукти в залива и добавяше нетърпима миризма към тропическата горещина.

За щастие с настъпването на мрака откъм морето повя бриз. Хамелеонът слезе на брега в търсене на плячка. Районът на изток от фабриката, наричан Тъмната страна, щеше да е най-подходящ. Той хлътна в една странична уличка и се появи в облика на сбръчкан пакистански моряк.

Първите два бара бяха твърде празни, за да му осигурят забавление — вътре имаше само неколцина пътешественици от яхтите на малкото пристанище. Шумът и викове го привлякоха към една кръчма на име „Сбогом, Чарли“. Двама високи мускулести самоанци си разменяха обиди на няколко езика. Барманът ги наблюдаваше изплашено и прибираше с трескави движения бутилките и чашите. Останалите посетители зяпаха сцената с безразличие. Вероятно такива неща тук се случваха непрестанно.

Хамелеонът седна на единственото свободно място на бара и размаха двайсетдоларова банкнота. Барманът се приближи към него, без да откъсва поглед от двамата.

— Да?

— Бутилка бира и голямо уиски — поръча той с отчетлив пакистански акцент. Барманът го изгледа за миг и прибра банкнотата.

Върна се без ресто, с топла бира и чаша, по която се виждаха мазни отпечатъци. Наля в нея два пръста уиски от шише без етикет.

— Тези двама господа ощипани ли са?

— Вероятно. — В Американска Самоа най-разпространената дрога бе метамфетамин, или накратко „лед“. Хората излизаха от него в мрачно настроение, понякога агресивни, или „ощипани“, както им казваха тук. Това често завършваше с прояви на насилие.

Хамелеонът гаврътна уискито на две яки глътки, смъкна се от стола и се приближи до двамата, като се поклащаше пиянски. Спря.

— Ей, вие! — каза високо, но те не му обърнаха внимание. — Ей, вие двамата! Що не вземете да млъкнете!

— Прав си, братче, майната им — подкрепи го някакъв пиян американски моряк във внезапно настъпилата тишина. Двамата извърнаха подпухналите си очи към дребничкия пакистанец — беше почти с една глава под тях. Единият се наведе напред и замахна да го зашлеви.

Хамелеонът избягна удара, сграбчи мъжа за китката, извъртя се и го повали на колене. Продължи да извива, докато рамото на нещастника не изпука като откъсната пилешка кълка. Мъжът падна на земята и се загърчи от болка. Хамелеонът го накара да млъкне с два свирепи ритника в главата.

Столовете на бара изпопадаха с трясък и повечето посетители се дръпнаха назад. Остана само пияният американец, който бавно изръкопляска.

— Мръсно дребно паки — процеди през зъби другият самоанец и извади нож с дръжка метален бокс.

— Спрете! — кресна барманът. — Излизайте навън!

— Ами добре. — Хамелеонът се обърна и тръгна към вратата.

По-късно свидетелите твърдяха пред полицията, че всичко се случило твърде бързо, за да успеят да го проследят. А всъщност самоанецът докосна пакистанеца по рамото и той се обърна.

И извъртя ножа на самоанеца и му каза: „Та“. Самоанецът продължаваше да стои, загледан в голямото алено петно, което бе разцъфнало на ризата му. Миг по-късно през отвора се подаде вързоп от кървави черва, които увиснаха до коленете му, и той тупна мъртъв на пода.

Никой не видя кога пакистанецът си е тръгнал. Когато изтичаха на вратата, навън нямаше никой освен един старец с въдица на пристана.

На сутринта полицията откри телата на две проститутки. И двете носеха белези от душене, но бяха издъхнали от мозъчен кръвоизлив, след като главите им са били удряни една в друга.

Малко след изгрев-слънце намериха по миризмата и пакистанския моряк, мъртъв и гол, в една странична алея. С това случаят бе приключен.

По това време хамелеонът вече летеше със самолета за Апия — в много по-добро настроение.