Камуфлаж

12.Удс Хол, Масачузетс, 1935

Семейство Бери останаха изненадани, когато синът им отказа да постъпи в „Джулиард“, въпреки че спокойно можеха да си го позволят. Изменчивият се интересуваше от музика, но интересът му не беше човешки и би могъл да бъде задоволяван при всякакви условия. Изменчивият можеше да седи в тъмното и да свири наум, да създава фантастични композиции, каквито не би могъл да изсвири никой човек. С две допълнителни, въображаеми ръце той можеше да изсвири фуга от Бах едновременно нормално и отзад напред. Това бяха любимите му занимания в часовете, отредени за сън.

Малкото, което знаеше за своя произход, бе, че е дошъл от морето и че преди да приеме човешка форма, бе съществувал като косатка и бяла акула. Имаше и други превъплъщения преди това, но спомените за тях бяха съвсем смътни.

Дали имаше и други от неговия вид? Нямаше начин да разбере. Същества, способни да приемат човешка форма и да живеят сред хората, да остаряват с естествен темп, да „умират“ и да продължават живота си в следващо превъплъщение.

В психологически план преходът от морски обитател към сухопътно разумно същество не бе никак лесен. Известни бяха случаи на деца, отгледани от диви животни, и при тях, изглежда, се срещаха сходни проблеми. Изменчивият разполагаше с достатъчно време, за да ги изучи.

Нямаше някаква конкретна причина, която да подтиква другите като него да станат хора. Те биха могли да живеят като бели акули и косатки, или пък коралови рифове и камъни, ако това им доставяше удоволствие. Морето бе отлично скривалище.

Тъкмо тази мисъл го накара да избере океанографията като подходящо място за старт в науката. Ако не успееше там, можеше да се прехвърли в друга научна дисциплина и да смени самоличността си. Времето не беше ограничаващ фактор.

Един от най-добрите центрове по океанографски изследвания бе Удс Хол, нова, основана с частни средства институция. Намираше се в Масачузетс и изменчивият подаде молби за постъпване на няколко места в района. След като получи откази от Харвард и Мичиганския университет, навярно заради големия брой частни уроци, които бе вземал, бе приет в Масачузетския университет по специалност океанография. Удс Хол вземаше стажанти от университета за разработките си и това напълно съвпадаше с плановете му.

Напредъкът му в обучението се отличаваше с предсказуема неравномерност — той се справяше отлично с всичко, базиращо се на логика и организация, но едва креташе в области като литература и философия. Забеляза, че много други студенти проявяват сходни способности — и че всички до един са срамежливи самотници.

След като изкара един семестър в студентско общежитие, той нае апартамент в града. Това намали времето и усилията, които отделяше, за да поддържа фасадата на Джими Бери, и му даде възможност да експериментира с превъплъщаване в други хора, което, както предполагаше, някой ден щеше да му бъде от полза. След упорити тренировки можеше да се превърне в друг човек само за десет минути. По-дребни и едри фигури отнемаха два пъти повече време, страдания и енергия. Веднъж успя да се превърне в две деца, макар че едното притежаваше ограничен интелект.

Личният живот на „Джими“ бе доста оскъден: веднъж или два пъти седмично ходеше на кино или на танци, винаги с различни момичета. За красиво и богато момче от слънчева Калифорния не бе трудно да си набавя приятелки. Тук никой не знаеше за неуспешното му начало в сексуалния живот, а и през 1935 година сексът не беше нещо, което девойката да очаква или позволява още на първата среща.

(Изменчивият си даваше сметка, че рано или късно трябва да изучи сексуалния етикет, но реши да отложи това за по-нататък. Не съществуваше почти никаква достоверна информация по този въпрос, в книгите и филмите се показваше само началото на интимните отношения между хората, но никога целият процес. Такава бе Америка от трийсетте. Изменчивият знаеше, че фразата „Свалете си дрехите и ги окачете на закачалката“ върши работа само при определени обстоятелства. Как се стигаше до състояние на взаимна голота и близост и какво се правеше след встъпителните целувки по устата за него оставаше пълна загадка.)

И така, посоката бе ясна: четири години упорити занимания с наука, математика и език и почти нищо друго, след което още няколко години учене и евентуално докторат. До желаната цел — Удс Хол.

Следващите две лета изменчивият успя да се уреди за стажант в Удс Хол, на борда на фрегатата „Атлантида“. През свободните дни се усамотяваше в едно безлюдно заливче, където се превръщаше в делфин, за да се върне в познатата морска среда и да се наслади на свободата. Сега обаче използваше подводните разходки, за да обогати познанията си.

Но преди да дойде време за докторат, дойде войната.

Все по-често негови познати постъпваха в армията, където ги пращаха да служат не според техните желания, а според нуждите на военните. Но хората, които отиваха доброволно, имаха възможност да избират — в определени граници, разбира се.

Изменчивият искаше да изучава Тихия океан, тъй като предполагаше, че произходът му е някъде в неговите дълбини. Опасностите не го плашеха, защото, поне доколкото му бе известно, той беше безсмъртен. Така че постъпи в морската пехота.

За повечето завършващи студенти подобно назначение щеше да е извор на недоволство и опасения — да не говорим за опасността да бъдат застреляни или повалени от тропическа болест. Но за изменчивия времето нямаше никаква стойност. Всеки нов опит беше полезен.

Той съзнателно пропусна да съобщи на приемната комисия, че е завършил колеж, вероятно защото щяха да го пратят на канцеларска работа. Озова се в пехотата като редови войник. До Пърл Харбър оставаше една година.