Камуфлаж

20.Батаан, Филипините, 28 март 1942

Хиляди американски и филипински военнопленници бяха скупчени по прашните полета в покрайнините на градчето Маривел, където им заповядаха да седят под изгарящото слънце без храна, вода и отходни места.

Изменчивият и Хю разполагаха с две манерки вода и няколко комата хляб. Останалите морски пехотинци от техния взвод бяха разпръснати сред морето страдащи мъже. Някои подразделения се стараеха да останат заедно, което беше голямо преимущество в борбата за оцеляване, други, като техния взвод, се бяха разпаднали.

Хю отчупи дебел два пръста къс от хляба и си го разделиха. Изменчивият, разбира се, можеше да мине и без него, но не се сещаше за причина, по която да откаже. Постара се да вземе по-малката половина.

— Божичко, бих убил човек за един сандвич — изхленчи Хю, докато ядеше своето парче троха по троха.

— Скоро всички ще са готови да убиват за хляб — отвърна изменчивият. — Освен ако не решат да ни хранят.

— И за вода също — промърмори Хю и преглътна на сухо.

Истината беше обаче, че хората започнаха да умират от водата. Дехидратирани, те пиеха лакомо от локви и където още намерят. Дизентерията влоши още повече условията в лагера и доведе до нови жертви. Японците най-сетне се смилиха и поставиха една тръба, от която течеше ръждива вода — за онези, които имаха достатъчно сили да се доберат до нея. Дори тогава се налагаше да чакат на опашка с часове. Хю носеше малко шишенце с йодни таблетки, от които водата миришеше отвратително, но поне бе пречистена от бацили.

За изменчивия вкусът на йода бе като на деликатес. Подобно на хлора, който му бе донесъл наслада в подготвителния лагер, йодът беше халоген, токсичен за повечето земни организми.

Нощем японски войници тръгваха с щикове между налягалите военнопленници, ритаха ги и крещяха. Мъртвите и тези, които бяха в тежко състояние, трябваше да бъдат погребвани от онези, които имаха достатъчно сили, за да изкопаят дупка в твърдата земя с малки лопати.

Някои бяха погребвани още дишащи. Ако се съпротивляваха, пазачите ги доубиваха с приклади или щикове.

Рано призори нареждаха на оцелелите да станат и да се построят в блокове от по четирийсет или петдесет души. Когато видя какво става, Хю побърза да пъхне на изменчивия половината йодни таблетки, загънати в старо писмо от дома. Това бе колкото алтруистичен, толкова и ненужен акт: минути по-късно неколцина японски войници го дръпнаха грубо към строя. Двамата се оказаха разделени за много дълго.

Изменчивият прекара следващите два дни в кротко излежаване, наблюдаваше тълпата непознати около него. Поради липса на хляб тялото му започна да губи маса и той се опитваше да имитира симптомите на глад, за да се слива с останалите.

На третата сутрин двама японци го вдигнаха на крака и го бутнаха към пътя, към сбирщината армейски и флотски войници.

Японците им извикаха нещо като „Марш!“ и те се заклатушкаха по пътя. Някой понечи да запее, но други край него го сгълчаха да мълчи.

В началото поддържаха сравнително стегнат строй, но когато слънцето се изкатери в небето, по-слабите започнаха да отпадат. Пътят беше неравен, покрит с дълбоки коловози от веригите на танковете и разкалян от тропическите дъждове, и дори тези, които все още имаха достатъчно сили, с мъка поддържаха наложеното от японците темпо.

Единственият, който не изпитваше никакви затруднения, бе изменчивият.

Японците подкарваха изоставащите с удари с камшик и бодвания с щикове. В началото се целеха в гърба и бутовете, но след време започнаха да мушкат по-силно, а падналите застрелваха на място.

През цялото време японците не спираха да ругаят пленниците. Изменчивият се чудеше дали наистина са толкова невежи и глупави, та не се досещат, че американците не разбират езика им. Опита се да запомни някои от изразите и да вникне в съдържанието им. Не беше изключено да настъпи момент, в който да се наложи да стане японец.

Следващите няколко дни не се отличаваха с нищо особено, освен че слънцето се редуваше с проливни дъждове. След тях оставаха кални локви, от които войниците се опитваха да си напълнят манерките, или просто падаха на земята и пиеха мътилката, когато японците им позволяваха.

Изменчивият бе променил метаболитните процеси в организма си така, че да може да издържи без храна и вода. Стараеше се да копира измършавяването на мъжете около него, но все още бе запазил нормалната си сила, което и доведе до неговата смърт.

Наблизо премина японски камион — шевролет, — пълен с войници, и един от тях направи номер, който, изглежда, бе практикувал. Метна ласо на шията на един от пленниците с намерение да го влачи зад камиона. Но избраният бе човекът непосредствено до изменчивия. Той падна на колене и извика уплашено. Изменчивият посегна машинално, улови въжето и го дръпна, при което повали неудачния японец-ковбой от каросерията. Той тупна на пътя, а останалите се развикаха гневно.

Всички пленници застинаха. Японците наобиколиха своя другар, чието лице бе обляно в кръв. Войникът посочи изменчивия, изкрещя нещо и размаха ръка.

Към тях се приближи офицер — за разлика от останалите, той беше с чиста куртка, снежнобяла якичка и носеше самурайски меч. Офицерът изгледа продължително изменчивия в очите и промълви няколко тихи думи. След това се обърна и се отдалечи. Двама пазачи уловиха изменчивия за ръцете и го дръпнаха след него. Останалите започнаха да крещят на американците да, се размърдат. Някои военнопленници отвърнаха с гневни викове, но японците ги подкараха с удари с приклади. Отекна изстрел и недоволният ропот бързо утихна.

Отдалечиха се на няколкостотин крачки, после спряха и единият пазач хвърли лопата в краката на изменчивия.

— Трябва да си изкопаеш гроба — каза офицерът.

Това вече беше интересно.

— Не — отвърна изменчивият. — Нека го изкопае онзи с въжето.

Офицерът се изсмя и каза нещо на японски. Пазачите също се разсмяха, но после настъпи неловко мълчание и офицерът каза две думи. Войникът с окървавеното лице започна да копае, като се мръщеше от болка. Другият завърза ръцете на изменчивия.

Гробът беше плитък, не повече от една стъпка.

— Коленичи! — заповяда офицерът и някой изрита изменчивия в коленете. Той чу свистенето на меча и усети силен удар в основата на врата, не толкова болезнен, колкото когато променяше тялото си, а сетне и още един.

Светът около него се завъртя. Главата на изменчивия тупна на земята, с извърнато нагоре лице, което наблюдаваше с интерес как от шията бликва кръв, след което тялото падна в гроба. Тогава престана да вижда, но чуваше шума на лопатите, с които го заравяха.