Камуфлаж

42Хонолулу, Хавай, 18 юли 2021

Изменчивият неволно трепна, когато зърна заглавието „Извънземен открит в Самоа“. Купи вестника и от него научи, че е убил „високопоставен американски агент от разузнаването“ чрез „инжектиране на загадъчно вещество“.

Редакционната статия призоваваше населението към спокойствие. Извънземният щял да се предаде сам, ако бил сигурен, че няма да му направят нищо лошо. Американското правителство било готово да прояви разбиране.

Интересна идея. Колко стимулиращо може да е въздействието на електрическия стол?

В статията се обясняваше как узнали, че съществото е извънземен — в тъканната проба липсвала ДНК. Авторът се питаше дали съществува някакъв начин заключението да се фалшифицира.

Изменчивият имаше няколко научни степени по биология, но не знаеше почти нищо за собствения си строеж. Нямаше представа какви механизми участват при промяната от едно същество — едно нещо — в друго. Тя му се струваше толкова естествена, колкото дишането и фотосинтезата за организмите на Земята, и неподлежаща на съмнение — ако си единственото същество в познатия свят, което диша, едва ли ще си направиш дисекция, за да разбереш как функционират белите дробове.

Разбира се, изменчивият би могъл да си направи дисекция, но едва ли това щеше да му даде нужните знания на молекулярно ниво. Освен това единствената наука, която познаваше, беше човешката и това, което извършваше, когато се променяше в акула например, не се изучаваше в курсовете по органична химия.

Изменчивият приемаше ДНК заедно с храната и човешка ДНК, когато правеше любов с друг мъжки екземпляр. Но това, което изпълняваше ролята на метаболизъм в тялото му, не задържаше ДНК. Би могъл да погълне десетки консерви риба и да ги превърне във фолксваген.

„Посейдон“ вероятно очакваше, че пришълецът ще се върне, и щеше да проверява кандидатите за наличие на ДНК. На каква процедура щяха да подложат Шарън Валайда?

Едно кратко проучване показа, че ДНК тестовете за идентификация се извършват чрез вземане на проба от лигавицата на устната кухина — достатъчно бе да се потърка с памук вътрешността на бузата. Значи преди теста трябваше да си осигури покритие на устата с човешка плът.

Да отхапе от някого — жив или мъртъв — преди началото на интервюто не изглеждаше никак практично. Би могъл да си набави жива ДНК от кръв или сперма, но и двете можеха да предизвикат нежелана реакция, ако изследващият надзърне в устата.

Пречистена ДНК се продаваше за научни цели, но в микроскопични количества, крайно недостатъчни за устно покритие. Пък и току-виж решили да поискат и кръвна проба.

Ако в историята бе забъркан само Ръсел, изменчивият щеше да отиде при него и да му разкаже всичко. Да се покаже някоя нощ в облика на Рей. Но пък всичките тези досадни типове с оръжия — а и този, който командваше парада, бе Джек, а не Ръсел. Ако зависеше от него, при срещата им със сигурност нямаше да има прозорец, гледащ към морето и бягството.

От друга страна, изменчивият познаваше достатъчно добре лабораторията на „Посейдон“ и знаеше, че няма да провеждат ДНК тестове в нея. Пробите щяха да бъдат препращани в Паго Паго или дори чак тук, в Хонолулу. Това можеше да му спечели време и да му даде възможност да подмени образците.

Вероятно най-разумно би било да изчака и да се върне в играта след няколко десетилетия, да позволи на огъня да угасне. Джек и Ръсел щяха да умрат и нови хора щяха да поемат изследването на обекта.

Но имаше фактори срещу това решение, не на последно място чувствата му към Ръс — изменчивият жадуваше да се върне при него, най-вече за да разбере какво точно става в душата му. Освен това нищо чудно след двайсет години — дори по-скоро — обектът да се окажеше в някое недостъпно подземие във Вашингтон или Лангли.

Имаше още нещо, по-дълбоко — нещо, което изменчивият все още не бе в състояние да назове. Нещо в онази привидно хаотично сбирщина от нули и единици, което бавно се подреждаше — без логика, без числа — в някакво съобщение.

Джейн и Ръс, както и останалите от „Посейдон“, анализираха числата, като търсеха аналог в посланието на Дрейк. Но може би съобщението не беше за тях. Може би то въобще не бе предназначено за хората.