Камуфлаж

29.Кеймбридж, Масачузетс, 1967

В продължение на няколко месеца изменчивият и хамелеонът бяха в един и същи град и се занимаваха с приблизително сходни неща.

Хамелеонът беше в Масачузетския технологичен институт, където изучаваше морско инженерство. Беше прекарал няколко месеца в Корея като флотски офицер и искаше да научи повече за конструкцията на военните кораби.

Харесваше му всичко, свързано с убиването.

Изменчивият бе защитил доктората си по антропология през 1960. На базата на дълбоките си познания по земна биология и интереса си към различните култури бе стигнал до извода, че произхожда от друга планета. Ето защо се премести в Харвард с безупречно подправени документи (отново като момче от Калифорния) и започна да изучава астрономия и астрофизика.

Дори да се беше случило да се возят в един автобус или да пият бира по едно и също време в „Рало и звезди“, те не знаеха, че са близо до друг извънземен. И двамата търсеха пришълци, но бяха твърде опитни, за да позволят да бъдат разкрити.

Беше времето на Виетнамската война. Изменчивият се обзаведе с няколко фалшиви язви на стомаха, за да се измъкне от наборната комисия. Хамелеонът завърши магистратура и постъпи в офицерската школа.

И така, докато хамелеонът насочваше осеминчови оръдия към невидими цели във виетнамската джунгла, изменчивият прицелваше огромни телескопи към невидими обекти извън галактиката. Най-често броеше фотони и обработваше резултатите чрез примитивна програма на бейсик. Понякога, за разлика от професионалните астрономи, откачваше телескопа от фотонния брояч и оглеждаше през него нощното небе.

Особено го привличаха големите звездни купове и не след дълго той вече бе огледал поне стотина, тоест всички, които можеха да се наблюдават в небето над Масачузетс. Видя своя дом, М22, като мътно капковидно петно зад тънка завеса от блещукащи светлини и се връща да го разглежда още много пъти, без да може да си обясни какво го привлича в този сектор от небосвода.

През 1974 изменчивият завърши магистратурата си по астрономия, но тъй като искаше да научи колкото се може повече за компютрите, преди да продължи нататък, остана за още две години в Масачузетския технологичен институт, като този път се зае да изучава електронно инженерство и компютри.

Двама от преподавателите му вече бяха преподавали на друг пришълец, без да го знаят.

Той продължи обучението си в Харвард, където получи докторска степен по астрофизика и имаше още една случайна среща. Като стажант по астрофизика отговаряше за един кратък курс, посветен на атмосферите на слънцето и звездите. Една от студентките беше Джейн Дагмар, с която щеше да се срещне трийсет години по-късно, в Самоа.

Харвард се придържаше към традицията да прогонва пиленцата от гнездото и затова, след като защити доктората, изменчивият трябваше да си потърси работа някъде другаде. Най-логичното място беше Националната радиообсерватория в Грийн Банк, Западна Вирджиния, където Франк Дрейк бе започнал проекта ОЗМА — същият, който след двайсет години бе еволюирал в СЕТИ — прочутата програма за издирване на извънземен разум.

Изменчивият постъпи на работа там и две години се занимаваше с обработката на огромно количество информация. После си взе отпуска и премина през поредица разнообразни занимания. Известно време се препитаваше в Балтимор като ориенталска танцьорка и проститутка, после стана готвач в една закусвалня в Айова Сити. В превъплъщението на достолепна старица разчиташе съдбата, като гледаше на ръка в пътуващ цирк в Средния запад, след което се върна като добрия стар Джими в Калифорния, по време на сърф-бума.

След като пожертва половината от телесната си маса, стана жонглиращо джудже в цирка „Барнъм & Бейли“ и си създаде контакти със света на чудаците. Срещна се с много и най-различни интересни хора, но те всички бяха от Земята, независимо от това, което твърдяха.

Ожени се за Брадатата дама, насмешлив и уравновесен хермафродит, и двамата живяха заедно до 1996. Изменчивият й остави в наследство стотина унции чисто злато и изчезна без никакви обяснения, за да се върне към попрището на студент.

След като погълна две улични кучета, си възвърна образа на Джими, но този път заобиколи Калифорния и се насочи към Австралия. Отиде в университета „Монаш“ да изучава морска биология, която междувременно бе преживяла революционни промени.

Беше се научил да се доверява на определени чувства — спомени, заровени дълбоко в съзнанието му, които вече не бяха само спомени — и едно от тях бе необяснимото влечение към морето с неговите тайни и най-вече към Тихия океан.