Камуфлаж

13.Евразия, предхристиянска епоха

Изменчивият не беше сам на планетата. Имаше още едно същество, от друга раса, което също бе прекарало на Земята повече време, отколкото си спомняше, и бе живяло хиляди животи — изчезваше, когато остарее, за да се появи отново като млад човек.

Защото то винаги беше човек и винаги — жесток.

Нека го наречем хамелеон — мъжкар единак, неспособен да има потомство освен в случаите, когато му помага някой прелюбодеец. За разлика от изменчивия, той притежаваше ДНК, но тя бе с чуждоземен произход — шансовете му за възпроизводство с човешки същества бяха равни на тези на камък или дърво.

Също за разлика от изменчивия, той бе принуден да се ограничава с човешка форма. Нито веднъж не му бе хрумнало да се запита на какво се дължи това. Нито се бе замислял — в продължение на хиляди години, чак до Ренесанса — върху възможността да е дошъл от друг свят. Предполагаше, че е някакъв демон или полубожество, но с течение на времето осъзна, че греши, макар че запази това откритие за себе си. Не можеше да бъде убит, дори с огън, но можеше да изпита болка, далеч по-силна от тази, която изпитваха хората. При ниско ниво на дразнене тя бе равносилна на удоволствие и той съзнателно я търсеше, в различни форми. Но обесването и разпъването бяха преживявания, които не би искал да повтори. Терзанията при изгаряне на клада бяха невъобразими, също както и възстановяването на тялото след това.

И така, след няколко подобни опита, които вероятно допринесоха за създаването на мита за вампира, хамелеонът се върна към нормално съществуване и редуваше животи, които не се отличаваха с нищо особено.

По правило предпочиташе професията на войник и беше добър в нея. Понякога кариерата му приключваше преждевременно, след като го посичаха, стъпкваха с копита или пронизваха. В хаоса на битката той обикновено намираше няколко минути суматоха, през които да се възстанови, след което продължаваше в същото амплоа. Когато свидетели на смъртта му бяха мнозина, се налагаше да обяснява появата си с чудо.

В древни времена успяваше да заеме поста на някой вожд и дори на крал поради бойните си умения и инстинкта си за оцеляване. Но подобна позиция му носеше повече грижи и неприятности, отколкото предимства, и правеше невъзможно неизбежното възкресяване.

Също като изменчивия, той се учеше бързо, но бе по-скоро отдаден на чувствата, отколкото на разума. Най-важното, което трябваше да знае, бе как да оцелява, а това тялото му вече владееше. Останалото бе как да постигне максимално удоволствие и да избегне болката — поне тази, която бе прекалено силна, за да му доставя наслада.

Хамелеонът избра правилната страна по време на Пелопонеските войни и преживя няколко поколения като спартанец. След това се присъедини към армията на Александър и не след дълго се засели в Персия. Живя един век като парт2, след което се премести в римските територии.

Тъкмо като парт чу за първи път историята за Исус Христос и тя го заинтригува. Убит пред свидетели, а след това възкръснал — това очевидно бе негов роднина. Хамелеонът реши да следи как ще се развива тази история.

Той самият остави само веднъж следа в историческите книги и това се дължеше тъкмо на интереса му към християнството. През трети век в Нарбона беше капитан на преторианската гвардия и си позволи да прояви твърде голям интерес към своя събрат по безсмъртие Исус. Един доносник докладва за него и Диоклециан нареди да го екзекутират като таен християнин. Трябваше да го прободат със стрели. Но една негова приятелка, Ирина, му помогна да се възстанови по „чудодеен“ начин. Тогава Диоклециан заповяда на войниците си да го пребият до смърт с железни пръти. Този път се наложи да изчака няколко дни, преди да се появи като млад войник и да избяга, но пък остави след себе си легендата за Свети Себастиан.

Беше земеделец, а сетне и войник в Персия до 313 г., когато Миланският едикт официализира християнството. Веднага щом чу за това, той заряза ралото и се отправи пеш към Италия; прехранваше се с ограбването на други пътници.

Не беше разумно да се навърта в центъра на събитията, така че продължи към Франция, където започна да се мести между Галия и Германия, докато търсеше други безсмъртни. Нещата излязоха изпод контрол през 542, по време на чумната епидемия, и той се отправи към Англия, като част от саксонското нашествие.

Тази страна му се стори много по-приемлива от Римската империя, която затъваше в хаоса на центробежните процеси, и хамелеонът преживя там няколко превъплъщения, първо като войник и земеделец, но след като изучи няколко занаята, като ковач, кожар и касапин.

През 1096 се върна към войнишката професия и пое с кръстоносците на юг за Йерусалим и по-нататък. В продължение на един век воюва и от двете страни, сетне, в ролята на арабин, се върна в Египет и тръгна на юг по Нил.

Тук си придаде издължено тяло и тъмна кожа, представяше се за масайски воин. Това бяха най-щастливите години от съществуването му — изобилие от жени и храна, от време на време някоя битка, спане до късно, лов на дивеч с копие, към който особено се привърза. Изкара така няколкостотин години, но не спираше да събира сведения за Христос или за някой друг роднина, който също щеше да е бял.

Ала белите, които се появиха, носеха огнестрелни оръжия и вериги. Би могъл да им окаже съпротива и да ги остави да го „убият“, но беше чул някои неща за Новия свят, които будеха интереса му.

Прекосяването на океана бе най-ужасното преживяване, което бе изтърпявал — спокойно можеше да се сравнява с потапянето в горещо олио или бичуването до смърт. Прекара няколко седмици окован във вериги, затворен в задушния трюм със стотици като него: мнозина издъхваха и ги оставяха да гният, докато някой не се сети да ги хвърли пред борда.

Наистина сурово изпитание. На няколко пъти бе готов да разкъса веригите и да се хвърли нощем в морето. Беше го правил и преди, във Финикия, когато бе преплувал няколко десетки левги до брега. Но до Африка щяха да са му нужни месеци упорито плуване през океанските вълни и той реши, че няма смисъл да заменя едно мъчение с друго.

В края на краищата пристигна в Америка и веднага бе продаден на един плантатор, най-вече заради отличното състояние, в което се намираше, за разлика от останалите. Мъжът, който го купи, бе жесток като него. Обичаше да бие с камшик новаците и по този начин да ги пречупва и затова при първата възможност хамелеонът го уби, превърна се в бял човек и избяга.

Тъй като английският му бе на повече от хиляда години, се налагаше да се преструва на умствено изостанал, докато се научи да общува. Отправи се на север, като отново се прехранваше с кражби и грабежи по пътищата и убийства за разнообразие, когато бе сигурен, че не могат да го заловят.

Вървя на север, докато не стигна Бостън. Засели се там за следващите няколкостотин години.