Камуфлаж

14.Апия, Самоа, 2020

— Малки зелени човечета — каза Халибъртън, гледаше Несбит. — Прекалили сте с жълтата преса.

— Това нещо е поне на един милион години — посочи Ръсел.

Несбит кимна и каза:

— Но без съмнение е дело на нечия ръка.

— Може и да не е — възрази Ръсел. — Защо да не е продукт на някоя непозната природна сила?

— Позволете да се усъмня в думите ви. Ако предположим, че е създадено от непознат за нас разум преди милиони години, не зная какви ще са мотивите му, но не е изключено въпросното нещо все още да е вътре.

— И да е живо — след милиони години? — Халибъртън повдигна невярващо вежди.

— Също като нас — след милион години.

— Говори за себе си, човече от космоса.

— Имах предвид човечеството, откакто е еволюирало от хомо еректус. Започнали сме от неколцина екземпляра, а сега сме няколко милиарда.

— Това е вярно — съгласи се Ръсел. — Само дето нашият обект е затворено пространство, а не цяла планета.

— Което означава, че вашите малки зелени човечета — ако са няколко милиарда като нас, трябва да са наистина малки.

— Е, съмнявам се да е натъпкано с хамстери в скафандри — подсмихна се Несбит. — Възможно е дори да не става въпрос за индивиди. Може да са някакъв еквивалент на сперматозоиди или яйцеклетки, или дори спори. Може даже да става въпрос за информация — като машината на фон Нойман.

— О, това го помня — каза Ръс.

— Аз пък не — изсумтя Халибъртън. — Германец?

— Унгарец, струва ми се. Една от първите нанотехнически идеи. Пращаш малки космически кораби до различни звезди. Всеки от тях е машина, програмирана да издири материали и да построи две свои копия, които да отлетят към други две звезди.

— Точно така — потвърди Ръс. — И след няколко милиона години всяка планета в галактиката ще бъде посетена от поне една от тези машини. Фактът, че досега на Земята не се е появявала подобна, може да се приеме като доказателство, че в галактиката не съществуват други космически цивилизации.

— Твърде свободно заключение.

Ръс повдигна рамене.

— Какво пък, галактиката е на милиони години. Логиката е, че проектът е сравнително прост за изпълнение и не е необходимо да бъде наглеждан или направляван след първоначалния етап.

— Но вие виждате слабото звено в тази логика — възрази Несбит.

— Ами да. Разбирам накъде биете. Проблемът е, че няма как да разберем дали машината е тук.

— Защото може да е добре скрита — съгласи се Несбит. — На място, където да бъде намерена само от същества, достигнали високо научно и техническо развитие.

Джек се потърка замислено по брадичката.

— Имате право. Такова нещо не може да бъде открито от гмуркач за перли.

— И изваждането му в друга среда може да е сигнал, че животът на тази планета е еволюирал достатъчно, та то да премине към следващия етап от зададената програма.

— Да осъществи контакт с нас, искате да кажете.

— Може би. Или да ни елиминира като съперници. — Той ги изгледа бавно. — Ами ако създател на проекта е някое същество с моралните принципи на Хитлер? Или Чингис хан? Да не забравяме, че тези двамата все пак са били хора. Съществуват много животински видове, които улесняват съществуването си, като изтребват всички, заплашващи превъзходството им. Ние самите сме унищожили немалко организми — вариолата и маларията например, — за да оцелеем.

— Примерът не ми се струва подходящ — намръщи се Халибъртън.

— Но дори възможността да клони към нулата, залогът е толкова голям, че трябва да се отнесем към проблема с максимална предпазливост.

— Хм. — Джек почука с лъжичката си по чашата и към тях се приближи една жена. — Слънцето опря хоризонта, Колин. — Тя кимна и се отдалечи. — Та как тези ваши дванайсет апостоли възнамеряват да спасят човечеството от извънземно нашествие?

— Обмисляхме да преместим цялата операция на Луната.

— Майко мила! — възкликна Ръс.

— В сравнение с това програмата „Аполо“ ще заприлича на лунапарк — засмя се Несбит. — Само че никой не притежава ракета-носител, способна да вдигне и една десета от маса като тази. А не можем да го пратим на части.

— Съмнявам се, че проектът ви е осъществим — рече Джек, пресмяташе наум. — Масата на ракетата носител е правопропорционална на теглото, което вдига. Не съществува толкова издръжлив материал. Вашата въображаема ракета ще се разпадне.

— Ето, че сами виждате колко е сложно всичко това. А някой е докарал вашата находка доста по-далече от Луната.

— Това все още е само предположение — рече Ръс. — Аз лично продължавам да клоня към естествения произход. Обектът вероятно се е оформил тук, на Земята, при някой непознат и странен процес.

Несбит за първи път показа раздразнение.

— Ужасно странен процес! Това нещо е три пъти по-плътно от плутоний — и то ако е солидно! Ами ако отвътре е кухо? От какво тогава е изработена черупката?

— Неутроний — отвърна Ръс. — Разпаден продукт. Отново предположение — ако наистина е кухо.

— Като балончетата, дето ги правехме с дъвка в училище. — Джек поклати глава. — Първо създаваш подходяща консистенция, а после се мъчиш да изработиш крайния продукт.

Появи се Колин, с количка, заредена с чаши и бутилки.

— Господа?

Мъжът от НАСА избра чай, Ръс поиска чаша бяло вино, Джек — двойно „Блъди Мери“.

— И какво е следващото предложение на вашата дяволска дузина? — попита Джек, след като Колин се махна.

— Изолация — рече с поверителен тон Несбит и се наведе напред. — По-дълбока дори отколкото при най-голямата биологическа заплаха. Като тази, която се използва от военните при разработка на…

— Нанооръжия — изпревари го Ръс. — Естествено, ние не разработваме подобни неща. Само се учим да се защитаваме срещу тях, ако ги разработи някой друг.

— Не само военните. Сега всички ровят в нанотехнологиите и се стараят да се предпазят от дребните машинки. Бихме могли да покрием вашата лаборатория с външен слой, нещо като екзоскелет. Това ще е монолитен похлупак, без шевове, с размерите на лабораторията. Влизането ще става само през въздушен шлюз. Атмосферното налягане вътре ще е малко по-високо от външното. Преобличането също ще става в шлюза. Всички ще трябва да се преобличат.

— Съмнявам се, че нашите хора ще се съгласят да работят при подобни изисквания — каза Ръс. — Никой не харесва, когато разни правителствени служби си пъхат гагата, където не им е работа.

— Само дето освен това ще ви предоставим цялото необходимото оборудване. Ще разполагате с функционален еквивалент на споменатата лунна изолация — въздушно и водно рециклиране, независими от околната среда енергоизточници.

— Плюс възстановяване на вложените от нас средства? — попита Джек и погледна Ръс.

Точно така — потвърди Несбит.

— Добре, ще помоля нашите прависти да прегледат договора ви. Възможно е да ви отправим насрещно предложение.

— Защо пък не? — Несбит се надигна. — Но се съмнявам договорът да не ви хареса. Той е изчерпателен и честен.

Това, което нямаше да открият в договора, бе една малка подробност, засягаща „независимия енергоизточник“. Като предпазна мярка при заплаха за цялата планета, неговата плутониева сърцевина можеше да бъде възпламенена по команда от Вашингтон и да превърне целия остров в радиоактивна шлака.