Йорич

Отпаднали сцени

Разни сцени се наложи да отпаднат заради дължина или съдържание. Помислих, че някои от тях може да са ви интересни. Може да се появят, когато издам „режисьорската версия“ на тази книга. Но не затаявайте дъх.

СКЗБ1

Издърпах стрелата от окото си и чух собствения си крясък. В този момент магически взрив от един от тях ме порази и видях как кракът ми бе отсечен, точно под коляното. Паднах на земята и посегнах към Лейди Тилдра, но друг от тях налетя с брадва и отсече дясната ми ръка в китката.

Въздухът сякаш придоби странно златист оттенък и чух гласа на Некромантката, който отекна отникъде:

— През Портала, Влад. Бързо!

— Ъъ, какво?

— Трябва да се махнеш оттук, Влад. Попаднал си в роман на Тим Пауърс.

Простенах и в същия миг усетих как се оформи Порталът.

Около мен се затвориха сиви стени и чух гласове, говорещи на непознат за мен език.

— Тук в безопасност ли съм?

— Е, не чак в безопасност.

— В чий роман сме сега?

— Мм… На Джон Деченси, Влад. Най-доброто, което успях да спретна набързо.

Проплаках:

— Не можа ли да спретнеш Луиза Мей Олкът?

— Радвам се, че го предложи — каза императрицата. — Да, има една задача, на която бих могла да те пратя.

— Цял съм слух.

— Далече, далече на изток — далеч отвъд кралствата, които познаваш — има едно древно зло, което трупа сила. Силата му идва от Амулета на злото, датиращ отпреди началото на времето. Мощта на Амулета нараства с всеки акт на жестокост или безразсъдство към друг, или злоупотреба с власт, или алчност. Разпродажбата на Стачката на писателите2 също не му навреди. Скоро нищо няма да може да го спре и с негова помощ древното зло ще зароби целия свят завинаги. Ти трябва да унищожиш злото, да вземеш Амулета и да го захвърлиш в Мястото извън времето.

Кимнах и казах:

— Добре.

Отне ми месец и половина, докато стигна там, и час, докато свърша работата. За щастие успях да телепортирам обратно.

— Свърши се — казах на нейно величество.

— Благодаря ти, лорд Шурке — отвърна тя. — Злото бе низвергнато завинаги.

— До продължението имаш предвид.

— Разбира се.

Свих рамене и казах:

— За мен е чест да служа на ваше величество.

— Добра среща, странниче.

Спрях и видях мръсна кафява котка на стълбището точно над мен. Зяпнах я.

— Някакъв проблем ли има? — каза тя.

— Какво си ти, по дяволите?

Тя завъртя очи към тавана.

— Това е фентъзи роман. Аз съм задължителната говореща котка. Загря ли?

„Шефе, може ли да…“

„Естествено“.

Щом Лойош и Роуца приключиха с яденето, продължихме нагоре по стъпалата.

„Шефе, тук не трябваше ли да има сцена с майтапи за онова с «оръжията, които пият души», дето винаги го пробутват в кофти фентъзи романи?“

„Лойош, в случай че не си забелязал, в тези книги има оръжия, дето пият души“.

„О. Да. Вярно. Май трябва да го избягваме това, а?“

„Добре ще е“.

— Може би ще ида до къщичката и ще поискам убежище — казах. — А после може би маймуни ще изхвърчат от задника ми. Чакай. Не би трябвало да кажа това!

ТОКУ-ЩО ГО КАЗА.

— Все едно. Не би трябвало да кажа това. Дори не е драгарски идиом.

ВЕЧЕ Е.

— Това е тъпо. Тук няма никакви маймуни.

ДА НЕ БИ ВЕЧЕ ДА СИ ЕКСПЕРТ ПО ДРАГАРСКА ФАУНА?

— Не казах това. Не ми слагай в устата думи, които не искам да кажа.

ТОЧНО ТОВА ПРАВЯ.

— Мда, ти и Том Круз. Просто махаш онова за маймуните, нали?

ХАРЕСВА МИ.

— Харесва ти и когато измисля как да се измъкна от кашите, в които ме набутваш. Е, искаш ли да съм на твоя страна, или не?

ИСКАШ ЛИ ДА СИ ЖИВ ДО КРАЯ НА ТАЗИ КНИГА, ИЛИ НЕ?

Въздъхнах.

— Може би ще ида до къщичката и ще поискам убежище — казах. — А после може би маймуни ще изхвърчат от задника ми.

Отцепих през парка, като се усмихвах на всички пеперудки. Подскачах от кеф. Беше прекрасен ден. Кученце заджавка закачливо към мен и спрях да го погаля. Изглеждаше толкова щастливо, че не се сдържах да му изпея весела песничка, преди да продължа по пътя си, все така с подскоци.

— Имам да ти кажа нещо.

— Имаш да ми кажеш нещо?

— Много добре ме чу.

— Казвай, слушам.

— Слушаш? Значи искаш да ти кажа нещо?

— Мда, точно така. Слушам и следователно искам да ми кажеш нещо.

— Да ти го кажа ли?

— Не.