Йорич

Епилог

За никого не беше изненада, че когато разследването приключи, всички бяха оправдани от прегрешения, освен може би селяните, признати за виновни, че са се оказали на неподходящото място в неподходящия момент. За никого не беше изненада и че като реакция на това в Южна Адриланка имаше улични вълнения. За никого не беше изненада и че потушаването им бе свързано с проливането на много кръв. Единствената изненада бе, че след седмица-две Алийра се съгласи отново да стане Главнокомандващ, но мисля, че го направи заради Ноуратар.

Алийра има силно чувство за дълг.

Перисил се изнесе от кабинета си в сутерена и се върна в частна кантора в самия Град. Репутацията е важна за един адвокат почти толкова, колкото за един убиец или една императрица.

Преди две седмици ми съобщиха, че съм оправдан по всички обвинения, свързани с инцидента, което е добре, но до голяма степен го очаквах. Тъй че това приключи, а ония типове, дето ме пребиха, си получиха заслуженото и дължа още едно пиене на Крейгар.

Бих могъл да напусна, след като вече всичко е приключило.

Бих могъл. Може би ще го направя.

Още съм тук, в „Отдиха на танцьора“, и парите започнаха да свършват. През няколко дни намирам нов начин да се измъкна навън и да посетя Коути и момчето, и през всеки няколко дни става все по-трудно да го правя безопасно, и през всеки няколко дни Коути казва, че трябва да се махна от града. Хубаво е, че се тревожи за мен, поне така мисля. Надявам се, че и тя мисли, че е хубаво, че аз се тревожа за нея.

Ние сме това, за което се тревожим. Навярно това е урокът от цялата тази история.

Мм, не всъщност.

Ако имаше справедливост, някой щеше да плати за случилото се в Тирма. Ако имаше справедливост, на една тайфа източняци и текла в Южна Адриланка нямаше да им изгорят главите. Ако имаше справедливост, Коути и момчето ни нямаше да се тревожат за живота си. Ако имаше справедливост, щях да съм мъртъв.