Всичко е съдбовно

III

„ДЪСКАТА НА ДИНКИ“. Друга странична облага. Цяла седмица записвам върху нея какво искам и накрая получавам всичко, което съм си пожелал (с изключение на порносписания, както вече ви казах). Рано или късно сигурно ще ми писне, но засега много се радвам — все едно Дядо Коледа идва всяка седмица. Отбелязвам на дъската предимно хранителни продукти, което е и основното приложение на кухненските дъски, но в никакъв случай само продукти.

Мога примерно да поискам новия филм на Брус Уилис на видео или новия диск на „Уизър“, или нещо от този род. Като стана дума за „Уизър“, веднъж ми се случи нещо много странно. Един петък, след киното (в петък задължително ходя на кино, дори да не дават нещо интересно, защото тогава идват чистачите) случайно влязох в „Тунс Експрес“ да убия времето, защото навън валеше, следователно разходката в парка автоматично отпадаше, и докато разглеждах новите албуми, един младеж попита продавачката за новия диск на „Уизър“. Тя му каза, че ще излезе едва след десетина дни, а аз го имах още от миналия петък.

Странични облаги, както вече казах.

Ако напиша на дъската „блуза“, като се прибера следващия петък вечер, тя ме очаква вкъщи — неизменно в някоя любимите ми кафеникави разцветки. Ако напиша „нови джинси“ или „памучни панталони“ — също. Дрехите винаги са от „Гап“, където щях да ида и аз, ако трябваше да пазарувам. Ако искам определен афтършейв или одеколон, изписвам името на „ДЪСКАТА НА ДИНКИ“ и като се прибера на следващия петък, желаната марка е на поличката в банята. Не ходя по срещи, но съм луд на тема одеколон. Върви разбери.

Сега ще ви разкажа нещо, което ще ви разсмее, бас държа. Веднъж написах „Картина от Рембранд“. Следобед, докато бях на кино и се разхождах в парка, зяпах целуващите се двойки и кучетата, които ловяха летящите чинии със зъби, се замислих колко съдбовно ще бъде, ако чистачите наистина ми донесат картина от Рембранд. Помислете си само — автентичен шедьовър на стената в къща в Сънсет Нол в Кълъмбия. И това ако не е съдбовно!

В известен смисъл успях. Като се прибрах у дома, картината висеше на стената над дивана на мястото на плюшените клоуни. Докато прекосявах стаята, пулсът ми се вдигна на двеста. Но като доближих, видях, че е копие… нали знаете, репродукция. Разочаровах се, но не много. Все пак беше картина от Рембранд. Макар и не оригинална.

Друг път написах „Снимка на Никол Кидман с автограф“. За мен тя е най-красивата от всички актриси на света, направо ме побърква. Като се прибрах у дома, на вратата на хладилника намерих рекламна снимка, закрепена с множество магнитчета с формата на зеленчуци. Беше кадър от „Мулен Руж“. Този път работата си беше истинска. Личеше си по посвещението: „На Динки Ърншо, с обич и целувки от Никол“.

Леле Боже! Леле майко!

Но знаеш ли какво ще ти кажа, приятелю — ако работя усилено и наистина го желая, някой ден на стената в дома ми ще виси истински Рембранд. Честна дума. С работа като моята човек може да расте само нагоре. Това в известен смисъл е и най-страшното.