Всичко е съдбовно

XVI

Същата вечер се обадих на господин Шарптън и казах:

— Вече работя.

— Радвам се, Динк. Това е страхотна новина. Сега по-добре ли се чувстващ? — С неизменното си спокойствие господин Шарптън е като времето в Таити.

— А-ха — отвърнах. Истината е, че буквално преливах от блаженство. Този ден беше най-щастливият в живота ми. Въпреки всички колебания и тревоги си остава най-щастливият в живота ми. Най-съдбовният ден в живота ми. Имах чувството, че в главата ми се плиска огнена река — не какво да е, а истинска огнена река, ако ме разбирате какво искам да кажа. — А вие, господин Шарптън, по-добре ли се чувствате? Олекна ли ви?

— Радвам се за теб, но не бих казал, че ми е олекнало, понеже…

— … въобще не сте се тревожили.

— Точно така.

— С други думи, всичко е съдбовно.

При тези думи той се засмя. Винаги се смее, като кажа така.

— Точно така, Динк. Всичко е съдбовно.

— Господин Шарптън?

— Да?!

— Електронната поща не е напълно поверителна, нали знаете? Всеки хакер, който си пожелае, може да я прочете.

— Добре де, писмата, които изпращаш, не съдържат ли инструкция до получателя да ги изтрие от всички директории на компютъра си?

— Съдържат, но не мога да гарантирам сто процента, че получателят ще я изпълни.

— Дори да не я изпълнят, посланието не може да направи нищо на случайния читател, нали? Понеже е… персонализирано.

— Е, най-много да го заболи главата, но нищо повече.

— А и съдържанието ще му се стори някаква пълна безсмислица.

— Или код.

Тези мои думи искрено го развеселиха.

— Ами нека се опитат да го разбият, тогава. Нека се опитат!

— Сигурно сте прав — въздъхнах.

— Дай да обсъдим един по-важен въпрос, Динк… как се чувстваш?

— Неописуемо чудесно.

— Радвам се. Не подценявай чудесата, Динк, и никога не поставяй съществуването им под съмнение.

С това разговорът приключи.