Вихрен свят

Глава деветнадесетаСребърният мъж

Казанът на пералнята — висок стъклен цилиндър, висеше под клона, на куки забити в черната кора над главата на Миния. Около него обикаляше платформа, изплетена от живи гръбначни клони. Един слой камъни отдолу служеше за основа на огнището, а водата стигаше дотук по специална тръба от резервоара при устата на дървото. Добре измислено съоръжение, но Миния беше твърде уморена, за да му обърне внимание.

Миния и Илза бъркаха с двуметрово гребло сапунената вода в котела. Това беше сравнително лека работа, която обаче не биваше да прекъсва нито за миг. В противен случай, пяната щеше да излети от котела, заедно с дрехите и всичко останало. Надзираваше ги Хариет.

Миния се чувстваше съвсем нормално, но вече имаше чувството, че детето в утробата й расте. Бременността на Илза беше явна и дори абсурдна — една буца, лепната върху стройното й тяло. Тя, подобно на повечето от останалите жени, отдавна се беше приспособила към новото си положение.

— Винаги сме знаели, че ловците могат да дойдат за нас — сподели с Миния тя. — Е, и какво толкова? Наистина дойдоха…

Колибите бяха подредени под клона. Повечето жени предпочитаха да стоят вътре. Не всички бяха бременни, някои вече кърмеха. Всички работеха нещо — плетяха, шиеха, приготвяха храната, която се вареше при устата на дървото.

Пропукване на клони наруши дълбоката тишина. От тунела, който водеше към колибата за прегледи изскочиха Джаян и Джини, надзирателката Длорис и един ловец с превързана ръка. Това беше Карал. Забелязал Миния, той изтича към нея и сграбчи ръката й. Тя инстинктивно се дръпна назад.

— Всичко ще бъде наред — успокои я той, дишайки тежко. — Трябва да стоиш под клона, останалите също. Не позволявай на никой да се подава навън…

— За подобно нещо вече сме твърде тромави — отвърна тя. — Тук не беше ли забранено за мъже?

— Няма да остана, Миния. Дойдох да ви предпазя. Асансьорите падат от тридесетина километра височина. Не знаем точно къде ще се ударят. Трябва да предупредя децата в училищния комплекс. — Пръстът му се заби в лицето й: — Стой тук!

В следващия миг вече тичаше обратно към тунела.

Ако нещо се случи, беше казал Образования. То вече се случваше, но какво? Дали Длорис знае?

Миния знаеше къде да търси надзирателката. Хвана се за въжето и тръгна към редицата колиби. Влезе в крайната, точно когато Длорис и Хариет се появиха от другата й страна.

— Преброихме жените — рече Длорис. — Гуен я няма. Случайно да си я виждала? Бледа като призрак триметрова жена, има едногодишно дете…

— Познавам я, но отдавна не съм я срещала — поклати глава Миния. — Какво става?

— Вади дрехите от казана и угаси огъня. Имаш ли въжета? Добре. Дръж ги под ръка.

Двете надзирателки отминаха.

Миния се обърна към Джаян и Джини.

— Радвам се, че сте тук, сега поне всички сме заедно. Знаете ли какво става?

— Не. Но Карал беше страшно уплашен.

— Да не е война?

— Ще разберем — обади се Илза. — А сега е по-добре да си гледаме работата…

Извадиха дрехите с помощта на дълги пръти. После обърнаха котела. Врялата вода потече към огъня, жените предпазливо се отдръпнаха. Поради слабото притегляне на Дървото Лондон, парата си остана ниско, разширявайки се като някаква странна и гъвкава сфера.

Този огън никога не е гаснал, помисли си Миния. Длорис положително очаква нещо страшно, след като им нареди да го угасят!

Продължиха да работят. Сложиха прането в пресата на двете огромни дървени плочи и ги притиснаха една към друга. Потече вода, която бавно се насочи надолу.

Нещо се вряза в зеленината, само на няколко крачки от тях.

Всички застинаха по местата си, после Миния се втурна към гъсталака, следвана от Джини и Илза. Спряха на мястото, откъдето дойде шума и Миния погледна нагоре. В клонаците се беше образувала широка просека. Под нея се виждаше безформена купчина, облечена в останки от офицерска униформа. Ножницата със сабята си беше на мястото, също и колчанът стрели. Липсваше единствено лъка…

— Значи войната наистина е избухнала — прошепна Миния.

— Трябва да избием надзирателките — каза Илза и Миния подскочи от изненада.

— Какво? — погледна я стреснато тя, после се овладя и добави: — Права си. Не очаквах да го чуя от теб, защото мислех, че отдавна си се предала.

Илза само поклати глава.

Запад те носи навътре. Оттам се отправяш на изток… Отначало Образования насочи сводестия екран право надолу. Падаха плавно, трябва да се увеличи скоростта… Извъртя носа на КАРМ на запад, включи двигателите на кърмата и направи корекциите, които трябваше да задържат кораба близо до ствола.

Всички на борда се вцепениха от ужас, с изключение на Лори, която също беше вцепенена, но от гняв…

От външната страна на корпуса имаше още един пътник.

Антон тръсна глава и проговори, стараейки се да не заеква от уплаха.

— Вече можем да потегляме обратно към Щатите Картър — обяви той. — Разполагаме както с КАРМ, така и със Сребърния човек. На ловците не им остана нищо и лесно бихме се спазарили с тях за освобождението на вашите.

Това звучеше разумно и Образования леко извърна глава:

— Клейв?

— Пълни глупости! — отсече Председателя на Племето Куин.

— Искаш да убиеш още няколко ловци, така ли? Е, мога да те разбера…

— Искам да спася хората си — поклати глава Клейв. — Аз съм Председател и това е мой дълг! Никакви пазарлъци! Те ни нападнаха, ние просто се защищавахме. Взехме им КАРМ, ще си вземем и хората. Какво е твоето мнение, Образовани?

Падаха твърде бързо. Образования насочи носа на КАРМ надолу и задейства предните двигатели.

— Много любезно от твоя страна — отвърна той. — След като те интересува мнението ми, ще го чуеш: държим Чирака на техния Учен, разполагаме както със сребърния скафандър, така их единствения жив човек, който може да влезе в него. От всичко това следва, че те ще предложат споразумение… Но каквото и да е то, КАРМ трябва да остане при нас.

— Никога! — гневно просъска Лори. — Никой няма да се пазари с трупоносци!

Антон и Клейв се спогледаха, а Образования побърза да подхвърли:

— Не й обръщайте внимание.

Двамата мъже се разсмяха. Интонацията на Лори им беше казала всичко.

Миния спря и надзърна през шубраците.

Надзирателките бяха пипнали Гуен и я водеха към колибите. Хариет гневно ругаеше. Тя беше копсик второ поколение, по-ниска от Миния и някак слаба до бременната Гуен.

Чули са стъпките ни, помисли си Миния. Вероятно и Джини се сети за същото, тъй като изскочи от шубраците, на десетина метра източно от позицията на Миния. Това е добре! Надзирателките ще помислят, че са чули само нея…

Длорис тръгна към Джини със смръщено лице. Тук проправянето на нови просеки беше абсолютно забранено.

Миния изскочи зад Хариет и я прободе със сабята, взета от трупа.

Гуен изпищя и притисна детето до гърдите си. Длорис се обърна, в погледа й се четеше огромна изненада. Реакцията й беше прекалено бавна, вероятно защото периметърът за майки с малки деца отдавна беше вдъхнал на надзирателките чувство за безопасност. Джини я сграбчи още преди да посегне към тоягата, а Миния се понесе с дълги скокове към тях.

Длорис падна по очи, с Джини на гърба. Телата им се извъртяха и надзирателката успя да измъкне палката си. В следващия миг се озова срещу опасно проблясващото острие на сабята.

— Чакай! — извика тя. — Чакай!…

— Какво да чакам? — изкрещя Миния и се понесе напред. — Да родя дете-каторжник!

Длорис пъргаво се извъртя по посока на тунела, а Миния я последва с вдигната над главата сабя. Джаян и Илза отрязаха пътя на надзирателката, в ръцете на Джаян имаше огромно гребло, заплашително насочено напред.

Длорис пусна тоягата и проплака:

— Моля ви, не ме убивайте!

— Кажи какво става, Длорис!

— Бойците от Щатите Картър са навсякъде по ствола. Водят се боеве, но не зная кой побеждава.

— Завзели ли са КАРМ?

— КАРМ? — гласът на Длорис не изразяваше нищо друго, освен учудване.

Вързаха я с едно въже. Илза очевидно искаше да направят нещо повече, но Миния познаваше прекалено добре Длорис, за да го допусне. Не би си позволила да убие и Хариет, ако… ако…

Гавинг наблюдаваше спускането на КАРМ, обвит в пламъци. Патри говореше нещо в кутията си, изглеждаше ядосан и изплашен.

Улови погледа на Гавинг и се разкрещя:

— Ти! И всички останали! Който мръдне, ще бъде застрелян! Ясно ли е? Арни, търсете укритие!

Двамата моряци изчезнаха в гъсталака.

— Използват ни за примамка — обади се Алфин.

— Но те са само двама…

— Нима вярвате, че вашите приятели са завзели КАРМ? — попита Хорс. — Какво биха могли да сторят с него?

— Просто ще дойдат да ни освободят — уверено отвърна Гавинг, макар в душата му да останаха съмненията. — Алфин, изчакай го да кацне и хуквай към него! Моли се на Бога вратите да са отворени.

— Ти май превъртя! — изръмжа Алфин. — Нима наистина искаш да се качиш в това нещо?!

— Ще се кача на всичко, което би ми позволило да се измъкна оттук и да освободя Миния!

— Каква Миния, Господи? Отдавна си я загубил! Тези тук си правят каквото пожелаят, Гавинг! Никой не гладува, никой не е жаден. Дървото е добро, дава отлична реколта от земни растения. А и аз получих отговорен пост…

— Харесва ти тук, така ли?

— О, по дяволите!… Никъде не ми харесва истински. И на Далтън-Куин получавах заповеди. Но тук се срещам с една надзирателка… Добра жена, мисля, че ме харесва… На Туфата Куин нямах такова нещо. Кор вече не става за гражданите, по-възрастна е с година-две… Но за мен си я бива, разбираме се отлично… Освен това изпитвам ужас от онази желязна кутия!

— Аз ще го направя — обади се Хорс. — Гавинг, позволи ми да заема мястото на Алфин.

КАРМ падаше право върху тях. Дано хората на борда му са приятели! В противен случай нямаха друг избор, освен да умрат в бой.

— Няма какво да ти позволявам — отвърна на Хорс той. — Ако искаш да ме следваш, просто прави това, което правя аз… После ще видим какво би казал Клейв.

— Готов съм.

— Алфин. За последен път те питам…

— Не.

— Защо?

Алфин издържа на погледа му и бавно поклати глава:

— Тук има притегляне.

Бебето на Гуен се разплака и тя започна да го люлее. Очите й бяха празни. Бунтовничките я оставиха на мира. Илза я дръпна едва когато се запъти към колибите. Нямаше смисъл всички да научават за случилото се.

— Илза, сигурна ли си, че искаш да участваш в това? — попита Джаян.

Джини не беше бременна; на Джаян и Миния не им личеше още. Илза беше взела своето решение.

— И аз не искам детето ми да се роди каторжник! — тръсна глава тя.

Клонът потръпна под силата на страхотен удар.

— Вторият асансьор — промърмори Илза. — Карал каза, че са два…

— Миния, ти успя да поговориш с Образования — обади се Джаян. — Какво ти каза той?

— Да се качваме горе, а той щял да направи опит да плени КАРМ. Но не успее ли…

— Тогава е мъртъв! — отсече Илза. — Както и всички бойци на Щатите Картър… А ние вечно ще си останем тук. Трябва да е взел КАРМ. Според мен, той е успял да завземе КАРМ, натоварил е бойците на Картър и вече пътува насам. Кои от жените ще тръгнат с нас?

Никой не назова име.

— Ние сме единствените нови — обади се Джаян. — Другите може би не искат въстание.

— Няма как да отидете нагоре.

Обърнаха се и хвърлиха убийствени погледи към Длорис.

— Не можете да отидете нагоре — повтори натъртено тя. — Тунелите водят до края на дървото и до устата на дървото. Нямат връзка с върха на туфата, където живеят мъжете. Едва ли някоя от вас ще има достатъчно сили да проправи нов тунел през гъсталака… А и да успеете да се качите горе, ще щръкнете смешно, като стадо глупави мобита…

— Какво да правим тогава?

— Останете тук и изчакайте приятелите ви да дойдат за вас.

— Ами детския комплекс? — вдигна глава Илза. — Карал положително е започнал да го евакуира.

— Той е голям и сложен, но също няма връзка с горната част. Ще се загубите, Илза…

— Защо ни каза всичко това, Длорис?

— Защото искам да ме оставите жива. Като ви помоля на никого да не казвате, че съм ви помогнала.

— Защо?

— Навремето и аз исках да избягам. После станах надзирателка, годините си течаха… Ако кажете, че съм ви помогнала, положително ще ме убият. Но това не променя истината: няма начин да се качите горе. По-добре останете тук и чакайте.

Жените колебливо се спогледаха, после очите на всички се насочиха към Миния.

— Ти също си чакала, нали? — промълви замислено тя. — Колко време? Двадесет, тридесет години? Не. Мисля, че вече зная какво трябва да направим…

Образования се концентрира в управлението на двигателите. Вече беше успял да разбере хитрия им замисъл. Те действаха по двойки, иначе КАРМ бързо се завърташе и ставаше неуправляем. Насочи кораба към дървената платформа, тресна го отгоре и побърза да отвори вратите.

Трима души се впуснаха към тях. Единият беше Гавинг, стиснал ръката на възрастен мъж. Третият носеше синя униформа и размахваше сабя. Деби се прицели и го прониза с една стрела.

След миг Гавинг и непознатият бяха вътре. Старият мъж дишаше запъхтяно.

— Да тръгваме! — извика Гавинг. — Това е Хорс, пожела да се присъедини към Племето Куин. Алфин няма да дойде, защото тук му харесва.

През вратата бръмна харпун и рикошира вътре в кабината. Образования побърза да натисне бутона за затваряне.

— Миния и Джаян са в отделението за бременни жени… — подхвърли той.

— Какво? Нима Миния?…

— Да, Гавинг. Носи твоето дете. Там мъже не се допускат…

Реши да му каже истината по-късно… Или поне част от нея. Засега предпочиташе да остави нещата така: Миния носи дете от съпруга си.

— Там е и Илза — добави той. — Антон, ще се наложи да изчакаме. Казах на Миния да събере всички и да започват изкачването.

Клейв мълчаливо кимна. Гавинг най-сетне успя да затвори зяпналата си от изненада уста.

— Образовани, може би не знаеш, че тунелите за мъже не се съединяват с женските… — рече той.

— Какво?

— Ще им се наложи да изминат целия път до края на дървото, или до устата и обратно. Или пък да проправят просека… Положително ще ги хванат.

— Успокой се, момче — рече Клейв и положи ръка върху рамото на Гавинг. — Къде могат да отидат, Образовани?

Образования се замисли.

— Краят на дървото трябва да се изключи, защото там са моряците — обади се Хорс. — Трапезарията и училището са най-удобни, там няколко жени повече едва ли ще направят впечатление… Другият вариант е да останат на място и да ни чакат.

— При всяко положение Джини ще бъде при устата на дървото — рече Клейв.

— Ясно — кимна Образования и включи двигателите.

КАРМ започна да се отделя от туфата с опашката надолу. След него изригнаха пламъци.

— Ще запалиш дървото! — изкрещя Лори.

Никой не й обърна внимание.

— Бил съм в комплекса за бременни жени — каза Образования. — Но не зная къде е Трапезарията.

— Според Алфин тя е огромна и стига чак до устата на дървото — обади се Гавинг. — Ако КАРМ влезе в устата на дървото…

— Невъзможно! — сгърчи се от ужас Лори. — Какви хора сте, как можете дори да си помислите подобно нещо? Нали ще изгорите устата на дървото?! Това вашето вече не е бунт, а вандалщина!

— Ще преговаряте ли с метежници? — попита спокойно Антон.

Лори не каза нищо.

— Добре поне, че не излъга… Преди малко беше достатъчно. А ние просто трябва да измъкнем хората си.

Заел положение покрай туфата, КАРМ бавно се ускоряваше. Синьото небе остана отдолу и Образования започна маневра на завъртане.

Насочиха се надолу, към устата на дървото. КАРМ забави скорост, след това спря и увисна във въздуха. Образования докосна две жълти чертички. В Трапезарията блесна двоен сноп светлина, сякаш КАРМ беше докарал слънцето.

По пода от преплетени клони тичаха жени. Бягаха от тях, това беше очевидно. Бяха гигантки от джунглата, нито една не приличаше на Джини.

— Остави — обади се Клейв. — По-добре да отидем в периметъра на бременните. Как ще стигнем дотам?

Образования остави КАРМ да се спуска надолу. Скоро се озоваха под туфата. Синьото небе остана отдолу, над главите им имаше само зеленина.

— Под клона е — поясни Образования. — Най-лесно ще се доберем дотам отдолу. Но има вероятност да не го уцеля точно, а и хората от флотата може би вече са разгадали намеренията ни… Готови ли сте за бой?

— Да — обадиха се няколко гласа едновременно.

Образования се засмя.

— Може би ще се отърва и от сребърния човек — рече той. — Забелязах, че още е с нас… Това пък какво е?

От зеленината се изсипваха разни неща. Вързоп дрехи, опасан с въже. Дълги самуни хляб. Оскубана и почистена птица, готова за тенджерата. А после се появиха жените. Джаян, Джини и една гигантка от джунглата, вероятно Илза.

— Скочили са — озадачено рече Гавинг. — Какво щеше да стане, ако не бяхме дошли?

— Важното е, че дойдохме — прекъсна разсъжденията му Мерил. — Хайде, трябва да ги уловим!

От зеленината изпаднаха две големи кожени торби, последвани от още една жена, носеща се с главата надолу. Миния.

Образования изключи двигателите и потъна в размисъл. Не чуваше гласовете около себе си, не обръщаше внимание на заплашителните нотки в тях.

Трябваше да отвори шлюза, за да поеме бегълците. Но Сребърният човек още стоеше на покрива. Образования завъртя КАРМ така, че корпусът да застане между джуджето в скафандъра и падащите жени.

Те обаче се бяха раздалечили и се налагаха три отделни операции. Първо Джаян и Джини. Те падаха със сплетени ръце, извърнали глави една срещу друга. По същия начин летяха и след разпадането на Дървото Далтън-Куин. Не проявяваха никаква нервност. КАРМ бавно се насочи към тях.

Мъжът в сребърния скафандър започна да пълзи към шлюза.

— Дръжте се! — извика Образования и започна да върти КАРМ.

Главите им се завъртяха, на мнозина се пригади. Вкопчил ръце в мрежата, Сребърният мъж се мяташе на два-три метра от КАРМ. Образования включи двигателите на обратен ход. Мъжът със скафандъра се тресна в корпуса, ръцете му изпуснаха мрежата, тялото му бързо изчезна.

Образования отвори вратите и рязко забави скоростта. КАРМ спря точно пред близначките и се плъзна странично. Те пропълзяха вътре.

Зелено небе се изпълни със сини фигури. Бяха възседнали реактивни семенници, въоръжени с големи крачни лъкове. Трима души мъкнеха някакъв обемист предмет.

Предстоеше поредния сблъсък.

— Сядайте в столовете! — извика Образования и се насочи към Миния. Вече управляваше КАРМ с лекота, сякаш цял живот го беше вършил. Това доведе до неизбежната небрежност и тялото на Миния се блъсна в корпуса. Ръцете й успяха да се вкопчат в мрежата, миг по-късно вече беше вътре, с разкървавен нос…

— Съжалявам — промърмори Образования и се извърна към Гавинг: — Помогни й да се настани в някой свободен стол! Коя е следващата?

— Илза — отвърна Антон. — Стрелят по нея, трябва да побързаме!

— Това правя — отвърна Образования. — Имаме ли нужда от храната и другите неща?

Корпусът на КАРМ се плъзна покрай Илза и предпази тялото й от стрелите на падащите моряци. Зад гърба й блестеше Вой. Стрелите от крачните лъкове отскачаха от корпуса… Това пък какво е?

Решителността в погледа на Илза се смени с ужас и Образования вдигна глава. Оказа се, че Сребърния човек отново е на кораба и изстрелва стреличките си. Беше се закрепил на покрива, далеч от вратите. Антон хвърли едно въже около кръста на Илза и започна да я придърпва.

— Сложи я в един… — започна Образования, но видя, че столовете са заети и млъкна. — Подпрете я на някоя от стените… Не задавайте излишни въпроси. Деби, стой при нея, но преди това пусни една вързана стрела към тялото на птицата, за да я изтеглим на борда.

— Сребърният мъж… — започна Антон.

— Ако успее да влезе при нас, ще стигнем до ръкопашен бой. Трябва да се хвърлим върху него едновременно. Оръжието му не убива, но спокойно може да ни зашемети. Тогава той става господар на положението.

Джини се обърна към Образования.

— Носим пакет чисти дрехи и вода — обади се Джини.

— И ние имаме вода, но дрехите ще свършат работа. Хей, аз казах на Миния да се качвате нагоре. Правилно постъпихте, в противен случай никога нямаше да ви открием…

— Пресметнах, че след като владеете КАРМ, ще бъдете в състояние да ни откриете и в небето — поясни Миния. — Ето защо грабнахме каквото можахме и се пуснахме надолу.

Ловците не бяха посмели да напуснат долната страна на клона и в това нямаше нищо изненадващо. Просто защото не успееха ли да завоюват КАРМ, нямаше как да се върнат на дървото. Образования се притесняваше не толкова от числеността им, колкото от масивното звездно съоръжение, което приличаше на оръжие.

На фона на блестящата Вой тялото на птицата-сьомга приличаше на черна черта. Антон и Деби присвиха очи и внимателно се прицелиха. Завързаните с въжета стрели бръмнаха и се забиха в птицата. Двамата започнаха да я придърпват, без да се показват навън. Вероятно Сребърния това и чакаше… В следващия миг тялото му направи опит да се промъкне през вратата, заедно с вързопа прани дрехи. Образования натисна бутона и почти успя да го притисне с вратите. Дрехите останаха извън корпуса, а жълтата диаграма светна с червена рамка.

— Това не го зная какво означава… — озадачено промърмори той.

— Аварийна ситуация — презрително промърмори Лори. — Въжето пречи на вратите да се затворят.

Образования отново докосна клавишите. Вратите се отвориха, а червената светлина изчезна. Деби побърза да придърпа пакета. Сребърният не се виждаше никъде, вратите вероятно го бяха изплашили. Това беше последният му шанс. Образования затвори вратите и въздъхна с облекчение.

Но това продължи само миг, тъй като на дисплея за горно наблюдение се появи ярка червена светлина, която миг по-късно се стопи. Останалите екрани също я отразиха.

— Дали е опасно? — озадачено попита Антон.

— Сега ще видите! — изкрещя Лори. — Ще бъдем прерязани на две!

— Май ни улучиха — обади се Клейв. — Само не зная дали…

— Млъкнете, за Бога! — изкрещя Образования, на когото шумът пречеше да се съсредоточи. Какво означаваше тази светлина? За нея не бяха споменавали нито Кланс, нито Лори…

Разполагаме с всичко необходимо, прецени той. Измъквай се, без да те е грижа за храната и водата! Те не бива да пленят КАРМ!

Лори видя как Гавинг вдига ръка и изкрещя:

— Почакай!

Но той не й обърна внимание и докосна голямата синя черта, която се спускаше отвесно през екрана.