Вихрен свят

Глава петаСпомени

Ето я, отново се появи! Светлина с особена честота — онази, която Шарлс Дейвис Кенди търсеше в продължение на петстотин години. За пръв път я засече преди петдесет и две години, след това преди четиридесет и осем, преди двадесет. Общо шест пъти със сигурност и други десет вероятни. Петното се местеше. Този път беше на запад спрямо него, едва забележимо през филтъра от прах, газ и замърсявания от растителен произход. Светлина, която се получава при горенето на водород и кислород.

Кенди съсредоточи вниманието си върху една неясна точка, мигаща колебливо във вътрешността на Мъгливия пръстен. КАРМ рядко потвърждаваше дали сигналите му преминават през ураганната стихия, но той никога не се отказваше.

— Говори Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата.

Главният двигател на оцелелия КАРМ работеше вече няколко часа наред. Ускорението му беше бавно. Така става, когато се тегли или тласка нещо с голяма маса. Какво ли правят те там?

Дали отдавна са забравили „Дисциплина“ и Шарлс Дейвис Кенди?

Самият Кенди беше забравил много неща. Но това, което помнеше, беше толкова ярко, като че ли се е случило току-що. Безплодните опити за връзка не отнемаха цялото му внимание. Кенди търсеше пристан в спомените си.

Целта беше жълто-бяла звезда със спектър, твърде близък до този на Слънцето, която обикаляше около невидимо тяло. При маса 1,2 пъти по-голяма от тази на Слънцето, T3 беше малко по-ярка и синя от него — приблизително G0 или G1. Другото тяло беше с маса около половината от тази на Слънцето и трябваше да е звезда, а не планета. Освен това трябваше да се вижда.

Телескопичните наблюдения, направени от предишни експедиции до други звезди, предлагаха на Държавата напълно достатъчна информация. Системата имаше още най-малко едно тяло с размерите на планета. А това би могло да е планета, наподобяваща Земята в най-ранните етапи на развитие. В такъв случай мисията на „Дисциплина“ би приключила съвсем бързо и лесно. Достатъчно беше да разпръсне в атмосферата водорасли, произвеждащи кислород, а след това да поеме по обратния път. После, в някой далечен ден, Държавата щеше да се върне и да открие един напълно готов за колонизиране свят.

Междувременно обаче бяха необходими периодични проверки.

Основната задача на „Дисциплина“ беше да разпръсква семена. Главна цел — пръстенът от жълти звезди, около които вероятно се въртяха подобни на Земята планети. Втората му мисия беше секретна, известна единствено на Кенди. Чисто изследователските задачи идваха едва на трето място. Тук спиране не се предвиждаше. Кенди възнамеряваше да прелети с „Дисциплина“ покрай T3, да я заснеме и да изчезне в пустошта. Скоростта на кораба беше изчислена така, че в един момент можеше да се изстреля ракетата със специална глава, в която се намираха подбрани водорасли.

В командния модул имаше четирима членове на екипажа. Бяха впили очи в широкия екран, върху който грееше размазаният образ на жълто-бялата звезда, а наблизо сияеше синкаво-бяла точица. Очите на Сам Голдблат бяха насочени към един по-малък страничен екран, върху който беше фиксиран спектъра на T3.

Шарън Левой говореше за записващото устройство, никой от останалите не слушаше.

— Това решава нещата. Левой е стара неутронна звезда, между половин и един милиард години след фазата на пулсар. Все още е гореща като ада, диаметърът й е едва двадесет километра. Излъчващата площ е почти несъществена. Вероятно през цялото това време е намалявала скоростта си на въртене и е губила от първоначалната си топлина. Не я виждахме досега, защото излъчва прекалено малко светлина.

— Около жълтата звезда-джудже положително се въртят планети, но те едва ли имат атмосферна обвивка. Би трябвало да очакваме, че подобна обвивка се е изпарила в момента, в който Левой се е превърнала в свръхнова.

— Предполага се, че ние сме първата експедиция тук! — изръмжа Голдблат. — Обади се, Кенди!

Екипажът не биваше да подозира, че корабният компютър е способен да го подслушва. Затова Кенди каза:

— Здравей, Сам. Какво става?

Сам Голдблат беше едър, закръглен мъж с гъсти, грижливо поддържани мустаци. Откакто Левой откри неутронната звезда и й даде името си, тези мустаци бяха обект на ожесточено дъвчене. Най-накрая можеше да даде воля на злобата, натрупала се в душата му.

— Кенди, имаш ли записи от предишна експедиция?

— Не.

— Е, добре, коригирай ме, ако сбъркам някъде… Тези абсорбционни линии тук са от кислород и вода, нали? Което означава, че някъде в тази система има органичен живот. Какъв е изводът? Държавата очевидно е изпратила кораб-сеялка!

— Забелязах спектъра. Но органичен живот може да се развие и по естествен начин, Сам… Не забравяй примера със Земята. Същевременно тези линии едва ли свидетелстват за наличието на живот от земен тип. Подчертани са прекалено ярко, което говори за наличието на твърде много кислород и още повече вода.

— Добре де, Кенди — промърмори примирително Сам. — Но ако това не е планета, тогава какво е?

— Ще разберем, едва след като се приближим значително повече.

— Хм… Не и при тази скорост, Кенди. Налага се да намалим… Слез на минимума, допустим за двигателя на Бусард. Ще използваме минимално количество гориво, ще се поогледаме, а после ще хванем слънчевия вятър да ни движи…

— Това е опасно — обяви Кенди. — Препоръчвам да не се прави.

Тук нещата би трябвало да приключат.

В продължение на петстотин и дванадесет години Кенди се занимаваше с редакция. Изтриваше от паметта си всичко онова, което вече не вършеше работа. По тази причина не знаеше дали е приел предложението на Голдблат. Най-вероятно е станало друго — Голдблат е убедил капитан Куин и останалите от екипажа, а Кенди се е подчинил. На тях? Или на собственото си любопитство?

Сега си припомняше съхраненото.

Левой и T3 обикаляха около обща точка по ексцентрични орбити, като средното разстояние беше 2,5 x 10⁸ километра, период на една обиколка — 2,77 земни години. Когато „Дисциплина“ влезе в системата, неутронната звезда се намираше зад жълтото джудже. Сега тя вече влизаше в обсега на корабните телескопи.

Видя пръстен от бяло-зелен облак с ярко петно в центъра. Именно в това петно забелязаха спектралните абсорбционни линии, обозначаващи наличието на вода и кислород. Размерите му бяха нищожни по астрономическите стандарти — областта с най-голяма плътност обикаляше около неутронната звезда на 26 000 километра — около четири земни радиуса.

— Прилича ми на коледно венче — въздъхна Клер Далтън.

Красива жена с дълги бедра, но имаше стари спомени на „трупоносец“. Всъщност, какво търси тя в командния модул? Стоеше редом с капитан Денис Куин, вероятно именно той я беше поканил. Признак за влошаване на дисциплината, отсъди Кенди. Налага се повишено внимание…

Екипажът на „Дисциплина“ продължаваше да изучава този „коледен венец“. После Сам Голдблат вдигна глава и изрева:

— „Светът на Голдблат“! Кенди, слушай заповедта ми! Да се направи официален запис: там има планета и тя ще се нарича „Светът на Голдблат“!

— Не сме достатъчно близо за проверка, Сам.

— Трябва да е там. Знаеш ли как функционира газовият тор?

Това беше записано в паметта на Кенди.

— Да. По всяка вероятност имаш право. Все пак ще огледам с радара този въртоп от урагани, когато минем край тях.

— Какво означава „да минем край тях“, по дяволите? Трябва да спрем и да изследваме този невероятен феномен! — Очите на Голдблат потърсиха подкрепа от присъстващите: — Планета няма, но живот има! Трябва да проучим всичко! Клер, Денис, разбирате това, нали?

Екипажът се състоеше от дванадесет граждани и осем „трупоносци“, които имаха думата при обсъждане, но не притежаваха граждански права. А правата на гражданите бяха далеч по-малки, отколкото си мислеха. Кенди обаче предпочиташе да поддържа илюзията им, че управляват, главно по морални съображения.

Не си струваше дори да обсъжда предложението на Голдблат.

— Помислете — каза Кенди. — Разполагаме с гориво само за едно снижение на скоростта. Без него не можем да се върнем на Земята.

— Там има вода — обади се замислено Денис Куин. — Ще можем да презаредим. Готов съм да се обзаложа, че тя е богата на деутерий и тритий. Другояче не може да бъде — нали обикаля в праха на свръхнова звезда!

Клер Далтън се взираше в идеалния пръстен от пушек с миниатюрна гореща точка в центъра, който пулсираше върху екрана.

— След като изстине, неутронната звезда губи значителна част от скоростта на въртеливото си движение, почти всичката си топлина, а и по-голямата част от убийственото магнитно поле на пулсарите — промълви замислено тя. — Продължава да е ярка, но вече е твърде малка, за да изпуска значими количества топлина. Може би наистина ще можем да живеем там… — Огледа лицата на останалите и добави: — Не дойдохме ли за това? Да търсим странностите на Вселената… Нима ще се върнем точно когато открихме нещо наистина интересно?

В гласа й прозвуча презрение.

Паметта на Кенди се насочи към този момент. Естествено. Началото на бунта.

Той си припомняше как обновяваше файловете с информация относно механиката на газовите торове.

Две планети обикалят около двойна звезда — газови гиганти от типа на Юпитер без спътници. Могъща Свръхнова, звездата с положителност е изхвърлила надалеч всичко по-дребно.

Едната страна на Мъгливия пръстен е деформирана — страховит въртоп от урагани. В нея е скрито скално-метално ядро с 2,5 пъти по-голяма маса от земната. В плътната и гореща атмосфера се съдържа известно количество кислород и водни па̀ри. Светът на Голдблат се подчинява на въздушните течения, следователно е негоден за обитаване. Би могъл да възприеме земните форми на живот само ако се премахне атмосферата. Това обаче е невъзможно, тъй като огромната по обем атмосфера постепенно се прелива в самия Мъглив пръстен.

Силните и ясно изразени спектрални линии кислород и вода се дължат на газовия тор.

Газов тор се получава, когато леко небесно тяло се върти в постоянна орбита около тежка маса. Такъв е случаят с Титан, обикалящ около Сатурн. В някои случаи леката маса е толкова малка, че не може да задържи атмосфера. Молекулите на въздуха преодоляват гравитацията на лекото небесно тяло и започват да кръжат около тежкото. Така Титан обикаля около Сатурн в пръстен от собствената си атмосфера, отскубнала се от него. По същия начин около Юпитер кръжи и Йо — в пръстен от сяра, йонизиран от гигантското магнитно поле на Юпитер.

Газовият тор е тънък, самият газ трябва да е достатъчно разреден, за да позволи самостоятелна орбита за всяка молекула. По този начин се очаква, че дадена молекула ще извърши приблизително половин обиколка около тежката маса, преди да се сблъска с друга молекула. При такива условия газовият тор е стабилен. Случайни фотони изтласкват отделни молекули в междузвездното пространство, но те бързо се връщат към сателита.

Голям приблизително колкото Ганимед и значително по-малък от Марс, Титан притежава атмосфера с налягане, което е един и половина пъти по-голямо от земното, измерено на морското равнище. Той непрекъснато губи част от атмосферата си, едновременно с това обаче от газовия тор се връща друга…

Звездата на Левой представляваше изключение не само в това отношение. На нея се наблюдаваха и други съществени разлики.

Мъгливият пръстен беше най-плътната част от газовия тор около Звездата на Левой. При медианата й плътността беше точно като на земната атмосфера на километър и половина над морското равнище — твърде плътна, за да е стабилна. Просмукването към газовия тор беше постоянен и непрекъснат процес. Същевременно обаче газовият тор си оставаше стабилен, с голям гравитационен градиент1. Молекулите се връщаха от газовия тор към Мъгливия пръстен в стабилен поток, а оттам се прехвърляха към ураганите, заобикалящи Света на Голдблат.

— Светът на Голдблат вероятно се е родил като гигантска газова планета, от типа на Сатурн. — Гласът на Шарън Левой звучеше в паметта на Кенди със забележителна яснота. — Попада в полето на пулсара, след като той е загубил значителна част от въртеливата скорост и топлината си… След това е била уловена от силни течения на Рош и губи водата и почвата си, тъй като се е озовала твърде близо до звездата. В продължение на около един милиард години Светът на Голдблат е изпускал газове в Мъгливия пръстен, той от своя страна е вършил същото в междузвездното пространство. Не е стабилна в истинския смисъл на думата, но коя планета е вечно стабилна, дявол да го вземе?

— Няма да е стабилна още кой знае колко — прекъсна я Денис Куин. — По-голямата част от Света на Голдблат вече я няма. След десет или сто милиона години Мъгливият пръстен ще започне да се разрежда.

Кенди помнеше това. Записите бяха направени едновременно с показанията на приборите на „Дисциплина“, които изследваха Мъгливия пръстен отблизо. Част от екипажа вече прибягваха до услугите на КАРМ. Докладите им бяха възторжени. Има живот, базиращ се на ДНК2… Въздухът е не само напълно годен за дишане, но има и приятен аромат…

Кенди не си спомняше да е вкарвал „Дисциплина“ в орбита около Звездата на Левой. По всяка вероятност е изхабил наличното гориво и е отложил с години планираното посещение и на други планети и звезди. Защо?

— Трябва да се измъкнем от тази кутия — прозвуча гласът на Клер Далтън. — Тя вече се скапва, губим дори онова, което успеем да рециклираме. Там има повече от вода — има въздух, а вероятно и пресен тор за хидропонните резервоари.

На практика „Дисциплина“ се управляваше от Шарлс Дейвис Кенди, корабът едва ли се нуждаеше от двадесет души екипаж. Държавата ги беше програмирала като човешки резерв — едно миниатюрно копие на самата Държава, минус бедствията, които я заплашват на местна почва. Само една планета и една слънчева система бяха твърде малко, за да осигурят съществуването на Държавата и на цялото човечество. На всеки кораб във вселената имаше достатъчно голям екипаж, за да даде отново живот на човешката раса — това беше втората част на тяхната мисия, ако някога разбира се, се стигнеше до това. Държавата не очакваше да загине от катаклизъм, но разходите бяха нищожни в сравнение с печалбата.

Кога беше загубил управлението? Може би са заплашили да го изключат, минавайки на ръчно управление. Не биха могли. Духът им би паднал страшно много, ако разберат колко малко всъщност зависи от техните решения. Вероятно Кенди бе отстъпил, за да не се издаде.

Не си спомняше нищо, което би могло да се нарече бунт. Вероятно е предпочел да се престори на глупак, след което е изтрил всякакъв спомен от паметта си. Екипажът беше потеглил с осем от десетте КАРМ, при това отмъквайки и хидропонните резервоари. Подобно нещо Кенди в никакъв случай не би позволил!

Беше почти сигурен, че седем от осемте КАРМ-а отдавна са извън строя. А последният беше скрит в облак от водни пари. Кенди спря да излъчва съобщението. Мъгливият пръстен под него блестеше с разсеяна светлина.

Някой ден ще разбере всичко. Дали те изобщо си спомняха за него?

Кенди чакаше.