Страхът на мъдреца (Част I)

52. Кратко пътуване

Пътят ми не беше особено сложен. Трябваше да се спусна по течението на реката до Тарбеан през протока Рефтинг, след това да продължа покрай брега към Джунпуи и после нагоре срещу течението на река Аранд. Този път беше по-заобиколен, отколкото ако минавах през сушата, но в крайна сметка бе по-хубав. Дори и да си купех право да ползвам пощенските станции и да сменях конете при всяка възможност, пак щяха да си ми необходими почти три цикъла, докато стигна Северин по суша. И повечето от това време щях да прекарам в Южен Атур и Малките кралства. Само свещениците и глупаците очакваха, че пътищата в тази част на света ще са безопасни.

Пътуването по вода увеличаваше с неколкостотин километра разстоянието, което трябваше да измина, но на корабите в морето не им се налагаше да следват завоите и извивките на сухопътните пътища. И макар добрият кон да развиваше по-висока скорост от кораба, не можеше да бъде язден денонощно и без почивка. Придвижването с кораб щеше да отнеме около дванайсет дни, в зависимост от времето.

Друга причина да избера морския път бе любопитството ми. Никога не бях плавал по нещо по-голямо от река. Единственото, което ме безпокоеше, бе, че може да ми стане прекалено скучно, заобиколен само от вятър, вълни и компанията на моряци.

По време на пътуването възникнаха няколко злополучни усложнения.

Накратко те включваха буря, пирати, предателство и корабокрушение, макар и не точно в този ред. Освен това от само себе си се разбира, че извърших много неща — някои героични, други необмислени, а трети находчиви и дръзки.

Случи се така, че по пътя бях ограбен, давен и оставен без пукната пара по улиците на Джунпуи. За да оцелея, просих за коричка хляб, откраднах обувките на един мъж и рецитирах поезия. Последното разкрива най-добре отчаяното положение, в което бях изпаднал.

Ала тъй като всички тези събития нямат много общо със същината на нашата история, ще трябва да ги подмина заради по-важните неща. С няколко думи — бяха ми нужни шестнайсет дни, за да стигна до Северин. Малко по-дълго, отколкото бях планирал, но пък през цялото пътуване нямаше и един миг, в който да се почувствам отегчен.