Сребърната маска

ГЛАВА ОСМА

АЛЕКС МОЖЕ БИ СЕ НАДЯВАШЕ на голям успех, но вторият ден мина дори по-зле от първия. Кал прекара половината време в преглеждане на бележките на Константин, направени в стройни колони, които го доведоха до отчаяние от собствения му почерк. Ако ще вземаш душата на някого, помисли си той, би било добре да успееш да наследиш и хубавия почерк. Константин бе записал много числа, които указваха експерименти и изчисления, явно свързани с Хаоса. Той бе пресметнал минимума от енергия, който се изискваше, за да съживиш обсебен, а после бе съставил списък с подобрения, които можеш да постигнеш с повече Хаос и по-деликатна работа с душата. Едно от подобренията бе говоренето, което изнерви Алекс.

Ала духът — есенцията от това, което липсва в човек — бе нещо, което явно Константин не бе успял да опише или пресъздаде. Въпреки настоятелните твърдения на Майстор Джоузеф, че са били близо до пробив, Кал не намери нищо в експериментите, което да го доказва.

Това, което Константин бе успял да направи, бе да натика собствената си вече съществуваща душа в чуждо тяло. Това бе впечатляваща магия и бе спасило живота му, но не възкресяваше мъртвите.

По време на вечерята Джаспър и Тамара изглеждаха развълнувани по начин, който обърка Кал. От тях сякаш извираше странна енергия, а Тамара непрекъснато хвърляше многозначителни погледи към Кал, като ръкомахаше над домашната паста. Той нямаше идея какво се опитва да му каже.

Пак се сети за думите на Анастасия, че Тамара е влюбена в него. Когато Селия го харесваше, правеше много объркващи и необясними неща. Може би Анастасия беше права… Но това не обясняваше какво иска Тамара от него в този момент.

— Днес напреднахме — излъга Алекс и погледна към Майстор Джоузеф с надеждата да получи одобрение.

— Не се насилвай. — Учителят само погледна Кал. — Отпусни се. Умението ти е там.

Кал хвърли поглед към Тамара. Тя имитираше нещо, свързано с котки. Котки — оформи думата с уста той, тя кимна, а след това се престори, че реши косата си. Кал бе озадачен. Нима в къщата имаше котка и тя искаше от него да я среши? Кал обичаше котките, но за Пакостник те бяха нещо като деликатес. Нямаше котка, която би изтърпяла да я решат в присъствието на огромен обсебен от Хаоса Вълк. Какво си мислеше Тамара?

Освен ако котката също не бе обсебена. Дали Тамара не бе намерила обсебена котка?

— Наистина мисля, че напредваме — продължи Алекс. — Променяме начина, по който се прави магията.

Той погледна към Тамара с тайната надежда тя да е впечатлена. Това вбеси Кал, който спря да следи жестикулациите на Тамара и загледа кръвнишки към Алекс. Искаше да го фрасне.

Кал ревнуваше. Ревнуваше от Алекс, понеже той бе от типа момчета, които хората харесват. Кал знаеше, че Тамара мрази Алекс, задето е убил Аарън, а и дори това да не бе станало, пак нямаше да го хареса, защото бе разплакал сестра й. Знаеше това, ала то не му помагаше.

И дали Тамара наистина бе влюбена в Кал — това нямаше значение. Кал я харесваше.

Кал я харесваше и идеше да й го каже.

— Ами… — обади се Джаспър, за да наруши напрегнатата тишина, и махна към масичката с десерти. — Някой да иска шоколадова торта?

След вечеря той, все още решен да впечатли Майстор Джоузеф, запита стария маг дали би му показал как се създават силовите полета въздух, които заключват прозорци. Алекс, който бе въздушен маг, веднага предложи помощ при обучението му и каза с видимо задоволство:

— Няма да можеш да използваш информацията, за да избягаш. Това е магия за много напреднали. Освен това, дори да се измъкнеш от къщата, никога няма да успееш да напуснеш острова.

— О, не — отвърна Джаспър, — не съм и помислил да бягам.

Майстор Джоузеф го дари със снизходителна усмивка.

— Разбира се, че не си. Хайде, ела. — И той го отведе до една от залите за тренировки.

Щом двамата изчезнаха, Тамара хвана Кал за ръката.

— Хайде — изсъска тя и го извлече от столовата към салона, затвори вратата и се опря на нея. — Трябва да ти кажа нещо.

Огледа се да не би някой да ги дебне в сенките. Носеше друга пастелна рокля, беше в бледокайсиево и разбира се, с дантели.

Ето сега. Канеше се да каже на Кал, че го харесва.

Но не. Той пръв трябваше да й го каже. Понеже, ако заговореше, езикът му щеше да се върже и да се прояви като глупак. Щеше да опита да каже правилното нещо и нямаше да успее да каже нищо.

— Харесвам те! — избъбри той. — Мисля, че си хубава, и те харесвам. Винаги съм те харесвал, дори когато ти не ме харесваше. Ти си смела, умна и страхотна. Мисля, че сега ще млъкна.

Почти едновременно с него Тамара изговори:

— Под къщата има тунели.

Подът сякаш се наклони под краката му. Значи, не го бе извикала да признае чувствата си. И сега се взираше в него като в някаква непозната буболечка, изпълзяла за пръв път пред очите й.

— Тунели? — повтори тъпо той, докато лицето му пламтеше.

— С Джаспър подслушахме разговор на Хюго и Майстор Джоузеф. Очевидно доставките идват през тях, а там трупат и допълнителните си припаси. Наричат ги катакомби.

Говореше малко стреснато, като че ли бе стъписана от това, което й е казал.

— О! — рече Кал, като осъзна със закъснение за какво е жестикулирала. — Опитала си се да подскажеш думата катакомба.

— Съжалявам — каза тя, — но ако ще ги изследваме, трябва да го направим сега, докато Джаспър разсейва Майстор Джоузеф. После ще говорим.

— Готов съм — отвърна Кал, като се опитваше да се държи нормално. — Но няма нужда да говорим за това, което казах. Никога.

Анастасия се бе объркала. Разбира се. Тамара не го харесваше. Никога не го бе харесвала. Беше го вярвал само защото му се искаше да е вярно.

Тамара се подсмихна хитро и го избута към центъра на стаята. На пода бе прострян дебел персийски килим. Тя започна да го навива и така разкри тайния вход под него.

— Ела и ми помогни!

Кал отиде и коленичи до нея. Болният му крак трепереше. Няколко минути се бориха с капака, като опитваха да намерят дръжка, бутон или каквото и да било, което може да го отвори.

Накрая Кал прехапа устна.

— Нека да пробвам нещо — каза той.

Постави ръка върху капака и се замисли силно за магията на Хаоса, която владееше, за пресягането през бездната в търсене на нещо. Дивата, бушуваща празнота на елемента Хаос. Той изтегли от мрака, сякаш повдигна пушек, и го остави да изтече през ръката му. По вратата закапа чернота като мастило. Реалността под ръката на Кал потрепери, а после капакът на отвора изчезна в бездната, като разкри стълба, която слизаше надолу.

— Това трудно ли беше? — пое си въздух Тамара.

— Не — отвърна Кал и не я излъга.

Някога му беше трудно да използва магията на Хаоса, но сега вече бе като употребата на всеки друг елемент. Не знаеше дали това трябва да го плаши, или не.

Единственият проблем беше, че изчезна и част от пода и ако някой минеше по килима, щеше да пропадне в дупката. Сега обаче, след като му бяха разбили сърцето, не знаеше дали изобщо му пука.

Поне още сме приятели, каза си той. Поне щяха да си останат приятели. Завинаги.

Слязоха надолу по дългия тъмен тунел с каменни стени. Майстор Руфъс винаги го бе учил, че сам по себе си Хаосът не е зъл, а е елемент като всеки друг. Но имаше много места, където Макарите биваха убивани при раждането си, тъй като Хаосът имаше огромна разрушителна сила. Това бе причината Анастасия да премести Константин в Америка след раждането му, за да спаси живота му.

И ето как се бяха обърнали нещата.

Тамара пална светъл пламък с дланта на ръката си. Той ги водеше, а оранжевата светлина избираше завоите по коридорите и между многото стаи по тях. Повечето бяха празни. В други имаше кутии и делби, в които със сигурност смятаха да затварят елементали. В една имаше и железни вериги, които Кал разпозна — Майстор Джоузеф ги бе използвал, за да плени Аарън.

Тамара спря пред една от вратите.

— Тук — прошепна тя.

Влязоха вътре и Кал веднага видя какво е привлякло вниманието й. На стената висяха лък и стрела, както и остри копия, опрени едно в друго. Из цялата стая имаше изключително странни предмети — книги, фотоалбуми, момчешки дрехи, мебели и спортна екипировка.

Кал усети хлад в стомаха си. Тамара вдигна кинжал с инициали върху него. Дж. М.

— Джерико Мадън — каза той, — това трябва да са неговите неща.

— Но какво търсят тук?

— Вероятно Константин ги е пазил за времето, когато върне брат си — намръщи се Кал.

Трябваше да са изкарали тук двайсет години. И сега, когато тялото на Джерико бе унищожено, щяха да останат на същото място още по-дълго.

Кал се зачуди къде ли са нещата на Аарън, но не можеше да говори за това. Определено щеше да се издаде, че наистина смята да го възкреси.

Същият този Аарън, който нямаше да се смее, ако Кал му споделеше каква глупост е изтърсил.

Добре де, Аарън не беше съвършен. Можеше и да се посмее.

Кал отпъди всички тези мисли, повдигаше разни вещи и се оглеждаше наоколо. Намери няколко учебни книги и романи, а после и малка кожена тетрадка, на която нямаше нищо отбелязано. Отвори я. Почеркът изглеждаше като на тийнейджър. По краищата на страниците имаше нарисувани влечуги и други деца. За разлика от бележките на Константин, тук имаше и други неща, освен графики и експерименти.

Работя по специален проект с Майстор Джоузеф и Кон. Майстор Руфъс ми даде тази книга и ми каза да отбелязвам какво се случва. Точно това смятам да правя. Засега да бъда брат на Макар означава, че той може да те влачи където си иска. Не знам дали още ме възприемат като маг със своя сила, или просто като негова противотежест. На никого не му пука колко странно е да усещам как душата му тегли моята.

Кал вдигна книгата и с трепереща ръка я подаде на Тамара.

— Джерико си е водил дневник!

Тамара повдигна вежди и му посочи една снимка. Това беше Анастасия заедно с две момчета, облечени в бяло. Самата тя бе облечена в рокля на цветя и седеше на тревата, без да се усмихва. Тамара обърна снимката. Някой бе написал годината на гърба й.

С въздишка, понеже знаеше как свършва историята, Кал натика дневника в джоба на фланелата си, за да го чете по-късно.

— Може би вътре има нещо, което са пропуснали — каза Тамара, — нещо, което не биха искали ние да имаме, но са запазили за него.

— Като торнадо телефон? — попита Кал, като си спомни за онзи на бюрото на Майстор Руфъс, по който се беше обадил на баща си през първата си година в Магистериума.

— Твърде е хубаво, за да го повярвам — каза Тамара.

Те търсиха и търсиха, но не намериха нищо полезно. Единственото сравнително интересно бе купчината стари книги за Макарите от цял свят и техните съмнителни постижения. Някои от тях носеха имена като Сърпа на души, Качулатия ястреб, Човекогълтача, Пастта, Ваятеля на плът, Бича на Люксембург и Жътваря на лица. Тези имена очевидно бяха вдъхновили Константин за „Враг на Смъртта“. Някои твърдяха, че освен всичко друго, са открили и тайните на безсмъртието, ала очевидно не го бяха описали в книгите.

Накрая Тамара седна на един стол.

— Трябва да се върнем, преди някой да забележи, че ни няма — каза тя.

Кал кимна, като внезапно осъзна, че двамата са сами и че той току-що бе разкрил сърцето си пред нея. Нямаше го Джаспър да прави язвителни забележки, нито Майстор Джоузеф и Алекс, които да го гледат втренчено.

Само той и Тамара.

— Виж, Тамара — каза той, — всичко, което казах преди малко, беше глупаво. Сигурно си харесвала Аарън. Сигурно дори не си искала да спасиш мен вместо него. Предполагам, че много съжаляваш.

Тамара се протегна и го хвана за ръката. Не знаеше колко се е смръзнал, докато не усети топлотата на кожата й.

— Нощем се будя от мъка за това, че не можах да спася Аарън. Но изобщо не съжалявам, че те спасих, Кал.

— Наистина? — Той едва си пое въздух.

Тя приведе лице към неговото. Носовете им почти се опираха. Виждаше огърлицата от Фатима^[1] да проблясва по шията й.

— Мислех, че знаеш как се чувствам.

— Как се чувстваш? — Кал се запита дали не е обречен да повтаря всичките й думи.

Тя вече бе хванала и двете му ръце и ги стискаше нервно. Очите й бяха големи, тъмни и вторачени в него.

— Кал… — прошепна Тамара.

И той я целуна. По-късно не си спомняше какво го е накарало да го направи или защо бе решил, че е добра идея. Нямаше представа кой инстинкт му подсказа, че няма да изяде шамар или дори по-лошо — Тамара да го информира, че е прекрасен приятел, но не изпитва същото към него.

Но нищо подобно не се случи. Тамара тихичко простена и се намести по-удобно, а нервното притискане на устните на Кал върху нейните се превърна в нещо друго. Нещо, което го накара да се почувства все едно сърцето му ще избухне в гърдите. Тя обхвана лицето му с ръце и целувката им продължи толкова дълго, че ушите на Кал забучаха.

Накрая се отделиха. Тамара беше поруменяла, но изглеждаше доволна. А Кал се чувстваше щастлив. За пръв път от смъртта на Аарън насам бе щастлив.

Почти бе забравил какво е усещането.

Първата ми целувка беше в крепостта на Врага на Смъртта, в стаята, пълна с вещите на мъртвия му брат, помисли си Кал. Историята на живота ми.

Това беше. И той нямаше нищо против.

— Хайде да вървим — каза Тамара, бузите й бяха избледнели до розово, — преди някой да влезе в салона и да забележи, че сме отворили тайната врата.

Кал не бе съгласен. Той смяташе, че трябва да останат и да се поцелуват още малко. Целуването бе силно подценявано удоволствие, включително от него — допреди минута.

Тамара го хвана за ръката и Кал я последва като хипнотизиран първо през вратата, а после и през катакомбите, без да я пуска. Да се държат хванати за ръце също бе изненадващо страхотно. Всеки път, когато завиеха зад някой ъгъл, тя стискаше пръстите му и така изпращаше малки светкавички нагоре по ръката му.

Трябваше да се разделят, когато стигнаха до стълбата към салона. Тамара се изкачи първа, Кал я следваше. За минути, докато чистеха стаята и я правеха да изглежда сякаш никога не са били в нея, се разсеяха. Намериха дъски и ги наредиха върху дупката така, че да може да се минава отгоре.

После се качиха нагоре по стълбите към стаите. Кал тъкмо смяташе да провери дали Тамара има нещо против отново да я хване за ръката, когато Джаспър изскочи от сенките.

— Къде бяхте? — попита той.

Кал го изгледа кръвнишки. Джаспър говореше толкова много за романтика, че човек би сметнал за нормално да има известна представа кога присъствието му е нежелано. Но той си беше дебелокож по природа, един от многото дефекти на характера му.

— Разгледахме катакомбите според плана — каза Тамара и кимна към посоката, от която бяха дошли.

В този момент Кал си спомни, че Джаспър и Тамара бяха прекарали цял ден заедно, планирайки разни неща. Заля го вълна от ревност, макар че току-що я бе целувал. Все пак Джаспър беше стар приятел на Тамара и някак си бе успял да накара предишното момиче, харесвало Кал, да се влюби в него.

Всичко това му подейства като поливане с кофа студена вода и той осъзна няколко неща:

1. Целувките създават аура на глупост, която трае около десет минути.

2. Когато аурата се бе разнесла, той нямаше представа какво означават целувките им.

3. Нямаше представа какво трябва да прави сега.

Внезапно изпита неудържимо желание да сграбчи Джаспър за яката и да го накара да изплюе всичките си романтични тайни. Преди Кал им се присмиваше, но сега бе готов да ги чуе без капка скептицизъм.

— Е, аз забавих нещата, колкото мога, но по-добре да се качите по стаите си, преди Майстор Джоузеф да забележи, че ви няма — каза Джаспър. — Намерихте ли нещо?

Тамара кимна. Тримата тръгнаха към розовата стая, като Кал се влачеше най-отзад. Да спи в същата стая го накара да се почувства странно. Спомни си как бе спал до нея на матрака в гаража на Алистър. Беше странно, но не колкото споделянето на спалнята им сега.

Тамара бе смела, красива и страхотна. Кал смяташе, че е предопределена да се омъжи за истински герой като Аарън или надменен аристократ като Джаспър. От мисълта, че тя все пак харесва него, след като бе сигурен, че е вярно, а после, че не е вярно, все още му се завиваше свят.

Той погледна Джаспър, докато си мислеше за надменните аристократи, и се настани върху матрака на пода. Тамара отиде до банята и се върна в лилава пижама, намачкана по раменете.

Само като я гледаше, сърцето му се сви в непозната паника. Доколкото се познаваше, беше напълно способен да обърка единственото хубаво нещо, което му се бе случвало.

— Какво открихте? — попита Джаспър.

— Дневник на Джерико — отвърна Кал, — не съм го чел още, но може би вътре има нещо интересно.

Той се спря и осъзна, че се надява в дневника да няма нищо, което да заинтересува останалите.

— Става дума за използването на Алкахеста, бягството от острова или намирането на липсващата армия.

— Трябва да се върнем и да видим дали не сме пропуснали нещо — каза Тамара.

Дали това не бе покана за още целувки? Кал не знаеше. Той я погледна, ала тя бе загледана в тавана.

— Аз съм като залепен за Майстор Джоузеф — рече Джаспър, — но засега единственото, което научих, е рецептата му за лют сос. Урокът за магическите силови полета не беше особено информативен.

Кал не си направи труда да се преоблече за лягане. Изпъна се на матрака си, а главата му бе пълна с целувки и объркването, което идваше от тях.

— Лека нощ, Кал! — усмихна се Тамара по начин, който намекваше за много тайни.

Джаспър ги погледна подозрително. Кал реши, че утре ще го помоли да му разкрие всичко, което знае за момичетата, и се надяваше да не е твърде късно.

Поне веднъж сънищата му не бяха кошмари за Хаоса.