Сребърната маска

ГЛАВА ШЕСТА

КАЛ ЧУ УЖАСЕНОТО АХВАНЕ на Тамара. Тя се олюля назад и Джаспър я хвана за ръката. Кал нямаше да успее да го стори. Беше напълно вцепенен.

На масата наистина лежеше Аарън. Беше разположен по гръб. Русата му коса бе сресана. Зелените очи бяха отворени и празни.

Пакостник отметна глава назад и нададе страховит вой на самота и ужас. Това бе точно звукът, който и Кал би искал, но не би могъл да издаде. Отекваше отново и отново в ушите му, докато стоеше там и трепереше.

— Господи, спрете този звук!

Това беше Алекс Страйк, който се появи в черна копринена пижама зад тях. Изглеждаше сънен, рошав и ядосан, но изражението му бързо премина в ехидна гримаса.

— О, виждам, че си решил да им покажеш какво наистина става тук.

Тамара, Кал и Джаспър го проследиха, ужасени, как отива до масата и дръпва чаршафа. Аарън беше с дрехите, с които бяха възнамерявали да го погребат — униформата от Бронзовата му година. Алекс повдигна едната китка, където блестеше гривната му. Камъни за храброст покриваха повърхността й заедно с тези, отбелязващи преминаването му през Желязната, Медната и Бронзовата година. Там беше и черният камък на Хаоса, задето бе Макар.

Кал с горчивина си помисли, че Алекс е откраднал магията на приятеля му и сега бе останала само черупката, в която някога бе имало живот — Хаос и Аарън.

— Не го докосвай! — изръмжа Кал.

Алекс пусна ръката на Аарън и я остави да тупне безжизнено на масата.

— Мъртъв — каза весело той, — muerto.

— Разбрахме — отвърна Джаспър, — благодаря.

— Какво става? — попита задавено Тамара. — Защо Аарън е тук? В Магистериума ще забележат, че тялото го няма!

Майстор Джоузеф бе останал на вратата и ги наблюдаваше, замръзнал зловещо. После отиде в центъра на стаята, а погледът му премина по тялото на Аарън като по време на научен експеримент.

— Вече знаят. Откраднахме го преди доста време. Не са казали нищо, защото светът на маговете няма да е очарован, че са оплескали и това. Не само че не са забелязали, че Врагът на Смъртта учи три години сред тях, но и са изгубили тялото на мъртъв Макар. Асамблеята ще избухне.

— Трябва да бъдем честни с Кал — намеси се Джаспър, — трудно бе да се отгатне, че той е великият Враг. Беше дълбоко засекретен.

Пакостник се дърпаше от ръцете на Кал и той го пусна. Вече не му пукаше дали вълкът няма да нападне Майстор Джоузеф и да опита да свали кожата от лицето му.

Но животното направи съвсем друго — отиде до масата, където лежеше тялото на Аарън, подуши тъжно, а след това се сви под нея.

— Не разбирам — каза Тамара, докато се бореше със сълзите си — какъв е смисълът на всичко това? Никой не може да възкреси мъртвите! Константин не можа, затова имаме обсебените.

— Константин можеше да го направи — каза Майстор Джоузеф, — само дни го разделяха от пробива, когато избухна третата Война на маговете. После, заради Леденото клане, бе принуден да започне отначало. Но той… ти… можеш да го направиш, Кал. Сега. Знанието е в душата му, а душата му е в теб!

Кал погледна към масата, на която лежеше Аарън. За пръв път това, което Майстор Джоузеф казваше, не му звучеше налудничаво. Смъртта бе нещо ужасно. Алистър още страдаше за Сара, а от смъртта й бе минало повече от десетилетие. Кал би се радвал да си има майка, дори тя да има някои резерви към него. А хората го мразеха, защото Константин им бе отнел някой близък. Ако той, Калъм Хънт, успееше да върне хората от света на мъртвите — не наполовина, като зловещи обсебени, а реално, — щяха да му простят. Щяха да му простят всичко.

И щеше да върне най-добрия си приятел. Аарън щеше да е жив и здрав. Аарън щеше да се прероди. Тамара нямаше да се чуди дали не е направила грешния избор, спасявайки него. Кал щеше да си го върне. Всичко щеше да бъде както преди.

— Това е сделката, която съм готов да сключа — продължи Майстор Джоузеф. — Калъм, остани тук и възкреси Аарън от мъртвите. Алекс ще ти помогне, тъй като той бе архитектът на този злощастен инцидент.

Кал отвори уста, за да каже, че смъртта на Аарън не е била злощастен инцидент, а Алекс е убиец. Майстор Джоузеф обаче продължи:

— Ще имаш достъп до бележките на Константин и моя опит. Веднъж щом върнеш Аарън, ще можеш да решиш дали съдбата ти е да спреш смъртта… или да се махнеш завинаги. Ако решиш да си тръгнеш, Калъм, ще те пусна. Ще приема, че в теб няма достатъчно от Константин Мадън, и ще те освободя от съдбата му.

За миг Кал реши, че не е чул добре. След всички тези усилия Майстор Джоузеф би го пуснал просто да си тръгне?

— Ами Тамара и Джаспър? — попита той. — Ами Аарън?

— Всички — обеща Майстор Джоузеф. — Тамара, Джаспър, Аарън, Пакостник. Всички ще може да си тръгнете. Моля само за едно — отведете Аарън в Асамблеята да видят какво умееш. Ако още искат война, добре. Но имам чувството, че ако видят някой обичан, върнат към живот, ще променят мнението си. Ако можеш да върнеш към живот твоя приятел, можеш да върнеш и техните приятели. Техните съпрузи, родители и деца. Всеки е губил някого. Всеки, дълбоко в сърцето си, иска да поживее още малко.

Тамара се прокашля. Бе спряла да гледа към Аарън.

— Това звучи честно — каза тя.

Кал усети вълна от облекчение. Беше щастлив, че не е сам. Щом Тамара го искаше, значи бе нормално и той да го иска.

— Но, Калъм — продължи Майстор Джоузеф, — ако откриеш, че сърцето ти тупка по-силно от постигнатото, ако откриеш, че Асамблеята са страхливци, които се боят да проникнат в дълбините на магията на Хаоса или пък някой друг да не го направи, трябва да останеш с нас… Тамара, Джаспър, аз ще ви обучавам, докато сте тук. Имаме нужда от умни млади магове като вас. Вие сте чували много неща за последователите на Врага. Сигурно са ви накарали да мислите, че ние сме злодеите. Когато обаче прекарате малко време тук, може да ни видите в друга светлина, така както сте успели да разделите Кал от ужасяващите истории за Константин Мадън.

— И на какво можеш да ни обучиш? — попита Джаспър.

— Може би си забравил, че някога бях учител в Магистериума — усмихна му се Майстор Джоузеф. — Обучих много прекрасни магове, повечето от които нямаха никакъв интерес към магията на Хаоса. Обучих родителите на някои от днешните чираци в Магистериума.

Кал си представи, че тези родители вероятно не се хвалят наляво-надясно с това, че са ученици на Майстор Джоузеф. Зачуди се дали децата им знаят.

— Приемаш ли сделката? — попита го Майстор Джоузеф.

Кал погледна към тялото на Аарън. Искаше да каже „да“.

Ако имаше шанс да върне Аарън, бе склонен да поеме риска.

Но това не означаваше просто да натрупа точки в списъка на черен лорд. Това означаваше да приеме, че е черен лорд. Напълно. И не просто черен лорд, а Врагът на Смъртта.

Тамара не бе възразила преди, не възрази и сега. Дори Джаспър не бе казал нищо. И те искаха да си върнат Аарън. Кал го знаеше. Константин също беше искал да върне брат си, но това бе различно. Аарън беше добър човек. Аарън трябваше да бъде жив.

— Да — отвърна Кал, — ще го направя. Ще го възкреся.

Усмивка озари лицето на Майстор Джоузеф. Алекс обаче се начумери.

— Но има едно усложнение, което не споменах — добави учителят.

— Не можеш да променяш сделката! — настоя Тамара.

— Нищо подобно! — Цялото приятелско отношение на Майстор Джоузеф се изпари. За миг вече изглеждаше студен, жесток и ужасяващ точно както при първата му среща с Кал. — Само едно нещо. Ако отново избягате, ще унищожа тялото на Аарън, така че никога няма да имате шанс да го съживите. А ако избягате след това, ще убия един от вас. Ще спазвам моята част от сделката, докато и вие спазвате вашата.

— Не можеш да убиеш Кал! — рязко възкликна Джаспър. — Той ти е необходим. Той е твоят маг на Хаоса.

— Алекс също овладя силата на Хаоса — отвърна Майстор Джоузеф все така със заплашителен тон, — притежаваме и Алкахеста. Не само мога да убия Кал, но имам и необходимото средство. Даже ще му взема силата.

Кал се замисли за мрачните думи, изречени от Майстор Джоузеф по време на вечерята. „Нека дадем на Кал възможност да открие кой е. Ако не успее, аз лично ще му изтръгна силите.“

— Убеден съм обаче, че няма да се стигне дотам. Хайде, сега си лягайте. — Ужасяващият поглед изчезна и Майстор Джоузеф отново стана нормален. Доколкото можеше да бъде нормален. — Утре рано започваме уроците.

С тези думи той ги отпъди от тялото на Аарън и заключи вратата зад себе си.

Кал погледна за последно назад и се отправи към стълбите. Докато се изкачваше, се чувстваше напълно изтощен. Беше започнал деня в затвора и го приключи със съгласието си да направи нещо, което никога не бе мислил да стори. Да съживи мъртвец.

Когато стигна до етажа, той се отправи към вратата на стаята си, но не бе сигурен, че има сили да влезе вътре. Обърна се към Тамара, която вървеше към розовата стая, и попита:

— Може ли да спя на твоя под? Тази стая е единствената, която не е зловеща.

— А аз? — веднага се включи в идеята и Джаспър.

— Да — усмихна се немощно Тамара, — няма проблем.

Джаспър изчезна, за да си вземе нещата за сън. Кал стори същото. Когато си облече пижамата, той извлече матрака си до стаята на Тамара и го опря до краката на леглото й.

Тя седеше до прозореца в бяла пижама с дантели. Погледна към Кал и той видя колко е разстроена.

Спря на място. Тамара изглеждаше напълно съсипана.

— К-какво има? — попита Кал.

— Аарън… Ужасно е, че той загина, но това, че Майстор Джоузеф е откраднал тялото му… как изглеждаше само… бял и студен на онази маса…

Краката на Кал се задвижиха сами, без да питат главата. Не можеше да я остави сама и толкова нещастна. Пресече стаята и протегна ръка, за да я потупа по рамото. Когато обаче се доближи, тя се хвърли на врата му и зароби лице в гърдите му.

Кал остана смаян. Не можеше да си поеме въздух. Сърцето му бе като балон, който подскачаше в гърдите му. Прегърна я внимателно. Бе мъничка и топла. Понякога забравяше колко е дребничка, понеже смелостта й я правеше голяма в съзнанието му.

Ухаеше на сапун и слънчева светлина. Искаше му се да я вдиша, но осъзна, че това би изглеждало странно и може би зловещо.

Спомни си думите на Анастасия и въпреки ужаса, който бяха преживели, пулсът му се ускори толкова силно, че той се уплаши да не би Тамара да го усети.

— Кал — каза тя с треперещ глас, — когато Аарън си отиде, се опасявах, че повече няма да си ми приятел.

— И аз мислех същото. — Сърцето му прескочи един удар.

— Но това не е вярно, нали? — погледна го тя притеснено. — Още сме приятели. Винаги ще бъдем приятели, каквото и да стане, нали?

Той се усети, че нежно милва косата й. Почувства се като някой друг, а не като Калъм Хънт. Някой, който заслужава да е близък с Тамара Раджави.

— Аха… — изрече изненадан и леко се паникьоса от думите, които веднага след това се изнизаха от устата му: — Още когато те срещнах…

Вратата се отвори, а Тамара и Кал отскочиха един от друг. Джаспър влезе бързо, мъкнеше завивка, и беше облечен с пижама на кончета. Той се сви до леглото на Тамара, когато тя седна на матрака си. Кал се постара да изглежда равнодушен и легна на своя матрак.

— Само казвах на Кал — рече Тамара, — че трябва да сме внимателни. Много внимателни.

— И това е новина? — иронизира я Джаспър.

— Майстор Джоузеф допуска, че може да вземе силата на Кал с Алкахеста — продължи Тамара и се обърна към Кал. — Замисли се. Той може да стане Врагът на Смъртта. Няма да му се налага да те принуждава да правиш каквото иска. Сам ще си го свърши.

— Но той цени душата на Константин — напомни Джаспър.

— Така е — съгласи се Тамара, — но определено мисли, че Кал има по-голям шанс да съживи мъртвите, иначе щеше вече да му е взел силите. Затова Кал постъпи разумно, като се престори, че е съгласен да възкреси Аарън.

Престори? Кал имаше чувството, че лети, а сега последва грубо приземяване. Тя мислеше, че той разиграва Майстор Джоузеф. Че не е искал наистина да възкреси Аарън. Но тази мисъл не бе и минавала през главата му. Беше решил, че са единодушни. Че поне веднъж не върши нещо нередно. Преди миг бяха толкова близки. Сега всичко отново изглеждаше объркано, все едно я е измамил.

— Ще намерим начин да се измъкнем оттук — каза му Тамара — и ще измислим как да откраднем Алкахеста. Ако успеем да го направим, ще си в много по-голяма безопасност. Ако го унищожим, още по-добре. Просто трябва да се преструваш, че опитваш да възкресиш Аарън.

— Да — каза Кал по-силно, отколкото възнамеряваше, — ще се преструвам. Определено. Точно това ще правя.

Но докато потъваше в сън, с топлия Пакостник до себе си, вече знаеше, че лъже. Щеше да възкреси Аарън.

Може би това не беше редно. Но ако можеше нещата да се върнат както преди, Аарън да е жив и здрав, а всички да са щастливи, не му пукаше.