Сребърната маска

ЕПИЛОГ

ДЕНЯТ БЕ СВЕТЪЛ, а слънцето грееше над малкия град, опасан с планини. Градът се бе издигал там стотици години, стените му бяха измити от дъжда и снега и блестяха като златни. Следобедът напредваше и хората в града започнаха да излизат по улиците, за да пазаруват за вечерта. Изведнъж звук от страховита експлозия разцепи небето.

В пространството между двете планини, над долината със зелена трева, небето сякаш се разкъса надве и разкри ужасяваща чернота. Това бе мрак, по-тъмен от мрака. Не беше просто липса на светлина, а липса на всичко. Беше бездната.

Животните в долината се разбягаха, когато от бездната долетя тътен. Чу се звук като от разкъсване и от мрака се появи Алекс Страйк, яхнал огромното метално чудовище, което маговете на Асамблеята някога бяха нарекли Аутомотонес.

Алекс вече не беше човек. Беше се превърнал в същество, каквото светът никога досега не бе виждал. Погълнат от Хаоса. Той бе Хаос. Хаосът живееше в него и трептеше зад черните му очи. Пукаше по костите му, в косите и кръвта му. Сребърната маска вече не беше маска, а бе заменила лицето му, гъвкава и изразителна, каквито някога бяха човешките му черти.

Зад него течеше река от елементали и зверове, някога потънали в Хаоса. Вълци с въртящи се очи. Магове с мъртви погледи, вдигнали оръжия. Змийският елементал Скелмис кръжеше над тях, съскаше и удряше с опашка във въздуха.

Алекс продължи да язди Аутомотонес до края на долината. Погледна към града долу, към хорицата, които тичаха по улиците като изплашени черни мравчици. Вдигна ръка и в дланта му Хаосът се нави като пушек.

А после се усмихна.