Проклятието

Глава 23Записът

Взеха Нивата. И двете неща, които Джинели бе казал за нея, бяха верни — миришеше доста силно на кравешки тор и поглъщаше пътя между Нортийст Харбър и Бангор на големи хапки. Към четири часа Джинели спря и взе голяма кошница с варени миди. Отбиха на един паркинг и си поделиха тях и опаковка от шест бири. Две от трите семейни групи, седнали на масите в паркинга, погледнаха Били Халек и се отдалечиха колкото можеха.

Докато ядяха, Джинели довърши разказа си. Беше кратък.

— В единайсет часа снощи вече бях в стаята на Джон Трий. Бих могъл може ба да стигна и по-рано, но направих няколко завоя, зигзага и обръщания просто за да съм сигурен, че никой не ме следи.

Вече от стаята се обадих в Ню Йорк и изпратих човек на телефона, чийто номер бях дал на момичето. Казах му да вземе със себе си магнетофон и телефонен микрофон — от тези, които използуват журналистите за телефонни интервюта. Не исках да разчитам само на преразказан разговор, Уилям, нали разбираш? Казах му да ми се обади веднага със записа, след като говори с нея.

Промих си драскотините, които ми беше направила, докато чаках на телефона. Няма да взема да твърдя, че тя има хидрофобия или нещо подобно, Уилям, но у нея имаше такава омраза…

— Знам — съгласи се Били и мрачно си помисли: Наистина знам. Защото съм се обогатил. Единствено в това отношение, но съм се обогатил.

Обадили му се в дванайсет и четвърт. Като затвори очи и опря чело в пръстите на лявата си ръка, Джинели успя почти точно да изрецитира записа, който бе чул.

Човекът на Джинели: Ало.

Джина Лемке: Вие ли работите за човека, с когото се видях тази вечер?

Човекът на Джинели: Да, може и така да се каже.

Джина: Предайте му, че прадядо ми казва…

Човекът на Джинели: Разговорът се записва. Човекът, когото споменахте, ше го чуе целия. Така че…

Джина: Можете ли да го записвате?

Човекът на Джинели: Да. Така че в известен смисъл вие сега говорите на него.

Джина: Добре. Прадядо ми казва, че ще го оттегли. Аз го обявявам за луд, по-лошо, казвам му, че не е прав, но той е категоричен. Казва, че не бива да има повече нараняване и страх за хората му — ще го оттегли. Но трябва да се срещне с Халек. В противен случай не може да го оттегли. Утре вечерта в седем часа прадядо ми ще бъде в Бангор. Има един парк между две улици — Юниън и Хамънд. Ще е седнал на пейка. Ще бъде сам. Така че ти печелиш, големи човече — печелиш, ми хела по клоцкан. Заведи приятеля си, свиня, в парка Феърмънт, Бангор, довечера в седем.

Човекът на Джинели: Това ли е всичко?

Джина: Да, но му кажете още, че се надявам пишката му да почернее и да окапе.

Човекът на Джинели: Ти самата му го казваш, сестричке. Но не би трябвало да го правиш, ако знаеше за кого се отнася.

Джина: Майнатата ти и на тебе.

Човекът на Джинели: Трябва да звъннеш на същия номер в два часа, за да видиш има ли отговор.

Джина: Ще звънна.

— И затворила — завърши Джинели. Хвърли останалите мидени черупки в кофа за смет, върна се и добави без всякакво съжаление: — Моят човек твърди, че през цялото време, като че ли плачела.

— Боже Господи — измърмори Били.

— Както и да е, накарах моя човек отново да включи магнетофона и записах нещо, което да й пусне в два часа. Звучеше така: „Здравей, Джина. Аз съм специалният агент Стоунър. Получих съобщението ти. Звучи като даване на зелена улица, Приятелят ми Уилям ше дойде в парка в седем часа довечера. Ще бъде сам, но аз ще наблюдавам. Твоите хора сигурно също ще наблюдават. Това е добре. Нека всички наблюдаваме и нека никой не пречи на онова, което става между двама им. Ако нещо се случи на приятеля ми, ще ти струва скъпо.“

— И това ли беше всичко?

— Да. Това беше.

— Старецът е отстъпил.

— Мисля, че е отстъпил. Би могло, разбира се, и да е клопка. — Джинели го погледна сериозно. — Знаят, че ще наблюдавам. Може да са решили да те убият пред очите ми като отмъщение към мене, а после да става каквото ще и с тях.

— Те ме убиват така или иначе — махна с ръка Били.

— Или момичето може да си науми сама да го направи. Тя е луда, Уилям. Хората не винаги правят, каквото им се казва, когато са луди.

Били замислено го погледна.

— Така е. Но аз при всяко положение нямам голям избор, нали?

— Не… мисля, че нямаш. Готов ли си?

Били погледна към хората, които се взираха в него и кимна. От много време беше готов.

На половината път до колата каза:

— Наистина ли направи всичко това за мене, Ричард?

Джинели спря, погледна го и се поусмихна. Усмивката му бе почти неопределена… но въртящият се и примигващ блясък в очите му бе ясно фокусиран — прекалено ясно за Били. Трябваше да отмести погледа си.

— Има ли значение, Уилям?