Призрак от миналото

ГЛАВА 20

Диамалският сенатор завърши доклада си и седна до Ландо на свидетелската скамейка. На Лея изведнъж й стана много студено в голямата заседателна зала на Сената. Невъзможното се бе случило. Върховният адмирал Траун се бе завърнал.

— Не виждам проблема — започна ликашанската сенаторка. Пискливият й глас крещеше оглушително по озвучителната уредба. — Ние сме много. Хората на Империята са една шепа. Да се обединим и да тръгнем срещу тях! И този път да не спираме, а да ги унищожим докрай!

— Ако мислите, че сме в състояние да го направим, значи сте глупачка — ехидно започна сенаторът на Сронк. — Без да съм в състояние да предприема нещо, наблюдавах как върховният адмирал Траун разпердушини отбраната на моя свят преди десет стандартни цикъла, и то само със седем дреднаута от флотата Катана. Едва ли би разгласил завръщането си, ако не е напълно подготвен да посрещне удара ни.

— Някакви си хиляда свята са им останали — обади се надменно непознат за Лея сенатор. — Разполагат с не повече от сто звездни разрушителя и няколко хиляди по-малки кораба. Смятате ли, че такава жалка сила може да се противопостави на победоносната ни армия?

— Не познавате Траун…

— Моля ви! — прекъсна ги президентът Гаврисом. — Всички! Искам да ви уверя, че членовете на съвета разбират безпокойствата и страховете ви. Все пак на този етап бих ви помолил да възприемем новината, без да се впускаме в прибързани изводи или необмислени действия.

— Един изпреварващ удар няма да е необмислено действие — настоя нечий сърдит глас. — Съгласен съм с ликашанската сенаторка, трябва незабавно да тръгнем срещу остатъците на Империята.

— Точно така! — изписка ликашанката. — Веднъж вече върховният адмирал Траун едва не ни победи. Не бива да му оставяме време, за да се подготви отново да ни нападне.

— Той вече е имал цялото време, от което се е нуждаел — възрази сронкът. — Както ви казах, просто нямаше да се открие, ако не е готов!

— Положението не е същото както преди десет години — напомни им Лея, опитвайки се да говори с нетрепващ глас. Не биваше да допусне нарастващото й чувство на ужас да проличи. — Тогава Траун все още разполагаше с една четвърт от старата Империя. Както вече бе посочено, в момента възможностите му са минимални.

— Да му вземем тогава всичко докрай — провикна се някой. — Да го унищожим!

— Не можем да го унищожим, дори да искаме — обади се Гаврисом. — Изобщо не съм убеден, че това е подобаващият отговор на предложението му.

— Защо? — попита ликашанката. — Нов.ата република има далеч повече кораби от Империята.

Маердоцианският сенатор изрева нещо неразбираемо на своя език.

— Нима сериозно възнамерявате да му разрешите да разпитва членове на Новата република? — прозвуча преводът в ухото на Лея. — Този път води до безумие.

— Той не иска да разпитва всички ни — изтъкна киантарският сенатор. — Само ботанците.

Маердоцианският сенатор отново изрева.

— Нима вярвате, че ще се ограничи само с ботанците?

— прозвуча преводът. — Този път води до безумие.

Гаврисом изключи озвучителната уредба на залата. Крясъците стихнаха след известно време и той отново я включи.

— Моля ви — меко каза той. — Да не излизаме от темата на дискусията. Разбира се, че нямаме намерение да допускаме никакви представители на Империята да разпитват водачите на система член на Новата република. Но не по-малко неразумно е на този етап да се мисли за масиран удар срещу Империята. Макар юридически да се намираме в състояние на война, напоследък враждебните действия са предимно случайни. Освен това, макар нашите сили да надхвърлят по численост силите на Империята, те са пръснати из цялата галактика — той тръсна гривата си с лек укор. — Въоръжените ни сили се опитват, както добре знаете, да вземат мерки за стабилизиране на Новата република срещу стотиците вътрешни войни, които я заплашват.

— Извънредно удобно за Империята! — саркастично просъска гарушкият сенатор.

— Сигурно тя подклажда всички тези войни — предположи някой с нескрито презрение. — Съвсем в стила на Траун е да се разпалват безсмислени вражди и дивашки геноцид…

— Нашата продължителна борба не е безсмислена — избоботи сенаторът на Форшул. — Що се отнася до геноцида, за мен бе много показателно това, че нашите прослийски потисници се изправиха в тази зала да оправдават действията на ботанците срещу каамасците. Дълг на всяко здравомислещо същество е да признае подобно поведение за заплаха не само срещу моя народ, но и срещу всички народи от сектора Иминис…

Гаврисом отново изключи уредбата и гласът на сенатора се превърна в далечен шепот.

— Благодаря на сенатора от Иминис за нейния коментар — каза президентът. — Бих й напомнил, че не е време за такива речи.

— Президент Гаврисом, искам думата — един познат глас, кипящ от познат гняв, изпълни залата и без уредба.

Лея погледна натам. Гик Дксоно, сенаторът на Ишори, се бе изправил на крака. Цялото му тяло се тресеше от физически гняв, защото без него расата му не можеше да мисли.

— Имате думата — отвърна Гаврисом и включи уредба.

— Искам да ви предупредя, че тази зала не иска да слуша тиради както против Просли, така и против Диамала.

— Не възнамерявам да изричам тиради — отвърна Дксоно. — Искам да припомня на събранието, че разполагаме само с разказа на диамалския сенатор за срещата му с Траун. Също така бих напомнил на сенаторите, че само преди броени минути той завърши показанията си със съвета да забравим за ботанския проблем, като оставим виновните ненаказани, тъй като ни предстои да се справяме с тази предполагаема нова заплаха.

— Появата на върховния адмирал Траун не може да се нарече предполагаема заплаха, сенатор Дксоно — отвърна Миатамиа с типично диамалско спокойствие. — Това, че последния път го спряхме, преди да стигне до някои от световете на Ишори, не е гаранция за сигурността ви, ако той получи възможността отново да тръгне на поход.

— Не ме обвинявайте, че мисля само за собствените си светове — отвърна Дксоно. — Ишорците искат безопасност за всички народи на Новата република. Но в същото време настояваме и за справедливост за тези народи.

— Народът на Диамала подкрепя всички форми на тази справедливост — заяви Миатамиа. — Просто не смятаме сляпото отмъщение за справедливост.

— Само слепец би обявил исканията ни за отмъщение — изръмжа ишорецът. — Но сега не това е въпросът — добави бързо той, когато видя върхът на крилото на Гаврисом да посяга към копчето на уредбата. — Вие направихте изявление пред това събрание, което удобно увеличава доверието към политическата партия на Диамала, без да е било подкрепено от независим източник.

— Не смятате ли бившия генерал Ландо Калризиан за независим източник? — попита Миатамиа.

— Според собственото ви изявление той е дошъл при вас с молба за военна помощ от диамалската флота — отвърна Дксоно. — При това обстоятелство наистина ли очаквате да приемем думите му за безпристрастни?

— От името на капитан Калризиан изказвам възмущение от подобни намеци, сенаторе — стана на крака Лея. — Той е предан приятел и съюзник както на Новата република, така и на Бунтовническия съюз преди това. Щом Ландо казва, че е видял Траун, значи го е видял.

— Някога той беше приятел и съюзник — отвърна Дксоно. — Някога той беше също контрабандист и комарджия, обигран измамник и изпечен лъжец. Сега се занимава с подводен рудодобив и печалбите му зависят от това, ще получи ли съдействие от Диамала или не. Кажете ни, съветник Органа Соло, в кой от двата образа ни се явява този път?

Лея погледна към Ландо, който седеше зад Гаврисом с мрачно лице.

— Познавам капитан Калризиан от шестнайсет години — тихо каза тя. — Лично гарантирам за него.

— Добре — изсумтя сенаторът. — Можете да гарантирате за него колкото си искате, съветник. Да допуснем, от любов към спора, че на онзи звезден разрушител е видял някого. Но дали е бил Траун или някой друг?

Органа Соло се намръщи и се опита да прочете мислите му. Долови само гняв, заглушаващ всичко останало.

— Да не би да намеквате, че Империята е направила постановка на срещата?

— Не виждам причина да не е така — отговори ишорецът и изгледа свирепо Миатамиа. — Но не съм склонен да хвърлям цялата вина върху Империята. Всички знаем, че на територията на Новата република има значителен брой звездни разрушители, някои от които са частно владение, ако се вярва на слуховете. И както вече отбелязах, съобщението, изпратено от този евентуален Траун, много удобно подкрепя диамалската позиция по ботанския въпрос. Съвпадение ли е това? Или грижливо подготвена манипулация?

— Способността да манипулира враговете си беше една от най-ярките дарби на Траун — обади се Фейлия.

— Не само той я притежаваше — възрази Дксоно. — Ботанците също са големи майстори, както и диамалците.

— Мъжът в униформата на върховния адмирал знаеше за посещението ми на Миркр преди десет години — обади се Ландо. — Единствен Траун с щурмоваците му беше тогава там.

— Не е истина — възрази ишорецът. — Според собствените ви показания там е бил също бившият генерал Соло.

Внезапна вълна от гняв заля Лея.

— Да не намеквате?…

— А също и контрабандистът Талон Карде — добави Дксоно с остър поглед.

— Карде не би се включил в такъв заговор — настоя Лея.

— Така ли! — възкликна сенаторът. — За разлика от капитан Калризиан Карде никога не е обявявал лоялност към Новата република. Той е контрабандист и търговец на информация, който се грижи единствено за печалбата и интересите си — ишорецът се изпъна още повече и обвинително посочи Лея. — Основните му връзки в Корускант са с хора като капитан Калризиан и вас самата, съветник Органа Соло. Така че кажете ни, какво точно е становището ви по ботанския въпрос?

Въпросът свари Лея неподготвена.

— Какво точно искате да ви кажа? — попита тя, опитвайки се да спечели време.

— Много добре знаете — отвърна Дксоно. — Изложете ясно пред нас становището си, съветник Органа Соло. Смятате ли, че от ботанците трябва да се изискат пълни репарации и понасяне на отговорността? Или подобно на диамалския сенатор предпочитате нечовешкото им престъпление да остане ненаказано? Може би дори се опитвате да създадете такава ситуация, че залата да бъде принудена да вземе подобно решение?

— Че какво може да е становището й! — провикна се друг яден глас. — Нали законният й съпруг Хан Соло стреля по мирната демонстрация от балкона на Сградата на племената на Ботауи?

— Това не е доказано, сенатор Шибати — строго се обади Гаврисом. — И вашите обвинения са неуместни, сенатор Дксоно. Както вече казах, сега не е времето за поредния дебат по въпроса за Каамас. Моля, седнете и двамата.

Но стореното бе сторено, осъзна Лея, докато сядаше. С един-единствен майсторски ход Дксоно не само бе посял сериозни съмнения в разказа на Миатамиа, но и бе разклатил доверието в самата нея. Всеки опит да защити Ландо или диамалския сенатор само щеше да подхрани съмненията, разпалени от Дксоно. Раздори, подозрения, вражди… Да, това наистина беше стилът на Траун.

— Да чуем доклада на Адмиралтейството за общата военна обстановка в Новата република — предложи Гаврисом. — Адмирал Дрейсън!

Адмиралът застана на подиума до президента. В този момент леко проблясване привлече вниманието на Лея. Светеше малкият индикатор на интеркома, вграден в стола й.

Тя се намръщи и скришом огледа залата. Никой освен семейството и най-близките й помощници нямаше достъп до тази честота, а и всички бяха инструктирани да я използват само при спешност. Но дори тогава индикаторът трябваше да светне не повече от три пъти, а сега мигаше непрекъснато.

Тя потисна раздразнението си и завъртя копчето. Звукът от трибуната спадна до една десета от нормалната си сила, след което Лея завъртя екрана към себе си. Ако Анакин пак й искаше разрешение да разпечата още един пакет бисквити — обеща си тя, докато натискаше комутатора, — този път щеше да го накаже да не излиза цяла седмица.

— Лея Органа Соло?

Не беше Анакин.

— Здравей, Лея — поздрави я Талон Карде и кимна. — Дано не се обаждам в неподходящ момент.

Лея инстинктивно придърпа екрана колкото може по-близо. Май нямаше по-неподходящ…

— На заседание на Сената съм — лаконично отвърна тя.

— Тогава ще бъда кратък — присви той очи. Беше твърде умен, за да долови, че беше притеснена. — Трябва да ти предам лично едно съобщение, което не мога да пусна и по шифрован канал. Един от директорите на космическия контрол в Корускант не ми дава разрешение да кацна.

Лея се намръщи. Обвиненията на Дксоно още кънтяха в ушите й. Как са могли да се разнесат толкова бързо?

— Знаеш ли му името?

— Имам само служебния му оперативен номер, KTR-44875 — отвърна контрабандистът. — Видях го на идентификационната му карта. Ишорец е, ако това може да помогне нещо.

Органа Соло свъси вежди. Ето как новината се бе разпространила толкова бързо.

— Ще помогне — каза тя на Карде. — Току-що ишорският сенатор обвини теб и Ландо за конспирация с диамалците с цел оневиняване на ботанците по каамаския въпрос. Като допълнение се опита да намеси и мен.

— Ясно — сви устни контрабандистът. — И аз точно в този момент цъфвам да моля за помощ. Моля да ме извиниш.

— Ти не си виновен — отвърна Лея и ядно погледна над екрана към залата със стотиците всевъзможни лица. Нямаше да им позволи да й диктуват с кого да се сприятелява и да сключва съдружие. — Кажи на този ишорски шеф, че аз ти давам разрешение да кацнеш. Ще изпратя заповедта веднага щом освободим линията. С „Волният Карде“ ли си?

— Да — отговори търговецът на информация. — Но мога да сляза и със совалка, ако смяташ, че ще бъде по-дипломатично.

— В момента не съм склонна да се съобразявам с ничия докачливост. Нали знаеш къде е площадката „Западен шампион“? На около двеста километра южно от императорския дворец е, до планините Менарай.

— Имам я на картата — увери Карде и внимателно погледна Лея. — Нещо ново ли има, или само дебатът за Каамас е станал по-ожесточен?

— Още не зная — отвърна Лея. — Може би и двете. Имаме апартамент на тринайсетия етаж в Горската кула, на двайсетина километра източно от площадката за кацане. Ще се обадя на ногрите да те пуснат. Ще дойда веднага щом успея да се измъкна.

— Сигурно е съвсем уединено място?

— Точно така — съгласи се Лея и потръпна. Не беше трудно да отгатне мислите му: независимо от протестите й тя всъщност не можеше да си позволи да я видят с него в близост до императорския дворец. — Ще разбереш защо искам да се срещнем там, след като ти разкажа какво стана.

— Разбира се — спокойно отвърна Карде. — Мога ли да се свържа с разни места, докато дойдеш? Колкото да не стоя без занимание, разбира се.

— И да се опиташ да изровиш нещо в правителствените архиви? — усмихна се Лея.

Той сви рамене.

— Човек никога не знае.

— Сигурна съм, че за теб е по-трудно да научиш нещо, което не знаеш, отколкото за повечето — сухо отвърна тя. — Добре, ще предупредя ногрите, когато им се обадя.

— Благодаря ти. До скоро.

— До скоро.

Тя изключи интеркома с въздишка. Раздор, подозрение, вражди… Можеше само да се чуди какво е намислил върховният адмирал. Тя отново включи интеркома и набра линията на космическия контрол.

В последна сметка денят не беше лош — помисли си Кариб Девист, загледан в пъстрите ниви с толгрейн, които вятърът леко къдреше в долината Дорчес. Наистина не беше лош. Жаркото лятно слънце, което безмилостно пърлеше Малък Пакрик по време на растежа на толгрейна, днес срамежливо се криеше зад облаци и те се разнесоха едва привечер, когато бе време да изчезне за час и половина над далеч по-населения съседен свят Голям Пакрик. Когато отново изгря, топлината му бе почти желана.

Имаше още работа на полето, но без това не можеше. Кариб и братята му извозиха поредната колония червеи, опитващи се да си направят дом сред преплетените корени на толгрейна. След това мъжете ликвидираха едно петно бяла главня, което можеше за няколко дни да съсипе цялата реколта, ако не се видеше навреме. Но я засякоха, извозиха и червеите, нито един дроид не се повреди и не се загуби, а имаше и вероятност за разнообразие реколтата да узрееше навреме. Направо беше добър ден и когато Кариб вдигна крака на перилото на балкона към прекрасния залез и си наля заслужена чаша ралска минерална вода, установи, че не е зле да си жив.

Вдясно мръдна нещо и привлече вниманието му. Брат му Сабмин се зададе със стария си очукан плъзгач. Ласи сигурно бе поканила Сабмин и семейството му на вечеря. Все забравяше да му казва такива неща. Но този път Сабмин беше сам и колкото повече приближаваше, толкова по-тревожно изглеждаше изражението му… Кариб излезе да го посрещне и брат му спря плъзгача сред облак прах.

— Случило ли се е нещо? — попита той без предисловия.

— Случи се — с дрезгав шепот отвърна Сабмин. Гласът му бе малко по-силен от дрезгав шепот. — Бях при пещерата и… се случи.

Кариб погледна към къщата. В прозореца на кухнята се появи фигурата на Ласи, която внимателно вадеше печеното от фурната.

— Хайде да се поразходим — предложи той и поведе брат си към края на нивата. — Сигурен ли си, че съобщението е редовно?

— Беше с всички имперски кодове.

Кариб потръпна. Доста време бе минало, откак не бе чувал думата „имперски“ в тази част на Малък Пакрик.

— Значи дойде времето — каза той със странно усещане в стомаха. След десет години незабележимо чакане отново ги призоваваха на служба. — Каза ли на другите?

— Не, дойдох първо при теб — отговори му Сабмин. — Има още нещо — той се огледа, сякаш някой можеше да подслушва, смушен сред правите редове на толгрейна. — Заповедта е от името на върховния адмирал Траун.

Долното чене на Кариб увисна.

— Не може да бъде — прошепна той. — Траун не е жив.

— Всички така казват — съгласи се брат му. — Обаче името му е на заповедта.

Стигнаха до първия ред толгрейн.

— Може да е лъжа — подхвърли Кариб и се пъхна странишком между редовете. Той подсмъркна, когато познатият кисело-мускусен аромат нахлу в ноздрите му, — Или някакъв номер.

— Не е номер, който може дълго да бъде игран — отбеляза Сабмин. — Дори използването на стари холозаписи на Траун няма да заблуди никого задълго.

— Вярно — съгласи се брат му и спря до едно почти узряло стъбло. Докосна с пръст едно ластарче от толгрейна, което свенливо се подаваше от обвивката си. Върховният адмирал Траун бе сложил навремето край на петгодишния упадък и бе извел Империята на прага на победата. — Това променя всичко.

— Защо мислиш така — отвърна Сабмин. — Нас ни посадиха тук със заповед да предизвикаме размирици, когато ни наредят, и това не се е променило — той махна с ръка. — И това е… разсадът се хвана, реколтата се наля… сега се обаждат да я приберат.

— Вярно — погали Кариб ластарчето и после отпусна ръка. Реколта от ужас, гибел и бедствия, които ще затрият висящия над главите им зрял плод, наречен Голям Пакрик. И точно сега, когато в столицата започваше годишното събрание на сектора, за да бъде нанесен така дълго отлаганият удар по предателите. — Но друго искам да кажа. Ако Траун наистина отново е начело, от нас се иска саможертва. Щом той се е върнал, Империята може и да победи.

— Прав си — тихичко подсвирна Сабмин. — Не се бях замислял по този начин.

— Е, не е зле да се замислиш по този начин — смъмри го Кариб. — Също така не е лошо да се убедим, че другите също ще го направят. Имаш ли представа, кога за последен път са били проверявани изтребителите?

— Преди по-малко от месец — отвърна брат му. — Мисля, че ги провери Добров. Искаш ли да говориш с него довечера?

— Искам довечера да говоря с всички — отговори Кариб. Той излезе от нивата и пое обратно към къщата. — У нас. След два часа.

— Ще опитаме — съгласи се Сабмин, който несъзнателно стегна крачката си по военному до него. — Табрик и Ховарб може и да не могат да дойдат. Три от горнтите им са почнали да раждат.

— Горнтите могат да родят и сами — тихо отвърна брат му. — Важно е.

Сабмин го изгледа, примижавайки:

— Не пресилваш ли малко? Заповедта е за активация, не е подробен боен план.

— Ако Траун е застанал начело, няма да има много време до второто — напомни му Кариб. — Каквото и да намисли той, преценява времето до секунда.

Двамата стигнаха до плъзгача на Сабмин мълчешком.

— Добре, ще им кажа — каза Сабмин, докато се качваше. — Ще дойдат.

— Май е по-добре да се съберем у вас — въздъхна Кариб. — От тук до обора на Табрик и Ховарб са три минути с плъзгач. Ще могат да отскочат, ако нещо не е наред с животните.

Сабмин се усмихна:

— Благодаря ти, Кариб. След два часа у дома.