Призрак от миналото

ГЛАВА 19

— Вижте и ридайте — каза Ландо и свали картите си на масата. — Двайсет и три… чиста ръка.

— Интересно — измърмори сенатор Миатамиа. Изражението на диамалското му лице остана неразгадаемо, докато изучаваше собствените си карти. — Предполагам, че поканата за ридаене не се приема буквално в играта на сабак. Чиста ръка, казвате?

— Да — потвърди Калризиан.

По тила му полази неприятна тръпка. Сенаторът бе направил същата драматична пауза в пет от осемте игри на сабак, откак „Дамата на късмета“ излетя от Килпар. Спечелил бе и петте.

— За жалост… — започна Миатамиа и изискано постави картите си на масата. — Имам Премяната на идиота. Смятам, че печеля.

— Вярно, печелите — примирено каза Ландо и поклати глава. — Не мога да повярвам, че не сте играли сабак професионално — измърмори той и започна да събира картите.

Диамалецът щракна с пръсти.

— По същия начин не вярвате, че диамалците са създали своята финансова и търговска империя изключително със здрав разум и упорита работа, нали?

Ландо престана да събира картите и изгледа подозрително сенатора. Половината колода беше още на масата. Да не би да намекваше?… Не, разбира се. Идеята беше нелепа.

— Това беше шега, нали?

— Разбира се — каза Миатамиа и отново щракна с пръсти. — Здравият разум и здравата работа са единственото, което се изисква за успеха на всяка раса. Късметът е илюзия, в която вярват невежите, а глупаците преследват.

С усилие бившият картоиграч потисна раздразнението си. Времето, когато играеше професионално хазарт, отдавна беше отминало, но въпреки това подчертаното презрение на диамалеца към шанса успя да го поядоса.

— Значи, ако си достатъчно умен, не може да ти се случи нищо неочаквано?

— Разбира се, че може да се случи нещо неочаквано — отвърна Миатамиа, — но подготвеният винаги ще намери изход.

— Сам? — невярващо попита Калризиан. — И никога няма нужда от помощ?

— Може да има — невъзмутимо отвърна диамалецът. — Но да предвидиш нуждата от помощ, си е част от здравия разум.

— О! — възкликна Ландо и кимна. — С други думи, признанието, че имам нужда от допълнителна охрана за рудните ми доставки, означава, че имам доста добър здрав разум.

— Възможно е — съгласи се Миатамиа. — Също така може да означава…

И изведнъж с рязко изпукване от освободената енергия пъстрият космос около тях се превърна в светли ивици. Калризиан беше стигнал началото на витата стълба, когато ивиците станаха звезди.

— Какво има? — попита сенаторът зад него.

— Повреда в хипердвигателя — извика Ландо през рамо и едва не падна по стълбата.

Ако някой от контактите се бе повредил, трябваше да пренареди мрежата, за да продължи с голямо напрежение и треперене, да не даде на късо. В съзнанието му се мярна кошмарът на продължителен ремонт сред нищото. С такъв ремонт едва ли щеше да предразположи своя диамалски гост. Той прекоси каюткомпанията, прелетя покрай каютите и спря пред контролното табло.

И се намръщи. Не светеше нито една от немигащите червени лампички, които сигнализираха за повреди във важните системи. Не мигаше и нито една от червените лампички, които сигнализираха за повреди в по-маловажните системи. Всъщност според екраните спирането на хипердвигателите бе нормална автоматична реакция на приближаване до планета. На един от екраните се четеше съобщение, че според курса в навигационния компютър наблизо не би трябвало да има планети…

— О, не! — прошепна Ландо, взе на един дъх стълбите и блъсна бравата на вратата, която се плъзна настрани, и той влетя в мостика.

Точно срещу него, носещ се безшумно в тъмнината на космоса, се открояваше добре познатият му силует на имперски звезден разрушител. Бившият картоиграч преглътна едно проклятие и се спусна към румпела, като по пътя перна с ръка ключа на аварийната допълнителна тяга. Хвърли се на креслото, подаде пълна мощност към двигателите и завъртя носа на яхтата надясно.

По-точно, опита се да го завърти. Дори с аварийната допълнителна тяга „Дамата на късмета“ не помръдна. Всъщност мърдаше, но не в посоката, която Ландо искаше.

— Прехванати сме — спокойно каза сенаторът зад гърба му.

— Забелязах — кратко отвърна Калризиан и раздвижи носа нагоре-надолу.

Ако операторът на прехващащия лъч решеше, че целта му се опитва да избяга вертикално, можеше да сбърка с корекцията и да позволи на яхтата да се изплъзне. Но Ландо нямаше такъв късмет.

— Закопчайте предпазния си колан — извика той на Миатамиа и се огледа. Някъде тук наблизо трябваше да има прехващащ кръстосвач… ето го, далеч напред вляво от тях. Носът му сочеше към „Дамата на късмета“.

Но немного точно. Всъщност проекторният конус на хипердвигателните гасителни гравитационни вълни не беше насочен дори приблизително към центъра на яхтата. Ако Ландо се освободеше от прехващащия лъч, шансът да стигне до края на конуса и да избяга, преди звездният разрушител да успееше да пренасочи лъча, беше петдесет на петдесет. Ако успееше…

— Кажете на адютанта си да закопчее предпазния колан — подкани той сенатора.

„Дамата на късмета“ имаше още един номер в запас, който подвизите на Люк преди няколко години бяха вдъхновили Ландо да монтира на борда. Той включи резервната протонна торпедна пускова установка и изстреля торпедо.

То се измъкна изпод носа на „Дамата на късмета“ и рязко дръпна, когато прехващащият лъч го улови. Една от батареите на звездния разрушител го проследи… И тогава на не повече от двайсет метра пред кораба на Ландо торпедото избухна.

Това не беше опустошителна експлозия, а бляскав облак отразяващи частици. Те би трябвало да заблудят и да спрат лъча и бившият комарджия да успее да се изплъзне. И той успя. Яхтата потръпна и миг след това отскочи назад, когато невидимата хватка на прехващащия лъч изведнъж я пусна.

— Дръжте се! — извика Калризиан и рязко обърна кораба.

Ако можеше да разчита на опита на Люк като ориентир, би трябвало да разполага с няколко секунди, за да стигне до края на конуса на прехващащия кръстосвач, преди имперските офицери да се усетят и да открият стрелба. Но още докато „Дамата на късмета“ се обръщаше, нещо светна зад облака частици пред него. Бившият генерал на Новата република имаше достатъчно време да види как бляскавите частици се превърнаха в матови, неотразяващи, черни…

С ново потръпване яхтата отново падна в прегръдката на прехващащия лъч.

— И сега какво? — попита Миатамиа.

— Остава ни само едно — отвърна му Ландо. Стомахът му се бе свил на топка, когато изключи досветлинните двигатели на кораба си. — Да се предадем.

Водеха ги шестима щурмоваци. Движеха се в съвършен синхрон в три редици по двама. Зад тях, без дори да се опитват да поддържат крачката, тихо вървяха сенатор Миатамиа и адютантът му. Ландо крачеше след двамата диамалци, доволен от по-задната си позиция, макар че тя не му носеше някаква действителна полза. Отзад идваха други шестима щурмоваци.

Освен краткото „Следвайте ни“ на командира на щурмовия отряд задържаните не чуха нищо друго. Но Ландо неведнъж се бе качвал на борда на звезден разрушител и нямаше нужда от обяснения или от карта, за да разбере, че ги водят в отделението на висшите офицери, вероятно в разузнавателния център, а може би и при самия капитан.

Не успя да установи кой е звездният разрушител, преди да изтеглят „Дамата на късмета“ в хангара, но все още не губеше надежда всичко да се окажеше лоша шега на някой от пленените от Новата република звездни разрушители. Но тази надежда отслабваше с всеки имперски офицер и матрос, който почтително се дръпваше настрани, за да направи път на щурмоваците. След цяла вечност най-сетне се озоваха пред една врата, на която пишеше само „Втора командна зала“.

— Очакват ви — каза командирът на отряда зад гърба на Ландо, след като щурмоваците отпред се строиха в полукръг пред вратата. — Влезте.

— Благодаря — със съвършено спокоен глас отвърна Миатамиа.

Вратата се плъзна настрани и двамата диамалци влязоха без колебание. Ландо ги последва крайно неохотно… и едва не се блъсна в гърба на сенатора, тъй като двамата чуждоземци изненадващо бяха спрели на място. Калризиан запази криво-ляво равновесие и надникна между тях, за да види какво ги бе стреснало.

Пред бившия картоиграч се откри стая, чиято единствена украса се състоеше от стена с тактически монитори и двоен кръг екрани около командното кресло в средата. До креслото стоеше изправен мъж със сурово лице и майорски пагони на униформата. От креслото бавно се надигна… Ландо почувства, че сърцето му спира. Не, не можеше да бъде…

— Добър ден, господа — поздрави ги върховният адмирал Траун. — Приемете извиненията ми за доста неофициалния начин, по който бяхте доведени тук. Моля, заповядайте.

Последва сякаш безкрайна пауза, в която, смразен от ужас, Калризиан разглеждаше лицето на мъжа. Не беше възможно! Върховният адмирал Траун бе загинал. Него го нямаше сред живите.

Имаше го. Съвсем жив.

— Моля, заповядайте! — повтори върховният адмирал, този път с властна нотка в гласа.

Миатамиа се размърда и пристъпи напред, адютантът също се раздвижи, накрая и Ландо ги последва сковано. С него влязоха и половината от щурмоваците.

— Достатъчно — дрезгаво нареди майорът, когато диамалският сенатор се приближи на три метра от външния кръг екрани. — Претърсихте ли ги?

— Никой от тях не носи оръжие — доложи командирът на щурмоваците.

Бившият генерал на Новата република забеляза, че трима от тях застанаха от дясната им страна. С един поглед през рамо установи, че командирът и другите двама се бяха подредили до стената зад тях. Просто, но ефикасно разположение, което осигуряваше плътна охрана и едновременно предпазваше войниците си да не попаднат под собствения кръстосан огън.

— Да, държаха ви под око, капитан Калризиан — потвърди Траун. — След неприятностите при Билбринджи склоних да бъдат взети извънредни мерки. Не че очаквам неприятности от някого от вас, разбира се.

— Разбира се… — повтори Ландо и отново се обърна към върховния адмирал.

Естествено, това беше номер. Другояче не можеше да бъде. Траун бе загинал, самото имперско командване бе обявило смъртта му. И все пак…

— Изглеждате прекрасно, адмирале — каза Миатамиа. — Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.

— Появата ми изненада още мнозина, сенатор Миатамиа — поусмихна се Траун. — И ще изненадва още през идните дни. Все пак не ви поканих на борда, за да похвалите добрия ми вид. Истинската причина…

— Как сте оцелели след нападението при корабостроителницата на Билбринджи? — рязко прекъсна Ландо върховния адмирал. — Имперските доклади ви обявиха за загинал.

— Не прекъсвайте върховния адмирал! — просъска майорът и направи крачка напред.

— Спокойствие, майоре! — прошепна Траун и спря смръщения военен с мек жест. — При сегашните обстоятелства известна степен на шок е обяснима.

— Но вие не отговорихте на въпроса му — каза Миатамиа.

На Калризиан му се стори, че за миг през лицето на върховния адмирал премина болезнена тръпка.

— Оцеляването ми е резултат от съчетание между няколко уникални фактора — отвърна той. — Ще ми простите, ако засега спестя подробностите.

— А собствените ви имперски доклади? — повтори втория си въпрос бившият генерал.

— Имперските доклади обявиха онова, което наредих да напишат в тях — отвърна Траун. Очите му светнаха раздразнено. — Нужно бе, докато се възстановя, да… — той не се доизказа. — Може би ви подцених, капитане — каза той. Гласът му отново бе спокоен. — И вас, сенаторе. Предположих, че когато се сблъскате с възкръснал, ще се интересувате повече от това, което има да каже, отколкото от подробностите по пътуването му от този до другия свят и обратно. Грешката е моя — той погледна отвъд рамото на Ландо. — Командир, можете да ги изпратите обратно до кораба им. Майоре, разузнаването да потвърди местоположението на сенатор Дксоно от Ишори.

— Простете, сър — забързано каза Миатамиа, когато щурмоваците пристъпиха. — Както казахте, бяхме малко шокирани. Слушаме ви с най-голямо внимание.

Траун вдигна ръка и щурмоваците спряха.

— Много добре — каза той. — Съобщението ми е много просто, сенаторе. Неотдавна стана ясно, че група ботанци са били замесени в геноцида, извършен на Каамас. Предлагам помощ за наказване на виновните.

Миатамиа наведе глава, сякаш заслушан в далечен слаб шум.

— Моля?

— Точно така — увери го върховният адмирал и тънка усмивка пробяга по устните му. — Искам да помогна.

Диамалецът завъртя глава, за да погледне Ландо, и отново се обърна.

— Как?

— Като посоча виновните, разбира се — поясни Траун.

— Ако президентът Гаврисом иска проблемът да бъде решен, трябва само да помоли за съдействието ми. Едно посещение до Ботауи, неколкоминутен разговор с вождовете на ботанските племена и ще знам истината.

Миатамиа отново наведе глава.

— Ботанските вождове твърдят, че не знаят кои от тамошните хора са били замесени в престъплението.

— Хайде, хайде, сенаторе — мрачно възкликна Траун. — Нима сте очаквали да кажат друго?

Миатамиа като че се замисли над думите му.

— И вие смятате, че ще научите истината просто като поговорите с тях?

Блестящите червени очи на имперския адмирал просветнаха.

— Да.

За момент се възцари пълна тишина.

— Няма ли да е по-лесно да намерите съответните имперски архиви и да ни ги предадете?

— Разбира се, че ще е по-лесно — съгласи се Траун. — Вече се правят проучвания. Но имперската библиотека на Бастион е голяма и издирването може да отнеме седмици, дори месеци — едната му синьо-черна вежда се повдигна.

— Едва ли разполагате с толкова много време.

— Изглеждате доста убеден, че Новата република е изправена пред сериозна криза — каза Миатамиа. — Преживели сме и други такива неща в миналото.

— Увереността ви е достойна за възхищение — отвърна Траун и се облегна назад. — Но ви съветвам да предадете предложението ми на бунтовническите водачи, преди прибързано и еднолично да го отхвърлите.

— Не съм казал, че отхвърлям предложението ви, адмирале — възрази сенаторът.

— Не сте, разбира се — усмихна се Траун с многозначителност, която не се хареса на Ландо. — Особено ми е приятен този разговор, сенаторе… Доста отдавна не съм имал удоволствието да се наслаждавам на изтънченото диамалско умение да се събеседва, но ме чакат спешни задачи, а вие имате съобщение за предаване. Командире, придружете ги до кораба им. Довиждане, сенаторе, капитане.

— Моля да ми разрешите един въпрос, сър — бързо се обади Калризиан, докато щурмоваците приближаваха зад гърба му. Най-сетне бе започнал да се съвзема. Ако беше номер, това вероятно бе единствената възможност да го разобличи. — Веднъж ви зърнах отдалеч в компанията на контрабандиста Талон Карде. Можете ли да ми кажете къде беше това и защо бяхте там?

Лицето на върховния адмирал стана сурово.

— Ако това е проверка, капитане, неблагоразумно сте избрали темата. Неведнъж по време на възстановяването ми си задавах въпроса, какво да бъде възмездието за Талон Карде заради многобройните му измени. Неприятно ми е да ми се напомня за него, освен ако не става дума за краткостта на остатъка от живота му. Можете да предадете това съобщение.

— Разбрах — тихо отвърна бившият картоиграч и здраво стисна устни.

Безразсъдната му и отчаяно рискована младост отдавна бе отминала, а и изражението на върховния адмирал ни най-малко не насърчаваше по-нататъшното задаване на въпроси. Но Миатамиа не се отказваше толкова лесно.

— Все пак не отговорихте на въпроса — отбеляза диамалецът.

Блестящите червени очи се впиха в диамалеца и в продължение на една ужасна секунда Ландо си помисли, че върховният адмирал ще нареди да разстрелят и тримата на място. За негово облекчение накрая Траун се усмихна.

— Диамалски интелект… — гласът му отново бе съвършено спокоен. — Приемете извиненията ми, сенаторе — и погледна към бившия комарджия. — Говорите за срещата ми с Карде в базата му на планетата Миркр, когато търсех Люк Скайуокър. Вие и още някой… генерал Соло, предполагам… наблюдавахте приземяването ни скрити в гората.

Ландо усети как по гърба му пробяга хладна тръпка.

— Знаели сте, че сме там?

— Знаех, че има някой там — поправи го Траун. — Както несъмнено знаете, щурмоваците от елитните отреди имат допълнителни вградени сензори в шлемовете. Един от тях е зърнал проблясването на макробинокъла, който сте използвали.

— И не сте направили нищо? — изненадано попита Миатамиа.

Върховният адмирал сви рамене.

— В онзи момент реших, че е някой от хората на Карде, поставен там, за да се увери, че щурмоваците ми няма, да речем, да се престараят. Като се има предвид гъстотата на листата, дори и мощен бластер щеше да е безвреден за нас от тази позиция, затова наредих да не се занимават с наблюдателите — и той присви устни. — Последвалите събития, разбира се, доказаха, че положението е съвсем друго. Това удовлетворява ли любопитството ви, капитане?

— Да, адмирале — успя да кимне Ландо.

— Чудесно — студено каза Траун. — Благодаря ви за времето, което отделихте, господа. Извинете ме за непредвидената отбивка. Командире, придружете ги до кораба им.

След половин час, седнал пред руля на „Дамата на късмета“, Ландо наблюдаваше как прехващащият кръстосвач и звездният разрушител едновременно изчезнаха в хиперпространството.

— Както отбелязахте, сенаторе — изръмжа той, — понякога неочакваното се случва. Радвам се, че подготвените винаги намират изход.

Миатамиа замълча. Може би поне веднъж нямаше какво да каже. Бившият картоиграч се намръщи и яхтата отново пое курса към Корускант.

Президентът Гаврисом нямаше да се зарадва на онова, което щяха да му съобщят. Никой нямаше да се зарадва.

За този етап от плана не бяха предвидени никакви комуникации. Въпреки това холографското изображение на майор Тирс леко потрепваше над личната холоямка на моф Дизра.

— Връзката е сигурна — каза Дизра. Леденостуден нож преряза стомаха му, докато гледаше шифромонитора. Ако нещо се объркаше… — Какво има?

— Нищо непредвидено не е станало, ако за това питате — отговори Тирс. — Операцията мина като по учебник.

— Много се радвам — изръмжа мофът. — Тогава защо рискувате с обаждане по открита линия?

— Просто исках да ви успокоя — мазно каза майорът.

Дизра се усмихна злъчно, знаейки, че язвителността на изражението вероятно няма да проличи на холограма с такъв размер.

— Много ви благодаря, майоре… високо оценявам загрижеността ви. Значи маймунката ни се представи на равнище?

— Бих отишъл по-далеч в оценката. Според мен се представи блестящо — отвърна бившият гвардеец. — Не ги изпусна за миг от ръцете си.

— Значи мина без изненади?

— Не съвсем. Калризиан се опита да го притисне с въпрос за срещата на Траун с Талон Карде на Миркр. За наш късмет той наистина бе разучил подробния доклад, който написах за службата си при върховния адмирал, и знаеше отговора.

— Искате да кажете за негов късмет — със заплашителна нотка в гласа го поправи мофът. — Кога се връщате?

— Това е другата причина, поради която се обаждам. Така и така сме тук, няма да е зле да останем известно време в бунтовническото космическо пространство.

Дизра се намръщи. Леденостуденият нож отново преряза стомаха му.

— Защо?

— Искам да послухтя наоколо — махна майорът широко с ръка. — Да изпратя активиращи сигнали към някои от законсервираните групи, с които още не сме се свързали. На няколко още не сме успели да изпратим съобщения поради отдалечеността им. И преди всичко искам да проследя реакцията на Корускант по повод на появата на Траун.

— Най-вероятно ще пратят петдесет звездни кръстосвача по петите ви — рязко отвърна мофът. — Това е безумие, Тирс, при това не е в плановете!

— Плановете винаги подлежат на изменения, ваше превъзходителство — спокойно отговори Тирс.

— Това не се отнася за Флим — изръмжа Дизра. — Знаете го.

— А вие знаете, че когато се присъединих към вас, казах, че можем да направим повече от онова, което имате наум — отговори майорът.

Мофът вбесен стисна зъби.

— Ще провалите всичко. Ще предизвикате гибелта и на двама ви.

— Тъкмо обратното — възрази майорът. Дори при този размер на изображението Дизра виждаше самодоволната му усмивка. — Ще върна Империята на пътя й към славата.

— Тирс…

— Налага се да прекъсна, ваше превъзходителство — не го изчака да се доизкаже бившият гвардеец. — Не бива да говорим продължително дори с добра шифровка. Не се притеснявайте. Не възнамерявам да закарам „Неумолим“ до Корускант или да извърша някоя друга подобна глупост. Просто искам да поостана още малко. Предчувствие, ако искате.

— Моят опит говори, че да се разчита на предчувствията, означава рязко да се съкрати вероятността за успех — изръмжа Дизра. Но Тирс бе победил и двамата го знаеха. Лишен от възможност да изпрати някаква флота, за да го доведе, мофът не можеше да направи кой знае какво. — Колко време смятате да останете?

— Две седмици — сви рамене майорът. — Може би повече. Зависи.

— От какво?

— От това, дали реакцията ще бъде такава, каквато желая. Ще имам грижата да ви уведомя, когато това стане.

— Добре — кисело отвърна Дизра. — И аз ще имам грижата да те уведомя, когато флотата на Новата република се яви при Бастион.

— Благодаря ви, ваше превъзходителство — ухили се Тирс. — Знаех си, че ще проявите разбиране. Довиждане.

Изображението трепна и изчезна. Мофът се облегна и изгледа свирепо холоямката. Нещата излизаха от контрол. Изпуснал бе юздите на Тирс. Време беше да повразуми бившия гвардеец. И да му напомни кой е господарят и кой слугата.

Дизра не беше още съвсем наясно как щеше да постигне това. Но все щеше да измисли нещо.