Призрак от миналото

ГЛАВА 11

Вратата се плъзна настрани и Карде се появи в командния отсек на „Волният Карде“.

— Здравейте, господа — каза той. — Как сме?

— Страхотно, шефе — отвърна Данкин и извъртя креслото си пред румпела, за да го погледне. — Почти стигнахме системата Носкен… още няколко минути.

— Добре — Карде пристъпи към него и хвърли бърз поглед към другите членове от екипажа… — Какво правиш тук, Хшиши? — попита той младата тогорианка, седнала в креслото пред сензорите.

Тя се обърна към него:

— Данкин ме помоли да поема сензорите — мяукащата й тогорианска реч напълно съответстваше на котешкото й присъствие. — Каза, че било време да добия малко практика на мостика.

Карде погледна към Данкин, съсредоточен сега в уредите на командното табло. Макар почти да не виждаше лицето му, долавяше насмешката му.

— Сигурно е така — съгласи се Карде и отново огледа мостика.

Върху лицето на Одонл, седнал в креслото на втория пилот, се четеше същото изражение, дяволито гледаше и контролиращият работата на двигателите Пормфил въпреки неподвижността на керестианското му лице. Дори Чин, достолепен като родоначалник спрямо новобранците в екипажа, полагаше сериозни усилия да не прихне.

— Правила ли си скоро оценка на статуквото според основните показатели? — попита Карде, отново обръщайки се към Хшиши.

Жълтите й тогориански очи сякаш леко помръкнаха.

— Не, главатар — отговори тя. — Ще направя, ако желаеш.

— Ако обичаш — кимна Карде. — Информационният чип с основните показатели е в компютърната зала.

— Слушам — каза Хшиши и изпъна гъвкавото си тяло, прекоси с тихо подраскване на котешките си нокти помещението и излезе.

— Е, господа — меко каза Карде, след като вратата се затвори. — Трябва ли да гадая?

— Нищо особено, шефе — с неубедителна невинност се обади Данкин. — Тя никога не е била при Терик. Помислих си, че на излизане от хиперпространството гледката точно оттук ще е най-добра.

— Аха — кимна разбиращо Карде. — И се питахте колко високо ще подскочи?

— Ами… да, донякъде може би — призна Данкин.

— Един вид окончателно приобщаване към бандата — добави Одонл.

— Ясно — каза командирът и огледа всички. Смееха се открито. — И сигурно никой от вас не е помислил, че стряскането на тогорианец по този начин съвсем не е безопасно.

— Е, капитане! Та това е шега — възрази Одонл. — Мара ни позволява да го правим, когато е на мостика.

— А е и стара традиция — добави Чин. — Хората на Били не може да не са направили нещо подобно, когато са те взели.

— Хората на Били не бяха толкова изобретателни — сухо отвърна Карде. — Що се отнася до Мара, извинението й е, че иска със Силата да провери как реагират новите членове на екипажа в стресови ситуации.

— Съвсем основателно — обади се Данкин. — По-добре така да разберем що за хора са, отколкото да ни изненадат в реална ситуация.

— Не се и съмнявам, че ще намерите оправдание — отбеляза Карде.

— Няма начин — безсрамно се съгласи Данкин. — Напоследък тук е прекалено спокойно, шефе.

— Един побеснял тогорианец непременно ще прогони скуката — поклати глава капитанът. Въпреки грубостта на шегата те имаха право. Щом на Хшиши предстоеше да става постоянен член от екипажа на „Волният Краде“, наистина трябваше да знаят как реагира в стресова ситуация. — Всичко ще се изсипе върху вашите глави. Аз само ще гледам.

Той застана до преградата близо до Чин, откъдето конзолата със сензорите се виждаше добре. В същия миг се появи Хшиши.

— Ето, главатарю Карде — каза тя и му подаде чипа за проверка.

— Добре — отвърна той и хвърли бърз поглед на етикета. Хшиши говореше добре основния език, но уменията й в четенето още не бяха надеждни. — Въведи данните.

— Слушам.

Тя седна на предишното си място. Въпреки котешките нокти, с които завършваха, пръстите й ловко затракаха по клавиатурата.

— Започваме — каза Данкин. — Предстарт на досветлинните двигатели — и издърпа ръчките.

Отвън се появиха светли линии от звездите, после и самите звезди… Точно отпред, очертан на фона на черния космос, към тях се приближаваше звезден разрушител.

Хшиши се надигна в креслото и изсъска нещо заплашително на родния си език, което Карде не разбра. Устата й се отвори, котешките й зъби блеснаха като перли в бледото осветление на мостика. Козината й се наежи по цялото тяло и тя наедря двойно, а в жълтите й очи заискри бесен пламък.

— Звезден разрушител пред нас — съобщи Данкин, сякаш имаше някой, който да не го бе видял. — Разстояние два километра.

— Турболазерните батареи се целят в нас — добави Одонл. — Пормфил?

— Двигатели на пълна мощност — отвърна керестианецът; осемте ноздри, разположени по бузите му, ритмично се свиваха и разпускаха.

— Засичам съобщение, капитане — каза Чин.

— Разшифровай го — нареди Карде на Хшиши, като внимателно я наблюдаваше. Тя не бе помръднала, стоеше все така полуизправена, взирайки се в тъмния корпус и белите му светлини. — Активират ли прехващащ лъч?

За съвсем кратък миг всички затаиха дъх. След това с тихо съскане Хшиши се отпусна в креслото и започна да въвежда команди.

— Няма още активиран прехващащ лъч — измяучи тя. — Турболазерните батареи… — настръхналата й козина сякаш се поотпусна, докато въвеждаше още команди. — Няма мощност в тях — объркано докладва тя. — Мощност има в… — тя се обърна към Карде, жълтите й очи се свиха. — Има три функциониращи турболазера — заключи тя. — Не повече.

— Добре — спокойно отвърна търговецът на информация. — Значи сме на нужното място. Винаги е приятно да го установиш. Чин?

— Командирът на разрушителя чака разговор с вас, капитане — докладва Чин и се усмихна.

— Благодаря — отвърна Карде. — Здрасти, Бустър. Как я караш?

— Чудесно, дърти разбойнико — прокънтя веселият глас на Бустър Терик. — Добре дошли на „Странстваща авантюра“. Ще пазарувате ли днес, или пак проверявате новаци от екипажа?

Хшиши тихо изсъска и нежно потърка пръсти в ръба на контролното табло, без да каже нищо.

— Ща пазаруваме — отвърна Карде. — Главно информация.

— Така ли! — възкликна Бустър и Карде си представи как доволно търка ръце. — Гледай ти! Днес ми е ден! Ще качиш ли „Волният Карде“ на борда, или да ти пратя совалка?

— Ако имаш място, ще се качим — каза Карде. — Май хората ми искат да поразгледат.

— Идвайте тогава — весело отвърна Терик. — Чаршията е отворена и чака клиенти, както и останалите ни дюкяни. Елате на док… чакай малко… да, петнайсети. Ще изпратя някого да те доведе на мостика, след като освободиш хората си. Припомни им, че на чаршията се плаща само в брой.

— Разбира се — увери го Карде. — До скоро! — махна той на Чин и връзката прекъсна. — Хайде да те видим, Данкин, ще можеш ли да влезеш в дока?

— Е, как! — възкликна кормчията и се зае с маневрата.

Хшиши се изправи и се обърна към Карде:

— Това шега ли беше, главатарю? — попита тя със суров глас. — Не обичам да ме правят на тъпанарка.

— Не беше тъпанарка — увери я той. — Стресна се за малко и после си изпълни задачите.

Тогорианката огледа останалите членове на мостика.

— Хората обичат да правят другите на глупаци — предизвикателно каза тя.

— Хората обичат шегите — призна Карде. — Но не това беше основно в случая.

Козината на Хшиши отново се бе наежила, но после бавно се отпусна.

— Искахте да видите дали ще се предам на страха.

— Или да се парализираш, а може би да се паникьосаш — допълни Краде. — Ако беше станало нещо такова…

— Щеше да ме утрепеш.

— Аз не трепя, Хшиши — поклати глава Карде. — Само ако е извършено сериозно престъпление срещу мен или организацията ми. Просто щеше да отидеш на друго място, с по-малка вероятност да изживееш стрес. Може би щеше да станеш събирач на информация или тайна свръзка.

Ушите на Хшиши се наостриха.

— Не искам това.

— Чудесно — каза Карде. — Мисля, че възможностите ти са по-големи. Далеч по-полезна ще си на борда на „Волният Карде“ или на някои от другите ми кораби.

Тогорианката сякаш се замисли над думите му.

— Може ли да остана тук?

— Мисля, че е доста вероятно — отвърна Карде. — Пак ще си поприказваме — той посочи командното табло. — Можеш да върнеш информационния чип в компютърната зала. Няма да правим сверка с основните показатели, преди да си тръгнем.

— Слушам, главатарю — каза Хшиши, отново показвайки котешките си зъби.

Тогорианката внимателно извади информационния чип от четящото устройство с котешките си нокти и излезе.

— Е, господа? — застана Карде пред празното кресло на Хшиши. — Направихте шегата си. Тя издържа ли изпитанието?

— Несъмнено — каза Данкин. — Триумфално според мен.

— И аз така мисля — кимна Одонл. — За миг си събра ума и след това без грешка си свърши работата.

— И не забрави как се работи с уредите, както се е случвало — добави Пормфил и изсумтя категорично с ноздри. — Май даже Елкин не се справи толкова добре, когато го проверявахме.

— Може би — каза Карде. — Но за разлика от Елкин от Хшиши остана нещо.

— Миризмата на пот от нерви ли? — подуши въздуха Промфил.

— Не, следи от нокти — махна Карде към няколкото малки белега по ръба на конзолата със сензорите.

Една позната фигура очакваше Карде и Одонл пред стълбата на „Волният Карде“.

— Капитан Карде — сведе Навара Вен глава в официален туилекски поклон. — Радвам се да ви видя.

— И аз се радвам да те видя, Вен — кимна в отговор търговецът на информация. — Дано съдбата е била благосклонна към теб.

— На борда на „Странстваща авантюра“ винаги е забавно — отвърна Вен и се усмихна леко. — Елате, Бустър ви чака на мостика.

Накуцвайки едва забележимо с изкуствения си крак, туилексецът ги поведе към вратата на турбоасансьора.

— Май сте останали без част от турболазерите си — каза Карде. — Хората ми засякоха само три активни батареи.

— Заради повратностите на бизнеса е — отговори Вен.

— Наложи се да разглобим две на части за другите три, после пък продадохме поправените три, за да купим части за хипердвигателя.

— Доколкото мога да сметна, остават ви пет от първоначалните десет батареи — каза контрабандистът.

— Точно така — отвърна Вен, размърда опашката на главата си и внимателно я отплесна на раменете си. Вратата на кабината бавно се отвори. — Но пък първите две са още на ремонт.

— Аха!

Вратата се затвори след тях и кабината се заиздига.

— Само два от турбоасансьорите в този отсек работят — поясни туилексецът. — Нямаш представа, колко неща могат да се развалят на един звезден разрушител.

— Имам известна представа — отвърна му Карде. — По време на бунта чух хора от „Специални операции“ да заявяват, че на звездния разрушител има сто седемдесет и четири хиляди конструктивни дефекта, които тепърва ще бъдат открити.

— Занижена оценка — поклати глава Вен. — Най-сетне Бустър не издържа и нае двеста техници, верпинци, да модернизират системите ни. Това стана преди седем месеца. Още работят.

— Все едно да летиш с екипаж под крайния минимум — каза Карде и огледа кабината. — Повредите не могат да се избегнат. Да не би Бустър да мисли за продажба?

— Да не си купувач? — погледна го Вен усмихнат.

— И да ме погнат, както задължително става, щом корабът смени собственика си. Не ми се иска да имам работа с някой хътянин.

— Зависи — сериозно отвърна туилексецът. — Като се имат предвид досегашните прояви на хътяните, може и да е забавно.

— А ако се случи някой като Джаба.

— Е, да — съгласи се Вен. — Ще предам предложението ти на Бустър — кабината спря с леко разтърсване, вратата се отвори и отпред се показа мостикът. — Бустър ме помоли да ти предам извиненията му, че не те посреща лично — поведе ги Вен към сводестия вход за мостика, — Ей сега ще разберете защо.

— Нищо, нищо… — разсеяно погледна Карде към задните конзоли на мостика. Тук-там премигваше някоя светлинка, но повечето уреди бяха в предстартов режим или напълно изключени. Точно под свода търговецът на информация понечи да се обърне, за да хвърли бърз поглед към задната холограмна ямка на мостика… Май и тя беше изключена…

— Талон Карде — изгърмя гласът на Бустър. — Добре дошъл на борда!

Контрабандистът се обърна. Към него по командната пътека вървеше Терик, разперил ръце за сърдечна прегръдка. А зад него идваше…

— Виж ти кой още е дошъл да види старчето — продължи Бустър и се обърна към Одонл.

— Да, разбира се — каза Карде и бутна Одонл напред. — Одонл, ти май не познаваш семейството на Бустър. Това са прекрасната му дъщеря Миракс и зет му — командир Коран Хорн. Бивш… извинявай, настоящ член на прочутата Червена ескадрила на генерал Уедж Антилис.

— О! — сдържано възкликна Одонл. — Радвам се да се запознаем. Това е групата, с която е бил Вен, нали?

— Да, летяхме с Навара заедно — също сдържано отвърна Коран. — Бустър, нямам нищо против, че Карде знае къде сме, но…

— Спокойно, Коран! — прекъсна го тъстът му и пристъпи, за да стисне ръката на другия търговец на информация. — Най-добрите хора на Карде заслужават същото доверие както той самият. Няма да съобщим в Корускант, че един от най-почитаните герои има връзки със сган като нас.

Пилотът пое усмихнат протегнатата ръка.

— Как е Мара?

— Добре е, благодаря — отвърна Карде. — Трябва да се появи всеки момент… мотае се за малко със „Звезден лед“. Имаме среща тук — той отмести поглед към жената. — Здравей, Миракс. Не сме се виждали от много време. Къде е малкият?

— Валин е долу — усмихна се тя много по-широко от съпруга си и махна към десния трап. — Вече е на шест години, не е толкова малък.

— Наистина ли! — възкликна той, направи няколко крачки към трапа и погледна надолу. Момчето седеше на няколко накамарени една върху друга възглавници. Изцяло бе съсредоточен в един екран отпред и не виждаше нито гостите над себе си, нито техниците на Бустър, скупчени до една конзола току до него. — Учите го да пилотира кораб ли?

— Не — отвърна Миракс. Тя пристъпи до Карде, погледна надолу и се усмихна нежно към сина си. — Татко преправи една от конзолите на прехващащия лъч, за да си играе. Искаш ли да му се обадиш?

— Не го притеснявай — каза Карде. — После може да ни остане време. Още ли свири?

— Като минок, на когото са подпалили опашката — кисело се обади Бустър. — Скоро му купих ново кордокийло, първото го направи на нищо. Сериозно, Карде, за мен е важно да не се разчуе за присъствието на Коран тук. Това е частна среща. Едва неколцина чиновници на Новата република знаят.

— Добре — кимна контрабандисткият шеф и отново погледна към Коран. — Тайна мисия, а?

— Не може да не разбираш, че нямаме право да я обсъждаме с теб — отвърна пилотът.

— Естествено — съгласи се Карде. — Не е нужно да ме убеждаваш — той кимна към трапа. — Но не бих одобрил разрешението на шефовете ти да вземеш и семейството си на такава опасна задача.

— Каква ти опасност! — намеси се Бустър с леко раздразнение в гласа. — На Коран му трябва само малко информация…

— Бустър! — остро го прекъсна Коран. — Дръж си езика!

— Може би съм в състояние да помогна — подхвърли Карде. — Разполагам и със собствени източници на информация. Смея да твърдя, че някои са по-добри дори от източниците на тъст ти.

— Благодаря за предложението — отвърна Коран.

— Той е прав, Коран — потърка замислено бузата си Бустър. — Защо пък да не му разкажеш…

— Не — поклати глава пилотът. — Не се засягай, Карде, но мисията е поверителна.

— Да де, обаче… — започна Бустър.

— Нищо, нищо — вдигна ръка Карде. — Щом началниците му не искат да се знае, че той е тук със семейството си, значи не желаят да обсъжда задачата си с непознати.

— Точно така — потвърди Коран. — Благодаря за разбирането.

— Ако ми разрешиш, ще отвлека Бустър за малко, за да обсъдя с него моите задачи — продължи Карде, бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади информационен чип. — Но преди да съм забравил, Миракс, това е за сина ти.

Младата жена пое изненадана чипа.

— Какво е?

— Етианска тонална карта за кордокийлото му — приветливо обясни контрабандистът. — Научих, че е прието гостът да носи малък подарък за децата на домакините.

Коран се надвеси над рамото й, за да види картата. На лицето му се изписа леко смайване.

— Но откъде знаеш?… — той погледна Карде и отмести строг поглед към тъст си. — Бустър?

— Невинен съм — побърза тъст му да вдигна ръце пред себе си. — Не съм казал на никого за идването ви.

— Както казах — тихо се намеси Карде, — имам надеждни източници на информация.

В продължение на една минута никой не проговори. Коран погледна към Бустър, след това към Миракс, но не получи помощ от никого от тях и накрая отново обърна очи към Карде.

— Колко ще ми струва? — въздъхна той.

— Колкото е цената — сви рамене търговецът на информация. — Конкретно можем да се договорим после.

— Това вече съм го чувал — погледна Коран към Бустър.

— Ако предпочиташ, можем да оставим тази част на съветник Органа Соло — предложи контрабандистът. — В миналото с нея винаги успявахме да постигнем взаимноизгодни споразумения.

— Не ми се мисли колко са ни стрували някои от тях — изръмжа пилотът. — Добре. Предполагам, знаеш, че напоследък има много демонстрации и размирици пред ботанските търговски представителства и консулства.

— Заради разкритията в каамаския документ — уточни Карде.

— Точно така. Все по-често по време на тези протести се чуват скандирания „Мъст“ — не като дума, а като име на група или организация.

— Чували ли сме нещо такова? — обърна се Карде към Одонл.

— Аз не съм. Но не съм имал време да прегледам цялата постъпила информация.

— Ще го направим, когато се върнем на „Волният Карде“ — каза контрабандисткият шеф. — Какви са изводите на Корускант?

— Още няма изводи, само въпроси — отговори Коран. — Основните са кой и какво е „Мъст“, самостоятелна единица ли е, или я командват отвън.

— Нека да отгатна кого подозират. Империята, нали?

Пилотът леко присви очи.

— Казваш го, все едно не вярваш.

— Не е това — отвърна Карде. — Казвам го като човек, който с известен цинизъм отбелязва, че всеки път, щом нещо не е наред в Новата република, е виновна Империята.

— Не си съвсем прав — намеси се Бустър. — Знае се, че открай време Империята играе такива игрички.

— Не казвам, че няма пръст — отвърна Карде. — Просто предупреждавам да не се правят прибързани изводи.

— Е да, но…

— Той е прав — неохотно призна Коран. — Мнозина помнят, че Империята правеше същото: за всяко нещо обвиняваше бунтовниците и използваше повода, за да затегне примката. Затова посещението ми тук трябва да остане тайна. Генерал Бел Иблис не искаше съвършено никой да знае, че разсъждаваме върху такава възможност.

Карде кимна. Разбира се, че Бел Иблис бе пуснал тази муха в главата на пилота. Противно на някои лидери в Новата република Бел Иблис умееше да не изпуска целта си и когато се наложеше, да използва слабостите на хората, с които работеше.

— Добре — каза контрабандистът. — Ще проверим сведенията си. Ако не е постъпило нищо, ще започнем дискретно наблюдение.

— Звучи добре — съгласи се Бустър. — Май и вие пожелахте да получите някаква информация…

— Става дума за два прости въпроса — обясни Карде. — Нашият приятел Люк Скайуокър се опитва да намери пиратите Карвилу. Имаш ли някаква представа, къде са се скрили?

— Знам, че имат база на Аморис — каза Терик и извади електронен бележник. — И… да видим… мисля, че главната им крепост е… да, ето я. Кух астероид в системата Каурон.

Контрабандистът поклати глава.

— Изоставили са базата си на Аморис — каза той на Бустър. — И според Мара Скайуокър ги е прогонил от астероид а им.

— Защо пък го е направил? — в недоумение вдигна ръка Бустър. — Все едно. Не искам да знам. Щом са изчезнали, не мога да ви помогна. Вторият въпрос?

— Преди да замине за Каурон, Скайуокър е помогнал за отблъскването на пиратски набег срещу Ифигин — отвърна Карде и небрежно огледа мостика. Нямаше никой наблизо, за да чуе думите му. — Не се знае от коя шайка са били. По време на схватката му се е сторило, че усеща на един от пиратските кораби клонинги.

Никой не помръдна, атмосферата изведнъж натежа.

— Мислех, че с клонингите в планината Тантис Империята е изчерпала запасите си — обади се с разтреперан глас Миракс.

— Това е версията на Корускант — отвърна Бустър с не по-бодър глас. — Поне за нас, дето не сме вътрешни. Ти какво ще кажеш, Коран?

— Доколкото ми е известно, това е истината — отговори зет му. — От години не сме намирали тела на клонинги след военни операции.

— От колко години? — попита Одонл.

— Уцели ме! — призна Коран. — Не знам.

— Трудно ми е да повярвам, че има още — каза Бустър.

— Бяха най-добрите щурмоваци на Траун. Нали Даала и другите отдавна разпиляха запасите.

— А ако Траун е скрил някакъв брой и Даала не ги е намерил? — предположи Карде.

— Защо? — с насмешка попита Бустър. — За какво му е да ги пази?

— И защо изведнъж ще се появяват сега? — вметна Коран.

— Не знаем дали е изведнъж — рязко му напомни Одонл.

— Може през цялото време да са били в противниковите редици, обаче вйе, каймакът на военните, да не сте ги забелязали.

Коран пристъпи към него.

— Когато ние, Одонл, пазехме мира в галактиката…

— Спокойно, господа — прекъсна го Карде и се изправи между двамата с вдигнати ръце. — Да не забравяме, че сме на една и съща страна.

— Разбира се — сви устни Одонл.

— Май трябва да прегледаш спешно новопостъпилата информация на борда на „Волният Карде“, Одонл — предложи Карде.

— Щом се налага… — измърмори Одонл.

— Ще те изпратя до долу — обади се Вен. Карде го погледна с изненада. Досега туилексецът си бе мълчал и не бе взел участие в разговора. — Много е лесно да се загубиш на толкова голям кораб.

По изражението на Одонл ясно пролича, че смята това за извинение, но все пак кимна мълчаливо и пое към кърмата, следван от Вен.

— Приемете извиненията ми, командир Хорн — тихо каза Карде, след като двамата излязоха през сводестия вход. — За разлика от мен Одонл няма добри спомени от армията на Новата република.

— Нормално е — смръщен се съгласи Коран. — Аз самият имам някои недотам приятни спомени от контрабандистите.

— Коран! — предупредително се обади Миракс и хвана ръката му.

Пилотът потупа дланта й.

— Присъстващите се изключват, разбира се — поправи се той. — Да се върнем към деловата част.

— Онова, което знаем със сигурност… — започна Карде.

— Всъщност знаем единствено, че Скайуокър е усетил присъствието на клонинги на борда на пиратските кораби. Най-напред трябва да си отговорим на един прост въпрос: това клонинги, останали от Империята ли са, или някой е попаднал на неизвестно скривалище с клониращи цилиндри?

— Този някой пиратите Карвилу ли са? — попита Миракс.

— Мина ми през ума — отвърна контрабандистът. — Много е вероятно двата въпроса, които имам към баща ти, да са свързани — той се усмихна на Бустър. — В такъв случай, разбира се, би трябвало да има намаление на цената.

— О, за това… — театрално завъртя очи Бустър.

— Капитане — обади се нечий глас.

— Какво има, Шиш? — попита той.

— Идва кораб. Назова се „Звезден лед“ — обясни Шиш.

— Пилотът иска инструкции за кацане. Да дам ли?

— Прехвърли ми разговора — нареди Бустър и извади предавателя си. — Сигурно ще попита за теб — обърна се той към Карде и му подаде малкия цилиндър. — Така ще спестим време.

— Благодаря — контрабандисткият водач включи предавателя. — Мара, говори Карде. Как мина?

— Доста гладко — отвърна тя. И да я бе изненадал гласът му, успя да не се издаде. Малко неща можеха да я изненадат. — Жалко, че не ни остана време да минем през Дорсийн да си приберем товара.

— Нищо — каза той. — Фаун може да отиде да го вземе, след като те остави тук. Как беше с пиратите?

— Пълен провал — отговори Мара. — Проследихме курса им до Дивор и ги изгубихме. Движението там е много оживено. Не можеш да се разминеш от звездни плъзгачи клас три хиляди.

— Сега е сезонът на цъфтежа на синговите гори — промърмори Бустър. — Мирът ражда туризъм.

Карде кимна.

— Не се притеснявай — успокои той Мара. — Не съм и очаквал, че ще оставят дири по пътя си. Нека Фаун да вкара „Звезден лед“ на борда и ще…

— Джейд! — извика гласът на самата Фаун. — Виж! Идва откъм щирборда!

— Виждам го — каза Мара. Изведнъж гласът й зазвуча рязко: — Терик, имаме си компания. Координати едно, едно, седем на петнайсет.

Бустър вече тичаше по командната пътека към предната наблюдателница, следван от Коран.

— Едно, едно, седем на петнайсет, Бодуае — извика капитанът на „Странстваща авантюра“. — Какво виждаш?

— Нийщо — отвърна от трапа смаян лаердоцански глас. — Този шашмикски сензор…

— Трудно се вижда — обади се Мара. Сега гласът й идваше от главната озвучителна уредба на мостика на звездния разрушител. — Малък и тъмен… прилича на леко модифициран имперски изтребител.

— Почти не го улавят и сензорите — добави Фаун.

— Още нийщо не се вийжда — настоя Бодуае.

— Остави! — заповяда Бустър. Двамата с Коран вече стояха до предните наблюдателници. Капитанът на „Странстваща авантюра“ бавно въртеше глава, оглеждайки необятния космос. — Активирайте дефлекторните щитове, турболазерите в готовност!

— Щийтовете пак дават на късо — прозвуча гласът на Бодуае. — Турболазерите…

— Засичам съобщение — прекъсна го Шиш. — Ясен сигнал. Това е… не знам какво е.

— Мара? — повика Карде.

— И ние го улавяме — потвърди тя. — Но при нас е слабичък. Засега компютърът не го разпознава.

— Ето! — възкликна Коран и посочи с пръст в черния космос. — Идва право насам.

— Вдигни дефлекторния щит на мостика! — изкрещя Бустър. — Веднага!

— Мара? — отново я повика Карде.

— Все още е извън огневия ни обхват — кратко отвърна тя. — Най-добре се скрийте.

Контрабандистът се огледа, питайки се със закъснение къде е Миракс. Забеляза я веднага. Тя тичаше презглава към относителното убежище на задния мостик, притиснала към себе си уплашеното дете. За миг Карде се изкуши да я последва, но осъзна, че е късно, и се обърна към предните наблюдателници. Вече се виждаше неизвестният натрапник, носещ се право към тях. Кораб от съвършено непознат тип…

— Щийтът на мостийка не се вдийга — каза Бодуае. — Корабът ще се ударий!

— Залегни! — изрева Бустър, издърпа за ръката зет си към пода на командната пътека. Карде направи крачка към най-близкия трап, даде си сметка, че няма да има време да скочи в него, и спря. Натрапникът приближаваше стремително…

В последния миг изтребителят зави на спирала към единия борд на звездния разрушител и се стрелна над наблюдателницата.

Една секунда бе необходима на Карде, за да възвърне гласа си.

— Мара?

— Как сте? — разтревожено попита тя.

— Добре сме — отърси се от сковаността си Карде и тръгна надолу по командната пътека, където Бустър и Коран все още лежаха на земята. — Накъде отлетя? — попита той Мара.

— Мина над командната надстройка, шмугна се зад дюзите на двигателите, за да не можем да го видим, и включи на светлинна скорост — отговори Мара. — Същият като онзи, дето се яви на Люк.

Карде погледна навън и се намръщи.

— Същият ли?

— Прилича — потвърди Мара. — Торв прави анализ на данните от сензорите.

Бустър и Коран вече се бяха изправили, когато Карде стигна до тях.

— Видяхте ли? — попита Бустър, докато клатеше глава и си изтупваше дрехите. — От всички глупави каскади…

— Капитане, Торв съм — прекъсна го млад мъжки глас.

— Потвърждавам, че това е същият тип кораб като предишния.

— Къде сте виждали такъв кораб? — попита Бустър.

— В астероидния пояс при Кауронската база на Каврилу — отговори му Карде. — Мара, какво е съобщението?

— Още разчитаме — отговори тя. — Както изглежда, самото съобщение е кратко, следва пауза и повторение. До момента не подхожда нито един от известните ни кодове, езици и шифри.

— Сигурно е нещо безполезно като онзи кораб Кела, дето Калризиан го гони из половината галактика — презрително подсмъркна Бустър.

— В началото и ние така мислехме — каза Мара. — Но вече не смятаме така.

— Защо? — попита капитанът на „Странстваща авантюра“. — Само защото е предал съобщение ли?

— Защото го е насочил точно към този кораб — обади се Карде. — И това, че е спрял и е повторил съобщението си, означава, че е очаквал отговор.

Бустър потърка бузата си.

— Има логика. Мара, нали му изпрати имперски?

— Първо това опитахме — отвърна тя. — И нищо.

— Все пак се приближи да разгледа звездния разрушител — замислено отбеляза Карде. — А преди това се е навъртал около пиратска база, за която се смята, че има връзки с Империята.

— Май е имперски или се кани да мине на страната на Империята — каза Мара.

— Или е нещо съвсем друго — обади се Фаун. Гласът й прозвуча напрегнато. — Направих фонемен анализ на съобщението и ми се струва, че откроих името „Траун“ в него.

Карде се свъси.

— Пусни да чуем.

След кратка пауза от предавателя се разнесоха звуци на непознат език. Почти в средата на неразбираемия говор…

— Чух го — каза Бустър. — Беше един вид грешка на езика, запъване или нещо подобно.

— Защото каза пълното му име — обади се Мара с внезапно сериозен глас. — Миттраунуруодо. Траун беше първото му име.

С крайчеца на окото Карде зърна, че Коран трепна.

— Значи сте си говорили на пълни имена с него? — попита Бустър с престорена непринуденост.

— Не — отвърна Джейд. — Просто знаех пълното му име като малцина в Империята.

Карде прехапа долната си устна.

— Знаеш ли нещо за живота му? Как се е свързал с Империята?

— Не съм докрай наясно — отговори тя. — Един имперски командир налетя на него, докато преследваше контрабандисти из някакъв изоставен свят в самото начало на Непознатите райони. Беше поразен от тактическите му способности и го върна на Корускант. Говореше се, че собствените му хора го били заточили там.

— Защо? — попита Бустър.

— Не зная — отвърна Мара. — Но може с този кораб да идва някой, който най-сетне е научил къде е, и е дошъл да го търси.

Бустър изсумтя.

— Ще бъде много разочарован, когато разбере, че е закъснял с десет години.

— Може и да не се разочарова — намеси се Коран. — Може да не търси Траун.

Карде се взря в лицето му. Явно нещо ставаше с Коран.

— Предполагам, че това не е произволно предположение — меко каза той. — Ще ни кажеш ли какво те наведе на него?

— Не биваше да казвам нищо на никой друг освен на Бустър — неохотно отговори пилотът. — Но при тези обстоятелства… онзи деваронианец, от когото сте взели документа за Каамас, е намерил на същото място и други информационни чипове. Един от тях е бил с надпис „Ръката на Траун“.

Карде кимна бавно. Значи това беше тайната, която Лея скри от него на Уейланд. И причината, поради която така особено изгледа Мара.

— Бил е толкова повреден, че не са извлекли нищо от него — продължи Коран. — Съветник Органа Соло смяташе, че може да е Траунов вариант на Ръката на императора. Генерал Бел Иблис ме помоли да попитам Бустър не е ли чувал и преди този израз.

— Не съм — поклати глава капитанът на „Странстваща авантюра“. — Карде? Мара?

— Не съм — кратко отговори Карде.

— И аз не съм — обади се Мара. — При това ми е трудно да си представя Траун да е имал точно такъв тип таен агент. Той не участваше в политическата игра на императора. Освен това за специалните поръчки използваше ногри.

— И все пак в личния архив на императора има информационен чип с такъв етикет — подчерта Карде. — Това трябва да значи нещо.

— Откъде знаете, че е бил в личния архив на императора? — попита Бустър.

— Защото, ако Бел Иблис можеше да хване дирята му в архива на Кампарас, нямаше да праща Коран да те пита — обясни Карде.

— Прав си — измърмори Бустър. — Значи според теб тези кораби търсят или самия Траун, или Ръката на Траун.

— Или онзи, който лети с този кораб, е самата Ръка на Траун — каза Мара. — Ако е така, проследяването на този кораб е извънредно важно.

— Съгласен съм — отвърна Карде. — Откъде предлагате да започнем?

— Имаме координатите на хиперскока му отпреди няколко минути — отговори Мара. — Освен това имаме курса на кораба от системата Каурон. В момента Фаун изчислява пресечната им точка.

— Готова съм — обади се капитанът на „Звезден лед“. — Пресечната точка е неизследвана система в сектора Градилис, на границата между Дивия космос и Непознатите райони. Записана е като система Нираван, значи все някой трябва да е ходил там, но други данни няма.

— Много лесно би било — промърмори Бустър. — Едва ли са толкова глупави, че да вземат да скочат право в базата си. Особено като знаят, че сме ги видели.

— Зависи как правят скоковете си — посочи Карде. — Може на борда си да не разполагат с достатъчно мощност, за да правят сложни изчисления за хиперпространство. А може и завръщането им у дома да е предварително програмирано, та да са сигурни, че корабите им няма да се изгубят.

— Може освен това да не знаят, че сме в състояние да определим курсовете им за няколко микросекунди — добави Мара. — И двата пъти правеха скоковете така, че да са извън полезрението ни. Нищо чудно да смятат, че това е достатъчно.

— Тъй или иначе, имаме някаква отправна точка — каза Карде, усещайки някаква странна съпротива.

Естествено, Мара я долови.

— Предпочиташ да не ходим ли? — попита тя. — Можем да прехвърлим всичко на Новата република и да ги оставим да се оправят.

— Коран? — обърна се Бустър към зет си.

Пилотът от Червената ескадрила все още гледаше звездите от другата страна на наблюдателницата.

— Мога да предам на Бел Иблис. Не е трудно — малко разсеяно отвърна той. — Но едва ли той ще може да направи нещо. Поне за момента. Този проблем с Каамас е вързал ръцете на всички.

Карде кимна. Инстинктивната му неохота се засили. Бустър бе прав: прекалено лесно щеше да бъде. Може би беше капан, а най-вероятно щяха да последват безплодно търсене и загуба на време. Но ако не беше…

— Все пак трябва да се провери — въздъхна контрабандистът. — Нека Фаун да предаде изчисленията си на Чин, преди да направите скока. Ще разпределим нейната работа между другите кораби.

— Добре — отвърна Мара. — Къде ще се срещнем след това?

— Свържете се с мрежата… Ще ме намерят — отвърна Карде. — И внимавайте!

— Не се тревожи — успокои го Мара. — Ако ни въртят някакви номера, ще има да съжаляват. Довиждане засега.

Карде изключи предавателя.

— Успех — тихо промълви той.

— Не се тревожи, ще се оправят — каза Бустър, взе предавателя от ръката му и го окачи на колана си. — И Мара, и Фаун са извънредно умни, а „Звезден лед“ си го бива. По-добър кораб е от този — добави той намръщен, докато минаваше по командната пътека край Карде. — Бодуае, какво прави онзи мрадески некадърник с щитовете?

Той приклекна, за да чуе извинението на лаердоканеца. В това време Карде се приближи до Коран.

— Ти беше тук, когато премина непознатият кораб — тихо започна той. — Случайно да забеляза нещо необичайно в него?

Пилотът го погледна косо.

— Какво имаш предвид?

— Онова, което Скайуокър долавя, когато се приближи до клонинг — отвърна контрабандистът. — Смущението, което предизвиква в Силата.

Дълго време единственият шум на мостика бе спорът, който се водеше зад тях. Той бе станал тристранен, към Бодуае се бе присъединил и Шиш.

— Не знам какво усеща Люк, когато има наблизо клонинги — най-сетне каза Коран. Думите му едва се чуха. — Аз усетих единствено присъствието на нещо чуждо.

— Разбрах — кимна Карде.

— Дарбата ми… не е обществено достояние, Карде — каза Коран с нещо средно между заплаха и предизвикателство в гласа.

— Зная — невъзмутимо отвърна контрабандистът. — Умно, че я пазиш в тайна.

— Убеден съм в това. Но пък ти се занимаваш с продажба на информация.

— Е, да, но се занимавам и с оцеляване — каза Карде. — А в тази голяма опасна галактика от време на време човек има нужда от помощ — той вдигна вежда. — Убеден съм, че винаги е добре да имам скрити козове, за които противникът не знае.

— Значи така — сбърчи чело Коран, — ти ще си затраеш, а аз ще ти дължа услуга!

Търговецът на информация погледна към командната пътека. Иззад задния мостик се показаха Миракс и Валин. Миракс пристъпваше предпазливо, а момчето я теглеше за ръката, очевидно нямащо търпение да изтича при баща си.

— Да, дължиш ми услуга — отвърна Карде на Коран. — Но бъди спокоен, няма да бъде свързана с опасност. Това пък аз го дължа на Миракс — той размисли. — Или ще е нещо безопасно, или нещо животоспасяващо.

Коран изсумтя.

— Доста разтегливо понятие.

— Нали ти казах, живеем в голяма и опасна галактика — сви рамене Карде.