Призрак от миналото

ГЛАВА 2

Командното табло на „Хилядолетен сокол“ избипка и извади Хан Соло от дрямката му. Той вдигна нагоре скръстените си досега ръце в сладка прозявка и хвърли бърз поглед върху циферблатите и екраните. Пристигаха.

— Шавай, Чуй! — извика той на уукито в другото кресло и го тупна няколко пъти с опакото на дланта си.

Чубака се сепна и изръмжа въпросително.

— Пристигнахме, какво! — отвърна Хан и разтърка очи. Стисна ръчките за тягата на хипердвигателите и се съсредоточи върху обратно броящия хронометър. — Подсветлинните двигатели в готовност! Начало.

Хронометърът показа нула и Хан тласна напред ръчките. Замазаните петънца на хиперпространството се превърнаха в светли линии, а те на свой ред — в звезди.

— Право в целта! — възкликна Соло и кимна към синкавочервения полумесец на планетата пред тях.

Чубака отново изръмжа.

— Да, около Ифигин винаги е пренаселено — съгласи се Хан. Погледът му пробяга по червените светлинки от двигателите на стотиците кораби, които кръжаха около планетата, сякаш увлечени в лудешки танц. — Тук е главният трансферен възел за този и поне за още два други сектора. Може би затова оня въздухар поиска тук да се срещнем. Не се натиска леко спусъкът, ако наоколо се въртят твоите.

Чуй изрева раздразнен.

— Извинявай — саркастично отвърна приятелят му, — исках да кажа президентът Гаврисом. Не знаех, че си му почитател.

Интеркомът в пилотската кабина на „Хилядолетен сокол“ се обади. Чубака стовари голямата си лапа върху комутатора и изръмжа в отговор.

— Какво ви става, Чуй, че пристигате навреме? — прозвуча гласът на Люк Скайуокър. — Май този път за разнообразие сте летели, както трябва.

— Никакви повреди, с изключение на копчето на комутатора — оплака се Соло и свъсено изгледа уукито до себе си. — Чуй направи опит да го натика до външната обшивка. Къде си, Люк?

— Навлизам откъм нощната страна на планетата — отвърна той. — Какво му е на Чуй?

— Нищо особено — отвърна Хан. — Имаме дребни различия в политическите разбирания.

— Аха! — с разбиране възкликна Скайуокър. — Пак си нарекъл президента Гаврисом въздухар, нали?

— Хайде сега и ти! — изсумтя Хан и сърдито изгледа интеркома.

Чубака изръмжа въпросително.

— Абе не си затваря устата — троснато съобщи приятелят му.

— Виж, за това калибопите най ги бива — отбеляза Люк. — Няма как, Хан. В днешно време думите са основно средство за постигане на целите.

— Знам — направи гримаса зет му. — И Лея все това ми набива в канчето — гласът му се превърна в пародия на гласа на жена му. — Вече не сме Бунтовническият съюз, където шепа хора вземаха всички решения. Сега сме посредници и арбитри, оказваме съдействие на правителствата на различните системи и сектори да постигат разбирателство и да си помагат.

— Наистина ли такива неща говори?

— Малко преразказах — Хан се намръщи и погледна към циферблатите и екраните на контролното табло пред себе си. — Това твоят изтребител ли е?

— Да — потвърди Скайуокър. — Защо? Да не си решил, че съм забравил как се пилотира изтребител?

— Не, но смятах, че си се прехвърлил на совалка ламбда.

— Често летя с ученици, с приятели — отвърна Люк. — С Арту бяхме на Йовин, когато се обадихте, метнахме се в изтребителя и веднага излетяхме. За какво става дума?

— За каквото винаги става дума в този край на Ядрото — кисело отвърна Хан. — Диамала и Ишори пак започват.

Въздишката на Люк дойде като тихо съскане по интеркома.

— Поредна разправия за търговски сектори и източници на ресурси ли?

— Почти — отговори Соло. — Този път е за охраната на корабите. Диамалците не искат да ползват услугите на местните патрулни кораби, когато идват в космодрумите на Ишори. Ишорците пък не желаят въоръжени кораби на Диамала да навлизат в техните системи.

— Познато — каза Люк. — Гаврисом има ли поне някаква представа, как да разреши проблема?

— Ако има, не я е споделил — отговори Хан. — Просто, ми се обади на Уейланд и ми каза да идвам. Сигурно за да им помогна да се държат по-приятелски един с друг.

— Гаврисом те е помолил да бъдеш арбитър?

Зет му сви устни.

— Е… не точно мен. Той смята, че Лея е с мен.

— О!

— Люк, аз съм официалната свръзка на Новата република с Независимата асоциация на вносителите и износителите — докачено напомни Хан. — Не е като да не съм правил такива неща. А Лея не е почивала истински от доста време. Хубаво беше за малко изцяло да се посвети на децата. Този път не допуснах да тръгне на поредната дипломатическа мисия по време на отпуск.

— Прав си — съгласи се Скайуокър. — Последните няколко пъти, когато отсъстваше от президентството, не можа много да си почине. Но пък и не си представям, че някой би избрал Уейланд като място за почивка.

— Ще останеш много изненадан, ако попаднеш в Уейланд — отвърна му Хан. — Откак ногрите се заселиха там, всичко много се промени в сравнение с времето, когато си пробивахме път през гората до планината Тантис.

— Сигурно — каза Люк. — Какво мога да направя, за да ти помогна в преговорите?

— Направих план — отвърна зет му. — Нали знаеш какви стават диамалците, когато мислят — безчувствени и студени. Преговорите с тях са работа за джедай. Ишорците пък са пълната противоположност. Не могат да се договорят за нищо, без да се разпалят и да ти надуят ушите.

— Не го правят нарочно — вметна Скайуокър. — Както е известно, такъв им е темпераментът.

— Знам, знам — Хан почувства леко раздразнение. Люк може и да беше майстор джедай, но нямаше и половината от опита му във взаимоотношенията с другите раси, населяващи галактиката. — Въпросът е, че могат да крещят колкото си щат, без изобщо да обезпокоят едно ууки. Затова Чуй ще говори с тяхната делегация. След това тримата се събираме, вземаме решение и сме готови.

— Оригинален подход. Само това мога да кажа — замислено отвърна джедаят. — Лично аз все пак бих се радвал, ако Лея беше тук. Тя притежава истинска дарба да помирява хората.

— Значи трябва доста да се постараем, за да се справим без нея — мрачно отвърна зет му. — Както е тръгнало, Гаврисом и Висшият съвет до края на живота й ще я пращат да търчи насам-натам из галактиката, за да гаси пожари.

— Май Новата република изживява затруднения на растежа — унило се съгласи Люк. — Е, сигурно това е нормално следствие от рухването на имперското господство.

— Не е изключено, а нищо чудно и остатъците от Империята да наливат масло в огъня — предположи Хан. — Хайде да слизаме на тази планета. Колкото по-бързо приключим, толкова по-бързо ще се приберем у дома.

Кацнаха на освободен за тях двоен док в комплекса на северния космодрум. Хан и Чубака стояха в края на рампата до „Хилядолетен сокол“ и говореха с трима облечени в дълги бели мантии диамалци, когато Люк приземи изтребителя си с една маневра, която напоследък малцина прилагаха. Още не бе изключил двигателите на машината си, когато надуши неприятностите.

— Остани да наглеждаш кораба, Арту — нареди той на дроида, отвори капака на пилотската кабина и свали шлема си.

Арту изпиука утвърдително. Люк пусна шлема и ръкавиците на седалката, пренесе се с лек скок над крилата на изтребителя, приземи се върху настилката на дока и се насочи към групата при „Сокол“. С известна тревога забеляза, че тримата диамалци го наблюдават внимателно с лица, които изразяваха не особено топли чувства.

— Здравейте — поздрави той любезно, запътен към зет си. — Аз съм Люк Скайуокър.

Застаналият най-близо до Хан диамалец трепна.

— И ние ви поздравяваме, майстор джедай Скайуокър — гласът му беше равен, а лицето — съвършено непроницаемо. — Но не ви очакваме на конференцията.

Люк премига. Погледна към Хан и улови напрежението в лицето и мислите на приятеля си. След това отново се обърна към диамалеца:

— Не разбирам.

— Ще поясня — отвърна чуждоземецът. Лявото му ухо помръдна. — Не желаем да участвате в преговорите. Не възнамеряваме да обсъждаме с вас нито един въпрос. Всъщност бихме желали да напуснете системата.

— Почакайте — намеси се Соло. — Той е мой приятел. Помолих го да дойде и той прелетя голямо разстояние, за да помага.

— Не желаем неговата помощ.

— Обаче аз я желая — остро настоя Хан. — И няма да му кажа да си тръгне.

Настъпи неловко мълчание. Люк гледаше диамалеца и се питаше дали просто да не се обърне и да си тръгне. Щом не желаеха присъствието му…

Старшият диамалец отново помръдна ухо.

— Много добре — каза той. — Майсторът джедай може да остане, но само като ваш съветник. Няма да присъства на действителните преговори. Диамалците няма да обсъждат нищо в негово присъствие.

Хан направи гримаса, но кимна:

— Щом настоявате… Покажете ни къде ще се настаним, и да започваме.

По знак на диамалеца един от придружителите му подаде на Чубака електронен бележник.

— Разполагате с апартамент в комплекса на космодрума — отвърна той. — Ще се ориентирате по картата. Ишорците вече са в заседателната зала. Щом се приготвите, започваме.

Тримата диамалци се обърнаха и се устремиха към един от изходите от другата страна на дока.

— Интересно… — процеди Люк, загледан след тях. — Някаква представа защо е всичко това?

— Съвсем смътна — отвърна Хан.

— Съвсем смътна ли? Какво искаш да кажеш?

Соло изгледа косо приятеля си, който не изглеждаше съвсем спокоен.

— Да не говорим засега. Не те харесват, това е. Не се занимавай повече.

Люк се взря в гърбовете на отдалечаващите се диамалци. Блестящите им мантии потрепваха от лекия ветрец. Достатъчно бе да се присегне със Силата и да извлече необходимата информация от съзнанията им. Какъвто и да бе проблемът, очевидно се дължеше на някакво недоразумение, а Люк не би могъл да го разреши, без да знае за какво става дума. Да, точно това трябваше да направи. Но пък…

Той погледна Соло. Зет му също го погледна. Тревожното изражение не бе изчезнало от лицето му. Вероятно се опасяваше да не би джедаят да направи точно това. Добре, засега щеше да остави нещата така, както Хан го бе помолил. Засега.

— Какъв е новият план? — попита Скайуокър.

— Ще действаме двамата с Чуй — отвърна Хан и се обърна към уукито. Люк не виждаше лицето на зет си, но долавяше очевидното поуталожване на вълнението му. — Ако нямаш нищо против, изчакай ни, докато приключим. Може да ни се наложи да прибегнем до помощта ти.

— Разбира се — джедаят кимна към посоката, в която бяха изчезнали диамалците. — Нали разрешиха да те съветвам, значи това ще правя — погледна той приятеля си, които изучаваше лицето му.

— Май не си много доволен? — попита бившият контрабандист.

— Можеше и по-зле да е — сви рамене Скайуокър. — Винаги е неприятно да предложиш помощ някому, а той да я отхвърли. Но малко неприятности не вредят.

— Да — съгласи се Хан. — Понякога можеш и полза да извлечеш от тях.

Доста странна реплика, помисли си Люк. Но не свари да попита, зет му пристъпи до Чубака и взе електронния бележник, който диамалецът бе дал на уукито.

— Разбра ли къде трябва да отидем? — попита той втория пилот на „Хилядолетен сокол“.

Чуй изръмжа утвърдително и посочи с големия си космат пръст екранчето на бележника.

— Добре — каза Соло и му го върна. — Води ни! — и отправи към Люк сияйната си усмивка. — Никой не може да те ориентира както едно ууки.

— Нали знаеш, че не е изключено и друго — тихо отвърна Скайуокър, докато пресичаха дока. — Може да искат да ни разделят, за да сме им по-лесни.

Хан поклати глава:

— Едва ли.

— И все пак ми се иска да съм в течение на разговорите — настоя джедаят. — Мога да следя присъствието ти от хотела и да пристигна веднага, ако се наложи.

— Само присъствието ми, нали?

Люк се намръщи.

— Разбира се. Няма да вляза в съзнанието ти без разрешение. Знаеш го.

— Знам го, разбира се.

Оказа се, че не е необходимо Люк да се възползва от Силата, за да следи преговорите. Домакинът им, ифигинец, бе научил за ограничението, наложено на джедая от диамалците, и преди началото на преговорите между апартамента на Скайуокър и залата за преговори бе установена видеовръзка, която му позволяваше пряко да следи срещата.

Два часа по-късно Люк осъзна, че преговорите са в задънена улица. Изтече още един час преди зет му да стигне до същото заключение. Или поне преди да го признае открито.

— Те са луди — изръмжа той и хвърли шепа информационни чипове на ниската кръгла маса, когато най-сетне двамата с Чубака влязоха в апартамента при Люк. — До един. Съвършено луди.

— Не бих ги нарекъл луди — възрази джедаят. — Твърдоглави, упорити може би, но луди не са.

— Извънредно утешителна разлика! — отново изръмжа Хан. Чубака изрева предупредително. — Не съм си изпуснал нервите — измърмори под нос Соло. — Владея се идеално.

Скайуокър го погледна, прикривайки усмивката си. Пред него отново бе нахаканият контрабандист, който Люк и Оби Уан срещнаха за пръв път в кафенето в Мое Айсли; същият, който бодро се втурваше в неизвестни ситуации и нерядко се гмуркаше до гуша в неприятности. Чудесно бе, че и като уважаван семеен човек и отговорен представител на Новата република Хан не бе загубил изцяло дързостта си, която някога бе влудявала както приятелите му, така и Империята. Пилотът на „Хилядолетен сокол“ достигаше собствената си висота, когато положението му изглеждаше отчаяно. Може и по навик да беше, но се чувстваше най-добре именно в такива ситуации.

— Добре — каза бившият контрабандист и тежко се отпусна в стола от другата страна на ниската маса. — Да обсъдим положението. Не може да няма някакво разрешение.

— Какво ще кажеш за включването на трета страна? — предложи Люк. — Защо Новата република да не осигурява охраната на диамалските товарни кораби, когато са в системата на Ишори?

С ръмжене Чубака посочи очевидния проблем.

— Знам, че нямаме излишни кораби — съгласи се джедаят. — Но Висшият съвет все ще изкопае няколко.

— Няколко няма да стигнат — поклати глава Хан. — Диамала търгува интензивно. Имаш ли представа, колко оскъдни са силите ни?

— Все пак в дългосрочен план това ще е по-евтино, отколкото ако ни се наложи да отделяме средства за помиряването на Диамала и Ишори при нов сблъсък между тях — възрази Люк.

— Сигурно — съгласи се зет му, прехвърляйки в ръка един от информационните чипове, които бе донесъл. — Но Диамала едва ли ще приеме предложението, дори да разполагахме с нужния брой свободни кораби. Според мен няма да поверят охраната на друг.

— И на Новата република ли? — попита Скайуокър.

Хан поклати глава. Погледът му крадешком се стрелна към лицето на приятеля му и със същата бързина се отклони встрани.

— И на нея.

Люк се намръщи. В този миг отново улови тревожното трепване на зет си, което бе усетил и на дока.

— Ясно.

— Добре де — възвърна деловия си тон Соло. — Някой да има други идеи?

Люк погледна Чуй, печелейки време, докато търсеше дипломатичен начин да изкаже мнението си. Но такъв нямаше.

— Хан, още не е късно да извикаме Лея. Можем да се обадим в Уейланд и да помолим ногрите да й кажат да дойде.

— Не — отсече зет му.

Чубака изрази съгласие с Люк.

— Казах „Не“ — повтори Хан и строго изгледа уукито. — Сами ще се оправим.

Вградената в масата комуникационна конзола издаде тихо звънтене. Люк се обърна към Соло, но той още гледаше навъсено втория си пилот. Джедаят се присегна със Силата и натисна копчето.

— Скайуокър — представи се той.

В холоямката в средата на масата се появи изображение на млад ифигинец. Сплетените му мустаци не скриваха изцяло яката на униформата му и отличителните знаци на управлението на космодрума на нея.

— Извинете, че прекъсвам разискванията ви, джедай Скайуокър — обади се той с неочаквано мелодичен глас. — Получихме известие от търговския отдел на Новата република, че насам се е насочил саркански товарен кораб, излъчващ митнически червен сигнал.

Люк погледна Хан. Митническият червен сигнал бе знак за незаконен и силно опасен товар на борда.

— Търговският отдел установил ли е самоличността на капитана и на екипажа?

— Не — отвърна ифигинецът. — Обещаха допълнителна информация, но досега не е пристигнала. Корабът вече наближава Ифигин. Изпратихме фрегатите и патрулните кораби от митниците на вътрешната ни система да го пресрещнат. Помислихме, че като официални представители на Новата република вие с капитан Соло ще искате да наблюдавате процедурата.

Настроението на Хан изведнъж се промени. Люк вдигна очи към приятеля си, който замислено гледаше през прозорците на апартамента.

— Благодарим за поканата — отвърна джедаят, обръщайки се отново към холограмата. — Но в момента…

— Откъде идва този саркански кораб? — обади се зет му.

— Сектор Трибеш — образът на служителя бе заменен от карта на Ифигин и околното пространство. На няколко градуса встрани от линията, свързваща планетата и слънцето му, мигаше червена точка, към която се бяха устремили двайсетина мигащи зелени точки. Идваха от самата планета и близкия космос. — Както виждате, опитваме се да съсредоточим сили, достатъчни да сломят всяка съпротива.

— Да — обади се Хан. — И сте сигурни, че корабът е саркански?

— Проверихме идентификацията на транспондера му — отвърна ифигинецът. — Самият кораб е корелиански, тип „Екшън-Кийн ХИ“. В тази част на Ядрото такъв кораб рядко се среща под флаг, различен от сарканския.

Скайуокър подсвирна. Разглеждал бе „Екшън-Кийн ХИ“ и бе поразен както от лукса на каюткомпанията, така и от огневата мощ на кораба. Проектиран за пренос на най-ценни товари, всъщност бе от класа на бойните линейни кораби. Сигурно затова ифигинците изпращаха да го пресрещне толкова многобройна сила. Ако капитанът откажеше да се подчини, те щяха да бъдат въвлечени в истинска битка.

— Значи е саркански — съгласи се Хан. Гласът му звучеше с известна пресилена небрежност. — Действайте според плана си. Ние ще дойдем по-късно да поразгледаме.

— Благодаря ви, капитан Соло — отвърна ифигинецът. — Ще уведомя отговорните лица, че ще се присъедините към тях. Довиждане.

Холограмата изчезна.

— Ще има да вземаш! — измърмори бившият контрабандист и възбудено заразглежда един по един в чиповете, които бе донесъл. — Чуй, опитай се да изтеглиш от. комуникационната конзола схемите на движение.

— Какво става? — попита Люк и погледна зет си, опитвайки се да прочете мислите му. От унинието на капитана на „Хилядолетен сокол“ нямаше и помен. — Да не би да знаеш кой е контрабандистът?

— Не е контрабандист — отговори Соло, намери търсения чип и го пъхна в електронния бележник. — Чудесно! Ела да ми помогнеш.

— Какво има? — попита Скайуокър.

— Това е списъкът на наземните станции и на орбиталните данни за бойната станция Голан едно — отвърна Хан, размахвайки електронния бележник, докато Чубака тромаво сядаше до него. — Я да видим…

За миг двамата членове на екипажа на „Хилядолетен сокол“ притихнаха един до друг. Заобсъждаха шепнешком нещо, като от време на време поглеждаха в холограмата и бележника на Соло. Скайуокър изучаваше картата, наблюдаваше цветните точици на товарните и пътническите кораби, които сновяха около планетата, и се питаше какво става.

— Така — най-сетне каза Хан на втория си пилот. — Ето тук ще влязат. На нас не ни остава друго, освен да се разположим някъде в средата на този конус и да чакаме. Слизай при „Сокол“ и го приготви за излитане. Идвам веднага.

Чубака изръмжа утвърдително и се понесе към вратата в бърз уукски тръс.

— Какво всъщност става? — попита джедаят.

— Пирати — отвърна приятелят му и отново събра информационните чипове.

— Пирати ли! — Люк премига. — Тук?

— Разбира се. Защо не?

— Просто смятах, че пиратските шайки не вилнеят толкова навътре в Ядрото — каза Скайуокър. — Значи Саркан е просто прикритие?

— Да — потвърди бившият контрабандист и стана. — Само че той не го знае — Хан посочи към холоямката. — Стар номер. Обявяваш тревога заради кораб, идващ откъм слънчевата страна на планетата, след това нападаш нощната страна, докато митниците са на половин планета разстояние от теб. Тънкият момент е да се постараеш наземната и орбиталната защита да не те засекат. Без да забравяме, разбира се, че трябва да измислиш и как да подправиш митническия червен сигнал. Хайде, да тръгваме.

— Не трябва ли първо да предупредим ифигинците? — попита Люк и протегна ръка към интеркома.

— За какво? — отвърна му с въпрос Хан. — Тримата би трябвало да успеем да се справим.

— С цяла пиратска шайка!

— Защо не? Бандите, които действат в този сектор, са малки — два, най-много три кораба — Соло изкриви уста.

— Всъщност ти можеш дори сам, без нашата помощ.

— Оценявам увереността ти — хладно отвърна джедаят.

— Но май не бих се нагърбил сам с всичко.

Зет му вдигна ръка.

— Да не се обидиш!

— Не — Люк махна към холограмата и патрулните кораби, които обкръжаваха приближаващия саркански кораб. — Мисля, че все пак трябва да предупредим ифигинците.

— Не можем — отвърна приятелят му. — Пиратите вероятно вече са внедрили информатор тук. При най-малкия признак за тревога просто ще отменят нападението, ние ще изглеждаме като глупаци, а уважението на диамалците към Новата република ще падне още повече. Висшият съвет ще ми скъса задника, ако това стане.

Люк въздъхна:

— Колко по-лесно беше, когато военната дейност на съюза се водеше отделно от политическата.

— Славно минало! — изръмжа Хан. — Трябва да тръгваме. Идваш ли или не?

Скайуокър сви рамене.

— Идвам — той извади предавателя си: — Арту?

Идеята не се хареса на Арту-Диту. Никак не му се хареса. Думите, които се редяха на екрана на бордовия компютър на изтребителя, не оставяха и най-малкото съмнение за това.

— Хайде сега! — сгълча го Люк. — Преживяхме заедно войната срещу най-мощната военна машина в историята на галактиката. Не ми разправяй, че те е страх от няколко разсъхнати пиратски черупки!

Дроидът изсумтя възмутен.

— Това вече е друго — одобрително кимна Люк. — Наблюдавай обстановката. Ще се справим.

Арту изпиука, очевидно неубеден от думите на господаря си, и притихна. Люк погледна навън, опитвайки се да разпръсне собствените си съмнения. Признаците на безпокойство, които избиваха от време на време в настроението на Хан, и необяснимият отказ на диамалците да го допуснат на преговорите се прибавиха към смътната тревога, която тлееше у Скайуокър вече няколко седмици подред. На два пъти бе говорил с Лея, призовавайки проницателността и опита й, за да му помогне да осъзнае причината за тази тревога. Лея бе изказала предположение, че може би това са подсъзнателни въздействия на Силата. Те биха могли да означават, че Люк трябва да направи нещо или обратно — че не бива да прави нещо. По нейно настояване той потъна за доста време в медитация с надеждата чрез по-дълбоко потапяне в Силата да намери отговора на въпроса, който го тревожеше. До момента резултат нямаше.

— Люк? — прозвуча в шлема му гласът на Хан. — Къде си?

Джедаят отново насочи мислите си към настоящата задача.

— Над теб — отвърна той. — Не виждам нищо, напомнящо пиратски кораб. А ти?

— И аз още не — каза капитанът на „Хилядолетен сокол“. — Не се притеснявай. Ще разбереш, когато се появят.

— Добре — Люк леко обърна глава и се загледа в огньовете от двигателите на многобройните товарни кораби, които се носеха около тях.

Изведнъж пиратите се появиха.

Не бяха два-три кораба. От хиперпространството изскочиха осем наведнъж. Без опознавателни знаци, настръхнали от оръдията на турболазерните батареи. Откъм гърба си Люк чу стреснато пиукане.

— Спокойно, Арту — каза той. — Дай ми данните им.

Арту избипка неуверено и на екрана пред джедая се появи списък: пет щурмови изтребителя клас „Корсар“, два модифицирани корелиански крайцера и стар, но впечатляващ с размерите си щурмови кръстосвач тип „Калот“ с внушително старо йонно оръдие KDY, което бе несръчно заварено на носовата му част. Цялата група се носеше в кръгов строй към два транспортни кораба на няколко километра отпред. Транспортните кораби бяха с опознавателните знаци на Новата република.

— Хан? — извика Люк.

— Видях ги — напрегнато отвърна зет му. — Какво възнамеряваш да правиш?

Скайуокър погледна към атакуващите пирати и стомахът му се сви от неприятно предчувствие. Разбира се, имаше много варианти — можеше да се присегне със Силата и да повреди контролните им уреди, като ги оставеше слепи, глухи и без практическа възможност за маневриране, отбрана и нападение; можеше да изкриви цели части от корпусите им или да деформира гнездата на оръдията, дори да ги изкърти, и то само благодарение на Силата. Или можеше просто да се присегне към съзнанията на екипажите и да ги превърне в безпомощни наблюдатели, да ги принуди да се предадат. За майстор джедай, който имаше за свой съюзник Силата, не съществуваха ограничения. Абсолютно никакви.

Изведнъж Люк замръзна. Дъхът му секна. Пред него, ясно очертани на фона на черния космос, се откроиха безплътните образи на император Палпатин и Екзар Кун — две от личностите, концентрирали в себе си в най-голяма степен Тъмната страна на Силата, с които се бе сблъсквал. Те стояха пред него и се взираха в очите му. Смееха се.

— Люк?

Гласът на Хан го стресна. В същия миг образите изчезнаха. Но вледеняващият ужас остана. Нещо, което не бива да прави…

— Люк? Събуди се, приятелю!

— Тук съм — измърмори джедаят с внезапно пресъхнала уста. — Аз… по-добре се заеми ти, Хан.

— Какво ти е? Можеш ли да пилотираш?

Скайуокър преглътна с мъка:

— Нищо ми няма.

— Сигурен ли си? — попита приятелят му, очевидно неубеден докрай. — Я вземи да се върнеш. Ние с Чуй ще се оправим двамата.

— Не — отвърна джедаят. — Оставам с вас. Кажи ми какво очакваш от мен.

— Щом оставаш, можеш да ме прикриваш — каза капитанът на „Хилядолетен сокол“. — Най-напред трябва да се отървем от йонното оръдие.

Люк си пое дълбоко дъх, изчисти съзнанието си и се присегна със Силата. Два кораба срещу осем. Беше както преди, когато Бунтовническият съюз воюваше срещу страховитата сила на Империята. Тогава Скайуокър не владееше толкова добре Силата, както сега. Всъщност едва ли можеше да се каже, че тогава бе развил вродените си бойни и пилотски умения. Спомените от онези дни изведнъж се върнаха с необичайна яснота.

Нещо, което не бива да прави… Добре, да приемем, че това е проверка.

— Давай! — обърна се Люк към зет си. — Зад теб съм!

В този миг още не беше ясно дали пиратите, съсредоточени върху плячката си, изобщо бяха забелязали стария товарен кораб YT-1300 и летящия до него изтребител. Но ясно беше, че изобщо не очакват нападение, насочено срещу тях самите. „Хилядолетен сокол“ се стрелна между два от корсарите, без да предизвика неприятелски огън, докато не ги подмина на почтено разстояние. Едва тогава двете машини дадоха по един разсеян турболазерен залп. Люк се промъкна зад тях и изстреля по едно протонно торпедо в двигателните отделения на вражеските изтребители. Последвалата ослепителна експлозия извади и двете машини от строя.

Скайуокър се стрелна между тях, ловко избягвайки стрелбата на сериозно засегнатите противници. Щурмовият кръстосвач вече обръщаше в тази посока оръдейните си кули… Откъм гърба на Люк се чу кратко предупредително изпищяване.

— Видях ги, Арту — отвърна той и направи замайваща спирала.

В миг се озоваха далеч от кръстосвача тъкмо когато два от трите останали корсаря се устремиха към мястото, където джедаят се намираше допреди секунда. Докато се въртеше с изтребителя си, Скайуокър зърна с крайчеца на окото ярка светлина и се обърна. Носът на кръстосвача избухна и се разлетя на всички страни.

— Хан? Как си?

— Чудесно! — отвърна приятелят му. — Видях сметката на йонното оръдие, обаче преди това успяха да стрелят с него към един от транспортните кораби. Не знам дали са понесли поражения. Ти как си?

— Засега добре — каза Люк. Усетът за опасност се обади и той отново зави с изтребителя си, избягвайки в последния миг поразяващ лазерен откос. Джедаят се вдигна право нагоре и се лепна зад един от атакуващите корсари. Отдавна не бе правил тази маневра, но се оказа, че не е загубил форма. — С по-добро въоръжение са от изтребителите за свръзка, но пък не са така маневрени.

Почти в същия миг Скайуокър се оказа опроверган. Корсарят пред него изненадващо зави надясно, излизайки от огневата линия на Люк, и се опита да мине зад гърба му. Джедаят стисна зъби и предотврати маневрата. Няколко секунди двамата се гонеха в кръг, като всеки се опитваше пръв да нанесе удар. Накрая Люк бе по-бърз с частица от секундата и корсарят избухна в пламъци.

От интеркома се разнесе разтревожен уукски рев.

— С мен всичко е наред, Чуй — отвърна Скайуокър и се присегна със Силата да успокои чуждоземния си приятел. Наистина бе висял на косъм. — При вас как е?

— Наред — отвърна Хан. — Много внимавай! Сигурно вече са побеснели!

Люк се усмихна криво и се огледа. Последните два корсаря летяха с максимално ускорение към него, но преди да се справи с тях, разполагаше с няколко секунди. Недалеч кръстосвачът яростно обстрелваше много по-малкия от него „Хилядолетен сокол“, който налиташе като оса и систематично отнасяше по едно от турболазерните гнезда. От другата страна на Скайуокър двата крайцера водеха престрелка с транспортните кораби на Новата република, които се оказаха съвсем не толкова слабо въоръжени. Всички други оказали се наблизо кораби се опитваха, разбира се, да се отдалечат възможно най-бързо.

Люк се намръщи и отново съсредоточи вниманието си върху кръстосвача. Преди миг бе решил да не използва пълната мощ на Силата срещу пиратите и сега сякаш напрежението в съзнанието му отчасти бе отслабнало.

И изведнъж в съвсем краткото затишие преди схватката с корсарите Скайуокър долови нещо особено в големия кораб отпред, усещане, каквото не бе изпитвал от дълго време… Арту изсвири предупредително.

— Да — каза джедаят и прогони странното чувство от съзнанието си. Двата корсаря бързо приближаваха, като единият водеше, а другият го следваше леко вляво. — Планът е следният — обърна се Люк към малкия дроид отзад: — Щом дам заповед, включваш на пълна мощност горния десен двигател и двата леви спирачни вентила. След четири секунди затваряш вентилите и форсираш докрай всички двигатели. Разбра ли?

Дроидът изсвири утвърдително. Люк постави пръсти на бутоните на протонните торпеда и се присегна със Силата към мислите на двамата пилоти не за да ги контролира или да ги отклони, а просто за да усети потока на мислите им, и зачака…

— Сега! — каза Скайуокър на Арту.

Внезапният рев на двигателите погълна чуруликането на дроида и след секунда изтребителят на Скайуокър се завъртя лудешки около оста си. Притворил очи, джедаят остави Силата да избере момента, в който да натисне бутоните…

В следващия миг ускорението отново го притисна към седалката. Изтребителят му пое по нова траектория, неохотно изправяйки се след въртенето. Люк премига от замайването и се озърна за корсарите.

Маневрата бе успяла. Съсредоточени върху гандерското му завъртане в опит да предугадят посоката, в която щеше да поеме след спирането, двамата пилоти, изглежда, късно забелязаха протонните торпеда.

— Люк? — прозвуча гласът на Хан. — Те май се омитат.

Скайуокър отново обърна машината си. Кръстосвачът се бе устремил към дълбокия космос, следван от двата крайцера, единият сериозно засегнат.

— Арту, чакам оценка за пораженията — нареди Люк и превключи интеркома си на една от официалните честоти на Новата република. — Транспортен, говори изтребител АА-589 на Новата република. Какво е състоянието ви?

— Много по-добро, отколкото изглеждаше преди няколко минути — бързо дойде отговорът. — Благодарим за помощта, изтребител. Вие с приятеля ти нуждаете ли се от помощ?

Оценката на Арту за пораженията излезе на екрана.

— Не, при мен е наред — отвърна Люк. — Хан?

— Нямам проблеми — отвърна и зет му. — Ще ви придружим до долу, ако искате.

— Добра идея — отвърна капитанът на транспортния кораб. — Благодаря още веднъж.

Двата транспортни кораба отново поеха към Ифигин. Завъртайки изтребителя си по техния курс, Люк отново превключи на вътрешна честота.

— Като едно време — кисело каза той на приятеля си.

— Да — отвърна пилотът на „Хилядолетен сокол“. В гласа му се долавяше смущение. — Успя ли да видиш някакви знаци по пиратските кораби?

— По корсарите нямаше никакви — отговори Скайуокър. — Не можах да се приближа достатъчно до другите, за да ги разгледам. Защо? Смяташ, че може да не са били пирати ли?

— Пирати бяха — каза Соло. — Работата е, че те обикновено обичат да рисуват разни работи по корабите си, за да плашат жертвите си и те да се предават без бой. Когато са без обозначения, това обикновено означава, че действат за друг.

Люк погледна към светлините от двигателите на товарните кораби наоколо, които бавно възобновяваха движението си. От безбройните какви ли не товарни кораби от стотици различни светове пиратите бяха избрали да ударят два от транспортните кораби на Новата република.

— Капери? — предположи джедаят. — Наети от Империята.

— Много вероятно — угрижен се съгласи Хан. — Интересно от коя шайка бяха?

— И откъде Империята има средства да ги наема? — замислено добави Люк. Присягайки се със Силата, той отново усети онази странна тръпка, която бе дошла при него от кръстосвача. — Помня цената, която според Лея искали каперите, когато съюзът ги наемаше да нападат имперските кораби. Никак не са евтини.

— Особено добрите — изсумтя Хан. — Е, тази сбирщина не беше от най-блестящите.

— Не съм сигурен … — отвърна Скайуокър и концентрира цялото си внимание върху спомена за странното усещане. Така е, нещо такова беше усещал и преди. И изведнъж… — Може и да греша, Хан — каза той, — но мисля, че на борда на кръстосвача имаше клонинги.

Интеркомът онемя за известно време.

— Сигурен ли си?

— Усещането беше същото, както когато гонехме войниците клонинги на върховния адмирал Траун около флотата Катана.

Зет му шумно въздъхна:

— Гледай ти! Чудех се къде Империята криеше клонингите през последните десет години. Мислех, че сме унищожили огромната част.

— И аз — каза Люк. — Може да са направили нова фабрика за клониране.

— Ободряваща идея! — възкликна Соло. — Хайде да решаваме проблемите един по един. След като свършим тук, ще поръчаме на разузнаването да събере информация за пиратите.

— Май имам впечатлението, че разузнаването няма големи успехи в откриването на пиратските шайки по Външния ръб.

— Така е — призна Хан. — И сътрудничеството ми с Независимите вносители и износители също не е от най-успешните.

— Май ще ни е нужен някой с добри връзки във Външния ръб — Скайуокър се поколеба. — Например Талон Карде…

Последва кратка пауза.

— Не си много уверен — подхвърли Соло. — Проблеми ли си имал с него?

— Не — отвърна джедаят. По-добре да не беше споменавал това име. — Просто… не, не, нищо!

— Ще се опитам да позная. Мара?

Люк се намръщи.

— Нищо, Хан.

— Така да бъде — успокои го Хан. — Щом свършим тук, се върни на Йовин и продължи с работата си. Ние с Чуй ще се видим с Карде. Става ли?

— Да — отвърна Люк. — Благодаря.

— За нищо. Хайде сега да идем да поговорим още малко с диамалците и да видим дали тази случка не е променила донякъде становището им за охраната на Новата република.

— Да видим — Люк се поколеба. — Хан, какво не харесват у мен диамалците? Трябва да знам.

От другата страна настъпи кратка пауза.

— Ами ще ти го кажа така… нямат ти доверие.

— Защо?

— Защото си твърде силен — отвърна Соло. — Поне според тях. Твърдят, че всички джедаи, които владеят Силата колкото теб, накрая неизменно се увличат от Тъмната страна.

В стомаха на Скайуокър се загнезди неприятно усещане.

— Ти смяташ ли, че имат право?

— Люк, нищо не разбирам от тези работи — възрази приятелят му. — Виждал съм те да правиш разни чудновати неща и признавам, че понякога това ме притеснява. Но кажеш ли, че владееш положението, за мен ще е достатъчно. Преди малко със сигурност не се увлече.

— Не, не се увлякох — предпазливо се съгласи Люк. Хан беше прав. — На няколко пъти в миналото наистина съм се увличал.

Всъщност не няколко, а много пъти.

Но само когато беше необходимо и само за постигането на голяма и достойна цел. Мощта му в Силата многократно бе спасявала неговия живот, живота на Хан и на много други. В нито един от тези случаи не бе имал друг избор.

И все пак…

Люк погледна през капака на пилотската си кабина към далечните звезди. И все пак Оби Уан Кеноби, първият му учител в Силата, могъщ джедай, който се бе оставил да бъде покосен от меча на Дарт Вейдър на първата „Звезда на смъртта“, вместо да помете тъмния господар и щурмоваците с един замах, бе направил друг избор.

И Йода, който притежаваше най-дълбокото проникновение в Силата в съвременната история… Ако настоящото равнище на познанията на Люк бе някакъв показател, Йода със сигурност е можел сам да победи императора, но старият майстор джедай бе предпочел да остави тази задача на младия Скайуокър и Бунтовническия съюз.

И Калиста. Жената, която обичаше… която избяга от него, защото силата му понякога я плашеше.

— Виж, Люк, това може да не означава нищо — прекъсна мислите му Хан. — Знаеш какви могат да бъдат разбиранията на чуждоземците.

— Да — промърмори джедаят.

Той потръпна. Образът на смеещия се император отново се появи пред очите му.

Но както каза Хан, едно по едно. Скайуокър вдигна носа на изтребителя, нареди се в строй за ескорт до двата транспортни кораба и пое към планетата.