Призрак от миналото

ГЛАВА 18

Сякаш нарочно сигналът за тревога прозвуча точно по средата на десерта. Уедж понечи да натъпче в устата си последните три хапки от лимоновия си пай, но после реши, че тичането към дока с пълна уста ще е липса на достойнство, и със съжаление стана от нераздигнатата маса.

— Ескадрила изтребители, докладвайте! — нареди координаторът на „Сокол скитник“, когато Антилис сложи шлема си и скочи в кабината на изтребителя. — Червена ескадрила, къде сте?

— Налице сме, Перис — отвърна Уедж и се огледа, за да види дали останалите от ескадрилата наистина бяха в дока. — Какво става?

— Не е сигурно — отвърна Перис. — Получи се сигнал за тревога от системата Сифкрик. Генерал Бел Иблис говори с някого около пет минути и нареди да излитаме. Имаш зелен сигнал… излитайте, щом сте готови.

— Разбрано. Излитаме, момчета!

След двайсет секунди Червената ескадрила се устреми покрай борда на „Сокол скитник“ към предна позиция.

— Май не е учебна тревога — проговори шести номер на вътрешната честота на ескадрилата.

— Ако е учебна, генералът ми дължи един десерт — намеси се дванайсети. — Някой да е в час за ситуацията в този сектор?

— Аз, донякъде — спокойно се обади девети. — Моят тъст върти търговия из тия краища. Залагам десет към едно, че е заради фрезликсците. Откак прогонихме Империята от тук, са се счепкали с ония от Сифкрик.

— Може би са решили да докарат нещата докрай — предположи втори.

— С генерал Бел Иблис и оперативните групи на Новата република наоколо? — недоверчиво попита шести. — Да не им се е размекнал мозъкът?

— До всички части, говори генерал Бел Иблис — прозвуча гласът на генерала по служебната честота и прекъсна разговора на пилотите. — Току-що получихме информация, че многобройни части на Фрезликс се насочват към Сифкрик. Системата е само на няколко минути от нас и получихме заповед да наблюдаваме развоя на събитията.

„Страхотно!“ — помисли си Уедж и погледна навън към оперативните части на Новата република: един дреднаут от флотата Катана, две ескортиращи фрегати и три ескадрили изтребители. И те би трябвало да спрат сила, атакуваща планета! Бел Иблис сякаш прочете мислите му.

— Задачата ни не е да влизаме в сражение — продължи той. — Не бива да се престъпват законовите граници. Толкова, докато пристигнем там и на място оценим ситуацията. Командир Перис!

— Всички кораби да докладват готовността си за скок в хиперпространството — нареди Перис. — Очаквай заповед!

— Какво има предвид под „законови граници“? — попита шести, докато корабите рапортуваха на командващия.

— Навярно онзи, който се е обадил на Бел Иблис, не е упълномощен да иска помощ от Новата република — отвърна Уедж. — Може да е някой по-дребен бюрократ или диспечер. Ако нямаме официална молба…

— Червена ескадрила, скок! — заповяда Перис.

— Прието! — стегнато доложи Антилис.

Командирът на ескадрилата дръпна ръчката на хипердвигателя, стисна очи, когато звездите се превърнаха в ивици, и се озова в хиперпространството.

Полетът до системата Сифкрик бе дванайсет минути. Сам в празнотата на хиперпространството, Уедж оползотвори последните минути, за да провери системите и въоръжението на изтребителя си. Как ли щеше легендарният Гарм Бел Иблис да се справи с положението? Хронометърът наближаваше нулата. Командирът на Червената ескадрила избута ръчката напред. Ивиците се накъсаха в звезди… Той премига. Какво беше това?

Някой изсумтя по вътрешната честота.

— Трябва да е някаква шега! — с невярващ глас се обади втори. — Това ли е нашественикът?

Уедж погледна екрана на радара си и поклати глава. Пет двайсетгодишни фрегати клас „Копиеносец“, две канонерки „Крук“, сигурно два пъти по-стари, и трийсетина малко по-нови преследвача „Джомпър“.

— Страшна заплаха! — презрително изкоментира осми.

— Можем и сами да им духнем под опашките.

— Не знам — обади се единайсети. — Някои много са се разтревожили. Вижте при планетата… Трябва да има двайсет товарни кораба, които бързат да се заврат зад планетата.

— Има още сто, които няма да успеят — добави седми.

— Там… откъм бакборда… фрезликската флота им е отрязала пътя.

— Видях ги — каза девети номер. — Хитри малки отрепчици. Това сигурно е годишната реколта на помуом.

— Десантни части на Фрезликс, говори генерал Бел Иблис от Новата република — разнесе се гласът на командващия. — Моля, обявете намеренията си.

— Тук Пларкс — отвърна глас със силен акцент. — Говоря от името на Фрезликс. Нашите намерения не засягат Новата република. Спорът е между нас и Сифкрик.

— Не приемам този отговор — каза Бел Иблис. — Агресията срещу член на Новата република ни засяга.

— Не е агресия, генерал Бел Иблис — възрази фрезликсецът. — Ние сме делегация, отиваме да обсъдим становището на Сифкрик за Драштинската инициатива.

Настъпи пауза. Явно някой правеше справка за Драштинската инициатива.

— Коран, какъв е този пом; о.л, за който спомена? — попита Уедж.

— Това са едни храсти, които растат на вътрешната планета на системата — отвърна номер девет. — От тях получават осем лекарства и два пъти по толкова хранителни добавки. Проблемът е, че трябва да се обработят най-много трийсет часа след прибирането на реколтата. Иначе се развалят.

— Значи това целят фрезликсците — каза седми номер.

— Нито нападение им трябва, нито дългосрочна блокада. Просто трябва да задържат товарните кораби за няколко часа и сифкрикцийците фалират.

— Това са близо двайсет процента от годишните им доходи — обади се девети. — Става дума за сериозна икономическа война. Нищо чудно, че са се обадили подплашени.

Служебният канал отново изпращя:

— Говори генерал Бел Иблис. Представител Пларкс. Прегледах Драштинската инициатива и не откривам в нея основания за такива мерки.

— Значи не сте я прегледали внимателно — изръмжа в отговор фрезликсецът. — Правителството на Сифкрик наклони гласа на сектора срещу все по-широко подкрепяното осъждане на ботанското правителство и народ.

— Гласуването е законно…

— Гласуването е неправилно! — извика Пларкс. — Ако ботанците избегнат заслуженото наказание, това значи да бъде насърчено извършването на такива зверства и в бъдеще. Правителството на Сифкрик трябва да премисли и да промени становището си.

— Леле, страхотно извинение — възкликна втори номер.

— Прав е — каза пети. — Макар да хитрува на дребно, има право.

— Разбирам чувствата ви — спокойно отвърна Бел Иблис. — Но не можем да ви позволим да блокирате междузвездната търговия.

— Не е вярно, че я блокираме — възрази фрезликсецът.

— Направете справка с търговския правилник на Новата република, генерал Бел Иблис.

Настъпи нова пауза.

— Прав е — сериозно каза дванайсети номер. — Въпросът е вътрешносистемен, не междузвезден. Не можем да се намесим, докато не получим официална молба.

— Значи топката е у правителството — измърмори номер пет. — Как мислиш, Коран? Ще се размърдат ли достатъчно бързо, за да спасят реколтата?

— Не знам — отвърна девети, — но бас държа, че фрезликсците така са избрали момента на нападението си, че никой отговорен правителствен служител на Сифкрик да не може да бъде намерен.

— Червена ескадрила, говори Бел Иблис — прозвуча по озвучителната система. — Командир Хорн?

— Слушам, сър — отвърна девети.

— Чух, че Бустър Терик е в делови отношения с този сектор. Вярно ли е?

— Да, сър — последва почти незабавен отговор.

— Тези отношения включват ли извършването на законен превоз? Например когато таксите са достатъчно високи както при прибирането на помуомо?

Този път паузата бе по-дълга.

— Не знам, сър — отговори девети номер, сякаш леко объркан.

— Според мен е логично да е така — продължи Бел Иблис. — При това положение смятате ли, че някой от тези хамбари може да е негов?

Изведнъж Уедж разбра причината за въпросите на генерала. Легендарният Бел Иблис щеше да избере този кораб.

— Разполагаме ли с идентификациите на корабите, генерале? — попита командирът на Червената ескадрила.

— Изпращам данните — отвърна Бел Иблис. — Командир Хорн, моля, прегледайте ги.

— Слушам, сър! — стегнато извика девети, този път без никакви смущения в гласа. И той беше разбрал. — Да. корабът, записан като „Веселият подлизурко“… в далечния край на групата… според мен може да е „Белята на Хупстър“, един от корабите на Бустър.

— Ясно — отвърна Бел Иблис. Гласът му изведнъж стана официален. — Известни са ми семейните ви връзки с капитан Терик, командире, и разбирам, че задачата ще бъде неприятна за вас в личен план, но вие сте офицер от флотата на Новата република и ние не можем да заобикаляме законите срещу контрабандата заради никого.

— Разбирам, сър — отговори Уедж също толкова сериозно.

— Моля за разрешение да проверим заподозрения кораб.

— Имате го, Червена ескадрила — отвърна Бел Иблис.

— Внимавайте да не подложите случайно на обстрел някой от корабите на Фрезликс.

— Тъй вярно, сър — отривисто отвърна Антилис. — Червена ескадрила, строй се около мен.

Той ускори изтребителя си и се отдалечи от „Сокол скитник“.

— Май най-прекият път до „Веселият подлизурко“ е през блокадата на Фрезликс — каза осми.

— И не можем да им оставим време да изхвърлят никаква контрабандна стока, докато заобикаляме — съгласи се девети.

— Значи караме през блокадата — заключи втори. — Всички да внимават за инцидентна стрелба.

— Внимавайте много — предупреди Антилис. — Напред!

На половината път през блокадата фрезликският командващ изведнъж осъзна ставащото.

— Генерал Бел Иблис, какво правят вашите изтребители? Нямате законово основание да нападате корабите ми!

— Корабите ви не са нападнати, представител Пларкс — увери го Бел Иблис. — Установихме, че един от корабите зад делегацията ви е контрабанден и лети под фалшива идентификация. Според законите на Новата република имаме правото и задължението да превземем всеки такъв кораб и да конфискуваме товара му.

Уедж така и не разбра какво точно бе решил, че ще се случи фрезликският командващ. Дали не помисли, че генерал Бел Иблис възнамерява да прибере безценния товар от всичките сто кораба на „Сокол скитник“, или че смята всички кораби за подозрителни и държи да кацнат на планетата за проверка? Каквото и да предположи, фрезликсецът направи погрешен извод, който се изрази в истерична реакция.

— Не! — извика Пларкс. — Да не се приближават! Чувате ли? Няма да приближат!

— Не можете да ни спрете — хладно отвърна Уедж. — Дръпнете се от пътя ни. Минаваме!

— He! — извика фрезликсецът.

После прозвучаха съскане, гърлени звуци, бързи реплики на незнаен език и връзката прекъсна. Антилис си пое дълбоко дъх и се приготви… Изведнъж линейните кораби на Фрезликс откриха огън.

— Прикрий се от огъня — нареди Антилис и зави рязко надясно, за да избегне лазерните изстрели, които едва не отнесоха един от горните му леви двигатели. Разнесоха се ново ръмжене, съскане и гърлени звуци и към ескадрилата полетя още един лазерен залп. — Червени, прегрупиране и завръщане при флотата! — заповяда Уедж и гмуркайки се под последния вражески изстрел, полетя към „Сокол скитник“.

Но дреднаута вече го нямаше там. Заедно с останалите кораби от флотата той се носеше към блокадата на фрезликсците в любимия боен строй на генерала. От интеркома прозвуча хрипливият глас на фрезликския командир:

— Десантни съединения на Новата република, какво правите! Нападението ви е незаконно!

— Напротив, представител Пларкс — отвърна Бел Иблис. Гласът му режеше като бръснач. — Съвършено законно е. Току-що открихте огън по изтребители на Новата република. Предайте се незабавно или ще бъдете унищожени.

— Протестирам! — останал без дъх каза фрезликсецът. — Корабите ви ни принудиха да се защитаваме.

— Последна възможност, пред ставите лю — отряза Бел Иблис. — Предайте се или ще понесете последствията.

По интеркома отново се разнесоха гърлените звуци. Червената ескадрила стигна до „Сокол скитник“ и го заобиколи, за да заеме позициите си в бойния строй, когато Уедж видя, че фрезликските кораби пресрещат с насочени оръдия връхлитащите сили на Новата република. Той се запита дачи Бел Иблис щеше да прояви благоразумие да спре на позиция извън обхвата на оръдията, след като така или иначе вече бе разрушил блокадата, или щеше да настоява фрезликсците да си платят за агресията.

Но решението взе Пларкс. Двете канонерки „Крук“ откриха едновременно огън, а същевременно преследвачи се хвърлиха да пресрещнат изтребителите на Новата република.

— Десантни съединения на Новата република — с равен глас заповяда Бел Иблис. — Открийте огън по собствена преценка!

— Правителството на Фрезликс подаде остър протест заради действията ви преди няколко часа — прокънтя пресипналият глас на адмирал Акбар из целия „Сокол скитник“. — Заявяват, че сте извършили необосновано нападение над мирна делегация.

Застанал на почтително разстояние от стола на генерал Бел Иблис, Уедж улови погледа на Коран Хорн и завъртя очи погнусено. Приятелят му отвърна със същата гримаса.

— Съвсем не — възрази Бел Иблис. — Действията им недвусмислено възпрепятстваха свободната търговия. Освен това ни нападнаха.

— Фрезликското правителство твърди друго — избоботи в отговор Акбар. — Според него сте превишили пълномощията си.

— Не съм и очаквал друго — каза генералът. — На съд ли да се явя?

— Не говорете смешни неща, генерале — отговори Акбар, като за пръв път гласът му поомекна. — Ни най-малко не се съмнявам, че фрезликсците са дали повод за действията ви. Казахте, че сред товарните кораби е имало и един контрабандистки.

Бел Иблис погледна към Коран, който кимна.

— Да, сър — потвърди генералът. — Принадлежи на Бустър Терик. Сифкрикските власти го задържаха и го обискират за контрабанда.

— Представям си какъв разговор предстои не след дълго на борда на „Странстваща авантюра“ — каза със странна веселост адмиралът. Монкаламарите открай време ненавиждаха контрабандата и контрабандистите и Акбар несъмнено намираше някаква изтънчена ирония в случилото се.

— Правилникът не се интересува дали резултатът от проверката е положителен или отрицателен — напомни му Бел Иблис. — Или предполагате, че президентът Гаврисом може да предпочете да види нещата по друг начин?

— Президентът има достатъчно политически и дипломатически задължения — отвърна адмиралът. — Въпреки това съм сигурен, че ще прочете доклада ви за този инцидент, преди да направи каквато и да било оценка. Все пак предлагам да прекратите патрулната си обиколка и да се върнете на…

Остър сигнал рязко прекъсна думите му и веднага се изгуби.

— Свързочна станция, какво става? — попита Бел Иблис.

— Повредата не е в нас, сър — обади се нов глас. — Изглежда, прекъсването е от Холонет.

Бел Иблис хвърли поглед към Уедж и Коран.

— Проблеми на Корускант? — попита той свързочника.

— Не зная, сър. Проверявам другите предаватели… не, сър, не е Корускант. Изглежда, е изключил ретранслаторът на Менгджини.

— Сър, получаваме сигнал за обща тревога по вторичната мрежа — обади се друг глас. — Твърдят, че ретранслаторът на Менгджини е бил нападнат от малка група, цитирам, „разколнически елементи“.

— Прието — каза Бел Иблис. — Навигатор, въведи най-прекия курс към Менгджини. Свързочник, предай тревогата до всички части и бази на Новата република в района. Съобщи, че сме на път за там, и поискай подкрепление — след като получи потвържденията на заповедите си, той се обърна към Коран и Уедж. — Изглежда, рапортите ви ще трябва да почакат. Връщайте се при ескадрилата си и се гответе за излитане.

— Не е на хубаво — каза Коран на Уедж, докато двамата тичаха по коридора към доковете на „Сокол скитник“. — Щом са посегнали на свързочните системи с далечен обхват, значи нещата са сериозни.

— Няма доказателство това да е дело на „Мъст“ — отбеляза Уедж, прескачайки един дреселиец, клекнал до някакъв зеещ отвор.

— Може и да няма — възрази приятелят му. — Аз не съм споменал „Мъст“. Ти реши, че тях имам предвид.

— Така е — намръщи се Уедж. — Аз реших, че тях имаш предвид.

— Освен това смяташ, че с всички тези метежи, открити нападения и саботажи на ретранслатори с далечен обхват нещата отиват твърде далеч и етапът на разгорещените протести срещу ботанското участие в унищожението на Каамас е отминат.

— Вярно е — съгласи се Антилис. — Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.