Призрак от миналото

ГЛАВА 16

— Е, генерале — облегна се назад в стола си адмирал Пелаеон и пое предложената му чаша кареаски алкохол, — как са нещата на Яга Минор?

— Както открай време, адмирале — отвърна генерал Хестив и махна към далечната планета, която се виждаше в наблюдателницата на кабинета му. Той наля малко алкохол и в своята чаша и седна зад отрупаното си с чипове бюро. — Спокойно.

— Научих, че неотдавна е имало вълнения сред ягайското население — каза Пелаеон.

— Нищо особено — отново махна с ръка Хестив. — По-голямата част от населението е лоялно към властта и по собствена инициатива наказва размирниците. Налага се да се намесваме единствено за да защитим самите недоволни от прекомерно съвестните лоялисти.

— Това ви дава възможност да се отъждествявате с морала.

— Точно така — съгласи се генералът. — Доста окуражаващ контраст с обичайния ни образ пред чуждоземците.

— Да — измърмори върховният командващ, отпивайки от напитката си. — Жалко, че императорът не беше по-последователен в този начин на управление преди двайсет години.

— Жалко, че не го детронира някой, преди властта така налудничаво да го бе заслепила, докато още имаше време — с горчивина го поправи Хестив. — Не може да не е имало стотици талантливи управници и флотски офицери, способни да запазят Империята.

— Поне един имаше — със стегнато гърло едва чуто промълви Пелаеон.

Хестив прехапа устни.

— Да… върховният адмирал Траун. Винаги ще съжалявам, че не успях да се срещна с него.

За момент двамата мъже замълчаха.

— Мисля — започна Хестив накрая, — че няма доникъде да стигнем с жалби за пропуснатите възможности. Това е минало, ние сме в настоящето. Струва ми се, адмирале, че сте тук, за да обсъдим бъдещето.

Върховният командващ отпи още една глътка и погледна изпитателно генерала:

— Казано без заобикалки, войната с Новата република приключи, ние я загубихме. Мнението ми на професионален военен е, че трябва да преговаряме за примирие.

Мускулите около очите на генерала трепнаха.

— Имате предвид капитулация.

— Ще преговаряме за условията — каза Пелаеон. — Ако си свърша работата, както трябва, ще успеем, струва ми се, да запазим почти всичко, което имаме сега.

— Всичко, което имаме сега… — изсумтя генералът.

— Продължаваме да контролираме над хиляда обитаеми системи — меко напомни адмиралът. — Нима предпочитате Новата република съвсем да съкрати броя им и чак тогава да приемем неизбежното?

— В момента Новата република не е в състояние да съкрати този брой — възрази Хестив. — Мисля, че в скоро време ще се хвърлят не върху нас, а един върху друг.

— Да, имат си проблеми — съгласи се Пелаеон. — Но ако очаквате Новата република да бъде потопена в повсеместна гражданска война по повод на Каамас, ще бъдете разочарован.

— Моля за извинение, адмирале, но при цялото ми уважение не съм съгласен с вас — отвърна генералът. — Това съвсем не е изключено, особено с малко помощ от наша страна.

Върховният командващ потисна въздишката си. Това беше още един довод, който непрекъснато чуваше по време на обиколката си.

— Значи бихте ги окуражили в самоунищожението им?

— попита той. — Бихте изпразнили корабостроителниците си, ако се наложи? Бихте пренасочили личния състав и средствата от базата Убикторат? Бихте оставили тази система напълно незащитена?

— Ако се наложи, да — отговори Хестив. — Това е военна база, сър. Средствата й са предназначени за такава цел.

— Съгласен съм — кимна Пелаеон. — А когато разберат, че сме ги подтиквали?

— Няма причина да разбират — възпротиви се генералът.

— Не е нужно да използваме звездни разрушители, имперски изтребители или нещо друго, което да ги насочи недвусмислено към нас.

— Да — поклати глава Пелаеон. — Можем известно време да останем в сянка. Можем да останем дори дълго време, но накрая ще разберат. И отново ще се сплотят — за толкова време, колкото да ни унищожат.

Хестив погледна през илюминатора към синьо-зеленото кълбо в далечината.

— Поне ще воюваме — изрече той с очевидно затруднение. — В предложението ви… няма достойнство, сър.

— В напразното жертване на хора също — възрази Пелаеон.

Генералът се усмихна кисело.

— Знам. Но на загиналите поне ще е спестен срамът от капитулацията.

— Във флотата има хора, които ще нарекат това „поведение на достоен воин“ — отвърна върховният командващ.

— Аз го наричам глупост. Ако всички загинем, мирогледът и идеалите на Новия ред ще загинат с нас. Но ако се предадем, ще останат живи. И когато Новата република се самоунищожи, ние ще сме в състояние да се вдигнем отново. Може би най-сетне тогава галактиката ще е готова да ни приеме.

— Може би — намръщи се Хестив.

— Не е позор да се оттеглиш от непечеливша позиция, генерале — тихо продължи Пелаеон. — Неведнъж съм виждал върховният адмирал Траун да постъпва, без да се срамува, по този начин, вместо да губи воини и кораби. И именно това предлагам да направим сега.

Генералът неспокойно въртеше чашата си.

— Навярно вече сте говорили с мофите.

— Да — каза адмиралът. — Накрая се съгласиха.

— Неохотно, предполагам.

— Никой не изпитва особен ентусиазъм — отвърна Пелаеон. — Това е нещо, което просто трябва да се направи.

— Може би сте прав — въздъхна Хестив. — Колкото и да не ми се иска — той изпразни чашата си на един дъх. — Имате подкрепата ми, сър. Предполагам, това е истинската причина за идването ви на Яга Минор. Мога ли да направя нещо друго за вас?

— Да — отговори върховният командващ, извади един информационен чип и го подаде през бюрото. — Първо искам да пуснете този списък с имена през компютърната система на Убикторат.

— Разбира се — каза генералът, пъхна чипа в отвора и включи терминала си. — Търсите ли нещо определено?

— Неизкривена информация — отвърна адмиралът. — Подозирам определени личности в незаконни финансови връзки с моф Дизра, но не можахме да проследим връзките.

— Дизра не ви ли позволи да проверите в архивите на Бастион? — попита Хестив с кисела усмивка.

— Несъмнено щеше да позволи — отговори Пелаеон. — Просто нямам доверие в онова, което бихме намерили в тях.

— Е, на нашите можете да имате — увери го генералът и започна да пише по клавиатурата си. — Никой не може да влезе в досиетата без съответните двойно потвърдени пълномощия. Онзи майор от „Заличител“, Тирс, се увери за своя сметка, когато се опита…

— Майор Тирс? — прекъсна го адмиралът. — Майор Гродин Тирс?

— Да — намръщи се генералът. — Беше тук от името на капитан Тразен. Само че не можахме да установим връзка със „Заличител“, за да получим потвърждение на пълномощията му, и не го пуснахме в системата. Защо? Нещо не е наред ли?

— Хм — изръмжа Пелаеон. — Майор Тирс не е от екипажа на „Заличител“. Той е адютант на моф Дизра.

Изражението на Хестив се вкамени.

— Така ли?

Върховният командващ имперската флота махна към терминала.

— Има ли начин да се разбере до кои данни е достигнал?

— Нали ви казах, че не го пуснахме.

— О, той е влязъл в системата — мрачно отвърна Пелаеон. — През терминал, останал без наблюдение. Или си е донесъл свой компютър и се е свързал през някой от възлите. Абсолютно съм сигурен, че не си е тръгнал от тук без онова, за което е дошъл.

Хестив бързо пишеше по клавиатурата си.

— Имате право. Ще наредя проверка. И ще ги накарам още веднъж да проверят самоличността му.

Проверката отне малко по-малко от час. Намериха онова, което Пелаеон знаеше, че ще открият. Нищо.

— Няма логика — измърмори генералът и изгледа свирепо екрана си. — Знаем, че е бил тук, и то не воден от любов към спорта. Но няма никаква следа от влизане. Какво всъщност е правил?

— Всички досиета ли проверихте? — попита върховният командващ, завъртя екрана към себе си и прегледа списъка.

— Разбира се — леко докачено отвърна Хестив. — Всичко. От програмните файлове до…

— Не — прекъсна го Пелаеон, поразен от ужасяваща мисъл. — Не сте проверили всичко. Не можете.

— Извинете, сър…

— Има данни, до които нямате достъп — прекъсна го върховният командващ, докато превърташе списъка на екрана. — Особено до специалния раздел.

Хестив вдигна вежди.

— Не говорите сериозно — каза той. — Да не искате да кажете, че един прост майор може да влезе в секретния личен архив на императора?

— Звучи невероятно — отвърна Пелаеон, — но само това остана като възможност.

— Един майор!…

— Той е адютант на много лукав моф — напомни му адмиралът. — Не бих се учудил, ако Дизра е открил начин да проникне в специалния раздел. Всъщност, като имам предвид амбициозността му и очевидната липса на задръжки, бих се учудил много повече, ако досега не е намерил такъв начин.

— Още не мога да повярвам — тежко каза Хестив. — Но наистина не остана друга възможност — той повдигна едната си вежда. — Вие можете ли да влезете в тази файлове, за да проверите?

Върховният командващ поклати глава.

— Кодовете и процедурата бяха изгубени много преди да се издигна до чин, който позволяваше да получа инструкции за прилагането им.

— Жалко — каза генералът. — Ако не влезем, няма и да разберем какво е правил.

— Не може да е търсил нещо… архивите на Бастион са копия на тези тук — замислено потърка Пелаеон брадичката си. — Това ме кара да мисля, че целта му е била да добави, да изличи или да промени нещо.

— Значи имената, които издирвате — измърмори под нос Хестив, — може да са на хора в много по-интересни взаимоотношения с Империята, отколкото предполагате.

— Може би — съгласи се адмиралът. Още една неприятна мисъл мина през главата му. — Но няма друга възможност. Ако искам да науча подробности за атаката, унищожила Каамас, къде ще ги потърся?

Генералът сви рамене.

— В редовните досиета трябва да са записани всички доклади, явни и тайни.

— А ако Палпатин е бил замесен, както твърдят слуховете?

— Такова сведение би трябвало да е в специалния раздел — въздъхна Хестив. — Това ли според вас е търсил Тирс?

— И още списъка с деловите партньори на Дизра — каза Пелаеон. — След като така и така ще влиза, защо да не свърши и двете работи?

— Наистина — съгласи се Хестив, барабанейки замислено по бюрото си. — Въпросът е за какво са му на Дизра докладите за Каамас?

— За каквото и да е, едва ли е без връзка с личното му обогатяване — кисело каза върховният командващ. — Само поради тази причина искам да знам какво е. Мисля, генерале, че двамата трябва, без да вдигаме шум, да издирим някого, който да отвори тази файлове от наше име.

— Незабавно ще започна да търся — обеща Хестив. — Къде да ви се обадя, когато го намеря?

— Известно време няма да можете да се свържете с мен — изправи се Пелаеон. — Аз ще ви се обадя, като се върна. Благодаря ви за съдействието.

— Изпълнявам дълга си, сър — отвърна генералът. — Успех… във всичко.

Най-сетне — каза си адмиралът, докато крачеше по коридора към дока, където бе прибрана совалката на върховния командващ. Яга Минор беше последната спирка от обиколката му на слабите брънки от отбранителната верига на Империята. Получи подкрепата на всички висши офицери, с които разговаря. Дойде моментът за самотното му пътуване към Песитин.

Той се намръщи. Три седмици… Три седмици откак полковник Вермел замина за Моришим, за да се свърже с генерал Бел Иблис. Три седмици без вест от полковника и корелианската му корвета. Все по-ясно ставаше, че са го отвлекли по пътя пирати, престарали се части на Новата република или несъгласни с предложението на адмирала офицери от Империята.

Вермел беше добър офицер и приятел и Пелаеон щеше много да скърби за загубата му, а и като върховен командващ щеше да усеща липсата му. Но за момента най-важният въпрос беше дали е успял да предаде съобщението, преди да изчезне.

Пелаеон нямаше как да установи това. Можеше само да отиде на Песитин и да почака Бел Иблис. Ако не дойдеше… е, ще му мисли, когато му дойде времето.