Призрак от миналото

ГЛАВА 10

В тази част на Дордолум бе горещо пладне. Сред тежката жега душният въздух затискаше смълчаната тълпа като мокро вълнено одеяло. Говорителят, който крещеше на множеството от минарето на пиедестала на общественото мнение, сякаш допълнително засилваше жегата. Но за разлика от мъртвилото на пека в неговата жар кипеше страст. С умело поднесена смес от думи, образи и сценично поведение той довеждаше до екстаз къкрещото в многоликата тълпа негодувание. Почти всеки, който слушаше пламенната филипика, таеше поне едно глухо недоволство: ишорците не обичаха диамалците, барабелците — родианците, акуалишците — хората. И почти всички недолюбваха ботанците. Като впери поглед над тълпата в претенциозната емблема на притежаваната от ботанците корабна компания „Солферин“, която стърчеше от другата страна на площада, Дренд Навет си позволи да се усмихне крадешком. Хубав ден за бунт.

Говорителят съвсем се разпали, обрисува с красноречиви подробности ужаса от унищожението на Каамас и малодушната гнусна роля на ботанците. Навет почувства как гневът на тълпата доближава точката на очакваната сляпа ярост. Избягвайки резките движения, за да не развали магията, обсебила околните, той се запъти към корабната компания. Клиф може и да беше гений в демагогията, но пък той, Навет, знаеше как да настьрви тълпата и да избере подходящия момент за действие.

Още малко… Навет зае позиция. Пъхна ръка в торбата, която висеше небрежно на хълбока му, извади оръжието си и зачака. Още няколко секунди… Сега!

— Справедливост за Каамас! — изкрещя той. — Справедливост! — ис широк замах запрати оръжието си към вратата на сградата…

Право в целта. Презрелият плод бличи се удари във вратата, пръсна се с противен звук и бликна в яркочервена експлозия. Застаналите наблизо дуросци ахнаха стреснати. Но и те подобно на всички в тълпата нямаха време да осъзнаят в какво са въвлечени. От пет-шест други места в тълпата се надигнаха викове за възмездие и други пет-шест плода бличи изпъстриха стената и вратата на сградата.

— Справедливост за Каамас! — отново извика Навет и хвърли още едно бличи. — Мъст за геноцида!

— Мъст! — поде някой призива. Викът бе придружен от неприятните плодови гранати.

— Мъст за геноцида! — Навет хвърли още два плода един след друг.

Един чуждоземен глас изпищя дрезгаво, зовейки за мъст… и сякаш отключи нещо, което много бързо превърна събраните на едно място същества в сбирщина. Върху сградата заваляха хранителни продукти, извадени от торбичките и кутиите с обяд и запратени със сляпа ярост, така умело раздухана от Клиф.

Навет нямаше намерение да пропилява изблика с няколко петна от плодове. Когато бръкна за пореден път в торбата, той извади камък. „Насилието ражда насилие“ — безмълвно си повтори наум старата максима и замахна. Камъкът улучи прозореца на сградата и разби пластмасата с трясък, който обаче не се чу от рева на побеснялата тълпа.

— Мъст за геноцида! — извика Навет, замахна и запокити още един камък.

Множеството възприемаше мигновено. Дъждът от яйца и хранителни продукти не спираше, но вече подсилен с камъните, ограждащи тротоарите и цветните лехи на площада. Навет хвърли още един камък. Върху пластмасата на още четири прозореца нацъфтяха назъбени дупки. 1 ой вдигна глава към небето. Колкото и изненадани да бяха, дордолумските власти нямаше дълго да се бавят с отговора. И наистина откъм космодрума се показаха три ярко осветени въздушни плъзгача, придружени от пет-шест планера. Наближаваха бързо, щяха да пристигнат след не повече от две минути.

Значи беше време за тръгване. Навет пъхна ръка под туниката си и натисна два пъти копчето на предавателя. Това бе сигнал за членовете на агитката му, че е време да се измъкват и да се разтворят в следобедната мараня. Ръката му подмина останалите два камъка в торбичката и извади последния подарък за ботанците — граната, разбира се. Но много специална. Навет лично я бе взел от ръцете на един убит миомарански боец от съпротивата преди десет години по време на кратката повторна окупация от силите на Империята, бляскаво командвани от върховния адмирал Траун. Особеното в оръжието бе, че бе изработено от гостуващ битинец. При бъдещото проучване на останките от гранатата, каквото несъмнено щеше да има, Новата република щеше да стигне до заключението, че дори, общо взето, миролюбивите битинци са започнали да съчувстват на антиботанските настроения.

Това може би нямаше да има значение. Може би нищо вече нямаше значение. Нищо чудно чуждоземците и почитателите им така да бяха смазали Империята, че дейността на Навет и групата му вече да нямаше значение.

Но в светлината на техния дълг всякакви съмнения и сметки също нямаха значение. Навет бе видял и славата на Империята, и упадъка й… и ако тази слава не можеше да бъде съживена, единственото възможно заключение на кариерата му бе да допринесе за погребването й под останките на Новата република.

Той изтегли щифта и хвърли гранатата. Тя мина през един от счупените прозорци на горния етаж и падна в сградата. Навет бе изминал половината път до края на тълпата, когато гръмотевица процепи въздуха и към небето се вдигна огромно огнено кълбо.

Той се разхождаше безгрижно из улиците в ранния следобед, когато властите пристигнаха на мястото на пожара.

Петицията се извъртя докрай на екрана заедно с дългия списък подписи. Лея вдигна поглед от електронния си бележник. В стомаха й се бе свила топка. Нищо чудно, че президентът Гаврисом изглеждаше толкова сериозен, когато я покани в кабинета си.

— Кога пристигна това? — попита тя.

— Преди около час — отвърна Гаврисом. Върховете на крилата му неспирно докосваха купчините информационни чипове, които чакаха да им обърне внимание. — Реших, че ще е по-добре предварително да уведомя двама ви със съветник Фейлия.

Лея погледна Фейлия. Ботанецът седеше свит в стола си с плътно прилепнала към тялото козина.

— Защо и мен? — попита Лея.

— Защото вие намерихте документа за Каамас — обясни Гаврисом. Опашката му изплющя, което за калибопците означаваше свиване на рамене. — Защото подобно на Каамас и вашият свят е загинал пред очите ви и следователно можете добре да разберете каамасците. А и като почитана героиня от борбата за свобода имате голямо влияние върху членовете на Сената.

— Моето влияние не издържа сравнението с тези подписи — каза Лея и махна към електронния бележник. — Освен това… — тя се поколеба за миг — не съм сигурна дали не споделям тяхното мнение, че това не е разумен компромис.

— Компромис? — глухо възкликна Фейлия. — Това не е компромис, съветник Органа Соло. Става дума за смъртна присъда над ботанския народ.

— Тримата сме сами в тази стая, съветник Фейлия — спокойно му напомни Гаврисом. — Не е нужно да прибягвате до реторични хиперболи.

Ботанецът погледна към калибопа с безстрастни като гласа му очи.

— Никаква реторика или хипербола няма тук, президент Гаврисом — отвърна той. — Може би не си давате сметка, какви усилия и колко време ще са нужни за намирането на ненаселен свят, подходящ за оцелелите каамасци — козината му настръхна. — Освен това настоявате да поемем разходите за превръщането на този свят в обитаем за каамасците. Не можем да си го позволим!

— Имам представа от приблизителната цена на такова начинание — търпеливо заобяснява Гаврисом. — По време на Старата република бяха предприети най-малко пет подобни…

— От хора, опиянени от властта и богатствата си — остро възрази Фейлия. — Ботанският народ не разполага с власт и богатства.

Гаврисом тръсна гривата си:

— Да говорим прямо, съветник. Ботанските авоари в момента са достатъчни, за да бъдат покрити подобни разходи. Разходите са значителни, но не разорителни. Ще повторя отново, че това е най-добрата възможност проблемът да бъде решен бързо и мирно.

Козината на Фейлия се наежи.

— Вие не разбирате — тихо каза той. — Авоарите, за които говорите, не съществуват.

— Как така не съществуват? — намръщи се Лея. — Виждала съм балансите. Списъкът на ботанските активи заема цели страници.

Фейлия я погледна право в очите.

— Това са лъжи — отвърна той. — Хитро скроени електронни измислици.

Лея погледна към Гаврисом. Крилете му бяха преустановили неспокойните си движения.

— Да не би да твърдите — внимателно попита калибопът, — че вождовете на обединените ботански племена са извършили измама?

Козината на ботанския съветник се наежи още повече.

— Имахме временни финансови затруднения — с умолителен глас каза Фейлия. — Няколко несполучливи операции изчерпаха средствата на обединените племена и затънахме в дългове. След това възникна тази разправия и засили още повече несигурността. Нужни ни бяха инвестиции и контакти… — гласът му заглъхна.

— Ясно — Гаврисом говореше все още спокойно, но на длъгнестото му лице се появи изражение, каквото Лея не бе виждала дотогава. — Поставяте ме в извънредно неловко положение, съветник Фейлия. Как предлагате да процедирам?

Виолетовите очи на ботанеца срещнаха бледосините очи на калибопа.

— Ние можем да се изправим на крака, президент Гаврисом — каза той. — Само че ще ни е нужно малко време. Преждевременното разгласяване на тази информация ще се отрази пагубно не само на ботанския народ, но и на вложилите инвестиции в нас.

— На вложилите доверие във вас — студено го поправи Гаврисом.

— Така е — отмести Фейлия очи. — На онези, които ни се довериха.

Цяла минута никой не проговори. Накрая, тръскайки отново гривата си, Гаврисом погледна към Лея.

— Вие сте рицар джедай, съветник Органа Соло. Мъдростта на вековете и водачеството на Силата са ваши съюзници. Моля ви за съвет.

— Много ми се иска да мога да ви го дам — въздъхна тя.

— Имате ли някакъв напредък с издирването на имената на замесените в унищожението на Каамас ботанци?

— Още никакъв. Хората от разузнаването ни продължават да работят върху оригиналния информационен чип, но според дешифровчиците вече сме извлекли всичко от него. Правим проучвания и в старите имперски архиви на Кампарас, Будолайз и Оброа скай. За момента не сме намерили нищо.

— И да е имало нещо, то е било в специални отдели — с цвилене въздъхна Гаврисом. — Имперските сили получиха заповед да унищожат точно тях, преди да се оттеглят.

— Просто се надяваме някъде да е останало копие.

— Не особено основателна надежда.

— Така е — не можеше да не признае Лея. — Фейлия, колко време ще е нужно на обединените племена, за да се изправят на крака?

— Засега се предвижда да изплатим главницата за три месеца — отговори ботанецът. — Но тогава финансовото ни положение далеч няма да е такова, каквото се смята, че е.

Гаврисом издаде дълбок гърлен звук.

— Колко време ще мине, преди да бъдете в състояние да пристъпите към търсене на свят за каамасците? — попита Лея, барабанейки по електронния си бележник.

Фейлия затвори очи.

— Може би десет години. А може и никога да не бъдем в състояние.

— Иска ми се да можех да ви дам съвет, президент Гаврисом — каза Лея. — За момента обаче не виждам ясен изход.

— Мога ли да се надявам да потърсите по-задълбочено решение в Силата? — попита президентът.

— Бъдете сигурни, че ще опитам — увери го Лея. — Но едно е ясно — в близко бъдеще ботанците няма да са в състояние да отговорят на изискванията на тази петиция.

— Вярно — мрачно се съгласи Гаврисом. — Ще се опитам да спечеля малко време.

— Как? Като предизвикате дебат ли? — попита Лея. — Това може да се окаже рисковано.

— Извънредно рисковано — съгласи се президентът. — Ако някой предложи петицията като официален законопроект, току-виж целият Сенат я ратифицирал. Нямам никаква възможност за лавиране.

Лея направи гримаса. Гаврисом нямаше възможност за лавиране, а ботанците — още по-малко. Изборът им бе дали да създадат нов свят за каамасците, или да се изправят пред последствията от незачитането на закон на Новата република.

— Но както ви е известно, президентът не е напълно лишен от средства — продължи калибопът. — Има парламентарни трикове, които също могат да се приложат. Вероятно ще успея да задържа нещата за известно време.

— Но не за следващите десет години — погледна към Фейлия Лея.

— Не.

— Е — каза Гаврисом след кратка пауза, — засега не можем да направим много. Но искам реалните финансови отчети на обединените племена, които потвърждават описаната от съветник Фейлия картина. Съветник Органа Соло, ще приемете ли да отидете до Ботауи с такава мисия?

— Аз? — изненадано възкликна Лея. — Аз не съм финансов експерт.

— Баща ви Бейл Органа не може да не ви е предал основните знания, когато сте били малка — отвърна Гаврисом.

— Само основните — съгласи се Лея. — Нищо повече.

— Те са достатъчни — увери я калибопът. — Измамите ще бъдат във фалшифицираните документи, не в истинските — той махна към Фейлия с едно от крилата си. — Ще й бъде осигурен достъп до истинските данни, нали?

— Разбира се — каза ботанецът. Козината му настръхна нещастно. — Ще предупредя вождовете на обединените племена за пристигането ви.

— Не! — отсече президентът. — Не бива да има никакво предупреждение.

Очите на Фейлия блеснаха.

— Засягате честта на вождовете, президент Гаврисом!

— Разбирайте го, както желаете — отвърна калибопът. — Те не бива да са предизвестени. И не забравяйте, че съветник Органа Соло е рицар джедай. Ако вождовете не са изненадани от пристигането и искането й, тя веднага ще го разбере.

Лицето на Лея остана безизразно. Никога не й е било лесно да разбере дори и обикновените ботанци и не беше сигурна, че на ботанските вождове ще им проличи дали са били предупредени. Но Фейлия, разбира се, не знаеше това.

— Ясно — промърмори той. — Кога ще тръгне?

— Възможно най-скоро — отговори Гаврисом. — Съветник Органа Соло?

— Вероятно за няколко часа ще успея да се приготвя — отвърна Лея и прехвърли наум какво щеше да й е нужно. Хан може би щеше да поиска да дойде с нея. Това би било добра възможност двамата да прекарат малко време заедно. — Чуй и ногрите ще се грижат за децата.

— Ногрите — измърмори Фейлия. В гласа му се прокрадна нотка на горчивина. — Трябваше да убият онзи деваронианец още на Уейланд. Тогава нямаше да се случи нищо.

— Деваронианецът не е направил нищо, с което да заслужи смъртта си — тихо каза Гаврисом. — А и бездруго в галактиката вече са извършени премного убийства.

— Още ще има — мрачно пророкува Фейлия. — Толкова голяма цена ли беше един живот, за да се спести всичко това?

— За онези, които искат да останат цивилизовани, има само един отговор на този въпрос — президентът сви крилете си в положение за почивка. — Благодаря и на двама ви, че дойдохте, съветници. Отново ще поговорим.

Моф Дизра остави електронния си бележник.

— Задоволително — каза той и погледна към другите. — Нещата сякаш се развиват добре…

— Нещата се развиват бавно — пресече го Флим и се облегна назад. Краката му бяха вдигнати върху кораловото бюро на Дизра. — Какво сме постигнали? Няколко пиратски набега и стотина бунта.

— Търпението е добродетел — напомни Тирс на актьора. — Дори за войниците. Особено за войниците.

— Аз съм актьор, не войник — възрази Флим. — Но в моя свят никой не обича да протака нещата. Прицелвате се, опъвате тетивата и пускате… Почнете ли да умувате, всичко ще изгубите.

— Няма да изгубим — успокои го майорът. — Бъркаме деликатна гозба, трябва да поври повечко.

— Тогава може би трябва малко да намалите огъня — каза Флим. — Това е най-великата ми роля. А единствените, които са ме видели в нея, сте вие двамата и още четиримата капитани на звездните разрушители. Кога ще се явя пред публика?

— Ако продължаваш в този стил, може никога да не се явиш пред публика — отговори Дизра, овладявайки се с усилие.

Флим започваше да показва всички приумици и прищевки на самовлюбен актьор, каквито мофьт винаги бе презирал.

— Не се притеснявай — успокоително се обади Тирс. — Ще имаш възможност да се представиш поне на закрито представление за бунтовниците. Но преди това трябва да решим къде ще е най-доброто място за него. Нужно е да разберем кои правителства са за строги санкции спрямо ботанците и кои са за опрощаване и мирно уреждане на въпроса.

— Значи най-вероятно е да се представиш на Мон Каламари или на Дурос — изръмжа Дизра, гледайки изпод вежди бившия гвардеец.

Това бе едно от последните предложения на воина и мофът съвсем не бе въодушевен от него. Намерението на Дизра бе да използва Флим, без да вдига много шум, за да вдъхнови имперските сили, но не и да плаши Новата република дотолкова, че тя да се нахвърли върху тях.

— Моментът наближава — продължи Тирс, пренебрегвайки коментара на мофа. — Шпионите ни на Корускант докладват за петиция до президента. Ако се докопат до копие от нея и разгласят текста, нещата много ще се ускорят. След няколко дни според мен ще можем да минем към следващата фаза.

— Надявам се — каза Флим. — Не може да не ви е идвало на ум, че Новата република може по много прост начин да реши кризата и да провали плановете ни.

— Разбира се, че ни е идвало — отвърна Дизра, едва сдържайки се. — Нужно е само да се разбере кои ботанци са помогнали на агентите на Палпатин на Каамас.

— И сте предприели стъпки това да не се случи?

— За глупак ли ме смяташ! — повиши тон мофът. — Разбира се, че съм предприел. Единствените пълни записи са тук на Бастион и се пазят строго.

— Но не е съвсем така — замислено каза Тирс. — В архивите на база Убикторат на Яга Минор също може да има копия.

— Защо не си казал досега? — намръщи се Дизра.

— Досега не сме повдигали въпроса за защитата на информация от противника — отвърна майорът. — Знам, че сте се се погрижили за архивите на Бастион, и предположих, че не сте забравили и копията на Яга Минор.

— Досега не съм, но мога да го направя — каза мофът. — Още довечера отлитам за Яга Минор.

— Отиването ви там лично може би не е най-добрият ход — спокойно възрази бившият гвардеец. — Командирът на базата доста добре познава адмирал Пелаеон, а и нямате основателен предлог да искате достъп до архивите му, като се има предвид библиотеката на Бастион, която ви е подръка.

Дизра отново се намръщи:

— Тогава кой ще отиде? Ти ли?

— Логично е да отида аз — каза Тирс. — Генерал Хестив не ме познава нито по име, нито по лице и мога да измисля някаква история, която не е свързана. Ако не налетя на Пелаеон, няма да има проблеми.

— А как ще проникнеш в специалния фонд? — попита Дизра.

— Ще използвам копие от декодиращата ви система, разбира се — сви рамене майорът.

Мофът се намръщи повече.

— За втори път се опитваш да измъкнеш декодера от мен. Защо толкова настояваш да го имаш?

— Явно предпочитате бунтовниците първи да сложат ръка на документите за Каамас — отговори Тирс. — От какво се страхувате?

— Не зная точно — мрачно отвърна Дизра. — Може би от това, че… че всъщност единственото, което искаш от началото… е да си напъхаш носа в тези записи. Може би мисля, че, докопаш ли онова, което търсиш, ще изчезнеш и ще ни оставиш да се оправяме с кашата.

— Преди минутка се страхувахте, че ще присвоя великия ви план — усмихна се майорът. — Сега изведнъж се разтревожихте, че мога да го зарежа. Решете кое от двете ви притеснява.

— Не отговори на въпроса ми — грубо отвърна Дизра. — Какво те интересува в онези записи?

— Не знам — отговори гвардеецът. — Императорът имаше много тайни, някои от които ще са ни полезни, но няма как да знам кои, докато не ги видя.

— Ако причината е толкова проста и ясна, защо не я каза от началото? — попита мофът. — Можех да те пусна в архивите на Бастион.

— Добре — съгласи се Тирс. — В този миг подавам молба за това. И все пак, ако отида на Яга Минор, мога да реша два проблема наведнъж.

Дизра се намръщи. Само че, ако Тирс направеше издирването си на Яга Минор, мофът нямаше да може да му наднича над рамото. Флим се раздвижи от другата страна на бюрото.

— Тримата сме в една и съща игра, ваше превъзходителство — напомни той на Дизра. — Каквито и тайни да открие, майор Тирс не може да ги използва сам така резултатно, както с нас двамата.

— Точно така — кимна бившият гвардеец. — Ще кажа още нещо. Едно от досиетата, които се надявам да намеря, би било полезно само ако сме тримата заедно.

Значи наистина търси нещо определено, помисли мофът и попита:

— И каква е тази тайна?

— Съжалявам — поклати глава майорът. — На мен ми е нужна помощта ви, за да я разкрия, но е възможно вие двамата да решите, че нямате нужда от мен. Не се обиждайте, но засега предпочитам да запазя необходимостта от личността си.

Дизра направи физиономия, но знаеше, че е безполезно да продължава. Притисна Тирс, докъдето гвардеецът остави да бъде притиснат. Поне засега.

— Ще си необходим като главен тактик в плана ни — напомни му мофът и махна с ръка. — Но ако така ще се чувстваш по-сигурен… — прекъсна го тих звън на бюрото му.

— Какво е това? — попита Флим.

— Личната ми честота — обясни Дизра и се намръщи, след като отвори чекмеджето и погледна кода за достъп. — Какво по дяволите…

— Ще отговорите ли? — попита Флим.

— Все едно ви няма — рязко отвърна мофът и набра кода за връзка. — И двамата.

Той се изправи и се обърна към екрана на бюрото си.

Лицето му доби твърдо и властно изражение. На екрана се появи лице…

— Дизра — сърдито каза капитан Зотип. — Да чуем истината. Какво става, по дяволите?

— Обръщението е „ваше превъзходителство“, капитан Зотип — поправи го мофът. — Щях да ви задам същия въпрос. Знаете правилата за връзка с мен по тази честота.

— По дяволите правилата! Искам да знам…

— Знаете правилата — повтори Дизра. Ледената острота на гласа му накара капитана да млъкне. — Този канал се използва само в извънредни случаи — мофът вдигна вежди. — Или искате да рапортувате, че пиратите Каврилу не могат да се справят с някаква ситуация?

— О, справихме се! — с горчивина отвърна Зотип. — Цената бе двама от хората ми и една от най-добрите ми бази, но се справихме. Искам да разбера как и защо Люк Скайуокър реши да ни гостува?

— Какво говориш? — намръщи се мофът.

— Не го усуквай, Дизра — предупреди го Зотип. — Скайуокър беше на Каурон и разпитваше за безценните ви клонинги. Измъкна се от джедайския капан и накрая се наложи да вдигнем всичко във въздуха и да си плюем на петите.

— Скърбя с вас за загубата ви — саркастично отвърна мофът. — Какво общо имам аз?

— Какво общо имаш ли? — рязко отвърна пиратският капитан. — Първо изтегли всичките си клонинги без никакво обяснение, а сега изневиделица цъфва Скайуокър — погледът на пирата стана още по-твърд. — Знаеш ли какво мисля? Мисля, че вече не сме ти нужни и си пуснал Скайуокър по дирите ни, за да ни довърши. Какво ще отговориш?

— Ще отговоря, че един главатар на пирати си е изпуснал нервите — простичко отвърна Дизра. — Какво ще спечеля от унищожаването на пиратите Каврилу? Дори ако допуснем, че съм в състояние да ги унищожа.

— Ти ще кажеш — процеди през зъби Зотип. — Чух, че хората на адмирал Пелаеон душат около деловите ти партньори от Мунилинст и Борго Прайм. Може би се опитваш да изгориш мостовете след себе си, преди да са направили връзката между нас?

Мофът изсумтя:

— Ще ти кажа нещо. Не само че не се страхувам от адмирал Пелаеон, но нито ти, нито кой да е в галактиката има основания да се страхува от него. Още дълго ще е така.

— Мислех, че добрите офицери на Империята вече не се избиват един друг — възкликна капитанът и се почеса под черната рунтава брада.

— Той няма да бъде убит — увери го Дизра със самодоволна усмивка. — Просто няма да бъде заплаха. Нищо друго!

В това време Тирс измърмори нещо под нос и придърпа електронния бележник на мофа.

— Все едно — махна с ръка пиратският главатар. — Тогава какво правеше там Скайуокър?

Дизра сви рамене. С крайчеца на окото си гледаше Тирс, който припряно пишеше съобщение на електронния му бележник.

— Сигурно ви е разпознал по време на нескопосаното ви нападение при Ифигин — предположи мофът. — Нали са ви прогонили YT-1300 и един изтребител? Соло и Скайуокър.

— Възможно е — съгласи се пиратът със злъчно великодушие. — И все пак той знаеше, че използвам клонингите ти.

— Гонил е вятъра, Зотип — махна пренебрежително Дизра. — Опипвал е за връзка между теб и Империята. Нищо не знае.

— Може би не знае нищо за теб — изръмжа пиратът, — А за мен? Той е майстор джедай, нали? Може да е извлякъл всякакви мръсотии от хората ми.

— Тогава се покрийте за известно време — с изчерпващо се търпение предложи Дизра. — Някъде, където големият лош джедай не може да ви намери.

Лицето на Зотип помръкна.

— Не се отнасяй с мен като с дете, Дизра — заплашително изръмжа той. — Сътрудничеството ни беше много изгодно. Не пожелавай да ти стана враг!

— Същото мога да кажа и аз — отвърна мофът. В това време Тирс свърши да пише, заобиколи бюрото и вдигна електронния бележник над екрана, така че Дизра да може да прочете. — Няма основание… — продължи мофът и се облегна небрежно напред, като се опитваше едновременно да чете и да говори — отношенията ни да прекъсват заради някаква глупост.

— Глупост! — иронично повтори капитанът. — Наричаш глупост загубата на основната ни база…

— Освен това искам да ти предложа нещо — облегна се назад Дизра и се усмихна бегло на Тирс. Още една точка за главния тактик. — Ако се интересуваш, разбира се.

Зотип подозрително изучаваше лицето на мофа.

— Слушам.

— След около три седмици адмирал Пелаеон ще напусне с „Химера“ имперското космическо пространство за тайна среща на Песитин — каза Дизра. — Искам да го нападнеш.

Зотип се изкикоти.

— Дадено, Дизра, ще се явя срещу имперски звезден разрушител с няколко телгорински омиротворители и един-два кръстосвача тип „Калот“. Колко му е!

— Нямам предвид сериозна атака — търпеливо отвърна мофът. — Достатъчно е да го подържите под обстрел. Приемаш ли предложението ми?

— Естествено — троснато каза Зотип. — Въпросът е защо?

— Защото ще ти платя два пъти повече от онова, което вземаш, за да притесняваш корабите на Новата република — сега Дизра меко мъркаше. — И защото накрая за пиратите Карвилу ще има богата жътва.

— Ти си мислиш, че ще има нещо за жънене?

— Повече, отколкото си представяш — увери го Дизра.

— Нямаш представа, какво мога да си представя — изсумтя Зотип, но в погледа му мина сянка. — Песитин ли каза?

— Да — потвърди Дизра. — И още нещо, искам корабите, които ще изпратиш срещу „Химера“, да са с корелиански отличителни знаци.

— Добре — каза Зотип и отново се почеса под брадата.

— Има ли някаква специална причина?

— Същата, поради която изобщо не ме интересува действителният размер на щетите, които ще му причините — отвърна Дизра. — Ако се понапрегнеш, ще се сетиш и сам.

— Ще опитам — обеща пиратът, — А ти виж как да преведеш парите в сметката ни.

— Удоволствие е да се работи с вас, капитан Зотип — усмихна се мофът.

— Както винаги, моф Дизра. Ще поддържаме връзка — и екранът угасна.

— Следващия път не по този канал, ако обичаш — измърмори мофът към празния екран и си позволи леко да се отпусне в стола. Разговорите със Зотип винаги го изтощаваха. — Е, ще има работа за известно време.

— При това полезна — обади се Тирс и изтри съобщението от електронния бележник. — Ето ти още една военна мъдрост, Флим: никога не късай със съюзници, ако не си напълно уверен, че повече няма да имаш нужда от тях.

— И във Външния ръб си имаме такива правила — сухо отвърна Флим. — Е, не толкова добре формулирани. За какво точно става дума?

— За нападение на Зотип над Пелаеон — уточни Дизра.

— Самото нападение ми е ясно — каза Флим. — Искате да накарате Пелаеон да мисли, че Новата република е отхвърлила предложението му за мир и му устройва засада.

Мофът вдигна вежда:

— Много добре… учиш се. Разбира се, отстрани се вижда по-добре.

— Много сте любезен — отвърна актьорът и направи подигравателен поклон с глава. — Само не разбирам защо корабите трябва да са с корелиански отличителни знаци, а не направо със знаци на Новата република.

— Защото би било прекалено натрапливо — отвърна Тирс. — Би означавало да се заяви, че в Корускант всички категорично отхвърлят идеята за среща. Пелаеон знае, че не е така, и ще се сети, че е провокация.

— Така ще излезе, че само Бел Иблис, който е корелианец, е отхвърлил предложението — добави Дизра. — А и като се направят на корелиански отбранителни кораби, ще бъде естествено да няма звездни кръстосвачи или крайцери.

— Освен това не забравяй — каза Тирс, — че поне засега не искаме Пелаеон да се откаже напълно от идеята за капитулация. Ако излезе, че Бел Иблис отхвърля предложението му без официално съгласуване, следващият ход на адмирала е да потърси друг, към когото да отправи официалното си предложение. Това ще отнеме време, което е в наша полза. По-важното е, че ще го принуди да напусне Песитин преждевременно. Дори полковник Вермел да е успял да съобщи доста, преди да го пленят при Моришим, има вероятност Пелаеон и Бел Иблис да се разминат.

— Хубаво ще бъде — небрежно подхвърли Дизра, грижливо криейки изненадата си.

Не се бе сещал за последния резултат, преди Тирс да каже за разминаването, но нямаше намерение да го показва пред двамата. Бившият гвардеец бездруго бе прекалено самоуверен, а Флим не проявяваше нужната според мофа почит към вишестоящите. — Междувременно, както каза майор Тирс, нашата гозба има нужда от още малко разбъркване. Готови ли сме вече за метежа на Ботауи?

— Почти, ако не и съвсем — отвърна гвардеецът. — Ще използваме отряда на Навет, според мен най-добрите провокатори.

— Нужни са ни запомнящи се размирици — каза Дизра.

— Ще им наредя да са в готовност.

— Трябва да задействаме и другите законсервирани групи — продължи Тирс. — Не сме в състояние да изработим съвсем точни планове, но трябва да имат готовност, когато му дойде времето.

— Е, да — тихо каза мофът. — Ако истинският Траун командваше операцията, щеше да я разчете до минута.

— Трябва да дадем най-доброто, на което сме способни — отвърна майорът. — И да се доверим на враговете си да запълнят празнините вместо нас. А аз ще отида до Яга Минор с надеждата да открия нещо.

— Дано да е полезно — обади се Флим и стана. — Но едно нещо ме притеснява. Какво е търсил Скайуокър в базата на Карвилу?

— Както казах и на Зотип, опитвал се е да намери връзка между тях и нас — отговори му Дизра. — Не се притеснявай, няма да успее.

— Но…

— Освен това притеснението ти е неуместно — прекъсна го Тирс. — Съвсем скоро няколкото клонинги и разни пършиви пиратски шайки ще бъдат последна грижа за бунтовниците.