Пленница

5

Тъпачка такава! — изпищя Фей и се откъсна от Каси. — Това беше само началото. Ти съсипа всичко.

Каси лежеше по гръб и дишаше тежко. После разтреперано посочи нещо и седна.

— Съсипах ето това — каза тя, гласът й беше слаб от усилието и уплахата. Фей погледна към тавана и тъмния овъглен кръг върху бялата мазилка.

— Идваше право към теб — каза Каси, прекалено разстроена да се разкрещи или дори да се ядоса. — Не го ли видя?

Фей само я погледна, черните й мигли се склопиха над замислените й златисти очи. После погледна черепа. Каси се наведе и го покри с плата.

— Какво правиш?

— Ще го върна обратно — каза Каси, все още задъхано. — Диана беше права. Аз бях права, трябваше да се вслушам в собствените си думи. Това нещо е прекалено опасно.

Тя очакваше Фей да избухне, може би дори да се бие с нея. Фей обаче погледна нагоре към петното на тавана и каза замислено:

— Просто трябва да вземем повече предпазни мерки. Ако успеем да уловим тази енергия… да я канализираме…

— Ти си луда — каза й Каси без заобикалки. — И сделката ни беше дотук. Направих каквото поиска — донесох ти черепа. Ти го използва и едва не загина. Сега всичко свърши.

Отпуснатото лице на Фей се промени.

— О, не, Каси — каза тя. Намек за усмивка заигра по извитите и устни, но очите и горяха безмилостно. — Това е само началото. Не разбираш ли? — тя започна да се смее. — Сега си моя пленница дори повече от преди. Вече не става въпрос само за Адам… Мога да кажа на Диана и за това. Как мислиш ще се почувства благочестивата принцеса, когато разбере, че „малката и сестричка“ е откраднала черепа? И го е дала на мен, за да го използвам? — Фей се засмя по-силно, очевидно доволна. — О, Каси, трябва да си видиш лицето.

Каси имаше чувството, че се задушава. Фей казваше истината. Ако Диана разбереше, че е изровила черепа… че я беше излъгала… че цялата сцена, как уж се беше страхувала да се прибере — е била номер…

Също като миналия път, когато беше в тази стая. Каси усети духът й и волята й да се сломяват. Беше с вързани ръце. Не знаеше какво да прави.

— Сега ще върнеш черепа — каза Фей, сякаш идеята беше нейна. — А по-късно… е, все ще измисля какво да ти поискам. Междувременно гледай винаги да си на разположение.

„Мразя те“, помисли си Каси с безсилен гняв. Но Фей изобщо не я забелязваше, беше се навела да вземе настръхналите котета (едното сиво, другото рижо), които бяха изпълзели изпод прашното легло. „Котетата вампири“, спомни си разсеяно Каси — онези, които обичаха човешка кръв. Очевидно дори и те не харесваха черепа.

— Ами това? — попита Каси и посочи тъмното петно на тавана на Фей. — Не се ли чувстваш отговорна, че го пусна на свобода? Може да убие някого…

— Съмнявам се — каза Фей и сви нехайно рамене. — Но предполагам, че ще имаме време да разберем — тя погали рижото коте и козината му залепна за гърба.

Каси не можеше да направи нищо, освен да я гледа. Сълзи напираха в очите й. Беше си мислила, че може да контролира Фей, но бе сгрешила. Сега никой не знаеше какво прави новата тъмна енергия и тя не можеше да я спре.

„Трябваше да кажеш на Диана“, прошепна един глас в съзнанието й, но Каси дори не се престори, че го чува. Вече не можеше да каже на Диана, шансът й отмина. Нещата с Фей бяха отишли твърде далеч.

— Каси, притеснява ли те нещо? — попита я Лоръл, държейки нож с бяла дръжка в ръка.

— Мен? Не. Защо? — отвърна Каси. Имаше чувството, че подскача постоянно.

— Струваш ми се малко нервна — Лоръл нежно прокара ножа през основата на малък храст вещерски лешник1 и прошепна успокояващо: — Така, изобщо няма да боли… имаш много корени под земята и отново ще пораснеш… — После вдигна поглед. — Не е заради бала, нали?

— Не, не — отвърна Каси. Изобщо не се беше сещала за бала тази седмица. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за тъмната енергия. Всеки ден очакваше да чуе, че е станала нова трагедия.

Днес обаче беше четвъртък и все още нищо не се беше случило. Нямаше свлачища, нямаше мъртви тела, дори никой не беше изчезнал. О, само да можеше да повярва, че страховете й са били напразни.

Енергията, която бяха освободили с Фей, беше малка — тя беше уверена в това — и може би просто се беше изпарила. Каси усети как я завладя блажено спокойствие при тази мисъл.

Лоръл се беше преместила до една туфа мащерка.

— Още не е късно да размислиш за бала — каза тя. — Иска ми се да дойдеш. Вещиците обичат танците, те са част от тяхната същност. Както се казва в едно от нашите заклинания:

После добави, гледайки замислено Каси:

— През лятото не беше ли си харесала някакво момче? Можем да го призовем да дойде тук…

— Не! — прекъсна я Каси. — Наистина не ми се ходи на танците, Лоръл. Аз просто… Ще се чувствам неловко.

— Благодаря — прошепна Лоръл и за миг Каси си помисли, че го казва на нея, но тя говореше на мащерката. — Съжалявам, но ми трябва част от корена. Донесох това. То ще ти помогне да порастеш отново — продължи тя и пъхна един розов кристал в почвата. — Това ме подсеща да те попитам намери ли вече своя кристал?

— Не — отвърна й Каси. Замисли се за различните кристали в кутията на Фей. Беше и харесало да ги държи, но сякаш нито един от тях не беше неин, а като вещица тя трябваше да има кристал.

— Спокойно, ще го намериш — увери я Лоръл. — Един ден ще попаднеш на него и ще разбереш — тя се изправи с мащерката в ръка. — Добре, да влезем вътре и ще ти покажа как се прави отвара. Хората не трябва да си играят с билките, освен ако не знаят точно какво да правят. Ако си промениш мнението за танците, малко супа с мащерка ще ти помогне да преодолееш срамежливостта си.

Каси се огледа (напоследък го правеше постоянно) и потърси тъмната енергия с очи. После последва Лоръл.

На следващия ден в часа по американска история Диана кихна.

Госпожа Ланинг спря да говори и каза разсеяно:

— Наздраве.

Каси почти не обърна внимание на този случай. В края на часа обаче Диана отново кихна и продължи да киха. Каси я погледна. Очите й бяха почервенели и насълзени. Носът й също беше червен от търкането със сухи кърпички.

Същата вечер, вместо да отиде на футболния мач, Диана си остана в леглото. Каси не разбираше от футбол и викаше, когато и другите викаха. В някакво забутано кътче на съзнанието си тя се тревожеше да не би болестта на Диана да е свързана по някакъв начин с тъмната енергия.

— Аплодисменти — каза Лоръл и я бутна с лакът. — За Кралицата на красотата. Сали изглежда почти красива, нали?

— Сигурно — каза Каси, ръкопляскайки механично. — Лоръл, защо никоя от нас не е Кралица на красотата. Защо външен човек?

— Диана не поиска да стане — отвърна Лоръл кратно. — А Деб и другите мислят, че това е една голяма превземка. Като виждам как Джефри Лавджой гледа Сали обаче, бих казала, че Фей направи грешка. Тя каза на Джеф, че ще ходи на танците с него, но той вече беше поканил Сали. Освен това той е боец. Интересно коя от двете ще спечели.

— Ще ми разкажеш всичко — рече Каси. — Бях свидетел на последната кавга между Фей и Сали, не искам да изпусна следващата.

Нещата обаче се развиха по друг начин.

Каси беше в градината с билките, когато телефонът иззвъня. Трябваше да мине през кухнята и да влезе в новото крило на къщата, за да го вдигне.

— Ало? Каси? — каза някой толкова заглъхнало и тихо, че Каси едва я позна. — Диана е.

Страх плъзна по гръбнака на Каси. Тъмната енергия…

— О, Диана, добре ли си?

Чу се неясен смях.

— Не се паникьосвай. Не умирам. Просто имам лоша настинка.

— Звучиш ужасно.

— Знам. Чувствам се отвратително и не мога да отида на танците довечера. Затова те моля за една услуга.

Каси замръзна, интуитивно усещайки за какво става въпрос. Отвори уста и я затвори, без да каже нищо. Диана продължи:

— Джефри се обадил на Фей да й каже, че все пак ще бъде със Сали и Фей полудя. Като чула, че съм болна, се обади да каже, че ще ходи с Адам. Тя знае, че ще го накарам да отиде й без мен. И наистина е така. Не искам да изпусне бала. Аз обаче и отвърнах, че вече съм те помолила да го придружиш вместо мен.

— Защо? — изрече Каси и после се замисли. Това беше глупав въпрос…

— Защото Фей си търси гадже — обясни търпеливо Диана. — Тя харесва Адам, а и предвид настроението, в което е тази вечер, от нея може да се очаква всичко. Единственото, което не бих понесла, е тя да се вкопчи в Адам. Просто не мога.

Каси се огледа къде да седне.

— Но, Диана… Аз дори нямам рокля. Цялата съм в кал…

— Можеш да отидеш у Сюзан. Момичетата са там и ще се погрижат за теб.

— Но… — Каси затвори очи. — Диана, ти не разбираш. Не мога. Аз…

— О, Каси, знам, че искам много. Нямам обаче към кого другиго да се обърна. Ако Фей си набележи Адам…

За пръв път Каси чуваше такова отчаяние в гласа на Диана. Беше на ръба да се разплаче. Каси притисна ръка към челото си.

— Добре. Добре, ще отида. Но…

— Благодаря ти. Каси! Сега върви у Сюзан… Вече говорих с нея. Заедно с Лоръл и Мелани ще ти помогнат да се приготвиш. Аз ще се обадя на Адам да му кажа.

„Само това липсваше“, каза си безпомощно Каси.

Може би Адам щеше да намери начин да ги измъкне от тази ситуация, мислеше си тя, докато караше фолксвагена към дома на Сюзан. Това обаче беше малко вероятно. Когато Диана си наумеше нещо, ставаше непреклонна.

Къщата на Сюзан имаше колони. Майката на Каси беше казала, че е лоша имитация на древногръцката архитектура, но Каси тайно смяташе, че е внушителна. Вътре също беше впечатляваща, а спалнята на Сюзан беше много стилна.

Цялата стая беше в цветовете на морето — пясък, миди, перли, морски охлюви. Таблата на леглото на Сюзан имаше формата на раковина. Онова, което най-много впечатли Каси, бяха огледалата — не беше виждала толкова огледала в една стая.

— Каси! — възкликна Лоръл зад нея и Каси изненадано се обърна. — Намерих я! — извика Лоръл триумфално към другите и вдигна закачалка, покрита с найлонова торба. През найлона се виждаше някаква светла блестяща материя.

— Баба Куинси ми купи роклята това лято… Но не съм я носила и никога няма да я облека. Не е мой стил, но на теб ще ти стои чудесно.

— О, господи — успя да изрече само Каси. После отново си помисли, че не може да го направи. — Лоръл, благодаря… но може да я повредя…

— Нея слушайте — нареди Мелани от другата част на стаята. — Накиснете я във ваната, има нужда от баня.

— Насам — каза Сюзан и махна с ръка. — Не мога да правя нищо, докато лакът ми не изсъхне, но всичко е там.

— Разхубавяваща смес за вани! — засмя се Лоръл, разглеждайки множеството флакони по позлатените рафтове в банята на Сюзан. Имаше всякакви шишенца, някои с широки гърла, други — с издължени и тесни, имаше зелени бутилки, имаше и искрящо сини. — Ето, това е страхотно. Мащерка, мента, розмарин и лавандула. Мирише прекрасно и действа успокояващо — тя пръсна шепа ярки сухи листа във вдигащата пара вода. — Влизай и се измий. О, това е хубаво — продължи тя и подуши друго шише. — Вода от лайка за изплакване на коса. Освежава цвета и прави косата по-лъскава. Използвай я!

Каси се подчини автоматично. Имаше чувството, че се намира в армията.

Когато излезе от банята, Мелани я накара да седне с гореща кърпа на лицето.

— Напоена е с екстракт от ароматни смоли. Ще усетиш мистериозната сила на тропическите балсами — каза Мелани, четейки от една Книга на сенките. — Изчиства кожата и я прави великолепна. Наистина. Дръж кърпата на лицето си, докато ти направя прическата.

— Мелани прави чудеса с косата — обади се Лоръл без никой да я пита, когато Каси смело зарови лице в кърпата.

— Да, но нейната няма да я пипам — каза Мелани критично. — Просто ще я оставя леко и естествено да се вие около лицето й. Прибери машата, Сюзан.

Докато Мелани работеше. Каси чуваше как Лоръл и Дебора спорят от дълбините на огромния гардероб на Сюзан.

— Сюзан — извика Лоръл, — не съм виждала толкова обувки през целия си живот. За какво са ти толкова много?

— Не знам. Просто ги купувам. Което е хубаво, ако някой ми поиска обувки назаем — извика в отговор Сюзан.

— Така, сега да облечем роклята — каза Мелани малко по-късно. — Не, не гледай. Не още. Ела при тоалетката, Сюзан ще те гримира.

Каси се опита да протестира, когато Мелани уви кърпа около врата й.

— Няма проблеми. Мога и сама…

— Не, ти искаш Сюзан да те гримира — каза Лоръл и излезе от гардероба. — Повярвай ми, Каси. Почакай и ще видиш.

— Но аз не нося много грим… Няма да приличам на себе си…

— Напротив. Ще приличаш дори още повече на себе си.

— Е, хайде, решавайте, за бога — каза Сюзан. Тя беше облечена с кимоно и нетърпеливо размахваше пухче за пудра. — Все пак трябва и себе си да гримирам.

Каси изстена и седна на табуретката с лице към Сюзан.

— Хм — започна Сюзан, въртейки лицето на Каси на едната и на другата страна. — Хмм.

През следващия половин час й даваше подлудяващи инструкции.

— Гледай нагоре — нареди Сюзан и ловко очерта очите й с кафява очна линия. — Гледай надолу. Виждаш ли? Така ще приличаш на кошута — продължи тя — и никой дори няма да разбере, че имаш грим. Сега малко светлокафяво… — Тя взе пудра с малка четка и издуха излишното количество. — После една идея тъмносиньо в гънката, да изглеждаш мистериозно…

Докато стоеше със затворени очи. Каси се отпусна.

Беше забавно. Почувства се дори още по-декадентски, когато Лоръл каза; „Аз ще се погрижа за ноктите ти“.

— Какъв лак използваш? — попита Каси наивно.

— Отвара от вещерски лешник и бледорозов лак на Шанел — отвърна Лоръл и двете се засмяха.

— Не мърдай — сопна и се Сюзан. — Сега всмукни бузи, сякаш имитираш риба. Не се смей. Имаш хубави скули и само леко ще ги подчертая. Ето какво ще направим. Ще ти сложа бледорозов гланц на устните.

Накрая отстъпи назад да огледа работата си и момичетата се събраха около Каси, дори Дебора се приближи.

— И последно — каза Сюзан — само по една капка омаен парфюм тук, тук и тук — тя докосна вдлъбнатината на гърлото на Каси, меката част на ушите и китките й с нещо, което миришеше диво, екзотично и прекрасно.

— Какво е това? — попита Каси.

— Резеда, тубероза и иланг-иланг — отвърна Сюзан. — Ще те направи неустоима. Аз разбирам от тези неща.

Изведнъж тревожно чувство премина през Каси, но преди да има време да помисли, Лоръл я завъртя и махна кърпата, която бе омотала около врата й.

— Чакай. Не поглеждай, докато не обуеш и обувките… Сега! — каза Лоръл триумфално. — Погледни се!

Каси отвори очи и пое дъх. После, без да осъзнава съвсем какво прави, се приближи към голямото огледало и отражението на прекрасната непозната. Едва се въздържа да не докосне огледалото с пръсти.

Момичето в огледалото имаше нежна, светлокестенява коса, която се виеше нежно около лицето й. Кичурите й проблеснаха, когато Каси раздвижи глава, така че очевидно това беше тя… „Не е възможно“, помисли си Каси. Очите й нямаха такова замечтано, загадъчно излъчване. Кожата й не беше толкова свежа и дори и да се изчервеше, скулите и не изглеждаха така. И устните й определено не те подканваха да ги целунеш както сега.

— Имаш червило — обясни Сюзан. — Да не го размажеш.

— Май малко прекали, Сюзан — вметна Мелани.

— Роклята харесва ли ти? — попита Лоръл. — Дължината е идеална. Къса е, но в същото време изглежда някак романтично.

Момичето в огледалото — онова с нежните черти и лебедовата шия — се завъртя наляво и надясно. Роклята беше сребриста и проблясваше, сякаш беше направена от звездна светлина. Каси се почувства като принцеса. А обувките на Сюзан много приличаха на стъклени пантофки.

— О, благодаря — рече Каси и се обърна към момичетата. — Наистина… Просто не знам какво да кажа. Аз… най-накрая приличам на вещица!

Те избухнаха в смях, освен Дебора, която вдигна отвратен поглед към тавана. Каси прегърна Лоръл, а после импулсивно прегърна и Сюзан.

— Е, ти си вещица — изтъкна Сюзан. — Ще те науча да се гримираш сама, ако искаш.

Каси се засрами. Беше си мислила, че Сюзан е вятърничава, но това не беше вярно. Тя обичаше красотата и с радост споделяше знанията си с другите. Каси се усмихна на ясносините й очи и усети, че най-неочаквано е спечелила нов приятел.

— Чакайте! За малко да забравим! — каза Мелани. — Не може да отидеш на танците без нито един кристал — тя започна да рови в чантата си и после каза; — Ето, този е идеален. Бил е на прапрабаба ми. — Подаде на Каси тънка верижка, на която имаше чист кварц във формата на капка. Каси я пое внимателно и я закопча на врата си. Хареса й как кристалът падна в ямката на гърлото й. После прегърна и Мелани.

На входната врата се позвъни и някъде от къщата се чу мъжки глас:

— За бога! Сюзан, ще отвориш ли?

— Сигурно е някое от момчетата — отвърна Сюзан и изпадна в паника. — А ние не сме готови. Само ти си облечена, Каси. Върви и отвори преди татко да побеснее.

— Добър ден, господин Уитиър. Съжалявам, господин Уитиър — заекна Каси, докато бързаше надолу по стълбите. Едва пред вратата си помисли: „О, моля те, моля те, моля те, дано да е някой друг. Дано не е той. Моля те!“

Тя отвори, а на прага стоеше Адам.

Усмихваше се изкуствено, както подобава на някой, който в последната минута е бил принуден да бъде кавалер на най-добрата приятелка на гаджето си. Но усмивката му се стопи в мига, в който видя Каси.

За една дълга секунда просто я гледаше. Собствената й възторжена усмивка избледня и двамата стояха, вперили поглед един в друг.

Адам преглътна, опита се да каже нещо, но се отказа и замълча.

Каси си спомни думите на Сюзан: „Ще те направим неустоима“. О, какво беше направила?

— Да се откажем — рече тя. Гласът и прозвуча така безсилно, както когато каза на Фей за тъмната енергия. — Ще обясним на Диана, че и аз съм се разболяла.

— Не можем — отвърна той тихо и напрегнато. — Никой няма да ни повярва, а и… — той се опита отново да се усмихне. — Би било срамота да изпуснеш бала. Изглеждаш… — запъна се той — добре.

— Ти също — вметна Каси и също се насили да се усмихне. Имаше чувството, че устните й треперят.

Пое си отново дъх, но в същия този момент от втория етаж се чу глас.

— Дръж! — извика Лоръл, навеждайки се над перилата и хвърляйки на Каси малка, обшита с мъниста чантичка. — Заведи я на танците, Адам. Там ще може да се пробва с някое от свободните момчета.

От спалнята Сюзан извика:

— Не бъди алчна, Каси! Остави няколко и за нас.

— Ще се опитам да подплаша някои от кандидатите — отвърна Адам и Каси усети как полуделият й пулс малко се успокои. Те просто си казваха репликите. Все едно изнасяха пиеса. Само не трябваше да забравя каква беше собствената й роля. Изпита увереност, че Адам ще успее да се справи… Е, беше почти сигурна. Нещо в морскосините му очи я накара да потрепери.

— Да вървим — каза Адам. Каси си пое дълбоко въздух и излезе с него в нощта.