Пленница

13

Каси, не!

По-късно Каси щеше да осъзнае, че викът беше на Диана. В онзи момент обаче думи не долетяха до нея като през мъгла и прозвучаха някак провлечено. Те нямаха никакво значение, както и постоянният див лай в далечината. Пръстите на Каси минаха през прозрачната черна ръка пред нея.

В същия миг нещо я разтърси, както когато намери парчето хематит. Тя вдигна изненадано поглед от собствената си ръка към реещото се над нея лице и го позна…

После всичко се разпадна.

Чу се плясък и студена вода окъпа Каси от главата до петите.

В същия миг нажежените въглени изсъскаха от внезапния контакт с водата. Неясната фигура се промени, затрепери и се разпадна, сякаш засмукана в огъня. Сега огнището беше мокър черен хаос от овъглени съчки.

Адам стоеше от другата страна на кръга и държеше шише, с чието съдържание беше изгасил огъня. Радж беше зад него с настръхнала козина и оголени зъби.

Каси премести поглед от протегнатата си ръка към широко отворените очи на Адам. Залюля се. После всичко около нея сякаш потъна, разми се и тя припадна.

— Вече си в безопасност. Само не ставай. — Гласът сякаш идваше от голямо разстояние, но в него се долавяше някаква нежна увереност. „Диана“, помисли си разсеяно Каси и изпита силен копнеж. Искаше да хване ръката на Диана, но беше прекалено трудно да помръдне или да отвори очи.

— Ето лавандулова вода — долетя друг глас, по-слаб и по-напрегнат. Лоръл. — Натопи я ето така…

Каси усети нещо хладно на челото и китките си. Сладкият аромат прочисти малко главата й.

Сега вече чуваше и други гласове:

— … може би, но още не знам как Адам го направи. Не можех да помръдна, сякаш бях замръзнала. — Говореше Дебора.

— Аз също! Сякаш се бях сраснал със земята. — Това беше Шон.

— Адам, сега би ли седнал, ако обичаш. Лоръл трябва да те погледне. Моля те! Ранен си — каза Мелани и Каси изведнъж успя да отвори очи. Седна и студеният, влажен парцал падна от челото в скута й.

— Не, Каси, легни — обърна се към нея Диана и се опита да я бутне. Каси беше вперила очи в Адам.

Разкошната му буйна коса стърчеше на всички страни. Кожата му беше зачервена (приличаше на изгорял на вятъра скиор), а дрехите му бяха раздърпани и мокри.

— Добре съм — каза той на Мелани, която го буташе да седне на един стол.

— Какво се случи? Къде сме? — попита Каси. Тя лежеше на някакъв диван в занемарена дневна, която би трябвало да й е позната, но тя все още се чувстваше твърде объркана.

— Доведохме те в къщата на Лоръл — каза Диана. — Не искахме да плашим майка ти и баба ти. Ти припадна. Но Адам ти спаси живота.

— Той премина четирите защитни кръга — обясни Сюзан с ясно доловимо страхопочитание в гласа.

— Беше глупаво — заяви Дебора, — но впечатляващо.

А Фей добави провлечено:

— Според мен беше проява на изключителна преданост.

Настъпи тревожна тишина. После Лоръл каза:

— О, знаете какво чувство за отговорност има Адам, Мисля, че е следвал дълга си.

— И аз щях да го направя… Дъг също… Ако можехме изобщо да станем — подчерта Крис.

— И ако можехте да мислите… Нещо, което не ви се удава — намеси се Ник сухо и някак зловещо. Лицето му беше мрачно и навъсено.

Каси гледаше как Лоръл почиства леко лицето и ръцете на Адам с мокра кърпа.

— Това е алое и кора на върба — обясни момичето. — Помагат при изгаряния.

— Каси — обърна се тихо към нея Диана, — помниш ли какво се случи, преди да припаднеш?

— Хм… Вие му задавахте въпроси… прекалено много въпроси. И после… Не знам, чух един глас в главата си. Онова нещо ме гледаше… — изведнъж Каси се сети какво искаше да попита. — Диана, преди церемонията с черепа в гаража, той беше увит с плат — Диана кимна. — Беше ли го поставила в определена посока, преди да махнеш плата?

Диана изглеждаше изненадана.

— Всъщност точно това ме разтревожи. Черепът трябваше да гледа към мястото, където аз седях в кръга. Когато обаче свалих плата, той беше обърнат в друга посока.

— С лице към мен — потвърди Каси. — Което означава, че или някой го е обърнал, или той се е обърнал. Двете бяха вперили очи една в друга. Бяха объркани и притеснени, но помежду им имаше връзка. Каси усети Диана много по-близка, отколкото я беше чувствала седмици наред. „Това е шансът ми да поправя стореното“, помисли си тя.

— Диана — започна Каси, но после нещо привлече вниманието й. Маската на Адам с рогата и дъбовите листа беше на стола до Диана и тя я галеше със слабата си ръка. Беше несъзнателен жест… но и много красноречив. Гняв прониза сърцето на Каси. „Хърн и богинята Диана си принадлежат, нали?“ И Диана го знаеше. По-късно тази вечер може би щяха да проведат церемонийката, за която Фей й беше споменала.

Каси вдигна поглед и видя, че Фей я гледа иронично с присвити очи, после леко й се усмихна.

— Какво има? — попита Диана. — Каси?

— Нищо — Каси впи поглед в протрития лилав килим на дървения под. — Нищо. Вече съм добре — допълни тя. Това беше вярно, объркването почти беше преминало. Споменът за неясното лице обаче още беше в ума й.

— Какъв край на Хелоуин — вмъкна Лоръл.

— Трябваше да останем на танците — каза Сюзан. Тя се облегна назад и кръстоса крака. — Не научихме нищо, само Каси пострада — добави тя след кратко мълчание.

— Все пак вече знаем, че духът на Черния Джон все още е тук. И че е злонамерен — намеси се Адам. — Той никога няма да отговори на въпросите ни.

— А е и силен — допълни Диана. — Достатъчно силен да попречи на всички ни да направим каквото и да било. — Тя погледна Каси. — Не влияе само на Каси. Интересно защо.

Каси се почувства неловко и сви рамене.

— Няма значение колко е силен — обади се Мелани. — Нощта на Вси светии свършва след няколко часа и после няма да можем да направим нищо.

— Така и не научихме нищо ново за черепа. Или за Кори — каза Дъг, непривично сериозен.

— А и не сме абсолютно сигурни, че Черния Джон е… Как се изрази Адам… Злонамерен — прозвуча дрезгавия глас на Фей. — Може просто да не му е било до приказки.

— О, не ставай смешна — започна Лоръл.

Преди да избухне спор, се намеси Диана:

— Вижте, късно е и сме уморени. Тази вечер няма да решим нищо. Ако Каси наистина е вече добре, според мен трябва да се приберем и да поспим.

Настъпи тишина и после всички закимаха в знак на съгласие.

— Ще говорим в училище. Или на рождения ден на Ник — каза Лоръл.

— Ще изпратя Каси — подхвърли Ник на вратата.

Каси го стрелна с поглед. Докато тя лежеше на дивана, той не беше казал почти нищо, но все пак беше там. Беше дошъл с другите, за да се увери, че е добре.

— Тогава Дебора може да дойде с мен — каза Мелани, после се обърна към Ник. — Ти я докара дотук, нали?

— Ще вземеш ли и мен? Много съм уморена — добави Диана и Мелани кимна.

Каси почти не обърна внимание на останалите. Забеляза обаче, че Адам тръгна с джипа си чероки на север, а Диана се отправи с Мелани и Дебора на юг.

„Изглежда тази вечер Хърн и Диана няма да проведат церемонията си“ помисли си Каси и я заля вълна на облекчение. Облекчение и злорадство. Това беше погрешно, беше лошо… но точно това изпита.

Чак когато стигна до колата на Ник, видя Фей да й се усмихва с вдигнати вежди и преди да се усети, Каси и се усмихна в отговор.

На другата сутрин, когато излезе от къщата си, тя се закова на място. Захарните кленове от другата страна на улицата бяха различни. Ярките есенни цветове, които й напомняха за огън, ги нямаше. Листата ги нямаше. Всички клони бяха голи.

Дърветата приличаха на скелети от празника на Хелоуин.

— Ник няма да ни позволи да направим кой знае какво за рождения му ден утре — каза Лоръл. — А ми се иска да го изненадаме с истинско парти.

Дебора изсумтя.

— И той просто ще си излезе.

— Знам. Но все ще измислим нещо, което да не сметне за прекалено инфантилно. А после — лицето на Лоръл светна — ще можем да се развихрим на другите рождени дни.

— На другите рождени дни? — попита Каси.

Всички момичета от клуба впиха очи в нея. Бяха се събрали в задната стаичка на столовата, за да обсъдят тържеството, а момчетата отвличаха вниманието на Ник.

— Искаш да кажеш, че не знаеш за сезона на рождените дни? — попита Сюзан невярващо. — Диана не ти ли е казала?

Диана отвори уста и после я затвори. Каси предположи, че не знае как да обясни, че с Каси вече не са толкова близки. Не и пред всички.

— Да видим дали няма да изпусна някой — подсмихна се Фей и впери очи в тавана. Тя започна да изпъва един по един пръстите си и дългите й алени нокти проблеснаха. — Рожденият ден на Ник е на трети ноември. На Адам е на пети ноември. На Мелани — на седми ноември. Моят… а, да… и на Диана е на десети ноември…

— Шегувате ли се? — прекъсна я Каси.

Лоръл поклати глава, а Фей продължи, без да спира:

— Крис и Дъг са родени на седемнайсети. Сюзан на двайсет и четвърти, а Дебора на двайсет и осми. Лоръл е… ами…

— На първи декември — помогна й Лоръл. — А Шон на трети декември. Това е.

— Но… — Каси замълча. Не можеше да повярва. Ник беше само с един месец по-голям от Шон? И всички вещици бяха само осем-девет месеца по-големи от нея? — Но вие с Шон сте в по-долен клас като мен — каза тя на Лоръл. — А моят рожден ден е на двайсет и трети юли.

— Защото според закона — обясни Лоръл — всички, родени след трийсети ноември започват училище една година по-късно. Трябваше да си останем вкъщи и да гледаме как другите тръгват на училище. — И тя избърса въображаеми сълзи.

— Но все пак… — Каси не знаеше как да се изрази. — Не ви ли се струва твърде странно? Всички сте родени в един месец.

Сюзан се усмихна палаво.

— В онази година имало един много дъждовен месец април. Родителите ни си стояли само вкъщи.

— Странно е, признавам — рече Мелани. — Факт е обаче, че родителите на повечето от нас са се оженили предната пролет. Така че не е чак толкова шантаво.

— Но… — На Каси всичко това продължаваше да й се струва странно, макар че очевидно останалите членове на кръга го смятаха за съвсем нормално. „И защо само аз не се вписвам в схемата? — помисли си тя. — Може би защото баща ми е външен човек.“ Тя сви рамене. Сигурно Мелани беше права и нямаше повод за притеснение. Не повдигна повече въпроса и всички се върнаха към планирането на тържеството.

Накрая решиха да празнуват едновременно в събота, на седми ноември, рождените дни на родените през първата седмица — Ник, Адам и Мелани.

— И — добави Лоръл, когато обясниха плана на момчетата — този път наистина ще бъде различно. Нищо няма да ви кажем, но ще е уникално.

— Хм… нали няма да има само здравословна храна? — попита Дъг подозрително.

Момичетата се спогледаха, потискайки смеха си.

— Ще бъде здравословно… или поне някои хора мислят така — обясни Мелани. — Елате и ще видите.

— Ще замръзнем до смърт — подметна Шон ужасен.

— Не и с това — засмя се Лоръл и вдигна един термос.

— Лоръл — самият Адам едва се сдържаше да не прихне, — каквато и гореща течност да има вътре, няма начин да ни стоплиш там.

И той посочи към обсидиановото море, огряно от сребърната почти пълна луна.

— Това не е мляко с какао — нетърпеливо му отвърна Дебора. — Забъркали сме нещо специално.

Петте момчета гледаха момичетата, които се бяха наредили зад Лоръл. На плажа гореше голям огън, но встрани от него нищо не можеше да спре ледения вятър.

— Очевидно няма да ни повярват — каза Фей и Диана добави:

— Май ще трябва да им покажем.

Лоръл подаде термоса. Каси си пое дълбоко въздух и отпи. Течността беше гореща и имаше вкус на лекарство, подобно на отвратителните билкови чайове на Лоръл, но в мига, в който преглътна я заля гъделичкаща топлина. Изведнъж почувства, че дебелият пуловер вече не й беше нужен. Определено на плажа беше топло.

— Към морето, вещици — извика Мелани. Каси не беше сигурна какво има предвид, но и тя като другите започна да съблича ненужните си дрехи. Момчетата се опулиха.

— И аз искам такъв рожден ден — побърза да каже Шон, когато Фей разкопча червеното си яке. — Супер? Супер? Искам…

Момчетата останаха малко разочаровани, когато видяха, че отдолу момичетата бяха с бански костюми.

— А ние какво ще правим? — попита Адам. Той подуши термоса и се усмихна на разсъблечените момичета.

— Ами — Фей също се усмихна, — импровизирайте.

— Или пък — добави Диана — проверете какво има зад голямата скала. Може да намерите купчина бански гащета.

— Ето това вече наистина е различно — обърна се Лоръл щастливо към Каси, докато плуваха във водата. — Среднощно къпане през ноември. Много е вещерско.

— Щеше да е още по-вещерско, ако бяхме голи — изтъкна Крис и тръсна рошавата си руса глава като мокро куче.

Каси и Лоръл се спогледаха и после отправиха поглед към Дебора, която подскачаше наблизо.

— Добра идея — каза Дебора и кимна на момичетата. — Ти си пръв. Крис.

— Чакай малко… Не исках да кажа… Дъг, помощ!

— Хайде, момичета — извика Лоръл. — Крис иска да се къпе гол, но малко го е срам.

— Помощ! Момчета, помощ!

Започна нещо като дърпане и борба във водата. Всички се включиха. Накрая Ник подгони Каси и тя му се изплъзна, ритайки силно. Ник се гмурна под повърхността, приближи се зад гърба й и я хвана.

— Помощ! — извика Каси през смях и без да иска нагълта малко солена вода. Наблизо обаче нямаше кой да й помогне. Лоръл и Дебора бяха предприели атака срещу братята Хендерсън, а главите на Адам и Диана се виждаха една до друга в далечината.

Ник отметна мократа си, по-черна от оникс коса от очите. Те блестяха на лунната светлина. После й се усмихна. За пръв път Каси го виждаше да се усмихва.

— Предай се — предложи и той.

— Никога — отвърна Каси с толкова достойнство, колкото можеше да събере, докато вълните я блъскаха насам-натам. Той я дръпна още веднъж и Каси отново извика. Изведнъж помежду им се надигна вълна.

— Хайде! Изчезвай! — извика Фей. Очите й проблеснаха злокобно под дългите, мокри мигли. — Или искаш да те изгоним? Каси, хвани го за врата, аз ще му дръпна краката.

Каси нямаше представа как да хване силно момче като Ник за врата, особено докато се смееше толкова силно, но все пак се опита. Фей се гмурна като делфин, а Ник се завъртя и бързо се дръпна, отплувайки колкото може по-надалеч.

Каси погледна Фей и видя, че тя се усмихва. Отвърна на усмивката й.

— Благодаря — каза тя.

— Няма нищо — отвърна Фей. — Знаеш, че съм готова на всичко за приятелите си. А ние сме приятелки. Нали, Каси?

Каси се замисли и се отпусна в сребристата вода на океана.

— Май да — заключи накрая тя.

— Това е добре. Защото, Каси, наближава моментът, когато ще имам нужда от всичките си приятели. Този вторник ще има пълнолуние и ще се събираме.

Каси кимна, но отначало не разбра за какво ставаше въпрос. Знаеше, че ще се събират. И че ще има още един празник — рожденият ден на Фей и Диана. И двете ставаха на седемнайсет…

— Гласуването! — възкликна Каси и неволно глътна още солена вода. Тя се втренчи във Фей, когато осъзна какво искаше да й каже. — Фей…

— Точно така — каза Фей. Тя плуваше без усилие и на лунната светлина приличаше на русалка. Мократа й, разкошна коса беше залепнала за гърба й като водорасли. Тя не откъсна очи от Каси. — Искам да стана водач на сборището, Каси. Ще стана водач. И ти ще ми помогнеш.

— Не.

— Да. Защото този път говоря сериозно. Държах се добре с теб, позволих ти някои волности и не те принудих да играеш по правилата. Сега обаче ще бъде различно, Каси. Това е нещо, което искам повече от всичко друго на света и ти ще ми помогнеш. Иначе… — Фей погледна през рамо към мястото, където Адам и Диана още плуваха. После се обърна отново към Каси. — Иначе ще го направя — продължи тя. — Ще кажа на Диана и то не само за гушкането на скалата. Ще и кажа как се целувахте с Адам на танците… Нима мислеше, че никой няма да забележи? Ще й кажа за истинската причина, която накара Адам да премине четирите кръга на защита, за да те спаси на Хелоуин. И… — тя доплува по-близо до Каси; присвитите и златисти очи не мигаха, като очите на сокол — ще й кажа за черепа. Че го открадна и че ми го донесе, за да убием Джефри.

— Не беше точно така! Никога нямаше да ти го дам, ако знаех…

— Сигурна ли си. Каси? — По лицето на Фей се разля заговорническа усмивка. — Мисля, че всъщност с теб много си приличаме. Ние сме… сестри по душа. Ако не гласуваш за мен във вторник, ще кажа на всички истината за теб. Ще им кажа каква си всъщност.

„Лоша“ помисли си Каси и впери поглед в океана. Той отразяваше лунната светлина като огледало, като парче хематит, и я обграждаше от всички страни. Не успя да каже нищо.

— Помисли си. Каси — каза Фей закачливо. — Имат време до вторник вечерта. — И после тя отплува.

Дойде вторник вечерта.

Пълната луна светеше точно над тях и окръжността, която бяха начертали. Членовете на кръга седяха около нея. Диана носеше всички символи на кралицата на вещиците и вече беше призовала четирите елемента, за да ги защитят. Но сега седеше мълчаливо. Мелани прикани другите да започнат гласуването от най-големия към най-малкия.

— Никълъс? — попита го тя.

— Вече ви казах — отвърна Ник. — Няма да гласувам. Тук съм, защото вие двете настояхте — той погледна Фей и Диана, — но ще се въздържа.

Докато гледаше красивото му студено лице Каси беше завладяна от странно усещане за нереалност. Ник се беше въздържал, защо и тя да не го направи? Тя обаче знаеше, че това нямаше да е достатъчно за Фей, ако спечелеше. Както и преди три дни Каси все още се колебаеше за кого да гласува. Само ако имаше още малко време…

Но време нямаше. Мелани, пред която бяха струпани купчина бели и червени камъни, проговори отново.

— Адам?

Гласът на Адам прозвуча категорично и ясно:

— Диана.

Мелани бутна напред един бял камък.

— Аз също гласувам за Диана — рече тя и добави още един камък. — Фей?

Фей се усмихна.

— Гласувам за себе си.

Мелани добави един червен камък.

— Диана?

— Гласувам за себе си — отвърна тихо Диана.

Трети бял камък. После Мелани попита:

— Дъглас?

Дъг й отправи една от най-дивите си усмивки.

— Разбира се, че гласувам за Фей.

— Кристофър?

— Ъъъм… — Крис изглеждаше объркан. Въпреки гримасата на Фей и настоятелното побутване на Дъг, той сякаш се беше втренчил в нищото и се опитваше да си спомни какво бе решил. Накрая се сети и погледна Мелани. — Добре. Диана.

Всички в кръга се втренчиха в него. Той гледаше предизвикателно. Пръстите на Каси стиснаха парчето хематит в джоба й.

— Крис! Ти, долен… — започна Дъг, но Мелани го спря.

— Никакви приказки — рече тя и постави четвърти бял камък до двата червени. — Сюзан?

— Фей.

Три червени, четири бели.

— Дебора?

— Ти как мислиш? — озъби й се Дебора. — Фей.

Четири червени, четири бели.

— Лоръл? — обърна се към нея Мелани.

— Диана винаги е била наш водач и винаги ще бъде — отговори Лоръл. — Гласувам за нея.

Мелани избута пети бял камък и на устните й заигра лека усмивка.

— Шон?

Шон нервно вдигна черните си очи.

— Аз… — Фей го гледаше изпитателно. — Аз… аз… Фей — каза накрая той и се сви.

Мелани сви рамене и добави още един червен камък. Пет червени, пет бели. Въпреки че сивите й очи останаха сериозни, устните й категорично бяха извити в усмивка. Всички поддръжници на Диана си поеха облекчено въздух и се усмихваха един на друг през кръга.

Мелани се обърна уверено към последния член на сборището и попита:

— Касандра?