Пленница

12

Каси стоеше вцепенена. Сърцето й блъскаше в гърдите като механичен чук, но изглежда само то беше способно да се движи.

Адам и Диана… не можеха… Само че те, разбира се, можеха. В момента Диана се смееше и гледаше Адам. Беше отметнала правата си блестяща коса и макар че Каси не виждаше очите на Адам зад маската, устните му се усмихваха.

Каси се обърна рязко, едва не се блъсна в Ник, който й носеше пунш, и се спусна в полумрака.

После се скри в един тъмен ъгъл под някакъв изгаснал китайски фенер, сви се зад завеса от черни и оранжеви ленти и се опита да се съвземе. Помъчи се да спре картините, които въображението й създаваше.

В следващия миг усети аромата на димящо дърво и океански бриз и слаба миризма на животно и дъбови листа. Адам.

— Каси — каза той. Само това. Сякаш Хърн я викаше в съня й, подканваше я да отметне завивките по средата на нощта и да затанцува сред есенните листа.

После добави тихо с по-небрежен тон:

— Каси, добре ли си? Диана каза…

— Какво? — попита Каси. Въпросът щеше да прозвучи грубо, ако гласът й не трепереше.

— Тя се притесни да не ти е лошо.

— Добре съм! — Каси се бореше със сълзите. — Освен това… ми писна да говорите за мен зад гърба ми Фей каза… Диана каза… Писна ми!

Той пое двете й студени ръце в своите.

— Според мен — каза той меко — просто си уморена.

„Така е“ — помисли си Каси. — Уморих се от толкова тайни. Уморих се да се боря. Вече съм лоша, какъв е смисълът да се съпротивлявам?

И в този миг тя направи нещо, без да се замисля.

Преди да се усети, освободи ръцете си и сега нейните пръсти стискаха дланите на Адам. „Нито с дума, поглед или дело…“ помисли си тя през смях. Вече бяха нарушавали обета хиляди пъти. Защо пък не? Така поне щеше да има истинска причина да се чувства зле. Така Диана нямаше да му бъде първата.

Това беше най-големият проблем. Диана можеше да има всичко друго, но нямаше да има Адам първа.

„Мога да го направя“, помисли си Каси. Изведнъж съзнанието й заработи хладнокръвно и рационално, сякаш без да усеща болката в гърдите й, Адам беше уязвим, защото бе човек на честта и защото никога не би му хрумнало, че тя плете планове да го притежава.

„Ами ако се разплаче… Ако го накара да я прегърне и се отпусне в ръцете му… Ако отпусне глава на рамото му и той вдъхне мириса на косата й… Ако въздъхне и отпусне назад глава… Дали той ще устои да не я целуне?“

„Не“, каза си Каси.

Имаше и по-тъмни кътчета от това. По-безопасни места. Училищните стаи по домашен бит и техника, които се заключваха, складовите помещения, където пазеха гимнастическите уреди. Ако Адам я целунеше и тя му отвърнеше, какво щеше да ги спре да се скрият някъде?

Според Каси нищо.

А Диана, сладката, глупава, невинна Диана, никога нямаше да разбере. Ако Адам й кажеше, че е трябвало да изведе Каси, за да се успокои, Диана щеше да му повярва.

Не, нищо не можеше да спре Каси и Адам… освен клетвата. Какви бяха думите? „Огън да ме изгори; въздухът да ме задуши; земята да ме погълне и водата да залее гроба ми“. Каси не се боеше от това. В тялото й вече гореше огън, въздухът я задушаваше — тя едва дишаше. Нищо не можеше да я спре. Тя се приближи към Адам, главата й се люлееше като цвете върху тънко стъбло и тя усети първите сълзи. Чу как изхлипа и усети пръстите му да стискат нейните тревожно.

— Каси… Господи… — прошепна той.

Всепоглъщащо чувство на триумф заля Каси. Той не можеше да се въздържи. Щеше да се изкуши. „Дъб и зеленика, листо и изтравниче, докоснете го с тайния огън…“

Но какво правеше тя?

Използваше магия върху Адам? Обвързваше го с думи, които извираха от заровеното вътре в нея знание? Това беше лошо, позорно и то не само защото членовете на клуба не правеха заклинания един върху друг, ако не бъдеха помолени.

Беше погрешно. Заради Диана.

Диана, която беше приятелка на Каси, когато никой друг не искаше дори да говори с нея. Която я беше защитила пред Фей и пред цялото училище. Дори да не можеше да бъде с Диана и споменът за нея да блестеше като звезда в съзнанието й, ако я предадеше по този начин, щеше да предаде всичко, което някога беше означавало нещо за Каси.

Лоша или не, Каси не можеше да го направи.

Тя издърпа ръцете си от силните пръсти на Адам.

— Добре съм — каза тя с тих, слаб глас. Беше се примирила.

Той се опита отново да хване ръцете й. Това беше проблемът с магията, човек не можеше да спре онова, което вече беше започнал.

— Адам, наистина — каза тя. И после добави отчаяно: — Диана те чака.

Името на Диана помогна. Той постоя малко и после я придружи обратно до другите — сякаш Хърн връщаше непокорна нимфа в кръга. За всеки случай Каси отиде при Лоръл. Ник никъде не се виждаше. Е, тя не можеше да го вини.

Диана разговаряше със Сали Уолтман, която също беше дошла на танците и гледаше с твърд поглед, въпреки загубата на Джефри. Така Адам и Каси останаха с Лоръл и Мелани и кавалерите им, и с Шон и Дебора. Весела компания от вещици и заклинатели. До тях стояха неколцина от външните.

Започна бавен танц. Външните се разпиляха и отидоха на дансинга. Всички, с изключение на едно момиче. То стоеше само, точно до тяхната компания. Беше от долните класове. Каси я познаваше от часовете по френски — беше срамежлива, не особено красива, но не и абсолютна грозница. В момента се преструваше, че няма нищо против да си стои сама, че и е все едно.

Сърцето на Каси запрепуска. Горкото момиче. Някога Каси беше точно като нея.

— Искаш ли да танцуваме? — попита Адам топло и приятелски… но не говореше на Каси, а на самотното момиче. Лицето и светна и тя щастливо тръгна с него към дансинга. Беше с костюм на русалка и люспите му просветваха. Внезапна болка прониза Каси в гърдите.

Но не от ревност. А от любов… и уважение.

— Съвършен галантен рицар — рече Мелани.

— Какво? — попита Каси.

— Това е от Чосър. Изучавахме го по английска литература. Адам е такъв. Съвършен галантен рицар — обясни Мелани.

Каси се замисли над думите й. После се обърна към Шон.

— Хей, кльощавия, да раздрусаме кокали — предложи му тя.

Лицето на Шон светна.

„Е — помисли си Каси, когато с Шон започнаха да се поклащат на музиката — едно беше сигурно — този танц нямаше нищо общо с танца от предишния бал.“ Когато бе танцувала с Адам, салонът й се беше сторил красиво и вълшебно място. Сега виждаше хартиените ленти и голите тръби над главата си. Поне Шон Скелета не се опита да я притисне към себе си.

После към нея се насочиха и други момчета, но Каси бързо отиде при Ник, който се беше материализирал отнякъде, и се скри зад него. Явно тази част от плана й проработи — другите се оттеглиха. Чувстваше се странно. Тя беше нещо, което всички желаеха, но не можеха да имат. Ник не я попита къде беше изчезнала и тя не го попита къде беше ходил той.

Танцуваха няколко пъти, но Ник не се опита да я целуне.

После стана време да тръгват. Дамите се сбогуваха с обърканите си и леко засегнати кавалери и се събраха на изхода. Дори русата богиня Афродита не закъсня. И двамата еднакви Закс чакаха навън пред вратата с блеснали синьо-зелени очи. Всички тръгнаха заедно в тъмнината. Луната беше изгряла, а звездите сякаш горяха.

Горе на носа беше студено. Те се настаниха върху останките от основите на съборената къща, а Дебора и Фей запалиха огън в средата. Някои донесоха храни и напитки от колите. Каси очакваше всички да са много сериозни, но членовете на кръга бяха развълнувани и настроени за купон, смееха се и се шегуваха, забравили за опасността, срещу която щяха да се изправят след малко повече от час. Каси осъзна, че празникът й харесва и изобщо не се тревожи за бъдещето.

Имаше много храна. Сушени тиквени семки („Без сол“, беше казала Лоръл), хляб от тиква и джинджифил, опечен от Диана, кутии с понички с шоколад и портокалова глазура от Адам и купа различни бонбони за Хелоуин, осигурени от Сюзан. А Крис извади сокове, сайдер и голяма хартиена торба с неясно съдържание.

— Ядки! Да! За мъжественост! — извика Дъг на другите момчета и направи красноречив жест.

— Лешниците са символ на мъдростта — обясни търпеливо Мелани, но братята Хендерсън само се подсмихнаха.

Имаше и ябълки — червени, зелени, жълти.

— Ябълки за любов и смърт — каза Диана. — Идеално подхождат на Хелоуин. Знаете ли, че са били свещени за богинята Хера?

— А знаете ли, че семките им съдържат цианид? Добави Фей, усмихвайки се странно. Откакто Каси се беше появила с Адам иззад завесата от ленти в салона, тя не спираше да й се усмихва. Сега се наведе да вземе парче джинджифилов хляб и прошепна в ухото на Каси:

— Какво се случи, когато той дойде при теб? Да не изпусна шанса си?

— Добрите момичета не си играят със заети момчета — отвърна й Каси уморено, сякаш говореше на петгодишно дете.

Фей се засмя.

— Добрите момичета? Това ли искаш да пише на гроба ти? „Тук лежи Каси. Тя беше… добра“?

Каси извърна глава.

— Знам едно заклинание с ябълка — казваше Лоръл на другите. — Обелваш една ябълка на дълга спирала и хвърляш обелката зад рамото си. Ако не се скъса, ще изпише инициалите на истинската ти любов.

Опитаха да го направят, но без успех. Обелките постоянно се късаха, Сюзан се поряза на ножа на Дебора, а когато Диана успя да хвърли обелката зад рамото си, тя падна под формата на спирала.

— Е, какво пък, тази ябълка е предназначена за богинята — каза Лоръл намръщено. — Или за Рогатото божество — добави тя палаво, поглеждайки към Адам.

Каси нарочно късаше обелките си, чувстваше се смутена от тези опити да погледнат в бъдещето. При това не само заради безгрижната забележка на Мелани:

— Някога са екзекутирали вещици за такова гадаене на Хелоуин.

— Знам още един начин за предсказване — добави Лоръл. — Хвърляш ядка в огъня и казваш две имена. Например Сюзан и Дейвид Доуни — каза тя дяволито. — Ако ядката пукне, значи са родени един за друг. Ако ли пък не, връзката им е обречена.

— Ако ме обича, пукни и полети, ако пък ме мрази, умри и изгори! — изрецитира Сюзан театрално, когато Лоръл хвърли лешник в огъня. Кръглата ядка само изцвърча.

— Лоръл и Дъг — подсмихна се Крис и хвърли друга ядка.

— Крис и Сали Уолтман — не остана Дъг по-назад.

— Каси и Ник! — рече насмешливо Дебора, хвърляйки следващия лешник.

Фей стоеше с каменно изражение.

— Адам… — започна тя, вдигна ядката високо между дългите си червени нокти и изчака да привлече вниманието на всички. Каси впери поглед в нея, балансирайки на тухлата, на която бе стъпила — … и Диана — довърши накрая Фей и хвърли лешника в пламъците.

Като омагьосана Каси се взираше в ядката, паднала върху горящите въглени. Не искаше да я гледа, но нещо я заставяше.

— Има много други традиции, свързани с Хелоуин — продължи Лоръл. — На този ден се споменават старите хора, които се приближават към зимата на живота си. Или поне така казва баба Куинси.

Каси все още гледаше онзи лешник. Беше започнал да цвърчи, но щеше ли да се пръсне?

— Става късно — каза Адам. — Искате ли да започваме?

Диана изтръска трохите от тиквения хляб от ръцете си и се изправи.

— Да.

Само за миг Каси откъсна поглед от огъня и точно тогава се чу звук като от стрелба. Две или три ядки се бяха пръснали и когато потърси с очи ядката на Фей, не можа да я намери. Беше се пръснала… или се беше изтърколила. Не знаеше какво бе станало с нея.

Секунда по-късно през съзнанието и премина мисълта за ядката на Дебора — тя я беше нарекла на Каси и Ник. Нямаше представа какво беше станало и с нея.

— Добре — каза Диана. — Тази среща на кръга ще бъде по-различна. Ще ни трябва много повече сила от друг път. Досега не ни е била нужна толкова мощна защита и всички трябва да помогнат — тя отправи сериозен поглед към Фей, която и отвърна с невинно изражение.

Каси наблюдаваше как Диана нарисува кръг от вътрешната част на порутените основи с ножа си с черната дръжка. Огънят беше в центъра. Всички вече бяха сериозни, очите им не се откъсваха от ножа, който чертаеше почти идеална окръжност в почвата. Диана остави само едно празно място в най-североизточния край.

— Влезте всички и ще го затворя — рече Диана. Те пристъпиха напред и седнаха от вътрешната страна.

Само Радж остана отвън. Той гледаше притеснено и скимтеше тихо.

— Сега — продължи Диана и затвори кръга с едно движение на ножа — никой не трябва да напуска защитата на кръга. Онова, което ще призовем вътре, ще бъде опасно, но още по-опасни ще бъдат нещата, които ще се появят отвън.

— Колко опасно ще бъде? — попита нервно Шон. — Имам предвид вътре.

— Ще сме в безопасност, ако стоим далеч от огъня и не го докосваме — отвърна Диана. — Колкото и силен да бъде духът, той няма да се откъсне от огъня, който ще използваме за призоваването. Така — продължи тя рязко, — сега ще потърся помощ от Стражевата кула на изток. Сили на въздуха, защитете ни!

Диана застана с лице към тъмното източно небе и океана, вдигна горяща ароматна пръчка и духна на изток през кръга.

— Мислете си за въздух! — каза тя на останалите в кръга и изведнъж Каси не само си помисли за въздуха, но го усети и дори го чу. Започна като лек бриз от изток, но постепенно се засили. Накрая силен, бучащ вятър биеше лицата им и развяваше дългата коса на Диана като знаме. После вятърът промени посоката си и започна да обикаля кръга около тях.

Диана взе една горяща пръчка от огъня и пристъпи пред Каси, която беше седнала в най-южната част на кръга. Диана размаха пръчката над главата на Каси.

— Сега се обръщам към Стражевата кула на юг. Сили на огъня, защитете ни!

Нямаше нужда да им казва да си мислят за огън. Каси вече усещаше топлина зад гърба си и си представи как към нея лети огнен стълб. Той се спусна около кръга и образува втори кръг зад вятъра.

„Не може да е истина — мислеше си Каси. — Това са само символи, които виждаме в съзнанието си.“ Но символите изглеждаха твърде реални.

Диана отново се завъртя. Тя потопи пръсти в една картонена чаша и пръсна вода на запад между Шон и Дебора.

— Отправям зов към Стражевата кула на запад. Сили на водата, защитете ни!

Призрачна прозрачно зелена вълна започна да се надига все по-високо и по-високо, докато обгърна кръга с водна стена.

Накрая Диана се обърна на север към Адам и пръсна сол пред себе си.

— А сега Стражевата кула на север — промълви тя с леко разтреперан глас и всички разбраха какво й струва това. — Сили на земята, защитете ни!

Земята под тях се разтресе.

Това малко изненада Каси, но останалите бяха по право потресени. В Нова Англия рядко ставаха земетресения, но Каси беше отраснала в Калифорния. Забеляза, че Шон е готов да скочи.

— Дебора, дръж Шон! — извика Каси.

В същия миг рокерката сграбчи Шон и го задържа да не побегне. Трусовете ставаха все по-силни… После се чу гръм и земята се разцепи. Около кръга се отвори цепнатина и силно замириса на сяра.

„Това не е истина. Не е истина“ каза си отново Каси. Но отвъд очертанието на кръга тя виждаше проявленията на четирите елемента, които Диана беше призовала, подредени едно зад друго. Свистящ вятър, огнен обръч, водна стена и бездна в земята. Нищо отвън не можеше да премине тези бариери… Каси беше сигурна, че и нищо отвътре не можеше да ги пресече.

Разтреперана, Диана седна между Ник и Фей.

— Добре — каза тя много тихо. — Сега се съсредоточете върху огъня. Гледайте в него, а нощта ще довърши започнатото. Да видим дали нещо ще дойде да говори с нас.

Каси стрелна с очи Мелани, която седеше до нея.

— Ако сме защитени от всички неща навън, как някой ще дойде да говори с нас? — прошепна тя.

— То вече е тук — отвърна и Мелани, гледайки голата пръст от вътрешната част на кръга и основите на къщата.

— О!

Каси впери поглед в пламъците и се опита да изчисти съзнанието си, да го отвори за всичко, което можеше да пресече границите между невидимия и реалния свят. Тази нощ беше единствената, в която то можеше да се случи и моментът беше настъпил.

Огънят започна да пуши.

Отначало слабо, сякаш горяха мокри дърва.

После пушекът стана по-тъмен, по-черен, макар и все така прозрачен. Той се издигна нагоре и увисна като облак над огнището.

После започна да се променя.

Извиваше се и се издуваше като буреносен облак. Пред погледа на Каси, която едва си поемаше въздух, той започна да добива форма.

Човешка форма.

Оформяше се от горе надолу. Фигурата имаше старомодни дрехи и беше като извадена от историческа книга. Висока шапка с периферия. Пелерина или плащ, който покриваше широки рамене и голяма твърда яка. Бричове, вързани под колената. На Каси й се стори, че вижда старомодни обувки, но долната част на краката остана обвита в пушека. Тя забеляза, че димът така и не се отдели от пламъците, сякаш беше свързан с тях с тънка лента.

Фигурата увисна неподвижно и само димът вътре в нея се движеше.

После тя се понесе към Каси, която седеше точно срещу нея.

През съзнанието й прелетя една мисъл. Когато Адам беше извадил кристалния череп от раницата на плажа, тя си беше помислила, че той гледа право в нея. На церемонията с черепа също. Когато Диана го беше отвила, празните очни кухини сякаш се бяха втренчили право в очите на Каси.

Сега това нещо отново я гледаше по същия начин.

— Трябва да го питаме нещо — каза Мелани, но дори и нейният спокоен глас леко потрепери. От фигурата се излъчваше заплаха. Подобна на тъмната енергия на черепа, но по-силна. По-непосредствена.

„Кой си ти?“, помисли си Каси. Езикът й се беше сковал, но не беше нужно да изрича думите на глас, защото нямаше съмнение чия беше фигурата пред нея.

Черния Джон.

После се чу гласът на Диана, ясен и преднамерено спокоен.

— Поканихме те тук, защото намерихме нещо твое — каза тя. — Искаме да знаем как да го контролираме. Ще говориш ли с нас?

Никакъв отговор. Каси имаше чувството, че нещото се приближи към нея… но може би само й се беше сторило.

— Случват се ужасни неща — добави Адам. — Това трябва да спре.

Не беше илюзия. То се приближаваше.

— Ти ли контролираш тъмната енергия? — попита Мелани рязко, а гласът на Лоръл се сля с нейния:

— Ти си мъртъв! Нямаш право да се бъркаш в делата на живите.

— Какъв ти е проблемът всъщност? — попита Дебора.

„Говорят прекалено бързо — помисли си Каси. — Много хора задават различни въпроси.“ Фигурата бавно приближаваше.

Каси замръзна, сякаш съзряла опасност, която другите не долавяха.

— Кой уби Кори? — изръмжа Дъг Хендерсън.

— Защо тъмната енергия ни отведе на гробището? — намеси се Дебора.

— И какво се случи с Джефри? — добави Сюзан.

Нишката пушек, която свързваше фигурата с огъня, се опъна и силуетът се спря точно пред Каси. Тя се боеше да гледа мътното, неясно лице, но чувстваше, че не трябва да откъсва поглед от него. Чертите му й напомняха на лицето, което беше видяла в кристалния череп.

Стани, Каси.

Думите не бяха изречени на глас, тя ги долови в съзнанието си. И те имаха власт над нея. Усети се, че помръдна и започна да се надига.

Ела с мен, Каси.

Другите все още задаваха въпроси и някъде далеч Каси дочу неясен лай. Много по-силен беше гласът в главата й.

Ела, Каси.

Тя се изправи на крака. Виещият се мрак вече не беше толкова прозрачен. Беше по-плътен. И протягаше безформена ръка.

Каси посегна да я поеме.