Отвъд безмълвната планета

22.

Ако се водех от чисто литературни съображения, моят разказ би трябвало да завърши тук, но вече е време да сваля маската и да запозная читателя с истинската и чисто практична цел, заради която бе написана тази книга. Същевременно той ще узнае как изобщо стана възможно създаването й.

Доктор Рансъм — а сега вече би трябвало да е ясно, че това не е истинското му име — скоро се отказа от своята идея за малакандриански речник и въобще от идеята да разкаже на света за приключението си. Няколко месеца боледува, а когато се възстанови, обзеха го дълбоки съмнения дали онова, което си спомня, е станало в действителност. То твърде силно напомняше болезнена халюцинация, а както и сам разбираше, повечето му предполагаеми приключения можеха да се обяснят по психоаналитичен път. Не беше особено привързан към тази версия, тъй като отдавна бе забелязал, че голям брой „реални“ обекти от флората и фауната на собствения ни свят могат да бъдат обяснени по същия начин, щом веднъж човек приеме хипотезата, че са илюзии. Но усещаше, че ако той сам се съмнява наполовина в своята история, другите ще я отхвърлят напълно. Реши да си държи езика зад зъбите и с това всичко щеше да свърши, ако не беше едно твърде любопитно съвпадение.

Тук идва мой ред да навляза в тази история. Познавах повърхностно доктор Рансъм от няколко години и си кореспондирах с него по литературни и филологически въпроси, макар че рядко се срещахме. Следователно бе напълно в реда на нещата преди няколко месеца да му напиша едно писмо, от което ще цитирам най-важната част. Тя гласеше:

Прекият резултат от това писмо бе поканата да гостувам през почивния ден на доктор Рансъм. Той ми разказа цялата си история и оттогава двамата почти непрестанно работим над загадката. В ръцете ни попаднаха множество факти, които засега нямам намерение да публикувам; факти за планетите като цяло и за Марс в частност, факти за средновековните платонисти и (не на последно място) факти за професора, когото наричам с измисленото име Уестън. Разбира се, бихме могли да предложим на цивилизования свят систематичен обзор на тези факти — това обаче почти със сигурност ще предизвика всеобщо недоверие и съдебен процес от страна на „Уестън“. Същевременно и двамата чувстваме, че не бива да мълчим. Всеки нов ден засилва нашата вяра: марсианският oyarses е бил прав в твърдението, че настоящата „небесна година“ ще бъде преломна, че дългата изолация на нашата планета отива към края си и че предстоят велики дела. Открихме основания да смятаме, че средновековните платонисти са живели през сегашната небесна година — всъщност тя трябва да е започнала през дванайсети век от нашата ера — и че споменаването на името Оярса (латинизирано като oyarses) в трудовете на Бернардус Силвестрис не е случайно. Разполагаме също така с доказателства — растящи ден след ден — че „Уестън“, или силата, стояща зад „Уестън“, ще играе много важна роля в събитията през следващите няколко века и ако не се намесим, тази роля ще бъде пагубна. Не смятаме, че става дума за нашествие към Марс — нашият призив не е просто „Долу ръцете от Малакандра“. Опасностите, които ни заплашват, не са само планетни, а космически или поне в рамките на слънчевата система; и не са временни, а вечни. Засега ще е неразумно да казвам повече.

Доктор Рансъм разбра пръв, че нашият единствен шанс е да публикуваме всичко под формата на фантазия, която определено няма да се приеме като факт. Той дори смяташе — надценявайки твърде силно скромните ми литературни способности — че така ще имаме допълнителното предимство да излезем пред широката публика и в много случаи да достигнем до хората преди „Уестън“. На моето възражение, че ако бъде прието като фантазия, това ще е равносилно на „измислица“, той отвърна, че в разказа ще са вплетени достатъчно доказателства за неколцината читатели — шепата читатели, би трябвало да кажа — готови още сега да навлязат по-надълбоко.

— А те — каза той — лесно ще открият теб или мен и още по-лесно ще разберат кой е „Уестън“. Така или иначе, засега се нуждаем не толкова от вярващи, колкото от хора, запознати с определени идеи. Ако успеем да пренасочим поне един процент от читателите от идеята за Космос към идеята за Небеса, това ще е добро начало.

И двамата обаче не предвиждахме бързия развой на събитията, поради които книгата ще остарее още преди да бъде публикувана. Тези събития вече направиха тъй, че тя да е само пролог към истинския ни разказ. Колкото до следващите етапи на приключението… е, още преди Киплинг великият Аристотел е казал: „Това е друга история“.