Нулев брояч

34. ВЕРИЖКА СТО МИЛИ НА ДЪЛЖИНА

Той помогна на Бийвър да отнесе Джаки отвън на сцената, където я поставиха пред черешовочервения набор акустични барабани и я покриха със старо черно връхно палто, което бяха намерили в гардеробната, с кадифена яка и годишна прах по раменете, толкова дълго беше висяло там.

— Мап фе джюбиле мнан — каза Бийвър, докосвайки челото на мъртвото момиче с палец. След това погледна нагоре към Търнър. — Това е саможертва — преведе за останалите, и внимателно дръпна черното палто нагоре, покривайки лицето й.

— Беше бързо — каза Търнър. Не му хрумваше нищо друго за казване.

Бийвър измъкна пакет ментолови цигари от един джоб на сивата си роба и запали една със златна запалка Дънхил. Предложи пакета на Търнър, но онзи поклати глава.

— Има една поговорка на наречието — каза Бийвър.

— И тя е?

— Злото съществува.

— Хей — обади се Боби Нюмарк мрачно от мястото, където се беше свил, до стъклените врати, с око до ръба на завесата. — Май е пробачкало по някакъв начин… Готиците почват да се вдигат, изглежда като че повечето от Непукистите вече са се измели…

— Това е добре — каза спокойно Бийвър. — Заслугата е твоя, Брояч. Добра работа свърши. Заслужи си прякора.

Търнър погледна към момчето. Все още се движи през замайването от смъртта на Джаки, реши той. Беше се събудил изпод тродите с писък, и Бийвър го беше зашлевил три пъти силно, за да го накара да спре. Но всичко, което беше казал за неговия набег, който беше коствал живота на Джаки, беше че е предал съобщението на Търнър на Джейлин Слайд. Търнър го гледаше как се изправя вдървено и отива до бара; забеляза колко внимава момчето да не поглежда към сцената. Любовници ли бяха били? Партньори? И двете не изглеждаха особено вероятни.

Надигна се от ръба на сцената, където беше седнал, и се върна обратно в офиса на Тъпкача. Спря за момент да хвърли поглед към спящата Анджи, която се беше свила в изкормената му парка на килима, до една от масите. Тъпкача също спеше в стола си, изгорената му ръка почиваше в скута, хлабаво увита в кърпата на ивици. Жилав му е задника, помисли си Търнър, стар жокей. Беше включил обратно телефона още когато Боби беше излязъл от набега си, но Конрой не беше позвънил обратно. Вече надали щеше, и Търнър знаеше, че това значи, че Тъпкача е бил прав за скоростта, с която би нанесла удара си Джейлин Слайд, за да отмъсти за Рамирес, и че Конрой беше почти сигурно мъртъв. И сега армията му от наети подстрижкаджии от предградията се разпадаше по думите на Боби…

Търнър отиде до телефона, набра преглед на новините и се разположи в един стол. В Макао ферибот на подводни криле се бил сблъскал с миниатюрна подводница; спасителните жилетки на ферибота се бяха оказали нестандартни, и поне за петнайсет души се предполагаше, че са се удавили, докато местонахождението на подводницата, съд за разходки, регистриран в Дъблин, засега беше неизвестно… Някой очевидно бил използвал безоткатна пушка, за да забие серия запалителни куршуми в два етажа на кооперация на Парк Авеню, и пожарникарите и Тактиците бяха още на мястото; имената на живеещите там още не бяха съобщени, и засега никой не беше поел отговорността за атентата… (Търнър набра тази новина още веднъж.) Научни екипи от Комитета по термоядрена енергия, намиращи се на мястото на предполаганата ядрена експлозия в Аризона настоявали, че минималните нива на радиоактивност, които били наблюдавани, били твърде ниски, за да бъдат резултат от какъвто и да било вид ядрена бойна глава… В Стокхолм е било съобщено за смъртта на Йозеф Вирек, невероятно богатият меценат, съобщението било придружавано от най-невероятни слухове, че Вирек бил болен вече от десетилетия, и че смъртта му била резултат от някаква катастрофална повреда в животоподдържащите му системи в тежко охранявана частна клиника в стокхолмско предградие… (Търнър превъртя отново тази новина, след това за трети път, намръщи се, след това сви рамене.) Към интересните забележки от вчерашната сутрин, полицията в Ню Джърси твърди, че…

— Търнър…

Той изключи новините, обърна се и видя Анджи на вратата.

— Как си, Анджи?

— Окей. Не сънувах. — Тя придърпа черната фланелка и погледна нагоре изпод увисналите кафяви кичури. — Боби ми показа къде има душ. Нещо като съблекалня. Сега отивам там. Косата ми е ужасна.

Той отиде до нея и постави ръце на раменете й.

— Ти се справи с всичко това много добре. Скоро ще бъдеш далеч оттук.

Тя се измъкна изпод допира на ръцете му.

— Далеч оттук? Къде? Япония?

— Е, може би не Япония. Може би не Хосака…

— Тя ще дойде с нас — каза Бийвър иззад нея.

— Защо пък ми е притрябвало?

— Защото ние знаем коя си ти. Онези твои сънища са истински. Ти срещна Боби в един от тях, и му спаси живота, откъсна го от черния лед. Ти попита „Защо ти причиняват това?“

Очите на Анджи се разшириха, стрелнаха се към Търнър, след това обратно към Бийвър.

— Това е много дълга история, — каза Бийвър, — и тя подлежи на интерпретация. Но ако дойдеш с мен, ако дойдеш там в Проектите, нашите хора могат да те научат на разни неща. Можем да те научим на неща, които ние не разбираме, но ти може би ще разбереш…

— Защо?

— Заради това, което е в главата ти — кимна Бийвър сериозно, след това бутна пластмасовите рамки без стъкла нагоре по носа си. — Не си длъжна да стоиш с нас, ако не искаш. Всъщност, ние искаме единствено да ти служим…

— Да ми служите?

— Както казах вече, това е дълга история… Какво ще кажете вие, мистър Търнър?

Търнър сви рамене. Не му идваше наум къде другаде тя би могла да отиде, и Маас сигурно щяха да платят, за да си я върнат или да умре, и сигурно и Хосака също.

— Може би така ще е най-добре.

— Искам да остана с теб — каза тя на Търнър. — Харесваше ми Джаки, но тя сега…

— Няма значение — отвърна Търнър. — Разбирам. — „Не разбирам абсолютно нищо“, крещеше той вътре в себе си. — Ще се виждаме понякога. — „Никога повече няма да те видя.“ — Но има нещо, което е по-добре да ти кажа сега. Баща ти е мъртъв. — „Самоубил се е.“ — Хората от охраната на Маас са го убили; той ги е задържал, докато ти изкараш планера от мезата.

— Истина ли е това? Че той ги е задържал? Имам предвид, че усещах, че той е мъртъв, но…

— Да. — Търнър измъкна черното калъфче от Конрой от джоба си и го окачи на връвчицата около шията й. — Тук вътре има биософт с досие в него. За когато пораснеш. Но то не казва всичко, помни това. Нищо никога не казва всичко…

Боби стоеше до бара, когато едрият тип излезе от офиса на Тъпкача, отиде до мястото, където беше спало момичето и взе парцаливото си военна шуба. Облече го и отиде до края на сцената, където Джаки лежеше — толкова малка — под черното палто. Мъжът бръкна под шубата и измъкна пистолета си, огромния Смит & Уесън Тактически. Отвори барабана и извади патроните, прибра ги в джоба си и положи пистолета до тялото на Джаки, толкова тихо, че не се чу никакъв звук.

— Ти свърши добра работа, Брояч — каза той и се обърна към Боби с ръце дълбоко в джобовете на палтото.

— Мерси, човече. — Боби усети прилив на гордост през замайването си.

— Чао, Боби. — Мъжът отиде до вратата и започва да пробва различните ключалки.

— Искаш да излезеш ли? — Боби притича до вратата. — Ето. Тъпкача ми го показа. Отиваш ли си, мъжки? Къде отиваш? — Вратата се отвори и Търнър закрачи нататък между изоставените сергии.

— Не зная — обади се той заднешком към Боби. — Първо трябва да купя осемдесет литра керосин, след това ще мисля…

Боби гледаше, докато онзи изчезна от погледа, като че ли надолу по повредения ескалатор, след това затвори вратата и отново я заключи. Стараейки се да не гледа към сцената, той мина през бара до вратата на офиса и погледна вътре. Анджи плачеше с глава на рамото на Бийвър, и Боби усети жилване на ревност, което го изненада. Телефонът зад Бийвър въртеше едно и също, и Боби забеляза, че това е преглед на новините.

— Боби, — обади се Бийвър, — Анджела идва да живее с нас в Проектите за известно време. Искаш ли и ти да дойдеш?

Зад Бийвър на екрана на телефона се появи лицето на Марша Нюмарк. Марша-мама, майка му… — по повод на вчерашното предаване, полицията в едно от предградията на Ню Джърси съобщава, че местна жителка, чийто апартамент е бил наскоро взривен, е била изненадана, когато се върнала миналата нощ и открила…

— Да, — каза Боби бързо, — разбира се, мъжки.