Нулев брояч

25. НЕБРЕЖЕН / ГОТИК

— Тук е телефонната програма на Финландеца — каза високоговорителчето под екрана, — а Финландеца го няма. Ако имате да смъквате нещо, кода за достъп го знаете вече. Ако имате да оставяте съобщение, оставяйте го вече.

Боби зяпна изображението на екрана и бавно поклати глава. Повечето телефонни програми бяха снабдени с козметични видео-подпрограми, написани за привеждане на изображението на собственика в по-добро съответствие с разпространените схващания за лична красота, заличавайки отблъскващото и лекичко моделирайки лицевите очертания в съответствие с идеализираните статистически норми. Ефектът на козметичната програма върху гротескните черти на Финландеца беше определено най-шантавото нещо, което Боби беше виждал някога, все едно някой се беше погрижил за муцуната на умрял лалугер с пълен набор моргаджийски гримове и парафинови инжекции.

— Не е естествено — каза Тъпкача, отпивайки скоч.

Боби кимна.

— Финландецът е агорафоб — продължи Тъпкача. — Тръпки го налазват, ако трябва да напусне този смачкан кенеф, дето го има за магазин. И е телефонен боклучар, просто не може да не отговори на телефона, ако е там. Почвам да си мисля, че онази кучка е права. Лукас е мъртъв и на главите ни се стоварва нещо много лайняно…

— Кучката вече го знае — каза Джаки иззад бара.

— Тя знае, — Тъпкача остави пластмасовата бутилка и попипа тънката си вратовръзка, — тя знае. Приказвала е с някакъв худу в мрежата, та знае…

— Добре де, Лукас не отговаря, Бийвър не отговаря, може и да е права — Боби се протегна и затвори телефона, прекъсвайки скърцането на сигнала.

Тъпкача беше облякъл плисирана риза, бяло вечерно сако и черни панталони със сатенени ивици по кантовете, и Боби реши, че това е работното му облекло за в клуба.

— Няма никой — каза той, местейки поглед между Боби и Джаки. — Къде са Буцьо и Акулестия?

— Кои са Буцьо и Акулестия? — запита Боби.

— Барманите. Това не ми харесва. — Тъпкача стана от стола, отиде до вратата и внимателно открехна една от завесите. — Какво, да им го начукам, правят тия скапаняци там? Ей, Брояч, това мяза на твоя диапазон. Я ела…

Боби се изправи, пълен с лоши предчувствия — не му се искаше да казва на Джаки или на Тъпкача, че е позволил на Леон да го види, защото не искаше да изглежда като уилсън — и отиде до собственика на клуба.

— Действай. Метни един поглед. Не позволявай да те видят. Така яко се правят че не ни гледат, че можеш направо да го надушиш.

Боби побутна завесата, внимавайки цепнатината да не стане по-широка от сантиметър, и погледна навън. Пазаруващата тълпа като че ли беше напълно заместена от чернокръсти Готици в кожа и нитове, и — учудващо — от равна пропорция руси Непукисти, облечени в тазседмични книжни фланелки от Шинджуку и меки бели кожени обувки със златни халки за връзки.

— Де да знам, — каза Боби и погледна нагоре към Тъпкача, — ама те не може да са заедно, Непукисти и Готици, разбираш? Те са нещо като естествени врагове, в ДНК-то им е или там от сорта… — Той погледна отново. — По дяволите, има поне стотина.

Тъпкача пъхна длани дълбоко в джобовете на плисираните си панталони.

— Познаваш ли някой от тези момчета лично?

— Ами Готиците, някои ги познавам достатъчно, за да ги заговоря. Само дето е трудно да ги различиш един от друг. Непукистите, те ще смачкат всичко дето не е Непукисти. Занимават се почти само с това. Ама пък мен скоро ме клаха Чворовете, пък те май са в мир с Готиците, така че кой знае?

Тъпкача въздъхна.

— И, доколкото предполагам, не ти се ще особено да излезеш навън и да питаш някого какво са си навили на пръста?

— Не — отговори Боби убедено. — Не ми се ще.

— Хмммм. — Тъпкача го изгледа преценяващо, по начин, който никак не хареса на Боби.

Нещо малко и твърдо падна от високия черен таван и тракна силно върху една от кръглите черни маси. Отскочи, тупна на килима, търкули се и спря между ботушите на Боби. Той автоматично се наведе и го вдигна. Старомоден машинен болт, с жлеб за отвертка, с кафява от ръждата резба и глава, омазана с матов черен латекс. Той погледна нагоре и в същия момент втори тупна на масата, и мярна изненадващо пъргавия Тъпкач зад бара, зад универсалната кредитна машина. Тъпкача изчезна, чу се мек дерящ звук — велкрото — и Боби разбра, че Тъпкача е измъкнал малкото плоско автоматично оръжие, което беше видял по-рано този ден. Огледа се наоколо, но Джаки я нямаше никъде.

Трети болт дрънна експлозивно върху гетинаксовата повърхност на масата.

Боби се забави още миг, объркан, след това последва примера на Джаки и се измъкна настрани, движейки се колкото се може по-тихо. Сви се зад една от дървените прегради в клуба и загледа как пада четвъртият болт, последван от тъничък водопад фин черен прах. Чу се скърцане, след това една квадратна стоманена плоча от тавана внезапно изчезна, дръпната в някакъв проход. Погледна бързо към бара, точно навреме, за да види как дебелият антиоткат на дулото на пистолета на Тъпкача се вдига нагоре…

От отвора висяха чифт тънки кафяви крака и сива роба от акулова кожа, изцапана с прах.

— Задръж, — каза Боби, — това е Бийвър!

— И още как — чу се отгоре глас, усилен и кух от ехото на прохода. — Махнете тая проклета маса.

Боби се измъкна иззад преградата и издърпа масата и столовете настрани.

— Дръж това — Бийвър провеси издут намаслен пакет на един от ремъците на тогата, след това го пусна. Тежестта му едва не събори Боби на пода. — Сега се пази… — Бийвър се измъкна от прохода, увисна от ръба на отвора на ръце и скочи.

— Какво е станало със сирената, която бях сложил там? — запита Тъпкача, изправяйки се иззад бара с малкия автоматичен пистолет в ръка.

— Ето ти я — Бийвър хвърли мътносиво парче фенолова гума на килима. Беше увито с тънка черна жица. — Нямах друг начин да вляза без цяла една армия смотаняци да го разбере, както се е задало. Някой очевидно им е дал схемите на мястото, но са пропуснали този вход.

— Как си се качил на покрива? — запита Джаки, излизайки иззад една преграда.

— Не съм се качвал. — Бийвър бутна големите пластмасови рамки за очила нагоре по носа си. — Изстрелях една мономолекулярна жица от покрива на съседната сграда, и се плъзнах по нея с керамична макара. — Късата му къдрава коса беше пълна със сажди. Изгледа я тежко. — Знаеш вече.

— Да. Легба и Папа Угу, в мрежата. Включихме се с Боби през дека на Тъпкача…

— Взривили са Ахмед на магистралата в Джърси. Вероятно със същата базука, с която са ликвидирали майката на Боби…

— Кой?

— Още не е ясно, — каза Бийвър, коленичейки до пакета и щраквайки пригодените за бързо отваряне пластмасови закопчалки, — но вече започва да се оформя… Това, с което се занимавах, докато не чух, че Лукас е бил убит, беше да следя Чворовете, които обраха Боби за дека му. Сигурно това беше просто инцидент, най-обикновен бизнес, но това да се мотаят Чворове с нашия ледотрошач… Това определено можеше да донесе нещо, защото Чворовете са хотдогаджии, поне някои от тях, и те въртят по малко бизнес с Две за ден. И затова Две за ден и аз се въртяхме наоколо и душехме да научим каквото можем. Което се оказа партенка, като изключим че докато бяхме с боклукчийската кофа на име Аликс, втори помощник-вожд или там не знам какво си, на него му звънва противоположният му еквивалент, който Две за ден идентифицира като баритаунски Готик на име Раймонд. — Докато говореше, той вадеше от пакета и подреждаше оръжия, амуниции, инструменти, намотки жица. — Раймонд страшно иска да говорят, но Аликс е прекалено важен, за да го прави пред нас. „Сори, джентълмени, това е официална работа на вождове“, казва тъпото му лайно, и съответно наши нищожества се извиняват почтително и се скатават зад ъгъла. Дрънваме по мобифона на Две за ден до жокеите ни в Агломерата и ги насочваме към телефона на Аликс, действайте моментално. Забиват се те в разговора на Раймонд и Аликс като жица в кашкавал. — Той измъкна крива пушка с дванадесеткратен мерник, малко по-дълга от предмишницата му, избра дебел магазинен пълнител от изложбата на килима, и ги съедини с щракване. — Да си виждал някога тези пукала? Южноафрикански, отпреди войната… — Нещо в гласа му и в линията на брадичката му внезапно накара Боби да осъзнае прикрития му бяс. — Раймонд като да се е свързал с някакъв тип, пълен с пари до ушите, който иска да наеме Готиците едно към едно, целия им апарат, да ги заведе в Агломерата да направят абсолютна масова сцена. Толкова много го иска, че е готов да наеме и Непукистите. Е, тогава вече лайното цапна вентилатора, защото Аликс си пада малко консервативен. Добър Непукист е само мъртвият, и то след x часа мъчения и пр. „Заеби я тая“, казва Раймонд, великият дипломат. „Говорим за големи пари тук, корпоративни.“ — Той отвори кутия дебели червени пластмасови патрони и започна да зарежда оръжието, щраквайки ги един след друг в магазина. — Можех и да не загрея, но напоследък все виждам разни официални типове от Биолаборатории Маас по новините. Станало е нещо много шантаво, в някакво тяхно място в Аризона. Някои хора казват, че било ядрен взрив, някои казват друго. А сега пък разправят, че главният им спец по биософтове е мъртъв, при нещо, което те казват, че било несвързан с другото инцидент. Става дума за Митчел, човекът, който повече или по-малко внедри тия неща. До момента никой друг дори не претендира да може да произведе биочип, така че Лукас и аз още от началото решихме, че тоя ледотрошач е производство на Маас. Ако изобщо това беше ледотрошач… Но нямахме идея от кого ли може да го е взел Финландеца, нито пък откъде може да го е взел пък онзи на свой ред. Ако обаче теглиш чертата под всичко, излиза като че ли Биолаборатории Маас се готвят да ни изпържат в сос. И тук е мястото, където смятат да го направят, защото са ни сгащили в ъгъла всичките тук.

— Де да знам де, — каза Тъпкача, — имам доста приятелчета в тази сграда…

— Имаше. — Бийвър остави пушката и започна да зарежда автомат Намбу. — Повечето от хората на този етаж и по-долния са били купени този следобяд. Кеш. Пълни сакове. Няколко са останали, но не са достатъчно.

— Тая нещо не ми се вярва. — Джаки взе чашата скоч от ръката на Тъпкача и я изпи на един дъх. — Какво пък чак толкова имаме, че да е притрябвало толкова яко на някого?

— Ей, — каза Боби, — не забравяй, че те сигурно не знаят, че Чворовете ми забърсаха ледотрошача. Може да искат само него.

— Не. — Бийвър щракна магазина в Намбуто. — Не биха могли да знаят, че не си го покрил при майка ти, нали?

— Може би са минали оттам и са видели…

— И как тогава са знаели, че Лукас не го носи в Ахмед? — запита Тъпкача, връщайки се към бара.

— Финландецът също мислеше, че някой е пратил онези, тримата нинджи, за да го убият — каза Боби. — Само че каза, че те са имали някакви работи за измъкване на отговори…

— Пак Маас — отвърна Бийвър. — Който и да е, налице е сделката с Готиците и Непукистите. Щяхме да разберем и повече, но Аликс Чвора яхна белия кон и отказа да говори с Раймонд. Никаква съвместна работа с омразните Непукисти. Даже и нашите каубои биха загрели, че онази армия отвън е за да държи вас вътре. И такива като мен отвън. Хора с оръжия и т.н. — Той подаде зареденото Намбу на Джаки.

— Знаеш ли да действаш с оръжие? — запита той Боби.

— Разбира се — излъга Боби.

— Не — каза Тъпкача. — Имаме си достатъчно проблеми и без да даваме оръжие на него. Господи боже…

— Всичко това ми заформя мнението, — продължи Бийвър, че можем да очакваме някого да дойде тук за нас. Някой по-професионален…

— Ако просто не взривят целия Хипермарт на парчета и си заминат — обади се Тъпкача, — заедно с всички тези зомбита вътре…

— Няма — каза Боби, — иначе щяха вече да са го направили.

Всички го зяпнаха.

— Момчето заслужава похвала — каза Джаки. — Даде го право в десятката.

Двайсет минути по-късно Тъпкача гледаше мрачно Бийвър.

— Ти ще си го реализираш. Това е най-откаченият план, който съм чувал от маса време.

— Добре де, Бийвър, — намеси се Боби, — защо просто не се измъкнем обратно през вентилационната тръба, не се промъкнем по покрива и не се прехвърлим на съседната сграда? Да използваме нишката, по която си се прехвърлил ти?

— Покривът е покрит с Непукисти като лайно с мухи — отговори Бийвър. — Някои може дори да са имали достатъчно акъл, за да намерят капандурата, която отворих, за да сляза тук долу. Оставил съм им някоя и друга осколочна миничка. — Той се ухили грозно. — Освен това, съседната сграда е по-висока. Трябваше да се кача на покрива й и да изстрелям мономола към тази. Не можеш да се катериш на ръце по мономолекулярна нишка, ще ти отхвръкнат пръстите.

— И как тогава, по дяволите, предлагаш да се измъкнем?

— Зарежи това, Боби — каза тихичко Джаки. — Бийвър е направил каквото трябваше. Сега той е тук при нас, и сме въоръжени.

— Боби, — каза Бийвър, — защо не ни повториш плана още веднъж, за да се увериш, че сме го разбрали…

Боби имаше неприятното усещане, че Бийвър по-скоро иска да се увери дали той е разбрал, но се облегна на бара и започна:

— Въоръжаваме се до зъби и чакаме, нали? Тъпкача и аз се връзваме към дека му и обдушваме мрежата наоколо, да пробваме дали можем да разберем какво става…

— Мисля, че ще мога да се справя и сам — възрази Тъпкача.

— По дяволите! — Боби се отблъсна от бара. — Бийвър каза! Искам да отида и да се включа! Как иначе изобщо мога да науча нещо?

— Да не ти пука, Боби, — каза Джаки, — давай нататък.

— Добре, — каза намусено Боби, — рано или късно образите, дето са наели Готиците и Непукистите да ни държат тук ще трябва да дойдат при нас. И като дойдат, ги почваме. Трябва ни поне един жив. Едновременно с това си пробиваме път навън, и Готици и там разни няма да са очаквали такава огнева мощ, така че изхвръкваме на улицата и духваме към Проектите…

— Мисля, че това горе-долу изчерпва нещата — каза Тъпкача, крачейки по килима към заключената и задрапирана врата. — Мисля, че като цяло е това. — Той притисна палец върху кодовата метална плочка и полуотвори вратата. — Хей, ти там! Не ти! Ти с шапката! Дигай си задника насам. Искам да поговорим за…

Дебелият колкото молив червен лъч прониза вратата и завесите, два от пръстите на Тъпкача и премига над бара. Експлодира бутилка, и съдържанието й пръсна навън като пара и сублимирали естери. Тъпкача остави вратата да се затвори, погледна обезобразената си ръка и се отпусна тежко на килима. Клубът бавно се изпълваше с коледната миризма на подгрят джин. Бийвър грабна сребрист сифон от бара и запръска пушещата завеса със селтерска вода, докато въгледвуокисният патрон не се изпразни и струята не секна.

— Имаш късмет, Боби. — Той хвърли бутилката назад през рамо. — На брат Тъпкача май не му се очертава скоро да трака на дек…

Джаки беше коленичила над ръката на Тъпкача и оттам се чуваха щракащи звуци. Боби мярна вида на каутеризирана плът, след това бързо погледна в друга посока.